№ 2592
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100108476 по описа за 2023 година
Предявени евентуални искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба Р. К. Ш. твърди, че е собственик на недвижим
имот с идентификатор 68124.303.73.10.28, представляващ апартамент 26,
находящ се в гр. София, „****“, местност „Центъра“, блок ****, състоящ се
от две стаи, столова, кухненски бокс и баня с тоалетна, със застроена площ от
72,25 кв.м., заедно с мазе 26, с площ от 7,54 кв.м., заедно с 1,090% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото по
силата на общо завещание от 01.03.2018 г. на Р.А.Б.-Г.. При условията на
евентуалност са заявени твърдения, че ищецът е съсобственик на имота на
основание наследствено правоприемство.
Твърди се, че установил, че по отношение на същия имот бил издаден
нотариален акт 28, дело 25/23 г. на нотариус рег. № 292 – М. В., с район на
действие – СРС, с който Н. А. К. е признат за собственик на имота на
основание наследствено правоприемство.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от
заявените искове като иска от съда да признае за установено, че ответникът
не е собственик на гореописания имот, а при условията на евентуалност, че не
е собственик на 4/5 идеални части от имота, съобразно уточнителната молба
от 15.08.2023 г. /стр.22 в делото/.
1
Ответникът Н. А. К., редовно уведомена, оспорва исковете чрез
процесуален представител – адв. В. като излага съображения за неговата
неоснователност в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Заявено е оспорване на завещанието, легитимиращо ищеца като собственик
на имота. Заявени са твърдения, че ответникът е собственик на имота на
основание наследствено правоприемство. Претендира разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Петков,
който депозира и писмени бележки в срока, предоставен от съдебния състав.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. В..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно задължителните указания на ВКС, установени с ТР 8/2013 г.
на ОСГТК по т.д. 8/2012 г. интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск съществува за ищеца, когато същият заявява
самостоятелно право върху вещта респ. при конкуренция на твърдения от
двете страни досежно вещни права върху идентичен обект, каквато колизия
на придобивни основания е налице в производството по делото.
Съгласно разясненията, дадени в цитираното по-горе ТР 8/2013 г. на
ОСКТГ на ВКС в производството по отрицателен установителен иск за
собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес,
а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот на
основание общо завещание, а при условията на евентуалност, че е
съсобственик на основание наследствено правоприемство. Ответникът
противопоставя възражение, че е едноличен собственик на имота на
основание наследствено правоприемство.
В подкрепа на твърденията си, ищецът е представил документ,
именуван „саморъчно завещание“ от 01.03.2018 г. със сочен завещател Р.А.Б.-
Г.. Документът представлява изписан на компютър текст със саморъчно
изписване на датата и името на завещателя респ. носи подпис на лицето,
сочено за завещател. Така представеното саморъчно завещание е оспорено от
2
ответника в срока по чл. 131 от ГПК като са заявени твърдения за неговата
нищожност.
Действителността на завещателен акт, който с оглед използваната в
него словесна конфигурация притежава характеристиката на универсален се
обосновава от спазването на изискванията, посочени в чл. 25 ал.1 от ЗН т.е.
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Трите
елемента, изискуеми от закона, установяват формалната действителност на
завещанието като едностранна разпоредителна сделка, а дефинираната им
последователност е с оглед да не бъде дадена възможност датата да бъде
добавяна в последствие, включително от самия завещател. Неспазването на
установената форма води до нищожност на завещателното разпореждане на
основание чл. 42 ал.1 б. „б“ от ЗН т.е. същото няма правно действие и не
може да породи целения правен резултат - наследствено правоприемство.
Процесното по делото завещание е изписано на компютър с ръкописно
положен текст относно датата на съставяне, подпис и имена на лицето, сочено
като завещател. Формалните изисквания на закона не са спазени доколкото
текста на завещанието е изписан на компютър, а не е изписан ръкописно от
завещателя. Не са ангажирани и доказателства, че положения подпис респ.
наличния ръкописен текст изхождат от лицето, сочено за автор като нарочно
изявление в горния смисъл е сторено от процесуалния представител на ищеца
в съдебно заседание от 08.04.2024 г.
При тези данни по делото респ. приложени доказателства и заявеното
оспорване, предприето от ответника, настоящият съдебен състав намира, че
„саморъчното завещание“ от 01.03.2018 г., легитимиращо ищеца като
собственик на имота е нищожно, поР. което не може да произведе целения
вещно-транслативен ефект.
При условията на евентуалност са заявени твърдения, че ищецът, наред
с ответника, е съсобственик на имота на основание наследствено
правоприемство.
Видно от представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени
връзки изх. № РВЕ22-УГ01-6963 на СО – район „Възраждане“ са посочени
родствените връзки на Р.А.Б.-Г. по линия на нейната майка М.Н.Б. и всички
те касаят родство по съребрена линия. В удостоверението не фигурират
3
родствените връзки по линия на бащата А.С.Б.. Родствените връзки по линия
на бащата на Р.Б. се установяват от приложеното удостоверение за
наследници изх. № РВЕ22-УГ01-6961 на СО – район „Възраждане“ и отново
касаят само такива по съребрена линия.
Съобразно разпоредбата на чл. 8 ал.4 от ЗН, относима в настоящата
хипотеза, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна
степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по
съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и
низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
Видно от данните от представеното удостоверение за наследници ответникът
Н. К. е син на брата на бащата на Р.Б. т.е. неин първи братовчед. Останалите
физически лица, фигуриращи в удостоверението за наследници са низходящи
от първа и втора степен на нейни първи братовчеди т.е. нейни племеници вкл.
ищеца по делото. При тези данни по делото ответникът К. е роднина по
съребрена линия от четвърта степен, а останалите фигуриращи в
удостоверението за наследници са роднини по съребрена линия от пета
съответно шеста степен. Съобразно разпоредбата на чл. 8 ал.4 изр.2 от ЗН по-
близкия по степен роднина изключва по-далечните т.е. ответникът като
единствен наследник от четвърта степен по съребрена линия се легитимира
като едноличен собственик на процесния имот на основание наследствено
правоприемство.
Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 10 ал.2 от ЗН в
писмените бележки на ищеца доколкото установените родствени връзки
между починалата Р.Б. с посочените в удостоверението за наследници
физически лица не попадат в приложното поле на разпоредбата. Същата касае
право на заместване на починалите преди наследодателя или недостойни
негови братя и сестри, които се заместват само от своите деца или внуци. В
настоящата хипотеза няма данни наследодателката да е имала братя или
сестри, такива са имали нейните възходящи от първи ред по права линия, но
същите са изключени от приложното поле на сочената разпоредба.
Предвид тези съображения заявените главен и евентуален иск като
неоснователни подлежат на отхвърляне доколкото ответникът е установил, че
е едноличен собственик на имота на соченото от него придобивно основание
– наследствено правоприемство.
4
В съдебно заседание от 08.04.2024 г. процесуалният представител на
ответника е отправил искане за определяне на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА като това основание е посочено и в
пълномощното, легитимиращо го с валидна представителна власт /стр. 43 в
делото/. Искането е сторено в преклузивния по ГПК срок, предвид което е
основателно. При съблюдаване фактическата и правна сложност на делото,
извършените по него процесуални действия, участие в рамките на едно
съдебно заседание, цената на иска респ. минималните размери на адвокатски
възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав
намира, че същото следва да се определи в размер на 6 028, 46 лв.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „****“, **** иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу
Н. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. Р. В.
иск за признаване за установено, че Н. А. К. не е собственик на недвижим
имот с идентификатор 68124.303.73.10.28, представляващ апартамент 26,
находящ се в гр. София, „****“, местност „Центъра“, блок ****, състоящ се
от две стаи, столова, кухненски бокс и баня с тоалетна, със застроена площ от
72,25 кв.м., заедно с мазе 26, с площ от 7,54 кв.м., заедно с 1,090% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
както и ОТХВЪРЛЯ предявеният евентуален иск за признаване за
установено, че Н. А. К. не е собственик на 4/5 идеални части от недвижим
имот с идентификатор 68124.303.73.10.28, представляващ апартамент 26,
находящ се в гр. София, „****“, местност „Центъра“, блок ****, състоящ се
от две стаи, столова, кухненски бокс и баня с тоалетна, със застроена площ от
72,25 кв.м., заедно с мазе 26, с площ от 7,54 кв.м., заедно с 1,090% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА Р. К. Ш., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „****“, **** да заплати на адв. Р. В. сумата от 6 028,
46 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
5
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6