РЕШЕНИЕ
№ 21625
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20251110142154 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 3 КЗ за
сумата от 4 096,02 лева.
Ищецът-ЗД „Б.И.“ АД твърди, че е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за лек автомобил „БМВ“, модел „318 ИС“, с рег. № //////.
Твърди, че на 04.04.2021 год. в гр. П след сбиване на ответника с трето лице и при
движение по ул. „Екзарх Йосиф“, К. И. М. е реализирал ПТП с лек автомобил „Тойота
CHR“ с рег. №/////, като е напуснал местопроизшествието. Посочва, че на лек
автомобил „Тойота CHR“ с рег. №////// са причинени имуществени вреди, като във
връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана преписка № **********
при ищцовото дружество. Поддържа, че в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил на застрахователя на увреденото
лице сумата в размер на 4 071,02 лева, поради което претендира размера му. Излага, че
във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 314-ЗМ-131/2021г. по описа на РП –
Благоевград. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответникът да му заплати сумата от 4096,02 лева с вкл. 25 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба-
31.07.2025 год. до окончателното плащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът – К. И. М. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва поведението му да е било
противоправно. Оспорва размера на предявения иск с доводи, че не отговаря на
1
действителните вреди. Не оспорва, че на 04.04.2021г. е реализирано ПТП между МПС
„БМВ“, модел „318 ИС“, с рег. № //////, управляван от него и лек автомобил „Тойота“,
модел „ЦХР“ с рег. № //////, с което на последното МПС са причинени щети.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е
вид застрахователен договор, по силата на който застрахователят се задължава да
заплати вредите, причинени от застрахования на трети лица, във връзка с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които вреди
застрахованият отговаря съгласно българското законодателство.
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 от КТ освен в случаите по чл. 433, т.1 застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Предпоставки за
възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу причинителя на
вредата са следните: сключен между застрахователя и застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение и водачът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
В случая между страните не е спорно, че на 04.04.2021 год., в гр. П, на ул.
„//////“ е реализирано ПТП между лек автомобил „БМВ 318 ИС”, с рег. №////// и лек
автомобил „Тойота CHR“ с рег. №/////. Не се оспорва и че ищецът е платил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение.
Спорни в случая са вината на ответника и дали е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата и дали посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон.
Според чл. 125 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва
2
пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял
на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4. има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; 5. произшествието е
с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на
Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея;
6. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него; 7. произшествието е с един участник и моторното превозно средство
не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
В случая не са ангажирани доказателства за наличието, на която и да е от
визираните хипотези, за да възникне задължение на ответника да не напуска мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата респ. да обоснове извод за наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността му по предявения иск.
С оглед на изложеното и само на това основание, и доколкото от събраните по
делото доказателства не се установяват всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на регресната претенция, съдът приема, че иска е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК /////, със съдебен адрес: гр.
София, ////// срещу К. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. ///////, иск с правно основание
чл. 500, ал. 1 т. т., предл.3 от КЗ за сумата от 4096,02 лева (четири хиляди деветдесет
и шест лева и две стотинки), представляваща регресно вземане за възстановяване на
платено от ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 04.04.2021 год. между лек автомобил „БМВ“,
модел „318 ИС“, с рег. № ////// и лек автомобил „Тойота CHR“ с рег. №///////.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3