РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. З., 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на десети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245420100242 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД от С. С.
С., срещу Р. П. Н..
В исковата молба се твърди, че ищецът живее на съпружески начела
с В. К. Н., майка на ответника, страдаща от тежко заболяване, за което се
налагат ежедневни грижи, свързани със значителни разходи.
Сочи, че на 04.02.2015 г., с Нотариален акт. за покупко-продажба №
8, том I, peг. № 202, дело № 8/2015 г., съставен от нотариус с рег. № 184, гр. З.,
ищецът продал на Р. П. Н. 1/2 ид. ч. от жилищен имот, като си запазил
правото, да ползва частта от имота, докато е жив.
Твърди, че ответникът не съблюдава, не уважава и не зачита неговото
право на ползване в посоченото жилище.
Сочи, че веднага след като ответникът закупил от него половината от
жилището, започнал да нарушава правото му на ползване върху него.
Твърди, че започнал да идва в жилището и да престоява, заедно с
жената, с която живее на съпружески начала и нейните две деца, докато
ищецът и майката на ответника В. са в гр. С. Освен това, според ищеца, често
пъти идвал и сам с негови приятели от П. в жилището или пък само той,
влизал против волята на ползвателя и тази на майка му, подлагал на тормоз,
обиждал ги.
Отново, против волята на майка му и ищеца започнал да носи багаж в
апартамента, като за себе си заел спалнята. Внесъл дрехи, обувки, одеяла,
хладилник, перална машина, два телевизора, електроуреди главно в спалнята,
1
но и в други стаи на апартамента.
Фактически той се настанил в жилището.
Ищецът сочи още, че многократно подавал жалби до РУ – З.. Излага
твърдения, за случай, в който, на връщане от С. не могъл да влезне в
апартамента, тъй като патронът на вратата бил напръскан с бързосъхнещо
лепило. Потърсил съдействие от полицията, пристигнали двама полицаи и
след като се уверили, че не могат да влезнат извикали ключар, който извадил
повредения патрон и поставил нов, негов, и му заплатил 120,00 лева за труда и
за патрона, общо.
По-нататък, твърди, че на 26.03.2024 г., ответникът, в процесното
жилище, е извършил домашно насилие срещу ищеца и собствената му майка,
при което на майка си нанесъл телесни повреди, а на 27.03.2024 г. в болницата
в гр. З. извършил домашно насилие и срещу ищеца, като му се заканил с
убийство.
За извършения акт на домашно насилие било образувано производство
по реда на ЗЗДН пред Районен съд З., приключило с Решение № 63/05.06.2024
г., влязло в законна сила на 15.06.2024 г., като спрямо ответника са наложени
мерки за защита, съгласно Заповед за защита № 4/05.06.2024 г. на същия съд.
Мотивира правен интерес от предявяване на иска предвид влошените
взаимоотношения с ответника, като сочи, че докато договорът - предмет на
делото, не се развали, този тормоз ще продължава.
Моли, Съдът да постанови съдебен акт, с който да развали договора
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 04.02.2015 г., в гр. З.
между него и ответника с Нотариален акт № 8, том I, рег. № 202, дело № 8,
съставен от нотариус с рег. № 184, гр. З., с който той, ищецът, е продал на
купувача Р. П. Н., 1/2 ид.ч. от жилищен апартамент с идентификатор
31111.33.246.3.11, находящ се в гр. З., ул. „С.С.“, бл. 172, ет. 3, ап.11, с площ
7,82 кв.м., ведно с 6,8786% ид.ч. от общите части на сградата, както и 4,78
кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху 31111.33.246 по КК на гр. З., поради
неизпълнение на договора от страна на купувача Р. П. Н..
Претендира за съдебни разноски.
От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба,
с който оспорва изцяло същата.
Сочи, че искът е недопустим, респ. неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца, че препятства правото му на ползване, заемането от
страна на ответника на помещение от жилището, съхраняването на вещи за
лична употреба от ответника.
По отношение твърденията за извършен акт на домашно насилие и
продължаващ тормоз, сочи, че са ирелевантнипо предмета на спора.
В осз ищецът се явява лично и с адв. Г., който поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, явява се лично и с адв. Б., като
поддържа депозирания отговор и пледира за отхвърляне на исковата
претенция.
2
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В хода на производството, от становищата на страните, се установява, че
липсват противоречия помежду им и не се спори относно това, че ищецът
съжителства на съпружески начала с майката на ответника, както и че полага
грижи за нея /както въз основа на връзката им, така и предвид постигнатото
помежду им съглашение, обективирано в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка, № 59, том Втори, н.д. №
256/21.12.2023г./.
Не се спори и относно това какво е здравословното състояние на В. Н.,
както и по отношение влошените междуличностни взаимоотношения и
съществуващ имотен спор между страните по делото.
Безспорно е, а се установява и от представения по делото Нотариален
акт № 8, том I, рег. № 202, дело № 8/2015г., съставен от нотариус с рег. № 184,
гр. З., че страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим
имот, с който ищецът, е продал на купувача –ответника Р. П. Н., 1/2 ид.ч. от
жилищен апартамент с идентификатор 31111.33.246.3.11, находящ се в гр. З.,
ул. „С.С.“, бл. 172, ет. 3, ап.11, с площ 7,82 кв.м., ведно с 6,8786% ид.ч. от
общите части на сградата, както и 4,78 кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху
31111.33.246 по КК на гр. З., запазвайки си правото да ползва имота, докато е
жив.
Не се релевират твърдения и не се сочат доказателства, затова някоя от
страните да не е изпълнила същественото съдържание на правата и
задълженията си по договора – предаване на вещта от продавача на купувача /с
тежест, предвид запазване правото на ползване на продавача/, изплащане на
продажната цена от купувача на продавача.
Липсва спор и относно това, че майката на ответника се е разпоредила в
полза на ищеца с притежаваната от нея част от имота, посочен по-горе, в
следствие на което се изострили взаимоотношенията между ищеца и
ответника, както и между майката В. Н. и сина й.
Взаимоотношенията между майката и сина /ответника/ се развиват с
различна интензивност, като от разпитаните по делото свидетели се
установява, че не е прекъснат напълно контакта помежду им и общуването
между майка и син.
По делото са разпитани свидетелите М. У., П.Б. и Н. С., чийто
свидетелски показания съдът цени, съгласно чл.172 от ГПК, пред
установеното му родство с ищеца /син и баща/.
3
Показанията на св. У. са свързани с възприетата от него, предвид
служебната му ангажираност като полицейски служител в РУ З., обстановка
на изострени отношения между страните по имотен спор за процесното
жилище, предмет на сключения договор за покупко-продажба.
Възприетото от свидетеля кореспондира на приетите по делото писмени
доказателства, установяващи спорове между страните и акт на домашно
насилие.
Сочи, че е запознат за наличие на сигнали от ищеца, че е препятстван от
ответника да ползва жилището, но от показанията му се установява липсата на
възприятия за това.
От показанията на св. Б. /който сочи, че е приятел с ответника, но за
който свидетел съдът не установява заинтересованост или опит да
преувеличава казаното от него с оглед потребностите на ответника/ се
потвърждават влошените отношения между страните по делото.
Свидетелят сочи още, че ответникът Н. е осигурил хладилник и пералня
за нуждите на майка му в жилището в З., обратно на соченото от ищеца С..
Съдът счита, че в действително посочените уреди не са за лична
употреба на ответника, а служат за задоволяване потребностите на В. Н. /също
с право на ползване върху жилището, предвид сключения между нея и ищеца
договор за гледане и издръжка на л. 7 от делото/ и домакинството й, вкл.
ищеца С..
Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на св. С. /син на
ищеца/, който единствен от свидетелите е запознат с бита на ищеца и
състоянието на жилището в З., доколкото има преки възприятия, вкл. предвид
отсядането му в същото жилище преди явяването му като свидетел по делото.
Осигуряването на пералня и хладилник от ответника на майка му не са
действия, препятстващи правото на ползване на ищеца върху жилището, а са
проява на изпълнение на нравствен дълг, видно от показанията на св. Б..
Свидетелят потвърждава соченото от ответника, че последният не
остава да нощува и живее в апартамента, предмет на разпореждане със сделка,
чието разваляне се иска.
Следва да се посочи, че по делото се установява, от събраните писмени
доказателства, вкл. приобщените по Преписка ЗМ -43/2024г. на РУ З., че
ответникът не разполага с ключ от входната врата на жилището /в този смисъл
са и обясненията на ищеца от 26.03.2024г., по приетата Преписка ЗМ-15/24г.
на РУ З./.
Освен това, в този смисъл са и показанията на св. С., който сочи, че баща
му притежава ключ и че има свободен достъп до жилището, в което съхранява
дрехи, обувки, лични вещи и принадлежности /не е категоричен дали има и
чужди вещи и такива на ответника, като твърди, че е чувал за такива от ищеца,
но не може да ги посочи; като единствено изразява съмнение по отношение на
намираща се в жилището китара/.
4
На последно място, по делото е разпитан, както вече се посочи по-горе,
и св. Н. С. – син на ищеца.
Свидетелят излага възприятия – преки и разказа ни му от ищеца,
свързани с отношенията между страните, здравословното състояние на ищеца
и Н., с която съжителства.
От показанията на свидетеля се установява спор между страните,
свързан с жилището и данни за насилие от ответника спрямо баща му, които
обаче не са конкретни и не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Част от показанията на свидетеля са неотносими към правния спор –
досежно сочен побой, претърпян инсулт от ищеца, за който твърди, че е в
причинно-следствена връзка с побой над него.
Нееднократно свидетелят сочи, че възприятията му са косвени,
доколкото е запознат от баща си, но и въпреки това показанията ме не са
обстоятелствени, логични и подробни.
От друга страна обаче, св. С. установява, че към момента единствено
достъп до жилището имат ищеца и В. Н., както и че те съхраняват там вещи,
обитават го свободно и имат достъп до всички помещения в него. Самият
свидетел сочи, че му е предоставена спалнята в жилището, за времето, в което
пребивава в З., обратно на соченото в исковата молба /стр. 2 от нея/.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, вкл. на св.
С., независимо от родството му с ищеца.
При оценката на показанията му настоящият състав съобрази факта, че
свидетелят е син на ищеца. Единствено на това основание обаче не може a
priori да се отрече доказателствената стойност на показанията му, както и
възможността да дава правдиви показания по делото.
Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да
бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като
отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по
съображения, че се намира в родствена връзка с ищеца, щом законът допуска
това лице да бъде свидетел по делото.
Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни
предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено
поради родствена връзка или близки отношения със страна по делото.
Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг факт в процеса,
трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани. Предубедеността на
даден свидетел се доказва, като се установи недостоверността на твърденията
му.
Следователно да се отрече доказателствената стойност на показанията
на свид. С. единствено по съображение, че е син на ищеца, но без да е
установено показанията й да са недостоверни, би представлявало проява на
предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган.
5
Имайки предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че показанията на свидетеля, конкретно в частта за ползване на жилището, са
последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях той възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.
В заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и
добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
За пълнота следва де се посочи, че приетите по делото писмени
доказателства – гр. дело № 82/24г. на ЗРС, преписки по ЗМ, предупредителни
протоколи и за двете страни, единствено установяват иначе безспорното
помежду им обстоятелство са влошени отношения.
Спорен между страните е единствено въпросът дали сключеният
помежду им договор за покупко-продажба може да бъде развален, на соченото
от ищеца основание, свързано с правото на ползване на вещта.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства, събраните гласни свидетелски
показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
По допустимостта на предявения иск:
При проверка относно допустимостта на иска, съдът не констатира
пречки относно неговото разглеждане, независимо от становището на
процесуалния представител на ответника, изразено в отговора на исковата
молба и представените писмени бележки.
Страните по делото, съответстват и на страните по материалното
правоотношение. Налице е правен интерес от страна на ищеца от предявяване
на иска, тъй като твърди, че е страна по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, наред с ответника.
Правото на иск е надлежно упражнено и срещу надлежен ответник, а
съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора, съгласно правилата за
подсъдност.
Същевременно, липсват и пречки съдът да предприеме необходимите
процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор.
По основателността на иска:
Между страните по делото е сключен договор, в нотариална форма,
обективиран в Нотариален акт № 8, том I, рег. № 202, дело № 8/2015г.,
съставен от нотариус с рег. № 184, гр. З., за покупко-продажба на следния
недвижим имот: 1/2 ид.ч. от жилищен апартамент с идентификатор
31111.33.246.3.11, находящ се в гр. З., ул. „С.С.“, бл. 172, ет. 3, ап.11, с площ
7,82 кв.м., ведно с 6,8786% ид.ч. от общите части на сградата, както и 4,78
кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху 31111.33.246 по КК на гр. З., като
ищецът е запазил правото да ползва имота, докато е жив.
6
Както вече се посочи, между страните не се спори, че вещта е
предоставена на купувача, а същият е заплатил договорената покупна цена,
което обстоятелство е отразено в съставения нотариален акт.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, формирана с Решение
№ 402 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
475 от 08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 98
от 21.03.2011 г. по гр. дело № 952//2010 г. на ВКС, ІV г.о. в първото, от които е
обосновано правно разрешение, съгласно което нотариалният акт в частта,
съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е
получена от продавача е частен свидетелстващ документ за знание,
материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт,
а в другите две решения са аргументирани разрешения, съгласно които
изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява
доказателствено средство, което следва да бъде зачетено, като законът дава
възможност на съда да преценява това признание с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Особеност в настоящия случай представлява обстоятелството, че
прехвърлителят е запазил правото си на ползване върху имота, създавайки
тежест, която следва да бъде съблюдавана от приобретателя. Според ищеца,
създаването на пречки, от страна на приобретателя, ползвателят да упражнява
правата си върху вещта, осъществява фактическия състав на чл.87, ал.3 от ЗЗД
и води до последица уважаване на предявения иск.
Правото на ползване се определя като вещно право върху чужда вещ,
регламентирано в чл.56-62 от ЗС и други нормативни актове.
Неговата същност се изразява в две основни правомощия на ползвателя:
да ползва вещта според нейното предназначение, и да събира плодовете от вещта.
Собственикът, от друга страна, разполага с правото да се разпорежда с
вещта. В този смисъл е Решение № 735 от 18.11.2005г. погр. Дело №
405/2005г. на ГК, Първо г.о отделение на ВКС, според което съдържанието на
правото на ползване покрива по обем правомощието на собственика да ползва
и да си служи с вещта. Титулярят на ,,голата“ собственост обаче може да
реализира останалите права, произтичащи от нейното съдържание. Вещното
право на ползване по смисъла на чл.56 от ЗС действа еднакво срещу
собственика на обременения имот и срещу всички други лица“.
По-нататък, с Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5426/2014 г., II г. о., ГК и Решение № 263167 от 18.05.2021г. по гр. дело №
9159/2020г. на СГС е прието, че правото на ползване е противопоставимо като
абсолютно субективно материално право на всеки, вкл. и на собственика на
имота.
В Решение № 24 от 12.07.2021г. по вгр. Дело № 252/2021г. на
Апелативен съд П. се изтъква,че при учредено вещно право на ползване
собствениците са лишени от правомощието да ползват имота си, това им
7
правомощие принадлежи единствено на титулярите на правото по чл.56 от ЗС,
които ползват имота изцяло за себе си, ведно с подобренията в него.
В хода на развилото се производство не се установява трайно
посегателство и/или отнемане на правото на ищеца да ползва жилището-
апартамент, предмет на договора за покупко-продажба.
Установява се, както от показанията на св. Б., така и от показанията на
св. С., че жилището се ползва единствено от ищеца и лицето, с което
съжителства – В. Н. /в чиято полза също съществува право на ползване/.
Единствено ищецът С. разполага с ключ за жилището, а достъпът на
ответника е преустановен.
Съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът взема предвид фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Дори да се обоснове извод, че ответникът неправомерно е влизал в
жилището или го е ползвал /извършеният акт на домашно насилие, за които са
ангажирани доказателства не установява това/, то не може да се заключи, че са
налице предпоставки, на това основание, договорът за покупко-продажба да
бъде развален.
Не може да се обоснове и извод, че ответникът е неизправна страна по
сключения договор.
За пълнота следва, да се отбележи, че видно от представения договор за
гледане и издръжка между В. Н. и ищеца С., Н. е запазила право да ползва
имота. Това й право дава възможност да бъде посещавана от трети лица, вкл.
ответника, което предвид установената им родствена връзка – майка и син, е
житейски оправдано.
За разлика от договора за гледане и издръжка, по който се престира
ежедневно, непрекъснато, при договора за покупко-продажба, съществените
права и задължения на страните са свързани с предоставяне на вещта на
купувача и плащане от него на продажната цена.
Съгласно съдебната практика, лицето, в чиято полза съществува правото
на ползване, разполага с възможност за съдебна защита при накърняването
му, чрез предявяване на ревандикационен и негаторен иск, както и с право да
иска обезщетение за времето на лишаването му.
Предвид горното, предявенят иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ответника. От негова страна, чрез пълномощника адв. Б., е представен
своевременно списък с разноските по чл.80 от ГПК. Претендира се заплащане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., като от
ищцовата страна липсват възражения.
Ще следва искането да бъде уважено.
8
Мотивиран от гореизложеното, Съдът намира иска за недоказан и
неоснователен.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД,
от С. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. ,,С.С.“, бл.*, ет.*, ап.11 против
Р. П. Н., ЕГН **********, адрес: Община С. с. Л., ул. ,И.“ №*, за разваляне
на договор, обективиран в Нотариален акт № 8, том I, рег. № 202, дело №
8/2015г., съставен от нотариус с рег. № 184, гр. З., за покупко-продажба на
следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от жилищен апартамент с идентификатор
31111.33.246.3.11, находящ се в гр. З., ул. „С.С.“, бл. 172, ет. 3, ап.11, с площ
7,82 кв.м., ведно с 6,8786% ид.ч. от общите части на сградата, както и 4,78
кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху 31111.33.246 по КК на гр. З..
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. ,,С.С.“, бл.*, ет.*,
ап.*, да заплати на Р. П. Н., ЕГН **********, адрес: Община С. с. Л., ул. ,И.“
№20, сума в размер на 1000 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на посочените съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – З.: _____А.Ч.__________________
9