№ 187
гр. Сливен, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200637 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Р. П. Г. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, чрез процесуален представител, против НП № 25-0804-002906 от 10.04.2025 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Моли
издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да се отмени наказателното
постановление и да се присъдят направените разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 04.03.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 3273385 против жалбоподателя за
това, че на 04.03.2025 год. около 22,46 часа в гр. Сливен, бул. „Георги Данчев” до казино
„КВК“ в посока бул. „Стефан Стамболов“ управлява лек автомобил „Фолксваген Голф ЦЛ“ с
1
рег. № *****, собственост на К.В.П., като на кръговото движение, образувано от бул.
„Георги Данчев“ и ул. „Добри Добрев“ не съобразява поведението си с пътен знак Б1
(пропусни движещите се по пътя с предимство), като отнема предимството на автомобил с
рег. № ***** и създава предпоставка за ПТП. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътните знаци и
маркировка, ПТП от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 04.03.2025 год. (л.
31 от делото).
На 07.03.2025 год. от актосъставителя била изготвена докладна записка, в която било
отразено, че в АУАН, с фабр. № 3273385 бил посочен чл. 6, т. 1 – не съобразява поведението
си с пътните знаци и маркировка, ПТП от ЗДвП, който не бил правилен, а правилният бил -
чл. 6, т. 1 – не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, опасност. С
докладната записка се иска да бъде отменен така съставеният акт и на водача да бъде
изготвена покана за съставяне на нов АУАН. Върху докладната записка на 10.03.2025 год.
бил написан ръкописен текст: „Н-к ГППД/10.03.2025 г./За съставяне на нов АУАН“ и бил
положен подпис (л. 32 от делото).
На 14.03.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 3691205 против жалбоподателя за
това, че на 04.03.2025 год. около 22,46 часа в гр. Сливен, бул. „Георги Данчев” до казино
„КВК“ в посока бул. „Стефан Стамболов“ управлява лек автомобил „Фолксваген Голф ЦЛ“ с
рег. № *****, собственост на К.В.П., като на кръговото движение, образувано от бул.
„Георги Данчев“ и ул. „Добри Добрев“ не съобразява поведението си с пътен знак Б1
(пропусни движещите се по пътя с предимство), като отнема предимството на автомобил с
рег. № ***** и създава предпоставка за ПТП. В акта било посочено, че е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1 – не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка.
Опасност от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 14.03.2025 год. (л. 9 от
делото).
Въз основа АУАН, с фабр. № 3691205 било издадено процесното НП № 25-0804-
002906 от 10.04.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП – не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, опасност. В НП било
отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен
отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя
на 19.05.2025 год. (л. 10 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
2
доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, законните разпоредби, които са били нарушени
виновно и основанието за налагане на административното наказание.
В настоящия случай в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е
посочено, че на кръговото движение жалбоподателят не съобразява поведението си с пътен
знак Б1 (пропусни движещите се по пътя с предимство), като отнема предимството на
автомобил и създава предпоставка за ПТП и така описаното нарушение е квалифицирано
като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП - не съобразява поведението си с пътните знаци и
маркировка. Следователно административнонаказващият орган е приел, че с поведението си
жалбоподателя е извършил две нарушения – 1) не е съобразил поведението си с пътните
знаци и 2) не е съобразил поведението си с пътната маркировка. В подкрепа на това
обстоятелство е и основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП, според която се наказва всеки, който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства да
сигнализиране, т.е. жалбоподателя е наказан едновременно за това, че 1) не спазва
предписанието на пътните знаци и 2) не спазва предписанието на пътната маркировка.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
налага отделно административно наказание. В настоящия случай в обстоятелствената част
на АУАН и на НП е описано едно нарушение, същевременно то е квалифицирано като две
отделни административни нарушения: 1) не е съобразил поведението си с пътните знаци и 2)
не е съобразил поведението си с пътната маркировка, като е посочена една правна
квалификация. Административнонаказващият орган не е квалифицирал всяко едно от тях
самостоятелно и да наложи съответните административни наказания, предвидени в ЗДвП, а е
квалифицирал извършените деяния като едно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е наложил
административно наказание по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП. По този начин
административнонаказващият орган е ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй
като е лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност - дали за това, че не спазва предписанието
на пътните знаци или за това, че не спазва предписанието на пътната маркировка.
Следва да се отбележи, че по отношение на дадената квалификация, че
жалбоподателят не спазва предписанието на пътната маркировка, в обстоятелствената част
на съставения АУАН липсва описание на нарушението, в какво се изразява това неспазване
на предписанията на пътната маркировка и на коя маркировка. Това от своя страна води до
липса на изчерпателно фактическо описание на нарушенията, което е задължително
3
съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, в именно посочване в акта на
конкретните факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Описанието на
нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени, следва да се съдържат в
АУАН и е недопустимо изясняването на тези обстоятелства – начина на тяхното
осъществяване, едва в хода на въззивното производство. Това е така, защото АУАН поставя
началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е
извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат единствено
доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации. Разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание са включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не
е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в
наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушенията, както и обстоятелствата при които са били
извършени. Поради това, така издаденото наказателно постановление е съставено в
нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също
представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на изчерпателно фактическо
описание на нарушенията, както и обстоятелствата при които са били извършени, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да
знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята
защита.
С оглед гореизложеното констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване
на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, а именно липса на единство между
описанието на нарушението, законните разпоредби, които са нарушени и основанието за
налагане на административното наказание. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна,
тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил и какво административно наказание
му е наложено, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество.
Освен това съдът констатира допуснато от административнонаказващия орган
4
нарушение на разпоредбите на чл. 54, ал. 1, т. 7 и ал. 4 от ЗАНН. В настоящия случай на
жалбоподателя на 04.03.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 3273385. След съставянето
му на 07.03.2025 год. от актосъставителя била изготвена докладна записка, в която било
отразено, че в така съставения АУАН, с фабр. № 3273385 не била посочена правилната
разпоредба и поискал същия да бъде отменен, като върху докладната записка на 10.03.2025
год. бил написан ръкописен текст: „Н-к ГППД/10.03.2025 г./За съставяне на нов АУАН“ и
бил положен подпис. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН наказващият
орган прекратява административнонаказателното производството с мотивирана резолюция,
когато при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. В разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗАНН изрично са посочени в 10 точки
реквизитите, които съдържа тази мотивирана резолюция. В настоящия случай
административнонаказателното производство не е било прекратено по законоустановения
ред посочен в ЗАНН, а върху съставения АУАН е поставено отбелязване, без да е
индивидуализирано лицето, което написало същото, неговата компетентност и мотиви за
съставянето на нов АУАН. След това на жалбоподателя бил съставен на 14.03.2025 год. нов
АУАН, с фабр. № 3691205 за същото нарушение. Следователно за едно и също нарушение
на жалбоподателя са съставени два АУАН и са били образувани от
административнонаказващия орган две административнонаказателни производства, като за
първото по ред няма надлежно прекратяване, което е процесуално недопустимо.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от АПК е предвидено,
че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК законодателят е
посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иск. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00
лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие (л. 49 от делото) същите са в размер на
500,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу
размера на разноските, посочено в придружителното писмо (л. 2 от делото), е основателно.
Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания
размер от 500,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
5
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-002906 от 10.04.2025 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на Р. П. Г. с ЕГН
********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на Р. П. Г. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания
размер от 500,00 (петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6