РЕШЕНИЕ
№ 2615
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
в присъствието на прокурора Николета Александрова Кобурова (РП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330112842 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът А. А. А., ЕГН: **********, от *******************, чрез пълномощник адв.
Г.К., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство до
окончателно й изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 01.03.2021 г. срещу ищеца било образувано ДП № 117/
2021 г. по описа на Шесто РУ при ОД на МВР- Пловдив, за престъпление по чл. 343б ал. 3
от НК. На 18.05.2021 г. той бил привлечен като обвиняем, за това, че като водач на МПС
след проверка за употреба на наркотични вещества теста му отчел наличие на амфетамин. В
хода на ДП обаче се извършила химическа експертиза, която не установила наличие на
наркотични вещества в кръв и урина. На 28.05.2021 г. с постановление на РП- Пловдив ДП
било прекратено. За период от около три месеца ищецът живял в психически и емоционален
стрес в следствие на незаконното обвинение, бил изключително притеснен, изпитвал болки
и страдания от това, че е третиран като престъпник. Изпитвал страх от евентуална
осъдителна присъда. Засегнали се доброто му име, авторитет и достойнство, загубил
доверието на хората, изпаднал в тежка депресия, затворил се в себе си, ограничил
1
социалните си контакти. В службата не можел да управлява поверения му автомобил и да
изпълнява служебните си задължения. Към момента състоянието на потиснатост и
тревожност още не било отшумяло. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева, което било справедливо и съответно на характера и интензитета на
вредите. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който намира иска за
неоснователен. Твърди, че нямало доказателства за привличането на ищеца като обвиняем,
защото призовката не замествала постановлението на разследващия орган. Наред с това се
посочва, че ищецът имал качеството само на свидетел. При положение, че той не бил
привлечен като обвиняем, не можел и да търси защита по ЗОДОВ. Законът предвиждал
специален ред и условия за обезщетяване и нормите му не можели да се тълкуват
разширително. Освен това, размерът на претенцията бил силно завишен и не съответствал
на съдебната практика и социално- икономическите условия в страната. Прокуратурата не
отговаряла за 24- ри часовото задържане по реда на ЗМВР. Нямало доказателства за връзка
между негативните последици и воденото ДП. Не бил посочен и конкретен начален момент
на лихвата за забава. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора, като
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 117/ 2021 г. по описа на Шесто РУ при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 2498/ 2021 г. по описа на РП- Пловдив, по което обаче ищецът не е бил
привлечен като обвиняем, а е само свидетел, като БП е образувано на 01.03.2021 г. за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Същото е приключило с постановление на
прокуратурата от 28.05.2021 г. за прекратяване на наказателното производство.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца
(протокол от с.з. от 07.12.2021 г.). Св. А. А. А.- баща на ищеца, посочва, че синът му имал
инцидент с органите на МВР, които го спрели за проверка и му взели свидетелството за
управление на МПС. Бил задържан в ареста за 24 часа, като случаят го променил- бил
стресиран, не знаел къде се намира, няколко месеца не можел да кара автомобил, бащата го
возел до работа. Делото в последствие било прекратено, защото се установило, че няма
наркотици в кръвта. Св. С. А. И.- приятел на ищеца, посочва, че при проверка за наркотици,
тестът отчел положителна проба. Взета му била книжката за около четири месеца, не можел
да кара, много се притеснявал, не знаел как било приключило делото накрая.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Оттук следва, че основанието за
ангажиране на отговорността на Държавата според цитираната норма не възниква тогава,
2
когато е образувано наказателно производство, а само тогава, когато това лице по ДП е
привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено
престъпление, но в последствие наказателното производство е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът
повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК
обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В
настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, а е участвал
в ДП единствено като свидетел, в която връзка е бил разпитван. От материалите по
приложеното ДП е видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, като
дори самото производство не е било образувано или водено срещу него. При това
положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни- липсва
фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от
това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, налагане на мярка
за неотклонение и т.н. ДП е приключило без да се стигне до повдигане на обвинение,
законосъбразността на което да бъде преценена в настоящия процес. Тук е необходимо да се
посочи, че според нормата на чл. 23 ал. 1 от НПК, когато са налице съответните условия по
НПК- законен повод и достатъчно данни (както е посочено в писмото на полицейския орган
в случая до прокуратурата), компетентният държавен орган е длъжен да образува
наказателно производство. Разследващите органи обаче ще носят отговорност само, ако
преценят, че спрямо определено лице са събрани достатъчно данни за виновността му в
извършване на престъпление от общ характер и го привлекат по надлежния ред като
обвиняем с произтичащите от това за него неблагоприятни последици, но в последствие
производството бъде прекратено. По ДП няма данни, от които може да се направи извод, че
ищецът е бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била
ангажирана неговата наказателна отговорност.
Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да се
приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно
обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и
интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т.е. те не
са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като
обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за
формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК и въпросният
субект участва в производството само като свидетел- като източник на доказателствени
средства, въз основа на които, наред и с останалия доказателствен материал, да се формира
крайният извод за виновността му или пък за прекратяване на производството, както е
станало в настоящото ДП.
Не е допустимо нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да се тълкува разширително, защото
тук се касае за специално предвиден от законодателя ред за ангажиране на отговорност на
Държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение. Текстът изчерпателно изброява
хипотезите, в които може да се търси отговорност от правоохранителните органи и
3
приложното му поле е строго ограничено. Абсолютна предпоставка е спрямо дадено лице да
бъде повдигнато обвинение по надлежния ред, а след това производството да бъде
прекратено, за да е налице незаконно обвинение. В исковата молба неправилно се твърди, че
срещу лицето са били образувани съответните ДП- видно от материалите по тях това
обстоятелство се опровергава, като изрично и в постановленията за прекратяване е записано,
че ищецът е бил само свидетел. В този смисъл доколкото специалният закон не предвижда
възможност за възникване на отговорност от Държавата в такива случаи без да е повдигнато
обвинение срещу лицето, исковете се явяват неоснователни.
Като допълнение, следва да се посочи, че няма спор, че по ДП спрямо ищеца са били
издадени АУАН и заповед за задържане по реда на ЗМВР (представляващи
административен акт, издаден от орган от власт при изпълнение на възложените му
правомощия), но те не са били обжалвани и съответно са влезли в сила. По този начин те са
се стабилизирали като акт и доколкото по съдебен ред не е бил упражнен контрол по
отношение на тяхната незаконосъобразност, какъвто не може вече да бъде приложен в
настоящото производство, което е със съвсем различен предмет, не може да се приеме, че
съответният полицейски орган, при издаване на заповедта по ЗМВР, е действал
неправомерно, доколкото подобно нещо не е доказано. Липсата на такива
незаконосъобразни действия пък не може да обуслови ангажирането на отговорност на
Държавата в лицето на полицейските й служители, доколкото специалните предпоставки на
ЗОДОВ изискват именно това като условие. Без значение тук е обстоятелството, че
заповедта е била мотивирана със състав на престъпление, което в последствие не е доказано
и наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство е релевантно по
отношение само на повдигнатото обвинение, което действително е незаконно, след като не е
било доказано, но то не може да обоснове незаконност на административния акт (заповедта
по ЗМВР), защото съдебният контрол спрямо него е предвиден да бъде самостоятелен, като
едва при неговата евентуална отмяна би могло да се приеме, че е осъществен състав на
отговорност по ЗОДОВ на Държавата. Още повече, че в конкретния случай искът не е
предявен против ОД на МВР, като дори от тези действия на полицейските органи ищецът да
е претърпял някакви вреди, то те не могат да се претендират от ответника.
С оглед изхода на делото, а именно- отхвърляне на исковата претенция изцяло, на ищецът
не се дължат разноски, а пък ответникът не претендира такива, за да му бъдат присъждани.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. А., ЕГН: **********, от *******************, против
Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от образувано ДП № 117/ 2021 г. по описа
на Шесто РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 2498/ 2021 г. по описа на РП- Пловдив,
което ДП в последствие е било прекратено, считано от влизане в сила на определението за
4
прекратяване на наказателното производство до окончателно й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5