Решение по дело №780/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано по Жалба на Б. И. Х., [ЕГН] с постоянен адрес с. Дорково, Община Ракитово [улица], с посочен съдебен адрес гр. Велинград ул. Винчо Горанов № 6, ет. 1, адв. Д. Д., срещу Решение № 1012-12-129# 1 от 18.06.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1923-9 от 07.05.2024 г., издадено на Б. И. Х., с което в Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г. изразът „отменям разпореждане №122-00-1923-3 от 27.10.2020 г.“, се заменя с „отменям разпореждане №122-00-1923-5 от 08.12.2020 г.“ на Б. И. Х..

3. Поддържаните възражения на жалбоподателя се свеждат до следното :

Счита се, че в Разпореждане №122-00-1923-9 от 07.05.2024 г., не са изложени конкретни мотиви от които да следва постановения от административния орган резултат. Възразява се, че горестоящият в йерархията на администрацията орган не е обсъдил възраженията на Х., изложени в жалбата подадена по административен ред. Счита се, че процесното Разпореждане №122-00-1923-9 от 07.05.2024 г. е постановено при пълна липса на основание и предпоставки за неговото издаване.

Според жалбоподателя, с въпросното разпореждане, в хипотезата на поправка на фактическа грешка, всъщност се променя волята на органа, обективирана в предходен негов акт, като целта е да се коригира допуснато нарушение при постановяване на този именно предходен акт..

Поддържа се, че издаването на Разпореждане №122-00-1923-9 от 07.05.2024 г., в конкретния казус е недопустимо, доколкото е налице неприключило съдебно производство по оспорване на Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г.

Сочи се и факта, че процесното разпореждане за поправка на фактическа грешка е издадено, повече от половин година след издаване на разпореждането, което е предмет на поправката.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, не взема становище по жалбата.

 

II. За допустимостта :

 

5. Оспореното решение е връчено на Х. на 24.06.2024 г.(л. 16), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 04.07.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление вх. № Ф-01-661 от 31.08.2020 г.(л. 154), Х. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното му правоотношение е прекратено на 26.08.2020 г. и е упражнявала трудова дейност в Република Ирландия. С Писмо № У-122-00-1923-1 от 02.09.2020 г.(л. 144), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че Х. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от компетентната институция в Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия.

Според Справка № 121-00-1923-2 от 16.09.2020 г.(л.149), Х. е представил Заявление вх. № 122-00-1923-2 от 16.09.2020 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС, в което е посочил период на заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. и прекратяване на трудовото правоотношение – поради изтичане на срока на договора; декларация за пребиваване; 3 фиша за изплатено възнаграждение от 20.08.2020 г.

 

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи(СЕД) U001 и U003 с изх. №51873 от 05.10.2020 г. и U003 №54284 от 12.10.2020 г. (л. 117 и сл.), от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Х. за периода от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-1923-1 от 05.10.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 146).

В отговор на искането, на 13.10.2020 г., от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U002 и U004 с вх. №58316 и №58320 (л. 114 и сл.), с потвърдени: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доходи за периода в размер на €9844.00.

 

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1923-2 от 27.10.2020 г. (л. 129) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №122-00-1923-3 от 16.10.2020 г.(л . 130), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

 

9. Със Заявления №Ц1019-12-3111 от 05.11.2020 г.(л. 128), Х. е заявил, че желае да бъде потвърдена причината за прекратяване на трудовото му правоотношение в Ирландия, като е посочил, че е работил като сезонен работник и поради намаляване на работата е бил освободен. Към заявлението е приложен Трудов договор от 03.0.2020 г., сключен с от „Keelings Softfuits“UK за период на заетост от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г.

Във връзка с тези искания, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със структуриран електронен документ Н001 №72297 от 06.11.2020 г.(л.112), отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение съобразно представения от Х. трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits“ UC.

 

10. От страна на Х. е подадено ново заявление №Ц1019-12-3111 от 05.11.2020 г.(л. 98), с искане за повторно запитване на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на трудовият му договор. Приложен е и документ U1(л. 99 ), издаден от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода в размер на €2132,00 месечно.

 

11. В отговор на второто отправено запитване, на 23.11.2020 г. е получен структуриран електронен документ Н002 №80480 (л. 109), в който компетентната институция на Ирландия е посочила, че „ … Причината за прекратяване в този случай е изтичане срока на договора, както е предоставено от клиента при заявление за документ U1…“. Видно от разпечатката на регистъра за кореспонденция от електронната информационна система на администрацията( л. 108 и л.121), въпросния СЕД №80480 е единствения документ, изпратен от ирландската и получен от българската администрация.

Независимо от това, с Разпореждане №122-001923-5 от 08.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица(л. 103), на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, е изменено Разпореждане №122-00-1923-3 от 16.10.2020 г., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г., като посоченото основание е „….Поради представени нови документи – структурирани електронни документи U 002 и U004 ….“. Кои са въпросните два СЕД, не става ясно нито от самото разпореждане, нито пък от останалите данни по административната преписка.

 

12. Според административния орган, във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения, с писмо изх. №1029-12-864 от 21.06.2023 г.(л. 95), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с и чл. 35; чл. 36, ал. 2 от АПК и чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, Х. е уведомен, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 27.08.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването .

В отговор, Х. е заявил, че не може да представи исканите документи, и е поискал, администрацията да се снабди с тях по служебен път.

 

13. С писмо с изх. №1030-12-1237 от 21.06.2023 г. (л. 96), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо вх. №1030-12-1237#2от 16.08.2023 г.(л. 87), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC е заявено, че Б. Х. с адрес „Настаняване Бразилия“, Брейкънстаун роуд, Суордс, Дъблин е бил нает в „Keelings Softfruits“ UC, като работник в градинарството на срочен договор. Посочено е, че „…Б. беше нает в Кийлингс между 14/04/.2020 г. и 26/08/2020г. Б. подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които той напусна преди края на договора си на 30/09/2020 г. …“. В писмото не е конкретизирано, какви са сочените обстоятелства при които е напуснал Х., но е заявена готовност за предоставяне на допълнителна информация при поискване.

 

14. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №727511 на 31.08.2023 г. (л.72) и Н001 №729100 от 31.08.2023 г. (л. 85), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Х. за времето от 14.04.2020 г. до

26.08.2020 г. В отговор са получени структурирани електронни документи U002 № 730001 от 01.09.2023 г и Н001 №738167 от 12.09.2023 г. (л. 74 и сл.) , като компетентната институция на Ирландия е потвърдила периода на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „…. Можем да потвърдим, че причината за прекратяване все още е /02/ Напускане от страна на работодателя…“(л.166).

 

15. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г.(л.70), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №121-00-1923-3 от 27.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица в размер на 74,29лв., дневно. Посоченото основание е получени структурирани електронни документи U002 № 730001 и Н001 №738167, като е заявено, че във въпросните СЕД, причината за прекратяване на заетостта е „напускане на служителя“, а не „…Напускане от страна на работодателя….“, какъвто е действителния текст на отговорите от страна на ирландската администрация.

 

16. С Разпореждане № 122-00-1923-7 от 19.09.2023 г.(л. 66), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, е задължил Х. да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г. в размер на 8433.54 лв., както.

 

17. С Разпореждане №122-00-1923-8 от 26.09.2023 г.(л. 67), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на Х., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Основанието е същото - „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и са постъпили нови структурирани електронни документи U002 № 730001 от 01.09.2023 г и Н001 №738167 от 12.09.2023 г., с които компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“ считано от 27-08.2020 г. ….“.

 

18. С В тази хронологична последователност е издадено процесното Разпореждане №121-00-1923-9 от 07.05.2024 г.(л. 20), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, въз основа единствено на следните съображения „…поради допусната очевидна фактическа грешка в разпореждане№122-00-1923-6 от 14.09.2023 г., при посочване на номера на разпореждането, което се отменя…“ и на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е разпоредил изразът „отменям разпореждане №122-00-1923-3 от 27.10.2020 г.“, да се замени с „отменям разпореждане №122-00-1923-5 от 08.12.2020 г.“ .

 

19. По повод подадена жалба от Х., с процесното Решение № 1012-12-129# 1 от 18.06.2024г., Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, е потвърдено Разпореждане №122-00-1923-9 от 07.05.2024 г.

Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, било е установено, че при издаване на разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г. е допусната техническа грешка., доколкото описаните размер от 74.29 лв. и период на отпуснатото паричното обезщетение от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г. са съобразно разпореждане № 122- GO-1923-5 от 08.12.2020 г. (изменени според новополучени удостоверителни документи на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО).

 

IV. За правото :

 

20. Описаната хронология в предходния раздел на настоящото решение и приложимите материални и процесуално правни норми, налагат следните констатации :

Според чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца

Макар и да не са изложени никакви съображения в тази насока, може да са направи извод, че ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик явно е счел, че лаконичния текст на отговора на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на Х. – „неизвестно“, следва да бъде квалифициран именно в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Така, с Разпореждане №122-00-1923-3 от 16.10.2020 г.(л . 1330), е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

 

21. Проследяването на актовете издадени от администрацията във връзка със заявлението на Х. за отпускане на помощи за безработица, налага да се констатира, че в случая не се твърди да е издавано и съответно по преписката не е приложено разпореждане с пореден №122-00-1869-4.

 

22. Последвалият нов отговор на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на Х. –„изтичане срока на договора“, също без да са изложени каквито и да е други съображения е квалифициран от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, като факт, който е предвиден в чл. 54а от КСО. Това е послужило като основание за издаване на следващото Разпореждане №122-001923-5 от 08.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица(л. 103), с което е изменен периода и размера на отпуснато на Х. парично обезщетение за безработица, като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г., тоест за десет месеца.

Това разпореждане не е оспорено и съответно е добило статуса на стабилен административен акт, с който административния въпрос е разрешен съобразно обективираното в него волеизявление на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик. Следователно, правната последица от влизането в сила на Разпореждане №122-001923-5 от 08.12.2020 г. е преустановяване на действието на измененото с него Разпореждане №122-00-1923-3 от 16.10.2020 г.

 

23. Третото поред удостоверително волеизявление на компетентната ирландската администрация относно причината за прекратяване на заетостта на Х., е възприето от администрацията като - „напускане на служителя“, а не „…Напускане от страна на работодателя….“, какъвто е действителния текст на отговора и отново без да са изложени каквито и да други конкретни съображения, това разбиране на отговора на ирландската администрация е послужило като фактическо основание за издаване на поредното Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г.(л.70), с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица в размер на 74,29лв., дневно.

 

24. От данните по административната преписка и по делото обаче, се налага извода, че с Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г. е отменено не нещо друго, а именно Разпореждане №121-00-1923-5 от 08.12.2020 г. Съображенията за това са следните :

Волеизявлението обективирано в Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г., разбирано като такова за изричната отмяна на Разпореждане №121-00-1923-3 от 16.10.2020 г., би било юридически лишено от предмет. Това е така, защото, издаването на Разпореждане №122-001923-5 от 08.12.2020 г. с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, е изменено Разпореждане №122-00-1923-3 от 16.10.2020 г., като е определен нов размер на обезщетението от 74.29 лв. дневно и нов период от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г. има за юридически резултат, преустановяване на правното действие на Разпореждане №122-00-1923-3 от 16.10.2020 г. Казано с други думи, след влизане в сила на Разпореждане №122-001923-5 от 08.12.2020 г., предходното Разпореждане №122-00-1923-3 от 16.10.2020 г. вече не е действащ административен акт, защото правоотношенията които са негов предмет, са изцяло преуредени с издаването на последващото Разпореждане №122-001923-5 от 08.12.2020 г. .

 

25. В тази насока, трябва да се добави, че с Разпореждане №122-00-1923-8 от 26.09.2023 г.(л. 67), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на Х., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв.

26. Изложеното да тук е достатъчно за да се формира несъмнен извод, че в случая, действително е допусната техническа грешка, при издаване на Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г., както се поддържа от страна на ответната администрация. Тази грешка е коригирана по предвидения за това процесуален ред.

Възраженията на жалбоподателя, за това, че е недопустимо да се извършва поправка на техническа грешка в Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г., поради факта, че същото е обжалвано и съдебното производство не е приключило, както и че е изтекла повече от половин година от неговото постановяване са несъстоятелни. Такива забрани или ограничения няма предвидени в процесуалния закон.

 

V. За разноските:

 

31. От страна на администрацията не е направено искане за присъждане на разноски.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б. И. Х., [ЕГН] с постоянен адрес с. Дорково, Община Ракитово [улица], с посочен съдебен адрес гр. Велинград ул. Винчо Горанов № 6, ет. 1, адв. Д. Д., срещу Решение № 1012-12-129# 1 от 18.06.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1923-9 от 07.05.2024 г., издадено на Б. И. Х., с което в Разпореждане №122-00-1923-6 от 14.09.2023 г. изразът „отменям разпореждане №122-00-1923-3 от 27.10.2020 г.“, се заменя с „отменям разпореждане №122-00-1923-5 от 08.12.2020 г.“ на Б. И. Х..

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.