Решение по дело №2833/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260447
Дата: 9 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20205640102833
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260447

                                  09.11.2021год., гр.Хасково

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на осемнадесети октомври                  

през две хиляди двадесет и първа година

в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

                                                                                                                                                

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2833 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД от Гаранционен фонд - София против Ж.Д.А.,***.

          Твърди се в исковата молба, че Гаранционен фонд, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 266.32 лева по Щета № 110247/30.03.2017г. за увредения при ПТП, настъпило на 27.08.2015г., около 19.30 часа в гр.Първомай, лек автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на Петя Н.М.. Виновен за катастрофата бил ответникът Ж.Д.А., който, като неправоспособен управлявал лек автомобил „О.А.“ с рег. № ****, при движение с несъобразена с пътните условия скорост в ***, изгубил контрол над автомобила и ударил правомерно паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ***, като така причинил процесното ПТП, след което го напуснал. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към часа на ПТП. Ищецът поканил ответника да възстанови платеното от него, но и до датата на предявяване на иска същият не погасил задължението си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 266.32 лева, представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по Щета № 110247/30.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Назначеният особен представител на ответника счита предявения иск за основателен. Посочва още, че доколкото представителната власт на особения представител е ограничена и той не разполага с изрични пълномощия за признаване на иска по аргумент от нормата на чл.34, ал.3 от ГПК, моли  признанието на иска да бъде одобрено от съда по реда на чл.29, ал.5 от ГПК.

          При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:

          При наличие на признание на иска от ответника /в случая на особения представител на ответника, което признание съдът одобри по реда на чл.29, ал.5 от ГПК/, както и при наличие на направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.

Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер общо на 368.65 лева, произтичащи от платена държавна такса за производството в размер на 50.65 лева и 318 лева – възнаграждение за особен представител. Ответникът с поведението си именно е този, който е дал повод за образуване на делото, респективно ищецът е направил разноски по тази причина. Ето защо, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца разноски в пълен размер.

 

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Ж.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, сумата от 1 266.32 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по Щета № 110247/30.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, сичтано от 02.12.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 368.65 лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.