Решение по дело №58843/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3006
Дата: 5 април 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110158843
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3006
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110158843 по
описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ......... срещу ......... – С., Г.Г. С., Б. Г. СЛ. и ИВ. Г.
СЛ. обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца,
че ответниците дължат разделно /всеки от тях по ¼ част/ следните суми:
- сума в размер на 11 741.04 лева – главница по Договор за предоставяне на
овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003г., ведно със законната лихва, считано от
05.11.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането;
- сума в размер на 13 417.72 лева – обезщетение за забава за периода от
23.11.2015г. до 04.10.2020г.
Ищецът твърди, че на 26.06.2003г. между него и ......... С. /наследодател на
ответниците/ бил сключен Договор за предоставяне на овърдрафт по ЕДК с реф. №
........./26.06.2003г., съгласно който банката предоставила на ......... С. банков кредит
овърдрафт по картова сметка. С Анекс от 30.01.2015г. към Договор за предоставяне на
овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003г. овърдрафтът по разплащателната
сметка на кредитополучателя се разрешавал до 15.11.2015г. с максимално допустим
размер на дебитното салдо до 12 700 лева. Съгласно чл. 3 от Договор за предоставяне
на овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003г. сумата на ползвания разрешен
овърдрафт се олихвявала първоначално с годишен лихвен процент, равен на сбора от
1
ОЛП, действащ за съответния период и надбавка от 9 /девет/ пункта. Лихвата била
изискуема от датата на начисляването . При просрочие овърдрафтът се олихвявал с
годишен лихвен процент – 35 /тридесет и пет/ пункта. Размерът на годишната лихва
съгласно Анекс от 30.01.2015 г. бил в размер на 7.00 процентни пункта над Базов ЛП
на банката по кредити/овърдрафти, като банката си запазвала правото да променя този
процент при посочените в договора основания. БЛП към момента на подписване на
анекса бил 6.00 процента и общо договореният процент към същия момент бил 13.00
%. Кредитът бил усвоен по картова на кредитополучателя сметка № **********. След
трансформация на сметката в сметка с IBAN, номерът на същата станал : .......... На
04.04.2015г. кредитополучателят ......... С. починал и оставил наследници по закон
ответниците по делото. С покани с изх. № .........23.06.2020 г. ищецът уведомил
наследниците за прекратяването на сключения от наследодателя им Договор за
предоставяне на овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003 г. чрез връчване на
поканите от ЧСИ .......... Задължените лица в качеството им на правоприемници на
техния наследодател били поканени в срок от седем дни от получаването има да
погасят задълженията по посочения договор. ......... – С. и Г.Г. С. получили поканата на
26.06.2020г., Б. Г. СЛ. – на 26.06.2020г., а ИВ. Г. СЛ. – на 06.08.2020г. Крайната
падежна дата на процесните вземания настъпила на 15.11.2015г. като ответниците не
заплатили вземанията.
За процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 26.11.2020г. по ч.гр.д. № 54590/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 34-ти състав. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, които като относими към предмета на делото следва да бъдат
допуснати. Претендират се и направените по делото разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор само от ответницата Б. Г. СЛ.. Признава обстоятелството, че между
......... С. и ищеца е сключен Договор за предоставяне на овърдрафт по ЕДК с реф. №
......... от 26.06.2003г. Заявява, че на 30.01.2015г. действително между ищеца и ......... С.
е сключен Анекс, но същият е анекс към Договор за предоставяне на овърдрафт по
ЕДЖ ......... от 08.02.2008г., а не към процесния договор от 26.06.2003г. Признава
обстоятелството, че на 04.04.2015г. кредитополучателят ......... С. е починал и че
ответниците са негови наследници. Оспорва твърдението, че изискуемостта на Договор
за предоставяне на овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003г. е настъпила на
15.11.2015г. Твърди, че Договор за предоставяне на овърдрафт по ЕДК с реф. №
........./26.06.2003г. е прекратен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
задължението за главница и лихви по процесния договор. Счита, че доколкото Анексът
от 31.01.2015г. бил към Договор от 08.02.2008г., а не към процесния договор, то не
можело да се приеме, че същият удължавал действието на процесния договор до
15.11.2015г. Прави възражение за нищожност на клаузата за начисляване на
2
наказателна лихва като неравноправна клауза по Закона за защита на потребителите.
Претендира разноски.
С молба с вх. № 327545/14.06.2021 г. ......... е поискало да бъде конституирано
като трето лице – помагач на страната на ищеца, с оглед настъпило частно
правоприемство – с Договор за цесия от 29.12.2019г. ищецът като цедент е прехвърлил
на ......... вземането си, предмет на настоящото производство. Представил е писмени
доказателства. Съдът намира искането за основателно и същото следва да бъде
уважено.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ......... излага становище по
предявените искове.

С протоколно определение от 10.03.2022г. /л. 56/ производството по делото е
частично прекратено в частта по отношение на предявените искове срещу ответниците
......... – С., Г.Г. С. и ИВ. Г. СЛ..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 430, ал.
1 ТЗ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки:
1. наличие на валидно облигационно правоотношение между наследодателя на
ответника – ......... С. и ищеца по Договор за предоставяне на овърдрафт по ЕДК с реф.
№ ........./26.06.2003г. и Анекс към него от 30.01.2015г., с параметри, посочени в ИМ;
2. качеството на ответника на наследник на ......... С.;
3. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;
4. предаване на договорената сума на кредитополучателя;
5. настъпила изискуемост на кредита.

С изготвения по делото доклад /л. 4/ са отделени като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните в отношенията между
страните обстоятелството досежно наличие на валидно облигационно правоотношение
между наследодателя на ответника – ......... С. и ищеца по Договор за предоставяне на
овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003г., както и обстоятелството по т. 2.
По отношение на твърдения от ищеца анекс към Договор за предоставяне на
3
овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003г. от 30.01.2015г., следва да се посочи, че
по делото е представен анекс от 30.01.2015г. с посочения номер ......... /л. 32 и сл./, но в
същия е посочено, че е към договор от 08.02.2008г., а не към договор от 26.06.2003г.
Ищецът твърди, че в случая е допусната техническа грешка като между наследодателя
на ответника – ......... С. и ищеца никога не е бил сключван от 08.02.2008г. В тази
връзка при изслушване на вещото лице по време на откритото съдебно заседание /л.
55, стр. 2/ експертът изрично заяви, че движението по овърдрафта е непрекъснато, като
същият е последователен в годините. Посоченото обстоятелство се установява и от
приетата по делото ССчЕ /л. 43 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съка
като компетентно и професионално изготвена. Ето защо съдът възприема
възражението на ответника, че в случая се касае за допусната техническа грешка.
При анализа на останалите предпоставки от фактическия състав на предявения
иск, следва да се посочи следното: съгласно чл. 1 от договора от 26.06.2003г. /л. 9 от
гр. дело № 858/2021г. по описа на СГС, I-6 с-в/ се установява, че ответното дружество е
предоставило на наследодателя на ответника възможност за ползване на овърдрафт по
картовата му сметка в размер на 9300.00 лева. В представения по делото анекс /л. 11-1
от гр. дело № 858/2021г. по описа на СГС, I-6 с-в/ се установява, че овърдрафтът се
допуска до 15.11.2015г. От приетата по делото ССчЕ се установява, че размерът на
главницата възлиза на сумата от 11741.04 лева /л. 48/.

Доколкото предявеният иск се явява основателен, следва да се обсъди
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Съобразно
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая
поставеният въпрос е относим само към последната хипотеза на посочената правна
норма. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има
периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните
плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими
една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези
плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При
договора за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на кредита на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Ето защо в случая е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл са Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. №
795 от 2010 г., ІV г. о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., ГК/.
С оглед изложеното предявеният спрямо ответника иск за главница не е
погасен по давност, доколкото заявлението по чл. 41 ГПК, въз основа на което е
образувано заповедното производство е депозирано на 05.11.2020г., а крайната
падежна дата настъпила на 15.11.2015г., съгласно представения по делото анекс /л. 11-
1 от гр. дело № 858/2021г. по описа на СГС, I-6 с-в/. Ето защо искът е основателен и
доказан изцяло за сумата от 2935.26 лева /ищецът претендира от ответника ¼ част от
главницата/.

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
05.11.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
4
вземането.

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: парично задължение на ответника, настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение.
В приетата по делото ССчЕ се установява, че размерът на обезщетението за
забава възлиза на сумата от 13417.72 лева /л. 48/. Съдът намира възраженията на
ответника за нищожност на вземането за неотносими, доколкото се касае за вземане за
обезщетение за забава, а не за наказателна лихва като размерът на вземането е
изчислен от вещото лице с приетата ССчЕ.
В случая обаче, в съответствие с нормата на чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичането на
тригодишна давност е погасено вземането по давност. Доколкото заявлението е
депозирано на 05.11.2020г., то вземането е погасено по давност за периода от
23.11.2015г. до 04.11.2017г. Непогасеното по давност вземане за периода от
05.11.2017г. до 04.10.2020г. възлиза на сумата от 5972.73 лева, определена по реда на
чл. 162 ГПК. Следователно искът следва да се уважи за сумата от 1493.18 лева /1/4 х
5972.73 лева/ и за периода от 05.11.2017г. до 04.10.2020г. като за разликата над сумата
от 1493.18 лева до пълния предявен размер от 3354.43 лева /1/4 х 13417.72 лева/ и за
периода от 23.11.2015г. до 04.11.2017г. следва да се отхвърли като неоснователен.

По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете
следва да се присъдят разноски в общ размер от 70.41 лева за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 97.37 лева по гр. д. №
54590/2020г. по описа на СРС, 34 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се заплати по
съразмерност сумата от 207.14 лева за заплатено адвокатско възнаграждение от 700.00
лева.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
от ........., с ЕИК *********, с адрес: ......... срещу Б. Г. СЛ., с ЕГН **********, с адрес:
........., че Б. Г. СЛ. дължи следните суми: сума в размер на 2935.26 лева – главница по
Договор за предоставяне на овърдрафт по ЕДК с реф. № ........./26.06.2003г., ведно със
законната лихва, считано от 05.11.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 1493.18 лева – обезщетение
5
за забава за периода от 05.11.2017г. до 04.10.2020г. като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1493.18
лева до пълния предявен размер от 3354.43 лева и за периода от 23.11.2015г. до
04.11.2017г.
ОСЪЖДА Б. Г. СЛ., с ЕГН **********, с адрес: ......... да заплати на ........., с
ЕИК *********, с адрес: ......... сума в размер на 70.41 лева – разноски за исковото
производство пред СРС и сума в общ размер на 97.37 лева – разноски по гр. д. №
54590/2020г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК *********, с адрес: ......... да заплати на Б. Г. СЛ., с
ЕГН **********, с адрес: ......... сума в размер на 207.14 лева – разноски за исковото
производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ..........

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6