Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, ……………г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на осми юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева мл.съдия
Мирослав Стоянов
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 5899 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 160720 от 30.06.2017г., постановено по гр. дело № 65911/2016г.
на СРС, 48 състав, изменено по реда на чл.248 от ГПК с
определение № 97221/ 21.05.2020г. ,с
което е признато за установено по
предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.А.И., че ответникът дължи на ищеца, на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ – сумата от 417,26лв. - неиздължената цена на топлинна
енергия и сумата от 14,28лв.- цена на услугата за дялово разпределение, доставени
за топлоснабден имот- апартамент № 107, находящ
се в гр.София, ж.к.********за периода 01.03.2013г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 15.04.2016г. –
до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 60,84
лв.- обезщетение за забава върху главницата - цена на топлинната енергия,
натрупана за периода 30.04.2013г.- 30.03.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20696/2016г. по описа на СРС, 48 състав. Решението се
обжалва и в частта, с която Л.А.И. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата
от 73,15лв.- разноски за заповедното производство и сумата от 385,23лв.-
разноски за исковото производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът – ответник Л.А.И.
заявява искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа, че
решението е постановено в нарушение на матиреално-правните норви. Възразява, че
за отоплителен сезон 2013г.- 2014г. е доказано, че доставената топлинна енергия
/ТЕ / , отдадена за сградна инсталация надхвърля 50%. Поддържа , че от ищеца не е изпълнено
задължението по чл.78 от Наредба № 16-344 от 2007г., в резултат на което счита,
че облигационната връзка следва да се счита прекъсната. Като последица от това
възразява, че не дължи претендираните от ищеца сума за главници и обусловеното
от тях вземане за мораторни лихви. Позовава се на нищожност на клаузата на
чл.34 от ОУ на ищеца, с твърдението, че противоречи на принципа за
добросъвестност. С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си
за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство и при условията на
евентуалност - в случай, че
жалбата бъде уважена – поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове , предявени по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД , вр.
с чл.149 от ЗЕ за сумата от 427,85лв.- цена на доставена ТЕ за процесния имот
за периода м.03.2013г.- м.04.2015г. и сумата от 14,28лв.- цена на услугата за
дялово разпределение за същия период и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
– за сумата от 60,84лв.- претендирана
като мораторна лихва върху главницата – цена на ТЕ, натрупана за периода
30.04.2013г.- 30.03.2016г. и за сумата от 1,89лв.- мораторна лихва върху главницата
–цена на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 30.04.2013г.- 30.03.2016г..
С
първоинстанционното решение исковите претенции са уважени, както следва:
претенцията за цената на ТЕ до размера на сумата от 417,26лв. , претенцията за
цената на услугата за дялово разпределение е уважена в пълния заявен размер от
14,28лв., както и претенцията за мораторна лихва върху цената на ТЕ – в пълния
предявен размер от 60,84лв. 85лв. С
първоинстанционното решение е отхвърлена изцяло претенцията за мораторна лихва
върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение и претенцията за
главницата- цена на ТЕ за разликата над уважения размер от 417,26лв.- до пълния
предявен размер от 427,85лв.
В
отхвърлителната част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в
сила.
Въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение в частта на уважените искове е подадена
в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен
контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК и при дължимата служебна проверка относно приложението на императивните
правни норми.
С
оглед на заявените с въззивната жалба на ответника доводи, настоящият съдебен
състав приема, че между страните по делото няма спор, а и от събраните
доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот, както и обстоятелството, че през исковия период от време до
процесния имот е доставяна ТЕ от ищеца, за щранг-лира в банята и за сградна
инсталация. Настоящият съдебен състав приема, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение за исковия период от време, попадащо в
приложното поле на чл149,ал1 и чл.150,ал.1 от ЗЕ, с предмет- доставката от
ищеца на ТЕ за собствения на ответника топлоснабден процесен имот, за който е
предоставяна и услугата за дялово разпределение. Неоснователно е възражението
на ответника за липса на договорно правоотношение с ищеца, поради неизпълнение
на задължението на ищеца по чл.78 от Наредба № 16-344 от 2007г. за
топлоснабдяването /отм., но приложима към исковия период от време – по
арг. от чл.14 от Закона за нормативните
актове/. В тази връзка следва да се посочи на първо място, че от събраните по
делото доказателства, включително и приетото по делото и неоспорено заключение
на СТЕ не се установява твърдението на ответника през исковия период от време
топлинния товар в сградата, в който се намира процесния имот да е намален с
над 50% от проектния отоплителен това и
количеството ТЕ отдадена за сградна инсталация да е по-голямо от количеството
ТЕ за отопление на имотите. Доказаното по делото прекъсването на подаването на
ТЕ за отделните отоплителни уреди в имота на ответника , /с изключение на
останалата работеща щранг-лира/ и за БГВ , не попада в приложното поле на чл.78
от Наредба № 16-344 от 2007г. /отм./.
Нещо повече, дори и да се приеме хипотетично , че е налице основанието по чл.78,ал.1 от Наредбата, то облигационното правоотношение
между ищеца – доставчик на ТЕ и клиентите на ТЕ в сградата не се прекратява,
като последните остават задължение за цената на ТЕ за сградна инсталация,
съгласно задължителните разяснения , дадени с т.2 на ТР № 2/ 17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Що се отнася до приетото
решение от Общото събрание на ЕС за равен процент на разпределение на ТЕ ,
отдадена за сградна инсталация между етажните собственици, депозирано пред
ищеца със заявление № Л-2125/04.11.2014г., то е неприложимо към исковия период
от време, тъй като е последващо във времето. От приетото по делото заключение
на СТЕ се установява, че за исковия период от време реално доставената ТЕ за
имота на ответника /ТЕ за щранг-лирата в банята и сградна инсталация, изчислена
в съответствие с приложимата норма на Наредба № 16-344 от 2007г. /отм./ по пълен
отопляем обем на жилището на ответника, възлиза на сумата от 417,26лв.
По претенцията
за цената на услугата за дялово разпределение, доколкото в жалбата липсват конкретни
оплаквания и доводи на ответника относно признатата за дължима сума с
обжалваното решение , настоящият съдебен състав дължи служебно произнасяне само
по приложението на императивните правни норми, а такива по отношение на това
вземане няма. Ето защо, първоинстанционното решение в частта , с която искът за
това вземане на ищеца е уважен следва да бъде потвърдено .
По
претенцията на ищеца по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за мораторни лихви върху
главницата- цена на ТЕ, настоящият съдебен състав приема следното: Съдът приема, че върху главницата - цена на ТЕ за
периода м.02.2014г.- м. 04.2015г. , която главница за тази част от исковия
период възлиза на сумата от 248,58лв., ответникът
не дължи мораторна лихва. Настоящият съдебен състав приема, че за частта от главницата от 248,58лв. ,
представляваща стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2015г., ответникът
не e изпаднал в забава за плащане, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи е
регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността на
ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от
ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита
на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото. За приложението на тези императивни
правни норми въззивният съд следи служебно.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.-
м.04.2015г. от 248,58лв., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в
сила от 12.03.2014г./, съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй
като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Дължима като последица от това се явява само
мораторната лихва върху останалата главница в размер на 168,68лв.,
представляваща цената на ТЕ за частта от исковия период м.03.2013г.- м.01.2014г.,
за която главница приложими са Общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди
от 2008г. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ
дължат плащане на месечно дължимата сума
в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Натрупаната мораторна лихва върху главницата
от 168,68лв- цена на ТЕ за периода м.03.2013г.- м.01.2014г. съдът определя по
реда на чл.162 от ГПК в размер на сумата от 24,59лв. До този размер претенцията
по чл.86,ал.1 от ЗЗД за претендираната от ищеца мораторна лихва върху главницата-
цена на ТЕ се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а за
разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 60,84лв.- отхвърлена.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважен искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата
над сумата от 24,59лв. – до признатия за
дължим размер на мораторните лихви от 60,84лв. върху главницата – цена на ТЕ,
следва да бъде отменено и вместо него – да бъде постановено друго, с което искът
за тази разлика на бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана
част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските по делото:
Предвид горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски за първата инстанция,
съразмерно с уважената част от исковете от 356,87лв. /държ.такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК/, като за разликата над тази
сума- до пълния присъден размер от 385,23лв., първоинстанционното решение
следва да бъде отменено. На ищеца се следват и разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете от 67,76лв., като за
разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 73,15лв. първоинстанционното
решение, изменено в тази му част с определението по чл.248 от ГПК от
21.05.2020г. подлежи на отмяна. По отношение на разноските, дължими на ищеца
съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответницата настоящият съдебен
състав приема следното: От ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , но във въззивното производство от упълномощения от ищеца
процесуален представител не са извършени реално никакви процесуални действия,
/извън бланкетната молба с която единствено е заявено бланкетно оспорване на
жалбата/, поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не се
дължат на ищцовата страна.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на ответника
се дължат разноски за първоинстанционното производство съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но доколкото доказателства за извършени такива
не са представени не следва да се присъждат. За въззивното производство ищецът
дължи на ответника разноски за държавна
такса съразмерно на уважената част от жалбата му от 1,84лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 160720 от 30.06.2017г., постановено по гр. дело № 65911/2016г.
на СРС, 48 състав, изменено по реда на чл.248 от ГПК с
определение № 97221/ 21.05.2020г. в
частта, с която е признато за
установено по предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.А.И., че ответникът дължи на ищеца, на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД –разликата над сумата от 24,59лв. – до размера на сумата от 60,84 лв.- обезщетение за забава
върху общата главница- цена на топлинната енергия, натрупана за периода
30.04.2013г.- 30.03.2016г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20696/2016г.
по описа на СРС, 48 състав, както и в
частта, с която Л.А.И. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД – разликата над сумата
от 67,76лв.- до размера на сумата от 73,15лв.- разноски за заповедното
производство и разликата над сумата от 356,87лв.- до размера на сумата от
385,23лв.- разноски за исковото производство,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК положителен установителен
иск срещу Л.А.И. с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД с
предмет- признаване за установено, че
ответникът Л.А.И. *** ЕАС разликата над сумата от 24,59лв. – до размера на сумата от 60,84 лв., претендирана като
обезщетение за забава върху главницата - цена на топлинната енергия, натрупана
за периода 30.04.2013г.- 30.03.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20696/2016г. по описа на СРС, 48 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 160720
от 30.06.2017г.,
постановено по гр. дело № 65911/2016г. на СРС, 48 състав, изменено по реда на
чл.248 от ГПК с определение № 97221/ 21.05.2020г. в останалата обжалвана част, с което е признато за установено по предявени по реда
на чл.422,ал.1 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.А.И., че ответникът дължи на ищеца, на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ – сумата от 417,26лв. - неиздължената цена на топлинна
енергия и сумата от 14,28лв.- цена на услугата за дялово разпределение, доставени
за топлоснабден имот- апартамент № 107, находящ
се в гр.София, ж.к.********за периода 01.03.2013г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 15.04.2016г. –
до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 24,59лв.-
обезщетение за забава върху главницата - цена на топлинната енергия, натрупана
за периода 30.04.2013г.- 30.03.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20696/2016г. по описа на СРС, 48 състав, както и в частта, с която Л.А.И. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 67,76лв.- разноски за заповедното
производство и сумата от 356,87лв.- разноски за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В
останалата отхвърлителна част като необжалвано първоинстанционното решение е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Т.С.“
ЕАД да заплати на Л.А.И. – сумата от 1,84лв.- разноски по
делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.