№ 1072
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100900629 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Беа Логистик“ ООД, с
която се предявяват срещу „ Деливъри Солюшънс“ ЕООД искове с правно
основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за изпълнени куриерски услуги за периода 01.11.-31.12.2023 г.
в размер на 40456,08 лв. , както и иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1156,20 лв., представляваща неустойка за забавеното плащане на
възнаграждението за м.ноември 2023 г. в размер на 19273,80 лв. за период на
забава 01.01.2024 г. – 29.02.2024
Ищецът твърди на 02.10.2023 г. между „Деливъри Солюшънс" ЕООД, в
качеството му на ексклузивен оператор на марката „Sameday", и „Беа
Логистик" ООД, в качеството му на подизпълнител, да е сключен договор за
услуги № 133 от 02.10.2023г., по силата на който ищецът се задължил да
предоставя куриерски и пощенски услуги, като взима пратки от склада на
„Деливъри Солюшънс" и ги доставя до адресите на крайните получатели на
пратките, като куриерските услуги които следвало да извърши ищцовото
дружество били описани в чл.2.5 от Договора. Сочи се, че съгласно 2.4. от
Договора, същият не обвързвал ответника със задължение за възлагане на
поръчки, като такива поръчки за първи път били възложени за месеците
ноември и декември 2023 г. Твърди се, че ответникът работил с няколко
подизпълнителя в гр.София и всеки подизпълнител имал свой район на
1
доставяне на пратките, наречен „Зона за доставяне/взимане“. Съгласно чл.4 от
Договора, зоната, в която ищецът извършвал куриерски услуги за ответника
били кварталите Дианабад, Изток и Изгрев, а от средата на декември бил
добавен и района на кв.Младост 1. Твърди се, че за да изпълни задължението
си да доставя пратките, както и останалите си задължения по т.2.5 от
договора, ищцовото дружество наело персонал от трима човека и автомобили,
с които да превозва пратките, като и тримата куриери на ищеца получили
специални устройства, свързани към система наречена „Логистичен
мениджър“, която представлява компютърно приложение за осъществяване
дейността на фирмата, с което се записвали и наблюдавали всички парични
потоци, както и всички пратки и техния статус – вземане, доставка, причини
за недоставка и т.н. Твърди че тримата куриери, работили за ищеца, взимали
пратки от склада на ответника и ги доставяли до крайния потребител, като
всяко едно действие отразявали в информационната система „Логистичен
мениджър"- при вземане от склада пратката получавал в системата статус
„отворена“, като за да бъде затворена следвало да бъде доставена до крайния
потребител, или ако не бъде приета, да бъдат отбелязани причините защо не е
приета и да бъде върната в склада. Ищецът сочи се, че сам ответникът
изчислил дължимото възнаграждение за месец ноември, съобразно
уговореното в договора, и въз основа на съставен от него протокол за дължими
суми, на дата 30.11.2023г. ищецът издал на ответника фактура № 5 от
30.11.2023 г. за сума в размер на 23 128.65 лв с ДДС, или 19 273.80 лв без
ДДС, която фактура останала незаплатена. Въпреки липсата на плащане
ищецът продължил да изпълнява задълженията си по договора, като в края на
месец декември, ответникът му дължимата сума за месец декември в
табличен вид - 14 439.60 лв без ДДС. Така на 31.12.2023г. ищецът издал
фактура № 6 за сума в размер на 17 327.52 лв с ДДС или 14 439.60 лв без ДДС.
Тази фактура също останала незаплатена, поради което ищецът преустановил
доставянето на пратки за ответника в началото на месец януари. Твърди се, че
в края на януари 2024 г. ищецът получил предварително изготвен от ответника
документ- „Споразумение №1", съгласно което ответникът твърдял, че въз
основа на неспазени оперативни процедури, установени до 22.01.2024г. чрез
технически средства за видеонаблюдение, били установени пратки без закрИ.е
в информационната система, липса на сканиране па пратки от страна на
куриери на ищеца, които в последствие били натоварвани в превозните им
2
средства за доставки, поради което на основание чл.10.3 от договора,
автоматично приспаднал установените дължими суми от страна на ищецът.
Към споразумението имало списък от пратки, с номер на товарителница и
обявена стойност, като за всички тях се твърдяло да са липсващи пратки. Сочи
се, че споразумението не било подписано, а ответникът поддържал
твърденията си, че ищецът го е ощетил за сума в размер па 39 416.66 лв., като
направил изявление за прихващане. Поддържа се, че на ищеца било изпратено
извлечение от приложението „ Логистичен мениджър“, в което били отразени
липсващите пратки и името на куриера, който отговарял за доставката. В
извлечението били посочени множество куриери, които нямали връзка с
ищцовото дружество. Твърди се че единствените служители на ищцовото
дружество, които разнасяли пратки по поръчка на ответника били лицата Р.И.,
В.П. и Б.Т.. Позовава се на чл.10.7 от договора, който предвижда неустойка за
забавено плащане в размер на 0.1 % на ден, но не повече от 10 % от дължимата
сума, която в случая се равнявала на 1156, 20 лева по отношение на
незаплатеното възнаграждение по фактура № 5 от 30.11.2023 г. за сумата от
19 273, 80 лева без ДДС, като претендира осъждане на ответника за
дължимите възнаграждения и неустойката.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова от ответното
дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и
недоказани. Не се оспорва, че между страните е бил сключен Договор за
услуги № А33/02.10.2023 г., както и че при започване на куриерската дейност
на ищеца били предоставени специални устройства, които били свързани към
системата „Логистичен мениджър“, което представлявало компютърно
приложение за осъществяване дейността на фирмата, с което се записвали и
наблюдавали всички парични потоци. По силата на сключен между страните
Приемо-предавателсн протокол от 01.11.2023 г., ответникът предал на ищецът
4 броя специални устройства, ведно с адаптери и захранващи кабели за тях,
като две от тези устройства били върнати от ищеца, а останалите две въпреки
че били поискани не били върнати от ищеца, поради което ответникът
претендира тяхната равностойност. Твърди се, че стойността на двата броя
специални устройство, ведно с принтерите към тях, възлизала на 16506.19
лева. Оспорва твърдението на ищеца, че при него са работили само 3 куриери,
като сочи, че първата фактура от 30.11.2023г., която била представена от
ищеца, ведно с приложението към нея били посочени разходи за персонал,
3
като количеството им било 4 броя, а съгласно Анекс 5 от Договора за услуги,
Деливъри Солюшънс ЕООД заплащало за капацитет на ищцовото дружество
от четирима служители. Твърди се, че ответното дружество установило
нарушения на договора от страна на ищеца, като към 22.01.2024 г. било
установено неспазване на оперативните процедури - били доставяни пратки
без закрИ.е в системата „ Логистичен мениджър“, а освен това липсвало
сканиране на пратки от страна на куриери на подизпълнителя, които пратки
впоследствие били натоварвани в превозните им средства за доставка.
Поддържа се, че във връзка с установените нарушения, на основание чл. 10.3
от сключения договор, ответникът имал право автоматично да
приспадне/прихване установените дължими от ищецът суми вследствие
договорното неизпълнение със сумите, платими от ответника към ищеца като
възнаграждение, като ответникът информирал своевременно ищеца за
установените нарушения в края на месец януари 2024г. и му предложил да
подпишат Споразумение № 1 и Протокол за прихващане на вземания и
задължения, с което да уредят финансовите си взаимоотношения чрез
прихващане. Навежда се, че общата стойност на пратките по отношение, на
които ответникът установил нарушения, била 39 416,66 лева. Допълва се още,
че ответникът установил недоставени пратки, които обаче според
информационна система „Логистичен мениджър“, били получени от куриери
на подизпълнителя, както и пратки които били доставени в района на
подизпълнителя, но не били сканирани при получаването им, а съобразно
сключения между страните договор подизпълнителите имали определени
райони и при доставяне на пратки в тези райони се считало за доказано, че
такива доставки са извършени от куриери на ищеца, но не били отчетени
получените парични средства. Пратките, за които било установено нарушение
на договорът били изрично описани в ответникът в Споразумение №1, като
същевременно твърди и описание да се съдържа в Таблица № 1 в отговора с
посочена обща стойност от 28 426,59 лева.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с
която се оспорва изложеното в отговора. Твърди се, че списък с липсващи
пратки, представен с отговора, се различавал от списъка, който първоначално
бил даден на ищеца, тъй като в първоначалния списък имало липсващи пратки
в размер на малко над 41 000 лева, а в списъка представен с отговора на
исковата молба размера им бил 28 462,59 лева. Оспорва се твърдяната липса
4
на пратки, срещу които било посочено наименованието на ищецът, тъй като в
приложението „ Логистичен мениджър“ не фигурирало името на
дружеството- превозвач, а само името на конкретния куриер, който имал
задължение за доставяне на пратката. Това потвърждавал и самият ответник,
тъй като всяко всеки куриер получавал устройство с потребителско име и
парола. Не оспорва факта, че не е върнал две от получените общо 4 бр.
куриерски устройства, тъй като били неправомерно задържани от негови
куриери, но оспорва стойността им, като счита че същата е прекалено
завишена.
В допълнителния отговор на искова молба, ответното дружество
поддържа в Таблица № 1 били описани всички пратки, за които ответникът
установил, че или не са доставени от куриер на ищеца или пратката е
доставена в район обслужван от ищеца, но същият нито е върнал на пратката
като недоставена, нито е отчел парични средства относно доставени такива.
Навежда, че твърдението на ищеца, че две от устройствата са задържани
неправомерно от куриерите било недоказано и неотносимо, защото ищецът
носел отговорност за действията на наетите от него служители.
С молба от 02.09.2024г. ответникът изменя отново твърденията си във
връзка с възражението за прихващане, основано на твърдения за получени от
куриери на ищеца, но недоставени и невърнати пратки, като вече поддържа
същите да са с обявена стойност от 23133 лв., посочени в таблица в същата
молба, като в първото съдебно заседание изменя и тези твърдения като не
поддържа възражението си относно пратки с номера 012EMGХB1235599976
на стойност 583,07 и пратка 2EBG2412354402 на стойност 1907,88 лв., като за
разглеждане в производството е прието възражението му за прихващане със
сумата от 20642,75 лева, представляваща стойност на получени от куриери на
ищеца пратки, които не са доставени на крайните получатели, не са върнати и
по тях не са отчетени обявените суми от наложен платеж.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за услуги № 133
от 02.10.2023 г. и анексите към него, изпълнение на задълженията си по него и
относимите към определянето му факти.
По отношение на претендираната неустойка в тежест на ищецът е да
5
докаже наличието на валидно неустоечно съглашение и настъпването на
факти, обуславящи възникването и изискуемостта на вземанията му за
възнаграждение към датата, от която претендира неустойка.
Във връзка с възражението си за прихващане ответникът следва да
докаже твърденията си, че пратките, посочени в молбата му от 02.09.2024 г.,
на листове 4 до 9 таблица, са приети от куриер на ищцовото дружество „Беа
Логистик“ ООД, респективно, стойността на същите пратки, както и че
посочените като доставени в таблицата пратки са доставени на съответния
получател, а във връзка с получени и невърнати и недоставени пратки за
ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в конкретната стойност, посочена в
таблицата срещу всяка пратка.
В тежест на ищеца във връзка с възражението за прихващане е да
докаже, че получени от негов служител-куриер пратки измежду посочените в
таблицата са били доставени, респективно, сумите от наложен платеж са били
отчетени за съответната пратка или че недоставените пратки са върнати на
ответника.
Между страните са обявени за безспорни обстоятелствата относно
наличието на валидно сключен договор за услуги № 133 от 02.10.2023 г., ведно
с анексите към него; изпълнението на задълженията на ищеца по процесния
договор;съответни на претендираното възнаграждение, както и наличие на
валидно възникнали и изискуеми вземания на ищеца срещу ответника в
размер на 41 612, 48 лева, включващи възнаграждението за месеците ноември
и декември 2023 г. в общ размер на 40456,08 лв. и неустойката за забавеното
плащане на възнаграждението за м.ноември в размер на 1156,20 лв. за период
на забава 01.01.2024 - 29.02.2024г.
Спорът между страните е относно настъпването на фактите, обуславящи
възникване на вземания на ответника спрямо ищеца за обезщетение за вреди
от неизпълнението на договора, представляващи обявената стойност на
пратки, които куриери на ищеца са приели за разнос, но не са доставили, нито
върнали в склада на ответника, нито са отчели стойността на сумата, обявена
за събиране чрез наложен платеж.
Възраженията на ищеца са, че никоя от посочените пратки не е приемана
от негов куриер, като не е доказано и настъпването на вреди в посочения за
всяка пратка размер, тъй като ответникът е представил фактури за извършени
6
от него плащания на трето лице, които нямат отношение към делото, докато
ответникът поддържа, че всички пратки, посочени в негова уточнителна молба
от 02.09.2024 г. с изключение на пратка с номер 012EMGХB1235599976 на
стойност 583,07 и пратка 2EBG2412354402 на стойност 1907,88 лв., са разнос
в района, обслужван от ищеца, съответно се презумира, че са приети от негови
куриери и той отговаря за доставката/връщането им или отчитането на
обявената сума на съответната пратка.
Страните не спорят, а се установява и от събраните гласни
доказателствени средства и приетото заключение на съдебно техническа
експертиза, което не е оспорено, че приемането на пратки и отчитане на
извършените действия по доставката им, събирането на суми по наложен
платеж, отчитането им и/или връщането на пратките за периода м.11 и 12.2023
г. се е осъществявало чрез електронна система, наречена „Логистичен
мениджър“, като ответникът е предоставил на ищеца 4 комплекта устройства
за достъп и работа със системата, респективно вещото лице е установило
данни за получени през системата, чрез сканиране на баркода на пратката с
устройство, пратки от четирима куриери, чиито данни са въведени в системата
и асоциирани с ищеца – Б.Т. /В.Т./ , К.М. /К.М./ , Р.И. R.I./ и В.П. / V.P./ , които
са посочени при отговора на втори въпрос, като в съдебно заседание вещото
лице е дало разяснения, че данните за отделните куриери са кодирани,
съответно чрез буквено –цифрен код, който код съответства на определено
лице, чиито данни също са въведени в системата. Ищецът оспорва К.М. да е
негов служител, като представя трудови договори само за останалите трима
куриери, но независимо от неустановяване по делото на конкретни факти
относно трудово или друго правоотношение с посоченото лице, съдът приема,
че същото е именно лице, на което ищецът е предоставил получено от
ответника устройство и достъп до системата и пратките на ответника,
респективно отговаря за неговото поведение. От изложението в
допълнителната искова молба, както и от показанията на свидетелите М.
/доведен от ответника/ и Б.Т. / доведен от ищеца/, безспорно се установява, че
ищецът е получил четири устройства, осигуряващи достъп до системата, като
данните за лицата, чрез които ще изпълнява задълженията си по договора с
ответника са предоставени именно от него, респективно той е бил в държане и
на четири броя устройства, осигуряващи такъв достъп, които не се установява
да е върнал на ответника. Нещо повече, доведеният от него свидетел Б.Т.,
7
разпитан в съдебно заседание на 06.02.2025г., изрично посочва, че куриерите
са били четирима . „аз, В., Р., единият беше К., но на негово място работеше
Д.“.
Недоказани по делото са твърденията на ответника, че всички
пратки,така както са посочени в уточнителната му молба от 02.09.2024 г. със
съответните изменение в съдебно заседание на 16.10.2024г. относно две от
тях, са били приети от куриери на ищеца, което обуславя отговорността на
последния за доставката/връщането/отчитането им. От заключението на
експертизата се установява, че „системно“, т.е. чрез сканиране на баркода на
съответната пратка с устройство от куриер, са приети само 55 от общо 83
пратки, във връзка с които се поддържа възражение за прихващане и това са
посочените на първите 55 реда от Таблица 1 от заключението, в която вещото
лице е установило данни в системата на ответника за получаване от съответен
куриер, посочен в таблицата, респективно данни за това кога е приета
пратката през системата от същия куриер / посочени в таблица 2/.
Неоснователни са доводите на ответника, че пратките следва да се
считат получени от куриери на ищеца, защото са били предназначени за
район, обслужван от него по договора, тъй като има такава уговорка в
договора и защото получаването било обезпечено чрез ограничаване на
достъпа до пратките за съответния район. На първо място по делото не се
доказва по отношение на всяка отделна конкретна пратка, индивидуализирана
с товарителница, да има конкретен адрес за доставка, за да се прецени изобщо
дали попада или не в района на ищеца, но дори и да се приеме, че това е така,
то разпоредбите на процесуалния закон относно събиране на доказателствата
и доказателствената тежест са императивни, респективно не могат да се
дерогират чрез уговорки в договора и следователно страните не разполагат с
възможност да уговарят презумпции относно доказателствена тежест и
разместването й, поради което и твърденията на ответника, че конкретните
пратки са получени за разнос от куриери на ищеца подлежат на пълно и
главно доказване по общия процесуален ред. Такова доказване е проведено
единствено по отношение на пратките, за които е установено, да са
регистрирани в системата като получени от конкретен куриер - Б.Т. /В.Т./ ,
К.М. /К.М./ , Р.И. R.I./ и В.П. / V.P./, които чрез създадените им профили и
предоставените устройства до достъп в системата са приели изрично
пратките. От показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Т. се
8
установява, че организацията на приемането на пратки за доставка и
предаването им за разнос не е било обезпечено по никакъв начин чрез
осигуряване на организация, проверка за достъп и реално приемане/предаване
по начин, който да гарантира, че пратка, предназначена за доставка в район,
обслужван от ищеца, е била реално предадена на негов куриер, като и двамата
свидетели съобщават едни и същи факти, а именно, че пратките за разнос са
били оставяни в общо помещение, до което достъп са имали множество
подизпълнители, като приемането им от куриерите се е извършвало чрез
фактическото им вземане от място по усмотрение на куриер, като по делото
липсват каквито и да било доказателства кои точно пратки и къде точно и от
кого са били оставяни, за да бъдат взети за разнос. Показанията на
свидетелите се разминават относно това дали зоните за пратки за разнос на
различните подизпълнители са били отграничени по някакъв начин, който
препятства достъпа, като свидетелят М. твърди да са били отделени с мрежи, а
свидетеля Т. – че не е имало такива ограждения, но дори и да се приеме, че е
имало, то те са били преместваеми и според свидетеля М., следователно не
изключват възможността за достъп от всеки, който е допуснат в зоната за
вземане на пратки и на следващо място- никакви ограждения не
представляват доказателство, че конкретни пратки са били поставени в тях.
Извод за последното обстоятелство не следва и от адресите на пратките, които
освен, че не са установени по делото, по твърдения на свидетеля М. се задават
от клиентите изпращачи, които сами генерират товарителницата, като от
създаването й до предаването и на куриер за разнос, същата пратка преминава
през събиране от изпращача, предаването й в склад на ответника, съответно
предаване за разнос от куриер, като за пратките, за които е прието възражение
за прихващане, не са събрани доказателства изобщо как и кога са преминали,
през който и да било от етапите, посочени от свидетеля М., а още по-малко да
са достигнали и взети от куриерите на ответника. Следователно съдът приема
за доказано да са получени за разнос от служители на ответника единствено
пратките, посочени на първите 55 реда от Таблица 1, от заключението на
техническата експертиза, чиято стойност, чрез сумиране на обявената в
системата сума е 14774,84 лв. и ищецът отговаря по силата на договора за
доставката, събиране на обявените суми за наложен платеж и отчитането им
на ответника или за връщане на пратките, ако не е било възможно доставянето
им.
9
Ищецът, който носи тежестта, не е доказал да е изпълнил тези си
задължения, като липсват каквито и да било доказателства какво се е случило
пратките, поради което възражението на ответника за прихващане е
основателно за сумата от 14774, 84 лв. и неоснователно в останалата си част
поради недоказаност на твърденията му ищецът да е получил за разнос
останалите пратки.
Неоснователни са доводите на ищеца за недоказаност на вредите по
размер, тъй като стойността на пратката, обявена при приемането й за
доставка от ответника, се посочва от съответния клиент, респективно за
обявената стойност ответникът отговаря пред клиентите си, като без правно
значение е дали тази отговорност вече е реализирана или не принудително или
доброволно.
По изложените съображения предявените искове за възнаграждение
следва да се уважат за сумата от 25681,24 лв., от които 8353,72 лв.
възнаграждение с ДДС за м.ноември 2023 г. и 17327,52 лв. възнаграждение с
ДДС за м.декември 2023г., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 40456,08 лв. се отхвърлят като погасени чрез прихващане
с насрещните вземания на ответника в размер на 14774, 84 лв. за обезщетение
за вреди от неизпълнение на задълженията на ищеца да достави, върне или
отчете получените за доставени пратки суми на ответника. Ищецът признава
да е получил в края на януари 2024 г. извънсъдебно изявление от ответника за
прихващане, включително с вземанията, за които е основателно възражението
за съдебно прихващане, поради което и с оглед указанията по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК вземането за
възнаграждение следва да се счита за частично погасено с обратна сила
именно от момента на получаване на изявлението на ответника за
прихващане. Конкретната дата не е установена, но с оглед изявленията на
ищеца, съдът приема това да е последният ден на месец януари. Поради
частичното погасяване на вземането за възнаграждение след тази дата
ответникът се освобождава и от последиците на забава по отношение на
погасената част от вземането, поради което и частично са явява неоснователен
и акцесорният иск за неустойка. Такава се дължи върху пълния размер на
възнаграждението за м.ноември 2024г. от 19273,80 лв. без ДДС в размер на 0,1
% дневно за периода 01.01.2024 г. -30.01.2024 г., т.е. за 30 дни в размер на
10
578,21 лв., а считано от 31.01.2024 г., от която дата следва да се счита погасено
главното вземане, до 29.02.2024 г. неустойката за забава е дължима върху
остатъка от възнаграждението за м. ноември 2023 г. в размер на 6685,76 лв. без
ДДС, съответно е в размер на 200,57 лв. или искът за неустойка е основателен
за сумата от 778,78 лв., като за разликата до пълния размер от 1156,20 лв.
подлежи на отхвърляне.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са
ги претендирали и са представили списък и доказателства за извършването
им. На ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят
разноски в размер на 3540,69 лв. от общо разноски в размер на 5568,25 лв. за
държавни такси, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение. На
ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят
разноски в размер на 2029, 51 лв. от общо разноски в размер на 5573,60 лв. за
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Деливъри Солюшънс ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление :гр.София, бул.Цариградско шосе, № 40, ет.2
да заплати на Беа Логистик ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Кирил Буюклийски, № 30, вх.Б, ет.1, ап.3 на
основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД възнаграждение по
договор № 133/02.01.2023г. за изпълнени куриерски услуги за периода 01.11.-
31.12.2023 г. в размер на, 25681,24 лв., от които 8353,72 лв. -възнаграждение
с ДДС за м. ноември 2023 г. и 17327,52 лв.- възнаграждение с ДДС за м.
декември 2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2023 г.
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
възнаграждение за разликата над 25681,24 лв. до пълния претендиран
размер от 40456,08 лв. поради частично погасяване чрез прихващане с
насрещни вземания на ответника в размер на 14774, 84 лв. за обезщетение
за вреди от неизпълнение на задълженията на ищеца да достави, върне
недоставени и отчете получени срещу доставени пратки суми по наложен
платеж по приети за разнос от него пратки в периода 01.01.203 г. – 22.01.2024
г. на възнаграждението за м. ноември 2023г.
11
ОСЪЖДА Деливъри Солюшънс ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе, № 40, ет.2
да заплати на Беа Логистик ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Кирил Буюклийски, № 30, вх.Б, ет.1, ап.3 на
основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 778,78 лв. , представляваща неустойка за
забавеното плащане на възнаграждението за м. ноември 2023 г. за период на
забава 01.01.2024 г. – 29.02.2024г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по делото в размер на 3540,69 лв. за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неустойка за разликата над 778,78 лв. до 1156,20 лв.
ОСЪЖДА Беа Логистик ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. Кирил Буюклийски, № 30, вх.Б, ет.1, ап.3 да
заплати на Деливъри Солюшънс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.София, бул.Цариградско шосе, № 40, ет.2 на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 2029,51 лв. за депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12