Р Е Ш Е
Н И Е
Номер ІІІ-117 11.11.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
осми октомври година
2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. мл.с.Ваня Ванева
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1367 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод въззивна жалба вх.№ 25582/14.06.2019г. на БРС от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ №
4-6, чрез адвокат Капитанова от АК – Стара Загора, въззивна жалба вх.№
26391/19.06.2019г. на БРС от Ж.М.С.,
ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к. „М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** или гр.Б.,
ул. „Ш. п.“ № **, представляван от служебен защитник адвокат Росица
Александрова Симеонова, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Константин
Фотинов“ № 10 и насрещна въззивна жалба вх.№ 30565/15.07.2019г. на БРС от „Еос Матрикс“ ЕООД против Решение № 1382 от 03.06.2019г.,
постановено по гр. дело №3221/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, с което
съдът е приел за установено на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Ж.С.
дължи на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД сумата от 1261,11 лева – главница и договорна
лихва в размер на 23,86 лева, дължима за периода от 05.11.2015г. – 05.12.2015г.
по Договор за потребителски паричен кредит от 07.09.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.06.2018г. до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№587/08.02.2018г. по ч.гр.д. №997/2018 г. по описа на БРС, като за законната
лихва върху главницата, начиная от 07.02.2018 г. до 04.06.2018 г. и за
договорна лихва в размер на 462,95 лева за периода от 05.12.2015 г. до
07.02.2018 г. е отхвърлил иска. Осъдил е Ж.С. да заплати на дружеството сумата
от 401,00 лева – разноски съразмерно с уважената част от иска, както и 25,70
лева – направени в заповедното производство разноски.
Недоволство от съдебното решение
изразяват и двете страни, като дружеството счита постановеното решение за
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби в частта, с която е отхвърлена претенцията за
договорни и законни лихви. Моли за отмяна на решението в тази му част и
присъждане на сумата от 486,81 лева – договорни лихви, неизпълнено задължение
по договор за потребителски паричен кредит от 07.09.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.02.2018г. – датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, ведно с
направените пред заповедния съд, първоинстанционният съд и настоящата съдебна
инстанция разноски. Излага съображения.
Жалбоподателят Ж.С. обжалва решението в
частта, с която е осъден да заплати сумите от 1261,11 лева – главница и
договорна лихва от 23,86 лева, в частта, в която следва да заплати направените
разноски от 401,00 лева и сумата от 25,70 лева по заповедното производство.
Счита решението за неправилно, необосновано, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения. Моли за отмяна
на решението в тези му части и отхвърляне на предявените претенции.
С подадената насрещна въззивна жалба
„Еос Матрикс“ ЕООД моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с
която се отхвърля иска за договорни и законни лихви, както и признаване за
установено, че Ж.С. дължи на дружеството сумата от 476,81 лева – договорни
лихви, неизпълнено задължение по потребителски паричен кредит от 07.09.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано до 07.02.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от „Еос Матрикс“ ЕООД, с който счита
постановеното решение в обжалваната му част за правилно и законосъобразно. Моли
съда да го потвърди. Излага съображения.
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Пред Районен съд – Бургас са предявени
претенции с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1, предл.първо и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от „Еос Матрикс“ ЕООД против Ж.М.С.. Ищецът е твърдял, че е частен
правоприемник – по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.05.2016г.,
а конкретно за ответника – по анекс 1А към протокол № 12/11.05.2016г., на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, което дружество е сключило
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта с Ж.С.. Дружеството е правило
неколкократни опити да обяви цесията на длъжника, но изпращаните уведомления не
са реално връчени, с отразяване, че адресатът се е изместил от адреса или пратката,
изпратена до друг негов адрес, не е потърсена от получателя. Ищецът твърди, че
поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на въззиваемия, кредитът
е станал предсрочно изискуем. Ето защо се дължи цялата остатъчна сума по него –
главница и договорна лихва за периода 05.11.2015г. – 07.02.2018г. (датата на
подаване на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение), като
кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху главницата от 07.02.2018г. до окончателното й изплащане. Длъжникът
не е извършил плащане въпреки договорените клаузи. Ищецът е депозирал заявление
по реда на чл.410 ГПК за сумите от 1261.11лв. главница; 486.81лв. договорна
лихва за периода 05.11.2015г. – 07.02.2018г., както и законната лихва върху
главницата за периода от подаване на заявлението – 07.02.2018г. до
окончателното й изплащане; разноски по заповедното производство в размер на 34.96лв.
д.т.
Заявлението е уважено. Издадена е
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При
връчването й от съда в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от
страна на Ж.С.. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора е дадено
указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр.
с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да установи
вземането си от С. за упоменатите суми. Въззивникът твърди, че са дължими. Ангажирани
са доказателства.
Искът е оспорен от ответника чрез назначения
му от съда служебен адвокат по реда на чл.94 и сл. ГПК. В депозирания в срока и
по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че исковата претенция е неоснователна. Излага
аргументи. На първо място заявява, че цесията не е съобщена на длъжника
надлежно и не може да му бъде съобщена чрез назначения му от съда особен
представител по реда на чл.94 и сл. ГПК. Твърди и липса на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, което води до неоснователност на иска. Оспорва размера
на вземането. Не ангажира доказателства.
По основателността на заведения иск и на
въззивните жалби съдът прие следното:
Видно от изложението на исковата молба и
отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.9 по
делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, с който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е предоставило на Ж.С. потребителски паричен кредит в размер от
1441.32лв., от които кредитираната сума възлиза на 1291.32лв. Кредитополучателят
се е задължил да погаси задължението си на 33 месечни анюитетни вноски, всяка в
размер на 52.90лв. с краен срок на погасяване 05.06.2018г. След усвояване на
кредита и заплащане на част от дължимото, кредитополучателят е преустановил
плащанията и е останало неизплатено задължение в размер на 1261.11лв. –
главница и договорна лихва в размер на 486.81лв. Поради неплащане в срок на
погасителните вноски дружеството твърди, че кредитът е станал предсрочно
изискуем.
По повод възраженията на въззиваемия, съдът
се запозна подробно с договора и ангажираните писмени доказателства. Видно от
назначената и приета по надлежния ред СИЕ, общият размер на кредита е
1291.32лв., който включва цената на описан в договора преносим компютър и
застрахователна премия от 242.32лв. От експертното заключение е ясно, че със
сумата е закупен преносим компютър, като в тази връзка е приложен служебен бон
от „Технополис България“ ЕАД – стр.24.
Това, според съда, е напълно достатъчно,
за да обоснове твърдението на въззивника за реалното предаване на сумата.
Що се отнася до сключването на договора
за цесия, посредством който настоящият въззивник се легитимира като кредитор
(стр. 25 и сл. по делото и анекс към него – стр.50) и съобщаването й: първото
въведено възражение относно датата на договора за цесия – видно е, че се касае
за рамков договор за цедиране на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“
ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД. В случая става явно въпрос за дълготрайни търговски
отношения между двете дружество и прехвърляне на множество вземания за една
обща сума – обичайно процент от дължимите от длъжниците плащания. Вземането на С.
е прехвърлено с цитирания по-горе анекс от 11.05.2016г., с който цедентът е
прехвърлил на цесионера част от своите вземания при условията на сключения
по-рано между тях рамков договор за цесия. Ето защо оплакването за сключване на
договора за цесия на дата, предхождаща доста във времето договора между „БНП
Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД и С. не е основателно.
На следващо място следва да бъде
коментирано съобщаването на цесията. От събраните писмени доказателства се
установява, че прехвърлянето на вземането в полза на настоящия въззивник не е
съобщено на длъжника лично. Изпратените до него уведомления не са връчени, с
отбелязване, че лицето се е преместило от адреса – при първия опит за връчване
и че пратката е непотърсена – при следващия.
Това, обаче, не води до заключение за
недължимост на сумата. В този смисъл е установената и трайна съдебна практика -
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Р. Божилова, Определение № 802 от 28.10.2015 г. на ВКС по т.
д. № 186/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова. След като
исковата молба е счетена за редовно връчена на процесуалния представител на
Захариев и към нея са приложени уведомленията за цесията, следва да се счита,
че с получаване на документите той е надлежно известен за новия си кредитор.
Възражението, че е представляван от назначен от съда служебен адвокат, не е
достатъчен аргумент, за да се приеме, че цесията не е съобщена. С назначаването
на служебен адвокат на въззиваемия всички процесуални действия в производството
следва да се считат за редовно и надлежно извършени и законът не предвижда
изключения. Ето защо, след като особеният представител е получил книжата по
делото, съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника, както е прието и в Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Кристияна Генковска.
Действително, при приложение на т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК може да се
направи извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, но
въпреки това следва да се вземе предвид факта, че става въпрос за договор,
чийто краен срок е изтекъл на 05.06.2018г. и към постановяване на решението по
делото всички суми са с настъпил падеж. При така описаното и в съобразяване с
тълкуването на закона, извършено с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на
ВКС по т. д. № 8/2017г., ОСГТК, съдът приема, че може да бъде направен
категоричен извод за дължимост на сумата на главницата и договорната лихва.
При всичко така описано и като се
съобрази с извършената и приета СИЕ, БОС приема, че искът е основателен и
доказан за главницата от 1261.21лв. и договорна лихва в размер на 431.59лв. за
периода 05.11.2015г. – 05.06.2018г. (вр. с ТР № № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017
г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Емилия Василева), както и законната
лихва върху главницата за периода 06.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Разноските по заповедното производство са
в размер на 34.96лв. д.т. За исковото производство въззивникът е направил
разноски общо в размер на 445.92лв. за двете инстанции, включващи и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
БОС приема, че съобразно уважената част
от иска С. следва да бъде осъден да заплати съответната част от разноските за
заповедното производство и по исковото, които общо възлизат на 431.83лв.
С оглед всичко изложено по-горе, следва постановяване
на решение в този смисъл.
Водим от всичко описано и направените
правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1382 от
03.06.2019г., постановено по гр. дело №3221/2018г. по описа на Районен съд -
Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков - Казанджията“ № 4-6 против Ж.М.С.,
ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к. „М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** или гр.Б.,
ул. „Ш. п.“ № **, за установяване на
вземането на търговеца от Ж.М.С., ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к.
„М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** или гр.Б., ул. „Ш. п.“ № ** по Договор от 07.09.2015г. за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, сключен между него от една страна и от друга „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, за сумата на дължимата по
договора договорна лихва за размера над 23.86лв. до размера от
431.59лв., което вземане е цедирано на „Еос Матрикс“ ЕООД, и за него е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №587/08.02.2018г. по ч.гр.д.
№997/2018 г. по описа на БРС, както и в частта, с която е отказано
присъждане на съответните разноски по производството и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.М.С., ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к. „М. р.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.** или гр.Б., ул. „Ш. п.“ № **, дължи на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков - Казанджията“ № 4-6, по Договор от 07.09.2015г. за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, сключен между него от една страна и от друга „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата
на дължимата по договора договорна лихва
за размера над присъдените с решение № 1382 от 03.06.2019г. по гр. дело
№3221/2018г. БРС 23.86лв. до размера от 431.59лв., което вземане е цедирано
на „Еос Матрикс“ ЕООД, и за него е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №587/08.02.2018г. по ч.гр.д. №997/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
Ж.М.С., ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к. „М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** или
гр.Б., ул. „Ш. п.“ № **, да заплати на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, направените
разноски в заповедното и за двете инстанции на исковото производство, съобразно
уважените части от исковете в общ размер
от 431.83лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1382 от
03.06.2019г., постановено по гр. дело №3221/2018г. по описа на Районен съд -
Бургас в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: