Решение по адм. дело №191/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на К. И. Н. от [населено място], общ.Видин, против Заповед № РД-02-11-745/02.06.2025 г. на зам. кмет „УТРИ“ на Община Видин, с която жалбоподателят, като извършител на незаконен строеж и упражняващ фактическо държане на ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място], е задължен да предостави достъп до незаконния строеж „Жилищна сграда“, за ограждане със сигнална лента от работна група, съставена от служители на Община Видин на 24.06.2025 г. от 10:00 ч. до 12:00 ч., като при обжалване на заповедта и спиране на изпълнението й от съда, да осигури свободен достъп от 10:00 ч. до 12:00 ч. на десетия ден от влизане в сила на решението за потвърждаване на заповедта.

Жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е налице незаконен строеж: такъв не е установен с влязло в сила съдебно решение; сградата е в това състояние от както се помни и това е единственото място, на което може да живее; от малък живее в тази къща, няма друг дом и друго имущество; липсват законовите предпоставки за издаване на заповедта; нарушен е процесуалния ред за установяване на незаконния строеж и за издаване на заповедта.

Иска отмяна на акта и не претендира разноски.

Ответната по жалбата страна - Зам.кмет „УТРИ“ на Община Видин, чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира присъждане на деловодни разноски.

Заинтересованите страни – Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч., искат потвърждаване на оспорената заповед.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: доказателствата от административната преписка и събраните такива по делото установяват, че заинтересованите страни Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч. са съсобственици на имот ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Техният общ наследодател П. Ц. А. е починала през 1992 г., видно от У-ние за наследници № 43333/18.11.1992 г. и е оставила наследници две дъщери: Г. С. Т. - поч. 1982 г. и Л. С. К. – поч. 1990 г.

Г. С. Т. - първата дъщеря на общия наследодател, след смъртта си е оставила двама наследници Д. Г. Т. и С. Г. Ч.. Д. Г. Т. поч. 2018г. и оставил наследник сина си Г. Д. Т.. С. Г. Ч. поч. 2020г. и оставила наследници двете си деца Г. Т. Ч. и К. Т. Ч..

Л. С. К. - втората дъщеря на общия наследодател, след смъртта си оставила двама наследници И. И. и Д. К.. Последният направил отказ от наследство през 1997 г., а И. Т. И., поч. 2000 г. и оставил наследник сина си Т. И. И..

Така, заинтересованите страни са:

Т. И. И. е правнук на общия наследодател П. А., като внук на втората ѝ дъщеря Л. С. К..

Г. Д. Т. е правнук на общия наследодател П. А., като внук на първата ѝ дъщеря Г. С. Т., съотв. син на Д. Г. Т..

Г. Т. Ч. и К. Т. Ч. са правнуци на общия наследодател П. А., като внуци на първата ѝ дъщеря Г. С. Т., съответно деца на дъщеря ѝ С. Г. Ч..

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 41, том V, нот.д. № 1896/12.08.1997 г. на Нотариус при Видински районен съд, наследниците на П. Ц. А. са признати на основание влязло в сила решение на Поземлена комисия [населено място] № 27А/19.02.1997 г., постановено по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж от ППЗСПЗЗ, за собственици на 7 броя парцели. Единият от тях, посочен в т.4 на НА, а именно парцел XXVI-1092 в кв.398 по плана на [населено място], [жк], целият от 1260 кв.м, с неуредени сметки по регулация, без построените в него сгради, след влизането в сила на новата кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Видин, (одобрена със Заповед № РД-18-3/18.01.2008 г. и изм. със Заповед № КД-14-05-180/14.11.2011 г. на Началник СГКК-Видин), представлява поземлен имот с идентификатор № 52283.510.370, видно от Скица № 15-844827/07.08.2023 г. Вписани съсобственици са наследниците на П. Ц. А..

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том IV, рег.№ 3772, н.д.№ 530/2023 г. на Нотариус № 029 с район на действие ВРС, жалбоподателят К. И. Н. е придобил собствеността на две едноетажни постройки, едната от 29 кв.м и една от 17 кв.м, изградени в същия ПИ 52283.510.370, от Л. Н. Й., идентифицирала се като техен собственик с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 148, том III, рег.№ 3163, н.д.№ 421/2023 г. на Нотариус № 029 с район на действие ВРС.

С Жалба вх.№ АО-02-06-423/15.05.2026 г. Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч., като съсобственици на недвижимия имот с идентификатор 52283.510.370 и заинтересовани лица в настоящето производство, поискали проверка относно незаконни строежи в имота им и невъзможността им да ползват същия поради тази причина.

Въз основа на тази жалба била разпоредена проверка за установяване наличие или липса на незаконен строеж, но поради непредоставен достъп от жалбоподателя, се наложило извършване на повторна проверка. Същата е назначена със Заповед № РД-02-11-1257/20.09.2024 г. от зам. кмет на общината, въз основа на делегирани правомощия със Заповед № РД-02-11-1245/18.09.2024 г. на кмета на общината.

Последващата проверка завършила с Констативен акт № 14/16.10.2024 г., с който е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ – „Жилищна сграда“ , изградена в ПИ с идентификатор № 52283.510.370 по КК на [населено място], общ.Видин, урегулиран в УПИ XXV-378, кв.35 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], общ. Видин, [улица], който подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ. Установено е, че К. И. Н. е изпълнител на строежа.

След съставянето на Констативен акт № 14/16.10.2024 г. и дълго продължила процедура по уведомяване на страните и връчване на документацията по преписката, въз основа на предоставената му компетентност със Заповед № РД-02-11-295/27.02.2025 г. от кмета на общината, зам. кмет на община Видин издал Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г., с която наредил на К. И. Н. да спре извършването на строителномонтажните работи за изграждане на незаконния строеж и да освободи строежа и строителната площадка от хора и механизация.

Със същата заповед достъпа до строежа е забранен, а служители от отдел „Контрол по строителството“ към общината са задължени, в срок до 7 дни от влизане в сила на заповедта, да поставят сигнална лента с отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация до строежа и строителната площадка. При отказ или неосигурен достъп, в същия срок осигуряване на принудителен достъп със съдействието на МВР по реда на чл.194, ал.3 от ЗУТ.

С друга Заповед № РД-02-11-618/16.05.2025 г., Зам.кметът е наредил на К. И. Н., като извършител на незаконен строеж и на възложителите по чл.161, ал.1 от ЗУТ, да премахнат недовършения незаконен строеж.

Видно от Констативен протокол № 72/21.05.2025 г., при посещение на адреса на строежа още на същата дата от служители на общината, двете заповеди са предявени на Н., но той е отказал да ги получи. Служителите са го уведомили за задължението му да предостави достъп за поставяне на сигнална лента, за ограничаване на достъпа до строежа, но той е отказал да осигури достъп на работната група за ограждане на строежа със сигнална лента, както е разпоредено в издадената Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г.

На 27.05.2025 г. Н. е получил лично срещу подпис Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г. за спиране и ограждане на строежа, Заповед № РД-02-11-618/16.05.2025 г., Съобщение изх.№ АО-02-06-423-15/20.05.2025 г., Съобщение изх.№ АО-02-06-423-14/20.05.2025 г., видно от Разписка № 33/27.05.2025 г. и Разписка № 34/27.05.2025 г.

Двете заповеди са подлежали на обжалване до 04.06.2025 г., считано от датата на отказа за получаването им 21.05.2025 г., като съгласно чл.217, ал.1, т.2 от ЗУТ, обжалването на заповедта за спиране на строежа не спира изпълнението й. В случая това е Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г. за спиране на строежа.

В изпълнение на тази заповед, на 02.06.2025 г. е издаден сега обжалвания административен акт, с който жалбоподателят е задължен да предостави достъп до незаконния строеж за ограждане със сигнална лента от работна група, съставена от служители на Община Видин на 24.06.2025 г. от 10:00 ч. до 12:00 ч., като при обжалване на заповедта и спиране на изпълнението й от съда, да осигури свободен достъп от 10:00 ч. до 12:00 ч. на десетия ден от влизане в сила на решението за потвърждаване на заповедта.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в административното производство и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения: оспореният отказ за издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през ПИ е издаден от компетентен орган: зам. кмет на община Видин, въз основа на делегираните му правомощия със Заповед № РД-02-11-295/27.02.2025 г. от кмета на общината, по чл.223, ал.2, т.1 и ал.5, т.1 от ЗУТ.

Процесният ИАА е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби. В тази връзка се явяват неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност.

Атакуваният в настоящето производство ИАА е издаден във връзка с Констативен протокол № 72/21.05.2025 г. и чл.194, ал.1, във вр. с чл.194, ал.3 от ЗУТ, за изпълнение на Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г. на зам. кмет на община Видин. От него се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъдат връчени административни актове, във връзка с незавършения незаконен строеж в ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място], върху който упражнява фактическо държане.

Както се установи по делото, собственик на недвижимия имот, върху който е изграден строежа, са зантересованите лица в настоящето производство, като наследници на П. Ц. А., съгласно НА за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 41, том V, нот.д. № 1896/12.08.1997 г. на Нотариус при ВРС.

Същевременно, съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том IV, рег.№ 3772, н.д.№ 530/2023 г. на Нотариус № 029 с район на действие ВРС, жалбоподателят е собственик на две едноетажни постройки в недвижимия имот на заинтересованите лица.

Нито в административната преписка, нито в съдебното обжалване се представиха доказателства, че заинтересованите лица са учредили право на строеж на Н., от което да следва, че той има право да строи в техния недвижим имот, поради което те са сезирали административния орган и са поискали извършване на проверка в имота им.

Един строеж може да бъде незаконен на различни основания, уредени в чл.225, ал.2 от ЗУТ. В случая, за да спре строежа като незаконен със Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г., зам. кмет на община Видин е констатирал това обстоятелство. То не подлежи на контрол от този състав на съда, тъй като не е сезиран по въпроса. Същественото е, че в издадената заповед е забранен достъпа до незаконния строеж.

След като заповедта на зам. кмета не е изпълнена доброволно, видно от преписката и обобщено в Констативен протокол № 72/21.05.2025 г., той е издал сега обжалваната заповед, като е задължил извършителя на строежа да предостави достъп до него, за да може да бъде ограничен със сигнална лента.

Т.е. процесната Заповед № РД-02-11-618/16.05.2025 г. е в изпълнение на Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г. В настоящето производство не са представени доказателства, че тя (за спиране и забрана за достъп) е обжалвана. Но даже и да беше обжалвана, съгласно чл.217, ал.2 от ЗУТ, нейното изпълнение не може да бъде спряно от съда. Поради тази причина и обсъждането на въпроса има или няма незаконен строеж не влияе върху законосъобразността и изпълнението на заповедта за спиране на строежа. След като АО се е разпоредил за спиране и забрана на достъп до строежа, докато съдът, при евентуално обжалване, не се произнесе с влязло в сила съдебно решение, тази заповед е допустимо, възможно и дори задължително да бъде изпълнена. Следователно докато не бъде отменена от компетентен съд, Заповед № РД-02-11-617/16.05.2025 г. е изпълнима от органа, съответно задължителна за спазване от всички. Аргумент за това е цялата процедура на АПК, уреждаща изпълнението на административните актове.

Ако изпълнението на подобна заповед бъде препятствано, то административният орган може и следва да се ползва от предоставената му законова възможност за принудително изпълнение на заповедта, което и той е направил с издаването на Заповед № РД-02-11-618/16.05.2025 г., като е задължил жалбоподателя да предостави достъп до незаконния строеж за ограждане със сигнална лента, както и при необходимост да се изпълни със съдействието на служители на ОДМВР-Видин.

Съдът констатира, че при издаването на процесната заповед, която е издадена в изпълнение на друг административен акт - предходна заповед на органа, са спазени изискванията на чл.267-287 от АПК и чл.217, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ.

В този смисъл възраженията на жалбоподателя, че липсват законовите предпоставки за издаване на заповедта и е нарушен процесуалния ред за установяване на незаконния строеж и за издаване на заповедта, не намират основание в доказателствата по делото.

Възраженията, че не е налице незаконен строеж, че сградата е в това състояние от както се помни, че от малък живее в тази къща, няма друг дом и друго имущество, може да бъдат обсъдени в друг вид съдебно производство във връзка с първоначалния спор, но са ирелевантни към настоящето производство, което съблюдава само и единствено има ли предходен акт, който да даде основание на органа, да разпореди предоставяне на достъп до чужд недвижим имот, за да бъдат извършени конкретно разпоредени в акта действия.

След като съдът установи, че тези изискуеми законови предпоставки са налице, то обжалваният административен акт се явява законосъобразен, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски в производството следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 200,00 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. Н. от [населено място], общ.Видин срещу Заповед № РД-02-11-618/16.05.2025 г. на зам. кмет „УТРИ“ на Община Видин, с която жалбоподателят, като извършител на незаконен строеж и упражняващ фактическо държане на ПИ с идентификатор № 52283.510.370, урегулиран в УПИ XXV, кв.35 по плана на [населено място], е задължен да предостави достъп до незаконния строеж „Жилищна сграда“, за ограждане със сигнална лента от работна група, съставена от служители на Община Видин на 24.06.2025 г. от 10:00 ч. до 12:00 ч., като при обжалване на заповедта и спиране на изпълнението й от съда, да осигури свободен достъп от 10:00 ч. до 12:00 ч. на десетия ден от влизане в сила на решението за потвърждаване на заповедта.

ОСЪЖДА К. И. Н. от [населено място], общ. Видин, да заплати в полза на Община Видин направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението е постановено с участието на заинтересовани страни Т. И. И., Г. Д. Т., Г. Т. Ч. и К. Т. Ч..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.