Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С.,
19.07. 2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 6756/2018 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявени иск с пр.
осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал.1 от ГПК.
В
Исковата молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД се твърди,
че ответницата
С.В.Б. е сключила с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД Договор за потребителски заем № CASH 10048958 на 15.11.2012
г., с което е възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения Договор
и ОУ към него. Основното задължение на дружеството било да предостави парична
сума в размер на 600 лева, а кредитополучателя е удостоверил с подписа, че е
получил сумата по заема.
С.В.Б. се е задължила да
заплати на кредитора 52 седмични погасителни вноски, включващи главница и
добавка, съгласно ОУ по Договора за заем
и посочени в Погасителния план на същия.
Длъжникът преустановява обслужване на заема, като
падежът на първата непогасена вноска настъпва на 28.11.2012 г., а на 20.11.2013
г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става изискуем целият
неизплатен остатък от заема.
На 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД се сключва Договор за прехвърляне на вземания,
по силата на който и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство става второто дружество.
Поради
неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД предявява претенцията си по съдебен ред като
подава Заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 4375/2018 г. по
описа на СлРС. По подаденото Заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид изложено моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД има следните вземания срещу С.В.Б.:
- сумата 505,32 лева (петстотин и пет лева и тридесет и две
стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението - 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира
разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Претендират
направени в настоящото производство
разноски, за които представят
Списък по чл. 80 от ГПК.
В предоставения едномесечен срок е постъпил Отговор от
ответника С.В.Б. чрез назначеният й особен представител адв. Е.Д. ***,
в който счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен и
недоказан. Твърди, че вземането произтича от Договор за потребителски заем №
CASH 10048958 сключен на 15.11.
Във връзка с това счита, че предявения иск се
явява неоснователен и недоказан по размер и моли съда да го отхвърли.
Ищцовото
дружество - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба от
процесуалния представител на ищцовото дружество, с която моли делото да се
гледа в нейно отсъствие. Не възразява да бъде даден ход на делото, в случай че
са налице процесуални предпоставки. Поддържа предявените искове по основание и
размер. Моли съда да приеме и приложи по делото депозираното от вещото лице
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като счита същото за
правилно мотивирано и обективно. В случай, че са даде ход на делото по същество
счита, че предявения иск е доказан по своите основание и размер и моли да бъде
уважен изцяло. Претендира разноските по делото, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът – С.В.Б. се представлява от
назначения й особен представител адв. Е.Д. ***, която поддържа отговора
на исковата молба и моли съда да отхвърли така предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита, че предявеният иск е погасен по давност за
периода преди 23.08.2013 г.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Процесното вземане произтича от одобрен и подписан между ответницата С.В.Б.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД Договор за потребителски заем № CASH
10048958 на 15.11.2012 г. С подписването на Договора
кредитополучателят удостоверява, че е получил екземпляр от ОУ, запознат е с тях
и безусловно ги приема. Основното задължение на дружеството било да предостави парична
сума в размер на 600 лева, а кредитополучателя е удостоверил с подписа, че е
получил сумата по заема.
С.В.Б. се е задължила да
заплати на кредитора 52 седмични погасителни вноски, включващи главница и
добавка, съгласно ОУ по Договора за заем
и посочени в Погасителния план на същия.
Длъжникът преустановява обслужване на заема,
като падежът на първата непогасена вноска настъпва на 28.11.2012 г., а на
20.11.2013 г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става изискуем
целият неизплатен остатък от заема.
На 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД се сключва Договор за прехвърляне на вземания,
по силата на който и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство става второто дружество.
Поради
неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД предявява претенцията си по съдебен ред като
подава Заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 4375/2018 г. по
описа на СлРС. По подаденото Заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която М.С. заявява, че длъжникът С.В.Б. не е спазила сроковете за плащане на
погасителните вноски съгласно погасителния план и преустановява обслужването на
заема, като падежът на първата непогасена вноска настъпва на 28.11.2012 г., а на 20.11.2013 г. е падежът на
задължението, с което става изискуем целият неизплатен остатък от заема и
считано от следващия ден е изпаднала в забава. От датата на цесията
10.01.2017 г. ответника С.В. Велева не е плащала погасителна вноска по заема и дължи цялото
си задължение по Договора за
паричен заем на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД .
Остатъкът от задължението, което ответника С.В.Б. дължи на ищеца „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД е в размер на 1873,20
лв. представлявяваща сбор от:
Сумата 505,32 лв. - главница по договора за заем за периода от 28.11.2012 г. до 20.11.2013 г.
Сумата 412,68 лв. -
договорна възнаградителна лихва, за
периода от 28.11.2012 г. до 20.11.2013 г.
Сумата 190,74 лв. - лихва
за забава за периода: от
29.11.2012 г. първата погасителна вноска до 23.08.2018 г./датата
на подаване на заявлението в съда/
Сумата 14,46 лв. - лихва за забава за периода от 23.08.2018
г. /датата на подаване на
заявлението в съда до 03.12.2018
г. /датата на исковата молба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Не се спори в производството, че процесното вземане
произтича от одобрен и подписан Договор за потребителски
заем № CASH 10048958 на 15.11.2012 г. между „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД и С.В.Б..
Установи се, че на 10.01.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД се сключва Договор за прехвърляне на вземания,
по силата на който и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство става второто дружество.
Поради
неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД предявява претенцията си по съдебен ред като
подава Заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 4375/2018 г. по
описа на СлРС. По подаденото Заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът намира за неоснователно по следните причини:
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение на
процесния договор важи общата петгодишна давност почл. 110 от ЗЗД, започваща да
тече на основание чл. 114, ал.1 от ЗЗД от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в случая от 20.11.2013 г. -падежа на цялото
задължение, поради което към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПКпред съда- 23.08.2018 г. петгодишната погасителна давност не е изтекла по
отношение на главницата от 505.32 лева. По отношение на лихвата приложение
намира правилото на чл. 111, б. "в" от ЗЗД за специалната тригодишна погасителна давност
но ищцовото дружество не е предявило установителни искове за дължимост на
договорни лихви и лихви за забава.
От назначената и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че дължимата от ответницата главница по договора за
кредит е в размер на 505.32 лева и в този размер следва да се уважи предявеният
установителен иск. Не се събраха доказателства в производството от които да се
установи, че кредитополучателят е заплатил на кредитора дължимите вноски по
кредита, така, както са били уговорени с погасителния план.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 25
лева д.т., 150 лева възнаграждение за особен представител, 200 лева за вещо
лице и юриск. възнаграждение в размер на 100 лева, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и
50 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.В.Б. с ЕГН ********** *** чрез назначения й особен представител адв. Е.Д. ***, със
съдебен адрес:*** офис № 4, че ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.7, както следва:
- сумата 505,32 лева (петстотин и пет лева и тридесет и
две стотинки) – главница по Договор за потребителски заем № CASH 10048958 от 15.11.2012
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2559 от 10.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4375/2018 г. на СлРС.
ОСЪЖДА С.В.Б.
с ЕГН
********** *** чрез назначения й
особен представител адв. Е.Д. ***, със съдебен адрес:*** офис № 4 ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД
с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.7 разноски в
производството в общ размер на сумата 475 лева и разноски по ч.гр.д. № 4375/2018
г. в размер на 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: