РЕШЕНИЕ
№ 889 14.05.2018 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви граждански състав
На тринадесети април през две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Моника Яханаджиян
Секретар: Станка Добрева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Моника Яханаджиян
гражданско дело №5120 по описа за 2017 година
Производството по делото е образувано след като
с определение №4768/14.07.2017 г., постановено по гр.д.№4219/2017 г. по описа
на РС-Бургас, исковете на П.Н.Н. и Д.С.Н., против Ц.Г.С. са отделени от
производството по гр.д.№4219/2017 г. по описа на РС-Бургас, образувано по
искова молба на П.Н.Н. и Д.С.Н., против Г.С.С., Г.Х.С., С.Г.С. и Ц.Г.С. за
осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
за лишаване от ползване на съсобствени имоти, а от своя страна производството
по гр.д.№4219/2017 г. по опис на РС-Бургас е образувано след като с определение
от 14.06.2017 г., постановено по гр.д.№5227/2012 г. по описа на РС-Бургас
претенция на П.Н.Н. и Д.С.Н. по чл.31, ал.2 от ЗС, против Г.С.С., Г.Х.С., С.Г.С.
и Ц.Г.С., е отделена от производството по гр.д.№5227/2012 г. по описа на
РС-Бургас .
С настоящия иск,
ищците П.Н.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.И.С. претендират за осъждане на ответницата Ц.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***-..., чрез адв.Е.М., като ползвател на имот, представляващ трети жилищен етаж
със застроена
площ от 77.13 кв.м., находящ се в гр.Б., ул.”С.” №
...., да
им заплати солидарно сумата от 4945.17 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването му за
периода от месец май 2012 г. до 06.07.2016 г., ведно с мораторна лихва в размер
на 1014.88 лева за периода от 01.06.2012 г. до 06.07.2016 г. и законната лихва,
считано от 07.07.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищците твърдят, че с ответницата Ц.С. са съсобственици на процесния недвижим имот, както и че същият се
ползва изцяло и само от последната. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба, до ответницата има отправена нарочна покана за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване съобразно притежаваните от ищците ид.ч. от имота, но до
момента такова не им е заплатено, поради което и молят за уважаване на
претенциите им и за присъждане на направените по делото разноски. В подкрепа на иска ангажират
доказателства.
В съдебно заседание ищците се представляват от надлежно
упълномощения си процесуален представител – адв.И.С., която поддържа иска, по
реда на чл.214 от ГПК намалява размерите на претендираните главница и лихви,
като същите се считат предявени по следния начин - главница в размер на 3185,98
лева за периода от 24.05.2012 г. до 06.07.2016 г. и мораторна лихва в размер на
683,76 лева, дължима за период 01.06.2012 г. – 06.07.2016 г., прецизирана
помесечно съгласно приложена на л.160 молба. Претендира разноски и представя
писмена защита.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника Ц.С., в
който без да се оспорва наличието на съсобственост между страните по отношение
на процесния имот се оспорва наличието на основание за заплащане на обезщетение
от страна на ответницата за лишаване от право на ползване на ищците като
съсобственици на процесния трети етаж. В тази връзка се твърди, че ответницата
ползва и живее в третия жилищен етаж
в обема и в рамките на притежавания от нея дял от 1/5 ид.ч. Оспорва се и
твърдението на ищците, че ответницата е отказвала достъп до имота, като се
твърди, че по никакъв начин не е пречила или възпрепятствала ползването му от страна на ищците, а
посочената в исковата молба нотариална покана никога не е достигала до знанието
й. В допълнение към това се посочва, че самата покана по своето съдържание не
установява волеизявление на ищците за осигуряване на достъп и ползване
конкретно на
трети жилищен етаж, поради което и ищците нямат право да претендират търсеното
обезщетение. Предявява и възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от претендираните вземания и по-конкретно по отношение на лихвоносните
вземания за периода от м.май 2012 г. до м.юли 2014 г. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител адв.Е.М., който поддържа отговора на
исковата молба, възражението за изтекла погасителна давнос, моли за отхвърляне
на предявените искове и претендира разноски. Представя писмена защита.
С протоколно определение от 13.04.2018 г., по реда на
чл.214 от ГПК ищците измениха размера на претенциите си за главница и лихва
спрямо ответника С., като ги намалиха от главница в размер на 4945,17 лева на
главница в размер на 3185,98 лева за периода от 24.05.2012 г. до 06.07.2016 г. и
от мораторна лихва в размер на 1014,88 лева на мораторна лихва в размер на
683,76 лева, дължима за период 01.06.2012 г. – 06.07.2016 г., прецизирана
помесечно съгласно приложена на л.160 молба.
Правната квалификиция на предявените обективно съединени искове е по чл.31,
ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че са съсобственици
на следните недвижими имоти: първи, втори и трети жилищни етажи, със застроена
площ от по 77,13 кв.м. всеки, пети жилищен етаж със застроена площ от 78,03
кв.м. и шести етаж със застроена площ от 44,16 кв.м., всички на жиилщна сграда
с идентификатор ............... по КККР на гр.Б., одобрени със Заповед
№РД-18-09/30.01.2009 г. на Изп.Директор на АГКК, с РЗП от 582 кв.м., изградена
в ПИ с идентификатор ............., УПИ ........, .......... в кв....... по ПУП на ж.к.”В.”, гр.Б.,
с административен адрес в гр.Б., ул.”С.” №......, ведно с избения етаж
/сутерен/, предвиден за оформяне на складове, с обща полезна площ от 37,87
кв.м., без обособеното в него избено помещение №1А с площ от 5,10 кв.м., и
прилежащите ид.ч. от общите части и правото на строеж, както и самостоятелен
обект: магазин на партерния етаж на същата сграда с идентификатор .......................,
със застроена площ от 29,67 кв.м., ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части
и от правото на строеж, при квоти 1/5 ид.ч. за ищците в режим на СИО и 1/5
ид.ч. за ответницата С.. Тези факти се установяват от представеното като
доказателство Решение №1629/04.08.2014
г., постановено по гр.д.№5227/2012 г. по описа на РС-Бургас, по отношение на
което съдът извърши служебна проверка в деловодната програма на РС-Бургас, при
която се установи още, че е влязло в законна сила на 25.06.2015 г., както и че
други съсобственици с квота от по 1/5 ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот са още Г.С.С., Г.Х.С. и С.Г.С..
Между страните по делото не се спори и по това, че
ответницата Ц.С. ползва имота, находящ се на трети жилищен етаж, както и че
средната му наемна цена за периода от 01.05.2012 г. до 06.07.2012 г. възлиза на
сумата от 16 181,54 лева, за което свидетелства и заключението на
изготвената от в.л.М.А. съдебно-икономическа експертиза, което не бе оспорено
от страните и което съдът възприема като компетентно дадено, обективно,
всестранно и пълно.
Безспорно между страните е и това, че ищците не ползват
съсобствения им с ответната страна Ц.С. недвижим имот, като този факт се
установява, както от приетата като доказателство нотариална покана, рег.№1838,
т.I, №73/18.05.2012 г. на нотариус с
рег.№396 на НК, така и от показанията на разпитаните по делото две групи
свидетели, водени от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата
вещ се използува само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от
съда с доклада му от 08.02.2018 г., неоспорен от страните,
безспорно се установи, че страните са съсобственици на процесния имот, като всяка
от тях притежава 1/5 ид.ч. от него, като
за ищците тя е в режим на СИО, а така също и че в периода месец май 2012 г. - 06.07.2016 г., този
имот се е ползвал само от ответницата.
Възражението на ответната страна, че същата не е възпрепятствала
ищците да ползват общата им вещ е в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал, обективиран в показанията на свидетеля К., воден от
ищцовата страна, на които кореспондират показанията на св.С., воден от
ответната страна, които са безпротиворечиви досежно факта, че на състоялата се
между страните среща през 2012 г., ищецът е заявил претенции към 1/5 ид.ч. от цялата
сграда, докато ответницата Ц.С. и майка й са заявили, че делът му съвпада с
размера на един апартамент и това е апартамента на Б.. И двамата свидетели са
категорични, че на въпросната среща ключове не са били предавани.
Изложеното обосновава като извод, че през исковия период ответницата
Ц. С. не само е препятствала ищците да упражняват фактическа власт върху
съсобствената им вещ, но я е ползвала самостотелно и то в по-голяма от дела й
част. Този извод на съда напълно кореспондира с тълкуването на понятието „лично
ползване” на вещта в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС, дадено с Тълкувателно
решение №7/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което лично ползване е всяко
поведение на съсобственик, което възпретяпства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.
Съгласно мотивите на цитираното по-горе тълкувателно
решение, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик, като писменото поискване по
чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, която в настоящия
случай е спазена, а не и съдържанието, поради което и възражението на ответната
страна в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника С., че покана
не й е била връчвана, напротив от съдържанието на приетата като такава се
установява, че същата й е била връчена на 06.06.2012 г. по реда на чл.47, ал.1
и 2 от ГПК, в редакцията му към ДВ, бр.42/2009 г., а доказателства в обратен
смисъл не са събрани, поради което и наведените от ответницата в тази връзка
възражения са недоказани. Връчването на поканата съдът приема за редовно,
поради което и с получаването й Ц.С., в качеството си на съсобственик, е
изпаднала в забава. От този момент същата дължи обезщетение, което съгласно
заключението на в.л.А. възлиза на сумата от 16 181,54 лева, от която
припадащата се на ищците ид.ч. възлиза на 3236,30 лева и от този момент започва
да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, каквито данни не
са налице в настоящия случай.
Предвид на изложеното, съдът приема, че искът за главница,
който след направеното и прието от съда изменение се претендира в размер на
3185,98 лева е основателен и следва да се уважи в предявения от ищците размер,
като сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 07.07.2016 г.
По отношение претенцията на ищците за присъждане на
мораторна лихва и с оглед възражението на ответната страна за изтекла
погасителна давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД, което съдът намира за
основателно за периода 01.06.2012 г. до 15.09.2012 г., то същата се явява
основателна за периода от 16.09.2012 г. до 06.07.2016 г. и доказана в търсения
от ищците размер от 683,76 лева при изчислен служебно от съда чрез интернет
продукт „Калкулатор.бг“ размер от 1234,08 лева. В останалата част, а именно за
периода от 01.06.2012 г. до 15.09.2012 г., искът следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответната
страна следва да се възложат направените от ищците разноски, които са в общ размер
на1047,81 лева, от които 247,81 лева – платена държавна такса, 300,00 лева –
платено възнаграждение за вещо лице и 500,00 лева – платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Г.С., ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес ***-....., чрез адв.Е.М. да заплати на основание чл.31, ал.2 от
ЗС на П.Н.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.И.С., сумата от 3185,98 лева (три хиляди сто
осемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) - главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползването му за периода от 24.05.2012 г. - 06.07.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.07.2016 г., както и сумата от 683,76 лева (шестстотин осемдесет и
три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 16.09.2012 г. до 06.07.2016 г., като в останалата част, а именно за
периода 01.06.2012 г. до 15.09.2012 г.,ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Ц.Г.С., ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес ***-....., чрез адв.Е.М. да заплати на П.Н.Н.,
ЕГН ********** и Д.С.Н.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез
адв.И.С., сумата от 1047,81 лева (хиляда четиридесет и седем лева и осемдесет и
една стотинки), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.