Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………..2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА С.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 949 по описа
за 2016 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба вх. № 179/04.01.2016г. от присъединения взискател
З.И.Б., срещу разпределението от 19.10.2015г. по изп.д. № 20107180400276 на ЧСИ
Ст. Костова-Данова на сумата от 62959.16лв., представляваща продажна цена при
проведената в периода от 24.08.2015г. г. до 24.09.2015г., като наддавателните
предложения са бил отворени на 25.09.2015г. публичната продан, което
разпределение е било предявено на страните на 23.12.2015г. В жалбата си Б. е
изказала недоволството си от извършеното разпределние, намирайки го за
неправилно, като изготвено в нарушение на закона. Посочила е, че неправилно в
изготвеното от ЧСИ разпределение са включени с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
1 от ЗЗД всички разноски, направени по изп.дело, в това число и тези, които не
са били платени от взискателя. Включени са и разноските, които не касаят
продадения имот, а други имоти. Тези разноски, които касаят изпълнението по
отношение на други имоти не могат да се ползват с подобна привилегия. Включена
е обаче, като привилегировано вземане сумата от 1512.00лв. с ДДС, която
отговаря на 63бр. съобщения до длъжника, касаещи имота, което не отговаря на
истината. Не са взети същевременно предвид разноските, направени от нея самата
по изп.д., а е следвало, както са включени по първи ред разноските в полза на
ЧСИ. В разпределението вземането на „Банка ДСК“ АД е посочено в общ размер ,
като е посочено, че с привилегия се ползват всички такси, платени от
взискателя. Претендираното юрисконсултско възнаграждение, което подлежи на
предпочитателно удовлетворение е следвало да бъдат съобразени със стойността на
имота и събраната сума, което не е сторено. Неправилно е определен размера на
задължетнието по всеки един изпълнителен лист, като по този начин неправилно са
погасени задълженията към кредиторите. Неправилно не са били приспаднати от
сумата, която следва да заплати по проданта никакви суми, въпреки, че има
вземане надхвърлящо 8000.00лв.Смята, че ЧСИ е следвало да приспадне от сумата
за внасяне от нейна страна дължимата й като на взискател сума и направените от
нея разноски. Поискала е от съда да бъде отменено обжалваното разпределение и
изготвено ново, законосъобразно.
Постъпила
е и жалба вх. № 180/04.01.2016г. от длъжника Г.М.А., срещу разпределението от
19.10.2015г. по изп.д. № 20107180400276 на ЧСИ Ст. Костова-Данова на сумата от
62959.16лв., представляваща продажна цена при проведената на 25.09.2015г.
публичната продан, което разпределение е било предявено на страните на
23.12.2015г. Моли се да бъде отменено обжалваното разпределение и изготвено от
съда ново, по следните съображения: Неправилно в извършеното разпределение са
били включени като привилегировани вземания всички разноски, включително тези,
които не са били платени от взискателя и тези, които не касаят продадения имот,
а други имоти, предмет на изпълнение. Включена е и сума в размер на 1512.00лв.
с ДДС, за изпращане на 63бр. съобщения до длъжниците по повод имота, предмет на
проданта, което не отговаря на обективната истина. Същевременно не са взети
предвид направените от взискателя разноски, които е платила, но не са включени
от ЧСИ с ползващите се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Не е
направена актуална справка за задълженията, които имат длъжниците към НАП,
което е опорочило изготвеното разпределение. В разпределението вземането на
„Банка ДСК“ АД е посочено в общ размер , като е посочено, че с привилегия се
ползват всички такси, платени от взискателя. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение, което подлежи на предпочитателно удовлетворение е следвало да
бъдат съобразени със стойността на имота и събраната сума, което не е сторено.
Неправилно е определен размера на задълженията по двата изпълнителни листа,
така, че неправилно са погасени
задълженията към кредиторите. Разпределението е предявено при нередовното
призоваване на останалите длъжници, като той случайно се е уведомил преди
датата на предявяване.
Становището
на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД-София, чрез гл.юк на РЦ-Варна
Д. И. по двете жалби, изразено в писмени
възражения е, че са недопустими, като просрочени, евентуално-неоснователни. ЧСИ
е спазил реда на удовлетворяване на вземанията по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Моли
се да бъдат отхвърлени постъпилите жалби, а изготвеното разпределение-потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
В писмена молба с.д. №
26359/29.09.2016г., присъединеният по право взискател ТД на НАП, чрез гл.юк
Христина Александрова моли да бъдат
отхвърлени постъпилте жалби, като обжалваното разпределение бъде потвърдено.
Писмени възражения от присъединените
взискатели Община Варна, „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“
АД, както и от длъжницата С.Л.А. не са постъпили.
По делото са
приложени мотиви на ПЧСИ на ЧСИ Станимира Костова-Данова по обжалваното с
постъпилите жалби разпределение. Намира жалбите за допустими, но неоснователни.
Настоящият състав намира така постъпилите
жалби за допустими, доколкото са подадени в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, след
като разпределението е предявено на страните на 23.12.2015г., като на същия ден
жалбите са изпратени, при използването
на пощенски услуги, видно от датата на пощенското клеймо върху пликовете на л.
9 и л. 20 от делото. Първата жалба изхожда от присъединения по право в
изпълнението взискател З.И.Б., а втората-от длъжника Г.М.А..
Насочени са срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и при наличието на правен интерес.
Следва да се приеме, че не е безразлично на взискателя дали и в какъв размер би
му била разпределена сума, нито пък на длъжника на кого дължи и в какъв размер
са задълженията му.
По съществото си жалбите се явяват
основателни.
Сумата, която е предмет на
разпределението от 23.12.2015г. по изп.д. е в размер на 62959.16лв., получена
при извършената в периода от 24.08.2015г. до 24.09.2015г. публична продан на
недвижим имот, собственост на С.Л.А. и Г.М.А.. Взискателите, включително присъединените такива са повече от един.
Сумата е недостатъчна да покрие всички вземания на взискателите ,лихви и
разноски. Налага се разпределение.
Двамата жалбоподатели са навели
оплаквания, че неправилно е определен размера на на задължението по всеки един
от изпълнителните листи, като по този начин неправилно са погасени задълженията
към кредитора.
В тази връзка и с цел установяване кои
лица се явяват кредитори по изп.д. и какъв е размера на дължимите суми, съдът е
допуснал ССчЕ, вещото лице по която, дадедо компетентно и безпристрастно, макар
и оспорено от Г.А. чрез процесуалния му представител адв. Н.Б., но само
доколкото не е взет актуалния размер на вземанията на ТД на НАП Варна по
отношение на длъжниците, към датата на разпределението.
Според изслушаното по делото
заключение, вещото лице е изчислило задълженията към Община Варна за
данък върху имота, предмет на публичната продан, че възлиза на сумата в размер
от 527.36лв., точно толкова, колкото
е посочила и ЧСИ, което вземане се ползва с предпочитателно удовлетворение по
реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, както и за такса смет за същия имот, че
възлиза в размер на 2749.88лв.,
представляващо публично вземане с предпочитателно удовлетворение на осн. чл.
136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Вземането на ТД на НАП,
ползващо се с предпочитателно удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД
вещото лице е изчислило в размер на сумата от 2679.51лв., а без привилегии-430.00лв.,
ползвайки представеното по дерлото удостоверение, изд. от ТД на НАП през
м.12.2013г. Пред ВОС е представена справка, изд. от НАП към дата 04.04.2017г.
относно задълженията на Г.М.А., с обяснението, че ползваният от агенцията
програмен продукт позволява изготвянето на справка само към текущата дата, но
не и за минал период- от м.декември 2013г. до 19.10.2015г. ЧСИ не е посочил в разпределението си размера
на задължението.
Вземането на „Банка ДСК“ АД по
изп.лист от 16.05.2010г. вещото лице е изчислило в размер на 45975.71лв., включваща разноските по
гр.д. № 5958/2-10г. в размер на сумата от 1326.51лв., от която 584.12лв.
държавни такси и 1227.00лв. юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ е посочил като
размер на същото вземане сумата от 45890.63лв.
Вземането на „Банка ДСК“ АД по
изп.лист от 31.05.2010г. вещото лице е изчислило в размер на 122287.70лв., в това число 2781.50лв.
разноски по гр.д. № 5955/2010г., от която 1554.50лв. държавна такса и
1227.00лв. юрисконсултско възнаграждение, докато ЧСИ е посочила сумата 122307.78лв.
З.И.Б., присъединен взискател въз основа на представеното по делото
удостоверение, издадено по изп.д. № 20147180400970 на ЧСИ СТ.Костова.Данова,
според което тя се явява кредитор на Г.М.А. за сумата в общ размер на 8009.89лв.
„Юробанк България“ АД и „ПИБ“
АД, присъединени взискатели по силата на вписани възбрани върху имота,
предмет на публичната продан, наложени от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова по изп.д.
№ 20127110401146, съответно 20127110400575. Поради това, че липсва актуална
информация за размера на обезпеченото вземане, вещото лице е посочило като
размер на вземанията 0.00лв. ЧСИ
също не е посочил размера на задълженията към двете банки-кредитори.
Следва да бъде прието, че вземането на
„Банка ДСК“ АД по изп.л от 16.105.2010г. е в размер на 45890.63лв., както сочи вещото лице, а по изп.л. от 31.05.2010г.-122287.70лв., както сочи ЧСИ, за да не
бъде влошавано положението на жалбоподателите и след като няма жалба от „Банка
ДСК“ АД.
Според жалбоподателите неправилно в
изготвеното от ЧСИ разпределение са включени с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
1 от ЗЗД всички разноски, направени по изп.дело, в това число и тези, които не
са били платени от взискателя. Включени са и разноските, които не касаят
продадения имот, а други имоти. Тези разноски, които касаят изпълнението по
отношение на други имоти не могат да се ползват с подобна привилегия. Включена
е обаче, като привилегировано вземане сумата от 1512.00лв. с ДДС, която
отговаря на 63бр. съобщения до длъжника, касаещи имота, което не отговаря на истината.
Считат, че не следва да се ползват с предпочитателно удовлетворение. Наведени
са още твърдения, че вземането на „Банка ДСК“ АД е посочено общо, като според
жалбоподателите е пояснено, че в размера на вземането, което се ползва с
привилегия, са включени и всички такси, платени от взискателя, без да са
конкретизирани, така, че да е възможно да се прецени кои и в какъв размер се
ползват с право на привилегировано плащане. Претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които да подлежат на предпочитателно
удовлетворяване е следвало да бъдат съобразени със стойността на имота и
събраната сума, което не е било направено.
Най-напред съдът следва да посочи, че
в заключението си вещото лице И.С. е посочила какви такси и разноски са платени
по изп.д., с оглед приложените сметки, ПКО и преводни нареждания, приложни по
делото, както и при извършените от нея справки в счетоводството на ЧСИ и е
установила, че са в общ размер на 5494.95лв. Посочила е и незаплатените такси и
разноскипо изп.д. по пера и в общ размер, изчислявайки ги, че са в размер на 2919.05лв.,
както и таксите и разноските в общ размер на 8414.00лв.
Доколкото обаче при извършеното
разпределение ЧСИ е взела предвид само дължимите, но невнесени такси по
Тарифата към ЗЧСИ, без тези заплатени от „Банка ДСК“ АД и дори ЧСИ по изп.д.,
подробно индивидуализирани в заключенито на
вещото лице, то съдът следва да постъпи по същия начин, за да не бъде
влошавано от една страна положението на длъжниците, но и понеже от друга липсва
жалба от „Банка ДСК“ АД, която в писмените възражения иска потвърждаване на
обжалваното разпределение, становище поддържано чрез процесуалния представител юк Д.И. и в редовно проведените пред ВОС с.з.
След горната уговорка, решаващият
състав има предвид кои дължими, но невнесени такси по Тарифата към ЗЧСИ е взела
предвид ЧСИ ,извършвайки разпределението, за които е прила, че се ползват от
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателите, че ЧСИ е включил в разпределението и то като такива с
предпочитателно удовлетворяване невнесени разноски. От една страна, съгласно
разпоредбата на т. 34 от Тарифа към ЗЧСИ таксите и разноските по изпълнителното
дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. От друга, според чл.
79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите по т. 1 и т. 2 от същата правна норма, които изключения не са налице в
конкретния казус, а съгласно текста на ал. 2-когато таксите по изпълнението не
са внесени от взискателя, те се събират от длъжника. Независимо, че част от
дължимите по изп.д. такси не са платени от взискателя, то те следва да бъдат
възложени в тежест на длъжника и ако могат да бъдат определени като такива по
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, те следва да присъстват в извършеното от ЧСИ
разпределение.
Невярно е следователно оплакването, че
ЧСИ е включил всички разноски, направени по изпълнението, като такива по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Вярно е обаче, че по посочените от ЧСИ в
разпределението пера са включени разноски, които не касаят имота, предмет на
публична продан или не се ползват от предпочитателно удовлетворение.
ЧСИ е включил в разпределението сумата
от 258.00лв. с ДДС като такава по т. 3 от Тарифата към ЗЧСИ. Вещото лице е
посочила сумата от 204.00лв., за извършените 9бр. справки в НАП, 16бр. справки
за МДТ и ГРОН, 6бр. справки в КАТ, 2бр. справки в АВ, 1бр. справка в Община
Бяла и 1бр. писмо за скица за ап. 83 до АГКК. Следва да бъде приета като сума
по т. 3 само тази от 150.00лв., съответстваща на 9бр.
справки, направени в НАП по посочените в заключението листи от изп.д. и 16бр.
справки МДТ и ГРОН, т.е. 25бр. справки общо х 6.00лв. за всяка с ДДС или сумата
от 150.00лв. Справката в КАТ и Община Бяла не касаят конкретния способ, а
справките в АВ и АГКК са отнесени от ЧСИ в други пера.
По т. 5 ЧСИ е отнесла сумата от
1512.00лв. Вещото лице е определило сумата от 1320.00лв. за за изготвените и
връчени 55бр. покани, призовки, уведомления на стойност 24.00лв. с ДДС,
получена по израза 1848.00лв. – 528.00лв., доколкото са включени разноските на
последно посочената стойност, но отнасящи се до лозето и апартамент № 81,
предмет на други продани. По т. 5
следва да бъде отнесен сумата от 1320.00лв.
По т. 9 от Тарифа към ЗЧСИ, ЧСИ е
включила сумата от 126.00лв. Запор, без извършване на опис или запор върху
дружествени дялове по конкретния
изпълнетелен способ не са извършвани. Не се следва включването на
каквато и да е сума. По т. 9 се
отнасят 0.00лв.
По т. 10 ЧСИ е посочила сумата от
72.00лв. Вещото лице е посочила сумата от 18.00лв. с ДДС, с оглед вписаната
възбрана за ап. № 83. Има вписана възбрана и по отношение лозето на длъжниците,
но това не се отнася към извършената продан. По т. 10 от Тарифата към ЗЧСИ се отнася само сумата от 18.00лв. с ДДС.
По т.13 в разпределението си ЧСИ е посочила сумата от 36.00лв. За
таксата за предявяване на разпределение вещото лице е посочило също сумата от 36.00лв. с ДДС. Това е размерът, която
следва да бъде включен в разпределението като привилегировано вземане по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
На следващо място, ЧСИ е посочила като
дължима такса АВ сумата от 120.00лв., пощенски разходи от 14.40лв., такса АГКК
в размр на 25.50лв., такса КАТ от 20.50лв., такса Община Варна-51.55лв., такса
Български пощи-1.00лв. и хонорар вещи лица 400.00лв. Всички тези разходи могат
да бъдат отнесени към разпоредбата на т. 31 от Тарифа към ЗЧСИ-допълнителни
разноски. За да бъдат зачетени тези разноски, според текста на Забележката в
ред. ДВ бр. 35/2006г. допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато
за тях е издаден документ или са вписани в протокола за извършване на
съответното действие, а според ред. ДВ бр. 4/2013г. допълнителните разноски са
за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за
счетоводството. За никоя от тези разноски няма издаден документ по ЗС или
както вещото лице е установило при проверката в счетоводството но ЧСИ са
нефактурирани. Няма и сторени допълнителни разноски в периода до 2013г., които
да са отразени в протокол за извършване на съответните изпълнителни действия.
Действително в протокола за опис от 27.04.2015г. има удостоверяване ат ЧСИ за
заплатен хонорар на вещото лице Яна Новоселска в рпазмер на 200.00лв., но това
е недостатъчно според текста на т. 31 след изм. ДВ 4/2013г. Фактуриране в
счетоводноте книги за тази разноска липсва. Не се следва включването на суми на
това основание.
Размерът на нефактурираните и нелатени
разноски по изп.д. ,които могат да бъдат отнесени като привилегировани по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД възлиза на сумата от 1524.00лв. , вместо посочнит от ЧСИ 2637.65лв.
Следва да бъде прибавена към тази сума
и тази, представляваща разноски по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. ЧСИ е посочила
само разноските на това основание по отношение на събраните вземания на Община
Варна. Както по-горе беше посочено задълженито към Община Варна за данъци за
имота, предмет на публична продан е в общ размер на 527.36лв. Следователно разноските по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ възлиза на
сумата от 69.27лв. с ДДС, изчислена от съда.
Доколкото ЧСИ е посочила размер от 63.29лв.,
това е размерът, който следва да бъде възприет, за да не бъде влошавано
положението на длъжниците и доколкото липсва жалба от взискателя „Банка ДСК“
АД.
Общо такси и разноски на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД настоящият
състав изчислява в размер на сумата от 1587.29лв.
по израза 1524.00лв. + 63.29лв., за разлика от посочения от вещото лице общ
размер от 2700.94лв.
Неоснователно е и оплакването на З.Б.
и Г.А., че са включени като привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД , тези за юрисконсултско възнаграждение. Няма изобщо включено от ЧСИ в
разпределението, от вещото лице и от съда юрисконсултско възнаграждение на
„Банка ДСК“ АД по изпълнението.
За Община Варна се следва
разпределяне на сумата от 527.36лв.,
на ос8н. чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД,
както е постъпила и ЧСИ.
За погасяване на вземането на „Банка
ДСК“ АД по изп.л. от 16.05.2010г. изцяло
се следва сумата от 45890.63лв.,
която беше мотивирана от съда по-горе, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Следва частично погасяване на вземането на „Банка ДСК“ АД по
изп.лист от 31.01.2010г. със сумата от 14953.88лв.,
на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Не достига сумата от 107333.82лв. за
пълното погасяване на това вземане.
Суми за разпределяне на ТД на НАП по
реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД няма, както и за останалите
взискатели-„Юробанк България“ АД, „ПИБ“ АД и З.И.Б..
Разпределението на ЧСИ следва да бъде
отменено и извършено от съда друго, вземайки предвид изводите направени по-горе.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 179/04.01.2016г. от
присъединения взискател З.И.Б. и жалба вх. №
180/04.01.2016г. от длъжника Г.М.А., срещу разпределението от 19.10.2015г. по
изп.д. № 20107180400276 на ЧСИ Ст. Костова-Данова на сумата от 62959.16лв.,
представляваща продажна цена при проведената на 25.09.2015г. публичната продан,
което разпределение е било предявено на страните на 23.12.2015г., на осн. чл.
462, ал. 2 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ от постъпилата след
продажбата на недвижимия имот, предмет на публичната продан, състояла се в
периода от 24.08.2015г. до 24.09.2015г., находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р
Басанович“, бл. 10, ет. 14, ап. № 83 сума от 62959.16лв. по изп.д. № 20107180400276 ЧСИ Ст.Костова-Данова, такси
и разноски по изпълнението, включително по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ в
размер на 1587.29лв., на осн. чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД, на Община Варна сумата в общ размер на 527.36лв, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2
от ЗЗД, на „Банка ДСК” АД
сумата от 45890.63лв.,
представляваща изцяло погасяване на вземането по изп.лист от 16.05.2010г., изд.
по ч.гр.д. № 5958/2010г. на ВРС, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и на „Банка
ДСК“ АД сумата от 14953.88лв., представляваща частично погасяване на вземането по
изп.л. от 31.05.2010г. по ч.гр.д. № 5955/2015г. на ВРС, цялото в размер на 122287.70лв., на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като длъжниците остават задължени към взискателите НАП, „Юробанк“ АД,
„ПИБ“ АД и З.И.Б.., на осн. чл. 463, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАпС по реда на чл. 274 от ГПК в едноседмичен срок от връчване
на препис на страните, на осн. чл. 463,
ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.