Решение по адм. дело №1986/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от К. Х. П., с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в размер на 20 000 лв. за периода от 22.11.2023 г. до 18.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки, гризачи (мишки и плъхове) и котки; липса на адекватно лечение; неподходящо място на банята (намира се „навън“), лоша хигиена и неработещи душове в нея.

Претендира се присъждане на разноски, а именно 10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност и неоснователност на исковата молба.

ІІ. За допустимостта:

5. От приложеното по настоящото дело, адм. дело № 673/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, се установява, че на 02.04.2024 г. К. Х. П., [ЕГН] е подал в Административен съд – Пловдив искова молба, чрез адв. Н. Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – общо 25 000 лв., както следва: 10 000 лв. за периода от 06.12.2019 г. до 23.12.2020 г. в ЗООТ „Хеброс“; 10 000 лв. за периода от 14.10.2021 г. до 14.06.2022 г. в Затвора Пловдив и 5 000 лв. за периода от 03.08.2023 г. до 02.04.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, въз основа на която е образувано адм. дело № 673/2024 г. по описа на съда.

Твърденията на П.са били, че през процесните периоди е претърпял неимуществени вреди в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив от липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в ЗООТ „Хеброс“ е бил в стая № 9, в която са били 4 л.св., а по време на престоя в Затвора Пловдив е бил на Трети пост в стая № 30, в която са били 6 л.св., в стая № 22, в която били 8 л.св. и в стая № 26, в която са били 6 л.св.; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, а в ЗООТ „Хеброс“ тоалетната била обща за 60 човека, като се ползвали 2 тоалетни; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), а в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази; липса на адекватно лечение и липса на ежедневна медицинска грижа, а само един път седмично по график и то след предварително записване, като по същия начин стоял въпросът и с посещението при зъболекар (на ищеца му се е налагало да потърси лекар, когато бил болен от грип и настинка, но не е бил преглеждан, тъй като не е бил денят по графика, отнасящ се за поста, в който се намира), а в ЗООТ „Хеброс“ нямало достъп до лекар и зъболекар, имало график за ползване на лекар един път седмично, а по време на графика, често нямало лекар; лишен от право на ползване на каре, защото работи; без право да ползва пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, а от мокрото пране капела вода върху главите на л.св.), като не им разрешавали да простират навън; сградите в ЗООТ „Хеброс“ били построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцерогенни; без пералня; без достъп до покупки в затворническата лавка в ЗООТ „Хеброс“; в ЗООТ „Хеброс“ всички пушели бонзай и приемали наркотици.

Производството по адм. дело № 673/2024 г. по описа на съда е приключило с постановяване на Решение № 6198/09.07.2024 г., с което:

- ГДИН е осъдена да заплати на П.сумата от 1 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в ЗООТ „Хеброс“ в периода от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г., изразили се пребиваване в необезпаразитени спални помещения за период от 366 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 10 000 лв. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на частта от заявения исков период от 06.12.2019 г. до 22.12.2019 г. вкл.;

- ГДИН е осъдена да заплати на П.сумата от 870 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване в пренаселени спални помещения за период от общо 217 дни - от 05.11.2021 г. до 25.05.2022 г. вкл. и от 30.05.2022 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 10 000 лв. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 14.10.2021 г. до 14.06.2022 г.);

- ГДИН е осъдена да заплати на П., сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, изразили се в пребиваване в необезпаразитени спални помещения за период от 111 дни - от 03.08.2023 г. до 21.11.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 5 000 лв. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 03.08.2023 г. до 02.04.2024 г. вкл.).

Съдебното решение е влязло в законна сила на 30.07.2024 г.

6. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции и по двете дела (настоящото и адм. дело № 673/2024 г. по описа на съда), се изразява най-общо в неосигуряване на човешки условия по европейския стандарт в нарушение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

7. Въз основа на горното, съдът приема, че по отношение на част от исковия период, е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 673/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец К. Х. П. и ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“); 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от К. Х. П. неимуществени вреди в следния дублиращ се период, а именно от 22.11.2023 г. до 02.04.2024 г. вкл. (133 дни) в Затвора Пловдив.

8. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. В случая настоящото дело се явява именно по-късно заведено.

9. При това положение, исковата молба, предявена от К. Х. П., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 7 328,30 лв. (133 дни х 55,10 лв./ден = 7 328,30 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 22.11.2023 г. до 02.04.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част – прекратено, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 7 от АПК.

10. Съответно в останалата част, а именно, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 12 671,70 лв. (20 000 лв. – 7 328,30 лв.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 03.04.2024 г. до 18.11.2024 г. в Затвора Пловдив, исковата молба на П.срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.

IІІ. За фактите:

11. От данните по делото (Становище от 06.10.2025 г. на ИСДВР Д. Б. – л. 22 – л. 23; Становище от 08.10.2025 г. на Специалист ТРЗ Ив. С. – л. 26; Медицинска справка от 09.10.2025 г. на д-р Д. Т. лекар по дентална медицина МЦ Затвора – л. 27; Справка към рег. № 8364/02.10.2025 г. от 06.10.2025 г. на ст. инсп. П. В. – Главен счетоводител – л. 34 – л. 35; Становище от 06.11.2025 г. на Б. Т. ИСДВР – л. 77 – л. 78; Справка към рег. № 9554/05.11.2025 г. от 06.11.2025 г. на К. С. НС ФЛКР – л. 102 – л. 103) се установява, че К. Х. П. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както следва:

- от 03.04.2024 г. до 04.09.2024 г. вкл. в стая № 26 на Трети пост.

Размерът на стая № 26 на Трети пост е 27,80 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,92 х 1,17 м. и 1,10 x 1,10 м. Санитарният възел е с площ от 3,76 кв.м. с един прозорец с размери 0,50 х 0,50 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 03.04.2024 г. до 10.04.2024 г. - 7 лишени от свобода;

- от 11.04.2024 г. до 25.04.2024 г. - 6 лишени от свобода;

- от 26.04.2024 г. до 20.05.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 21.03.2024 г. до 22.05.2024 г. - 6 лишени от свобода;

- от 23.05.2024 г. до 27.05.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 28.05.2024 г. до 04.07.2024 г. - 6 лишени от свобода;

- от 05.07.2024 г. до 10.07.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 11.07.2024 г. до 15.07.2024 г. - 4 лишени от свобода;

- от 16.07.2024 г. до 21.07.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 22.07.2024 г. до 25.07.2024 г. - 4 лишени от свобода;

- от 26.07.2024 г. до 29.07.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- на 30.07.2024 г. – 7 лишени от свобода;

- от 31.07.2024 г. до 06.08.2024 г. - 6 лишени от свобода;

- от 07.08.2024 г. до 22.08.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 23.08.2024 г. до 04.09.2024 г. - 4 лишени от свобода.

Тук следва да се констатира, че при настанени 7 човека в посоченото помещение, се падат по 3,9714 кв. м. на човек, като разликата от 0,0286 кв. м. до 4 кв. м. според настоящия съдебен състав, попада в рамките на техническата грешка при измерване, поради което разглежданото помещение следва да се приеме, че е с капацитет за 7 човека.

- от 05.09.2024 . до 12.09.2024 г. вкл. в стая № 3 на Шести пост.

Размерът на стая № 3 на Шести пост е 15,81 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 1,00 x 1,00 м. Помещението е преходно. Настанените лишени от свобода ползват един санитарен възел с площ от 2,99 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30 х 1,10 м. съвместно с настанените в помещение № 4. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 05.09.2024 г. до 12.09.2024 г. - 4 лишени от свобода.

И тук се констатира, че при настанени 4 човека в посоченото помещение, се падат по 3,9525 кв. м. на човек, като разликата от 0,0475 кв. м. до 4 кв. м., според настоящия съдебен състав, попада в рамките на техническата грешка при измерване, поради което разглежданото помещение следва да се приеме, че е с капацитет за 4 човека.

- от 13.09.2024 г. до 17.11.2024 г. вкл. в стая № 13 на Шести пост.

Размерът на стая № 13 на Шести пост е 27,44 кв.м. без санитарен възел с два прозореца с размери 0,45 х 1,10 м. и 1,00 x 1,00 м. Санитарният възел е обособено помещение с площ от 2,60 кв.м. с един прозорец с размери 0,36 х 1,10 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 13.09.2024 г. до 23.09.2024 г. - 9 лишени от свобода;

- от 24.09.2024 г. до 07.10.2024 г. - 8 лишени от свобода;

- от 08.10.2024 г. до 21.10.2024 г. - 9 лишени от свобода;

- на 22.10.2024 г. - 8 лишени от свобода;

- от 23.10.2024 г. до 06.11.2024 г. - 9 лишени от свобода;

- от 07.11.2024 г. до 12.11.2024 г. - 8 лишени от свобода;

- от 13.11.2024 г. до 17.11.2024 г. - 9 лишени от свобода.

На 18.11.2024 г. ищецът П.е бил освободен.

Капацитет на стая № 13 на Шести пост е 6 човека.

Според информацията, предоставена от Затвора Пловдив, на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишени от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Те са обособени помещения с отделен вход. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от Пети и Шести пост могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

Банята на лишените от свобода е обща – подът е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят, какъвто е бил и ищецът, имат право да ползват баня всеки ден. Водата в Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.

Отоплението се осъществява чрез централно – локално парно отопление през отоплителния сезон.

Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стая е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Никога не е имало проблем стаята да се проветрява и не би следвало да има мухъл.

В стаите, в които е пребивавал ищецът, не е извършван основен ремонт, извършвани са текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и други, своевременно са остъклявани счупени прозорци.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупят от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието. ГДИН сключва централен договор за доставка на хигиенни материали, в подкрепа на което са представени доказателства (л. 52-гръб и сл.).

Ищецът е бил назначен със Заповед № Л-2439/06.10.2023 г. на работа в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник (зачистване на детайли от термоактивна пластмаса) на 8-часов работен ден и 6-дневна работна седмица. Преназначен е отново на същата работа като ръчник, но на 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден на 01.08.2024 г., като е спрян от работа със Заповед № Л-2796/22.10.2024 г. Назначените на работа в обособено производство към ДП ДЗД ТП Пловдив спазват работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на Началника на Затвора Пловдив. При започване на работа на лишените от свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло – тениски и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис. Не е известно ищецът П.да е имал оплаквания по време на работа. Съгласно утвърден график с рег. № 1421/12.03.2024 г. от Началника на Затвора Пловдив, работещите използват престой на открито от 15,30 часа до 16,30 часа в района на цеховата зона, пост № 4.

За разглеждания период ищецът е посещавал два пъти кабинета по дентална медицина по утвърден и извънреден график към МЦ „Затвора“, а именно: на 03.07.2024 г. и 09.07.2024 г.

С постъпването си в затвора, на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Отделно от това, лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да ползват лични такива в ротация със служебни.

Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС, в подкрепа на което са представени Протоколи за ДДД обработка за разглеждания тук период (л. 36 и сл.), в които е описан размер на обработената площ, посочено е, че видът на обработените площи, са помещенията, посочени са също така и препаратът, с който е третирано и неговото количество, вид на обработката, време на действие на биоцида и др. под., както и имената и подпис на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената и подпис на лицето, приемащо извършената работа.

На лишените от свобода не е разрешено да отглеждат домашни любимци в спалните помещения съгласно чл. 88а, ал. 2, т. 5 от ППЗИНЗС.

12. По делото като свидетели са разпитани:

12.1. А. М. П.. Същият заявява, че познава ищеца от Затвора Пловдив. През периода от 22.11.2023 г. до 18.11.2024 г. са били с него на Трети пост в съседни стаи – ищецът е бил в стая № 26 стая, а свидетелят – в стая № 33. По цял ден са били заедно и в неговата и в на ищеца стаята. В 26 килия твърди, че са били настанени през този период 8 - 9 човека, тя е била преходна, което още повече е стеснявало самото пространство. В едната част са били 5 - 6 човека, а в другата 3 човека. Нямало е тоалетна в коридора и на карето. Имало много дървеници и хлебарки. Имало също мишки и котки. Котките ги гледали по стаите. През този период, свидетелят не може да се сети дали ищецът е боледувал от нещо. Банята твърди, че се намира на карето, извън сградата. Душовете били 7 - 8, от които работели само 4 и тези душове не стигали. Когато се връщали от работа вечер, отивали да се къпят по 30 - 40 човека на тези 4 душа и трябвало да се изкъпят за 10 - 15 минути – времето не им стигало и нямало топла вода, тъй като преди това са минали два поста да се изкъпят.

12.2. М. Р. Л.. Същият заявява, че познава ищеца от Затвора Пловдив. От 22.11.2023 г. до средата на февруари 2024 г., когато свидетелят е бил освободен от затвора, са били заедно с ищеца на един пост в съседни стаи – една до друга – свидетелят е бил в стая № 27, а ищецът – в стая № 26, като свидетелят редовно е бил при него на гости в стая 26, която била малка стая – преходна. В цялата стая били около 5, 6, 7 човека в зависимост от периода. В отделението, в което ищецът е бил в стаята, била по-тясна и като се сложело легло, шкафове и маса, трябвало да се минава на една страна между тях. Пълно било с дървеници и хлебарки. Мишки и плъхове в този период е нямало. Котки си влизали по стаите, свидетелят предполага, че някой, може би си ги гледа, но котките били по-малкото зло, защото изгонили плъховете и мишките. През този период ищецът не му е споделял да е боледувал от нещо. Виждал го е да ходи до стационара, но не знае защо. Банята се намирала на карето. Два пъти седмично им осигурявали достъп до нея. В банята имало топла вода. Имало периоди, в които баните били чисти, но имало периоди, в които стояли опаковки от сапун с дни там. По принцип посочва, че от затворниците имало определени такива хора, които са назначени на работа да почистват и взимат заплата за това. В банята работели примерно 10 душа, а ги пускали по 20 човека и се изчаквали вътре, при положение, че прозорците били от винкели, някои не се затваряли, защото били много стари, а на други стъклата били счупени и е било студено. Зимата парното посочва, че работело през деня, но през нощта го спирали и ставало студено, завивали се с по 2 - 3 одеяла.

ІV. За правото:

13. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

14. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

15. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

16. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

17. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

17.1. Помещенията, които е обитавал П.при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 03.04.2024 г. до 18.11.2024 г. в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.

Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода (така График за разпределение на времето на лишени от свобода от пост № 3 и пост № 6 – л. 24 – л. 25). Отделно от това като работещ П.е имал достъп до баня всеки работен ден, след приключване на работния процес.

Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на П.са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Преминаването през двора, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Друг е въпросът и че от събраните по делото доказателства се установява, че банята има обособена съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. По идентичен начин стои въпросът и с твърденията, че в банята работят само два душа, за които се „борят“ 15 – 20 човека, още повече, че свидетелят П. заявява, че работещите душове са 4, а свидетелят Л. навежда твърдения за работещи 10 душа, а не 2, както посочва ищецът. Не се установи и в банята да има ръждясали железа и кал.

Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника. Друг е въпросът и че се установява, че по време на провеждане на престой на открито лишените от свобода от пети и шести пост (където се установи, че ищецът е пребивавал от 05.09.2024 г. до 18.11.2024 г., когато е бил освободен) могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

17.2. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от лошата хигиена и по-конкретно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД непосредствено преди и по време на настаняването на ищеца в Затвора Пловдив, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, имената на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената на лицето, приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

Неоснователни са и оплакванията, свързани с наличието на много котки в Затвора Пловдив, които влизат в столовата, качват се на масите, ядат от храната, което е предпоставка за болести, инфекции и зарази, както и че котките обикалят свободно и в стаите, разнасят бълхи и паразити, изхождат се в стаите на пода, от което се носи зловонна миризма, доколкото от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че лишените от свобода отглеждат котките, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 88а, ал. 2, т. 5 от ППЗИНЗС, а и нито един от свидетелите не твърди котките да влизат в столовата и да се качват по масите, както и да се изхождат на пода в спалните помещения, както се сочи в исковата молба, още по-малко пък в спалните помещения, в които е пребивавал П..

Що се отнася до хигиената в Затвора Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, на които, макар и в минимални количества се предоставят перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и консумативи (така Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 (един) месец - л. 16-гръб).

17.3. Относно твърдението на ищеца за липса на адекватно лечение, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал здравословни проблеми през процесния период и да не му е осигурена медицинска помощ. Недоказани са и наведените твърдения във връзка с ограниченията за посещение при зъболекар, доколкото от представените по делото доказателства, безспорно се установява, че през разглеждания тук период, ищецът е посещавал денталния кабинет в Затвора Пловдив два пъти.

17.4. Недоказано е и твърдението, че е нямало дюшеци и са спели на парцали без чаршафи и без възглавници, доколкото от ответника са представени данни, че с постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на лишените свобода домакинът осигурява колкото комплекта са необходими, в т.ч. лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Отделно от това, по делото нито се твърди, нито се представят доказателства на ищеца да не му е бил зачислен съответният комплект спално бельо при постъпването му в затвора, както и да е подал молба за допълнително такова и да е получил отказ. Твърдения в тази насока не навеждат и разпитаните по делото свидетели.

17.5. За периода от 03.04.2024 г. до 18.11.2024 г. (с изключение на 66 дни – от 13.09.2024 г. до 17.11.2024 г. вкл.) в Затвора Пловдив не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 11 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

17.6. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 11 от настоящото решение). Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация, не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното, следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси, свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

17.7. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, а именно от 13.09.2024 г. до 17.11.2024 г. вкл. (доколкото на 18.11.2024 г. ищецът вече е бил освободен) - общо 66 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещение, в което за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.

18. Приетото за установено в т. 17.7 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 13.09.2024 г. до 17.11.2024 г. вкл., или общо 66 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание П.в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че П.е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода П.минимално необходима жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

19. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от П.неимуществени вреди за посочения по-горе период, общо 66 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2024 г. – 933 лв.), следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 528 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

20. В останалата си част, исковата претенция остана недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

21. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

22. От процесуалния представител на ищеца адв. Н. Д. с исковата молба се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Така претендираното възнаграждение не следва да се присъжда в полза на адвоката като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В конкретния случай обаче, по делото е представено единствено пълномощно, като липсват представени доказателства, че ищецът е уговорил да бъде представляван безплатно от страна на адв. Д. чрез прилагане на договор за правна защита и съдействие, в който да е установено, че представителството се поема при една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена от К. Х. П., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 7 328,30 лв. (133 дни х 55,10 лв./ден = 7 328,30 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 22.11.2023 г. до 02.04.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив, или общо 133 дни и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1986 по описа за 2025 г. на Пловдивския административен съд, в посочената част.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на К. Х. П., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], обезщетение в размер на 528 лв., ведно със законната лихва считано от 10.09.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 13.09.2024 г. до 17.11.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 12 671,70 лв. и за периодите от 03.04.2024 г. до 12.09.2024 г. вкл. и на 18.11.2024 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на К. Х. П., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. П. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

 

Решението, в частта, с която исковата молба се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, има характер на определение и подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.