Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260363

            10.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 10 май през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4685 по описа на съда за 2020 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание на  чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ищцовото дружество е извършена проверка от РЗОК - Сливен и е издадена заповед за налагане на санкция в общ размер на 1000 лева. С решение на Административен съд Сливен са отменени наложените санкции в размер на 450 лева, а в останалата част в размер на 550 лева е приета, че оспорената заповед е законосъобразна. След влизане в сила на заповедта за санкция сумата от 550 е удържана  от ответната страна по издадена от лечебното заведение фактура за извършена медицинска дейност за месец ноември 2020 г.   Излагат се съображения за наличие на основание за възстановяване на удържаната сума, тъй като същата е удържана без основание, с оглед постановено решение на ВАС, с което е обявена нищожността на решение на надзорния съвет на НЗОК, като поради това се сочи, че с обявяването на решението за нищожно е отпаднало и основанието за плащане, поради което сумата в размер на 550 лв. подлежи на възстановяване. Сочи се, че се претендира законна лихва от датата на предявяване на иска  до окончателното изплащане.

От съда се иска да  постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати сумата от 550 лв., като получена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане задължението. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната допустимост и основателност. Изложени са правни съображения, включително и с позоваване на тълкувателна практика на ВАС, като се твърди, че съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя няма обратна сила. Поради това се иска отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа становището за неоснователност на иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор № 200459/13.02.2015г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение № 2 към този договор, сключено на 12.05.2016г. Последното е било сключено на основание чл.59, ал.3 ЗЗО във връзка с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на надзорния съвет на НЗОК.

В резултат на извършена проверка от РЗОК-Сливен на ищцовото дружество били наложени със заповед №РД-09-655/19.10.2016г. на директора на РЗОК-Сливен санкции на обща стойност 1000 лева, като част от тях са отменени по съдебен ред. Впоследствие сумата 550 лева, представляваща остатък от наложените санкции била удържана  в полза на ответника от вземания на ищеца по фактура за извършена медицинска дейност за месец ноември 2020г.

Решението на надзорния съвет на НЗОК РД-НС-24-01/29.03.2016г., въз основа на което е сключено допълнителното споразумение, извършена проверката  и прихваната /удържана/ процесната сума от ищеца е отменено като нищожно с решение № 1341/31.01.2019г., постановено по адм.д.№ 8647/2018г. на ВАС на РБ и оставено в сила с окончателното решение № 333/10.01.2020г. на петчленен състав- ІІ колегия на ВАС РБ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими  и неоспорени.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е основателен.

По делото не е спорно между страните, че исковата сума е прихваната /удържана/ в полза на ответника от вземания на ищеца. Съобразявайки съдебната практика /напр.решение №183/2012г. по гр.д.№1524/2011г. на ІV г.о. на ВКС и тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ , съдът намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА, а именно да не прилага обявеното за нищожно решението на НС на НЗОК, послужило за прихващане на процесната сума, тъй като то е било нищожно изначало и не представлява годно правно основание за получаване на процесната сума от ответника. Поради това иска следва да се уважи изцяло, ведно с претендираната законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски в размер на сумата 450 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

                                             Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса , Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ 1 ДА ЗАПЛАТИ на ГППИМП „МЕДИК БИГ“ ООД, ЕИК *********,  гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ №1 на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД  сумата 550 /петстотин и петдесет/ лева,  прихваната без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.                                                                                              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: