Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Д въззивен
състав, в публичното заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 2784 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 5214654/20.12.2019 г., подадена от името на ищеца Т.С. ЕАД срещу
Решение № 300082/12.12.2019 г., постановено по гр. д.
№ 64018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от Т.С. ЕАД против В.Т.П. обективно кумулативно
съединени искове за признаване за установено, че В.Т.П. дължи на Т.С. ЕАД суми,
както следва: 1/ сумата от 842,80 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., по общи
фактури № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. за имот,
отчитан с абонатен № 167038, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 140,75 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2015
г. – 12.03.2018 г., дължима върху главницата за доставена от дружеството
топлинна енергия; 3/ сумата от 8,63 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за имот с абонатен № 167038 за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2017 г.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че въпреки, че ответницата В.П. е титуляр на вещни права върху
имота, същата не следва да отговаря за задължения към „Т.С.“ ЕАД, тъй като
партидата не е открита на нейно име, а на името на Н.И.М.. Посочва се, че
законът изрично дава легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна
енергия“, като в тази връзка се поддържа, че е без значение фактът, дали лицето
е обитавало процесния имот, респективно дали същото е
консумирало топлинна енергия в имота лично.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Претендират се разноски във въззивното производство,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивна
жалба вх. № 5214654/20.12.2019 г. от останалите страни в производството.
Депозирана е и въззивна
жалба вх. № 5217707/31.12.2019 г., подадена от името на ответницата Н.И.М.,
чрез назначения ѝ особен представител – адвокат А.И. – САК срещу Решение
№ 300082/12.12.2019 г., постановено по гр. д. №
64018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, с която е признато за
установено по предявените от Т.С. ЕАД против Н.И.М. обективно кумулативно
съединени искове, че Н.И.М. дължи в полза на Т.С. ЕАД суми, както следва:
сумата от 2528,40 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., по общи фактури №
**********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. за имот, отчитан с
абонатен № 167038, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 422,25 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2015
г. – 12.03.2018 г., дължима върху главницата за доставена от дружеството
топлинна енергия.
Във въззивна
жалба вх. № 5217707/31.12.2019 г. се излагат подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваните му части. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че тъй като ответницата Н.М. е подала молба-декларация за
разкриване на партида за доставка на топлинна енергия за процесния
имот, то същата следва да отговаря за задълженията, натрупани по абонатния номер.
В тази връзка се твърди, че молбата-декларация е подадена през 2002 г., като от
ищеца не са представени доказателства, че и към процесния
период Н.М. е била ползвател на имота. Поддържа се, че по делото не са
представени доказателства извършването на доставки и ползването на топлинна
енергия от ответника Н.М.. Твърди се, че в производството не са представени
доказателства за обстоятелството как са изчислявани технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за
отхвърляне в цялост на предявените от Т.С. ЕАД против Н.И.М. обективно
кумулативно съединени искове.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивна
жалба вх. № 5217707/31.12.2019 г. от останалите страни в производството.
Първоинстанционното решение е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран на 21.03.2018 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу лицата Н.И.М., ЕГН ********** и В.Т.П., ЕГН ********** за признаване за
установено, че последните следва да заплатят в полза на Т.С. ЕАД: 1/ Н.И.М.,
ЕГН ********** ¾ части и 2/ В.Т.П.,
ЕГН ********** ¼ част от следните суми: 1/ сумата от 3371,20 лева, предсталяваща доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. *****, абонатен № 167038 за
периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. и по общи фактури № **********/31.07.2016
г. и № **********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.03.2018 г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна
лихва в размер на 563,00 лева за периода 16.07.2015 г. – 12.03.2018 г., дължима
върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 34,50 лева,
представляваща главница за стойността на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 60, находящ се в гр.
София, ж.к. *****, абонатен № 167038 за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2018 г. до изплащането
ѝ; 4/ сумата от 5,72 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 16.07.2015 г. – 12.03.2018 г., дължима върху главницата за
стойността на услугата дялово разпределение.
На 02.04.2018 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 18550/2018 г., по описа на
СРС, 128 състав, с която е разпоредено: 1/ Н.И.М., ЕГН ********** да заплати ¾ част от
горепосочените суми и 2/ В.Т.П., ЕГН ********** да заплати ¼ части от
горепосочените суми в полза на кредитора „Т.С.“ ЕАД, както и разноските по
делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се счита за
редовно връчена на Н.И.М., ЕГН ********** и В.Т.П., ЕГН ********** на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 24.08.2018 г. първоинстанционният
съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на
съда. В указания срок и по реда на чл.
422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Н.И.М., ЕГН ********** и В.Т.П., ЕГН **********
за претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците Н.И.М., ЕГН ********** и В.Т.П., ЕГН **********.
Поддържа, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди. В тази връзка се сочи, че през процесния
период ищецът Т.С. ЕАД и ответниците Н.И.М., ЕГН **********
и В.Т.П., ЕГН **********са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия на ищцовото дружество от
2014 г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а
именно Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Н.“ ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването
и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответницата
Н.И.М., чрез назначения ѝ особен представител – адв.
А.И. - САК е депозиран отговор на исковата молба, с които се оспорват
предявените срещу ответницата М. искове. В отговора се оспорва ответницата Н.М.
да има качеството клиент на топлинна енергия за процесния
период. Поддържа се, че по отношение на сумите, представляващи такси за дялово
разпределение, искът се явява неоснователен, поради факта, че титуляр на тези
вземания е топлинният счетоводител, а не ищцовото
дружество. Сочи се, че по делото липсват доказателства, установяващи
предоставянето на процесните услуги, за които се
претендира плащане. Оспорва се през процесния период
за процесния имот да е доставена от ищцовото дружество топлинна енергия в необходимото
количество и качество. Твърди се, че в отчетните документи на Т.С. ЕАД не се
посочва технологичният разход на топлинна енергия в абонатната станция, който
се приспада от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на
ответницата В.Т.П., чрез назначения ѝ особен представител – адв. Р.М. - САК е депозиран отговор на исковата молба, с
които се оспорват предявените срещу ответницата П. искове. Поддържа се, че
липсват убедителни доказателства, които да обусловят извод за дължимост на претендираните суми.
Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество по отношение на ответницата П..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 128-ми състав, решение за валидно и
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен
състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен
иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между
него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството
му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната
сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради
което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при
публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач)
по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради,
се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния
период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта
на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат
заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо
210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото приета
и не е оспорена от ответниците молба-декларация от 03.04.2002
г., адресирана до „Т.С.“ ЕАД, от която се установява, че от страна на ответника
Н.И.М. е отправено искане до ищцовото дружество за
откриване на партида на нейно име за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 60, находящ се в гр.
София, ж.к. *****, абонатен № 167038, в което е изрично заявено, че Н.И.М. желае
да бъде открита партида на нейно име.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че не е установено по делото при условията на
пълно и главно доказване, че ответницата В.Т.П., ЕГН ********** е имала
качеството потребител на топлинна енергия през процесния
период за топлоснабдения имот. Този извод се налага,
поради следните съображения: с подаването на молба-декларация от 03.04.2002 г.,
адресирана до „Т.С.“ ЕАД, т.е преди началото на исковия период, ответницата Н.И.М.
е заявила желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден
имот единствено на нейно име, като е посочила, че имотът ще се ползва за
задоволяване жилищните нужди на нея и семейството ѝ, поради което
настоящият състав приема, че единствено Н.И.М. е заявила пред ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на
стойността на доставената до процесното жилище
топлинна енергия след 03.04.2002 г. (датата на подаване на молбата-декларация).
В конкретния случай, съгласно молба-декларация, чиято автентичност не е оборена
по делото, Н.И.М. е отправила искане цялата енергия доставена до имота да се
заплаща от нея. При така възприето и като съобрази молбата-декларация на
ответника Н.М. от 03.04.2002 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида
именно на нейно име за целия имот въз основа на това заявление, то въззивната инстанция приема, че по делото е установено, че ответницата
Н.И. М.е заявила пред „Т.С.“ ЕАД, че тя ще ползва имота и ще заплаща енергията,
ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за имота само на нейно
име, поради което и съдът приема, че след 03.04.2002 г., т.е за исковия период
само ответницата Н.М. е следвало да отговаря за заплащането на цялото
количество потребена енергия в имота.
При така
възприето съдът приема, че отговорността на ответницата В.Т.П. не може да се ангажира от ищеца за
заплащане на процесните суми. Молбата за откриване на
партида от Н.И.М. и откриването на такава на нейно име от страна на ищеца
установяват, че между Н.М. и ищеца е постигнато съгласие и е сключен договор за
доставка на топлинна енергия в имота, поради което и ответницата В.Т.П. не
дължи на ищеца плащане на претендираните от него суми
с исковата молба.
С оглед
гореизложеното решението на районния съд в обжалваната част, в която е
отхвърлил изцяло исковете предявени срещу ответницата В.Т.П. е правилно и следва
да се потвърди.
От установените
по-горе обстоятелства се налага извод, че през процесния
период ответникът Н.И.М. е била клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. *****, абонатен № 167038 по
сключен с ищцовото дружество договор за доставка на
топлинна енергия в процесния имот.
Установено е по
делото и обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се
намира този имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
По делото е
установено, от представените към исковата молба доказателства, че общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2014
г., като се установи от прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
че ищецът е доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема за установено по
делото, че през процесния период ищецът Т.С. ЕАД и ответницата
Н.И.М. са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите
условия от 2014 г., както и от действащата към съответния момент нормативна
уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В тази връзка въззивният
съдебен състав намира за неоснователни възраженията, направени с въззивната жалба, подадена от името на ответницата Н.М.,
чрез назначения ѝ особен представител – адв. А.И.,
че по делото не е установено, че ответницата М. е имала качеството клиент на
топлинна енергия през процесния период за топлоснабдения имот.
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се също, че за процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Н.“ ЕАД,
съгласно изискванията на Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. Установява се още, че през процесния период за топлоснабдения имот е отдавана топлинна енергия от
отоплително тяло - щранг-лира за отопление в банята. Установява
се също, че процесния период общото количество
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е
определяна за сградата етажна собственост като част от общото количество
топлинна енергия за отопление на сградата етажна собственост, както и че делът
на процесния имот в това количество е определен
според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на
сградата етажна собственост. Установява се също, че за топлоснабдения
имот е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че през процесния период, включващ и задълженията по изравнителни
сметки, за топлоснабдения имот потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 3371,20 лева. Доколкото от ответницата Н.М.
се претендира ¾ част от вземанията за доставена и незаплатена топлинна
енергия, то се налага извод, че искът за главница, представляваща стойността на
доставена в топлоснабдения имот през процесния период топлинна енергия, предявен срещу ответницата
Н.М. е доказан до размера от 2528,40 лева. Следователно първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
Въззивният съдебен състав,
като взе предвид изложените в исковата молба твърдения и установените по делото
обстоятелства намира, че за процесния период страните
в настоящото производство са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В раздел IX от
горепосочените Общи условия са уредени въпросите свързани със заплащането на
топлинната енергия и услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2
от Общите условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал.
2 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са
заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването
на задължения за обезщетение за забава върху вземането за потребено
количество топлинна енергия е поставено под условия, доказването на сбъдването
на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото производство. По делото не
са представени доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от
обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол №
53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, поради което и предявеният от Т.С. ЕАД против Н.И.М.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД с предмет обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2015 г. до 12.03.2018 г., дължимо върху цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по предявеният по
реда на чл. 422 ГПК от Т.С. ЕАД против Н.И.М. иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Н.И.М. дължи в полза на Т.С. ЕАД сумата от 422,25 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2015
г. – 12.03.2018 г., дължима върху главницата за доставена от дружеството
топлинна енергия, като вместо това искът следва да бъде отхвърлен.
В необжалваните
части решението е влязло в сила и настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне по тях.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изход
на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Н.И.М.
е осъдена да заплати в полза на Т.С. ЕАД разноски в исковото и заповедното
производства пред СРС за разликата над 904,73 лева до пълния присъден размер от
962,84 лева /или за сумата от 58,11 лева/.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК имат въззиваемите. От името на същите не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което настоящият състав не
следва да се произнася по въпроса за разноските.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 300082/12.12.2019
г., постановено по гр. д. № 64018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в
частта, с която е признато за установено по предявеният по реда на чл. 422 ГПК
от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** против Н.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.И.М.
дължи в полза на Т.С. ЕАД сумата от 422,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2015 г. – 12.03.2018 г.,
дължима върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия, както и
в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Н.И.М.
е осъдена да заплати в полза на Т.С. ЕАД разноски в исковото и заповедното производства
пред СРС за разликата над 904,73 лева до пълния присъден размер от 962,84 лева
/или за сумата от 58,11 лева/, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Т.С.“
ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** против Н.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Н.И.М. дължи в полза на Т.С. ЕАД сумата от 422,25 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2015
г. – 12.03.2018 г., дължима върху главницата за доставена от дружеството
топлинна енергия.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300082/12.12.2019
г., постановено по гр. д. № 64018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в
останалите обжалвани части, а именно: 1/ в частта, с която с която е признато
за установено по предявените от Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** против Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** обективно
кумулативно съединени искове, че Н.И.М. дължи в полза на Т.С. ЕАД от 2528,40
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., по общи фактури № **********/31.07.2016
г. и № **********/31.07.2017 г. за имот, отчитан с абонатен № 167038, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане и 2/ в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** срещу В.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове.
Решение №
300082/12.12.2019 г., постановено по гр. д. №
64018/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в необжалваните части е влязло в
сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“
ЕАД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.