№ 20688
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. П.А
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П.А Гражданско дело №
20241110175228 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца „А и Н България Бета“ ООД срещу ответника ЗАД
„Алианц България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 469
КЗ за сумата 24 809,22 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в задължение за заплащане на лихва върху
главницата за дължимия данък по ЗКПО в резултат на преобразуване на счетоводния
финансов резултат на дружеството за периода 01.01.2018г. – 31.12.2022г., вследствие на
неправилно деклариран счетоводен финансов резултат от счетоводителката Е. А. И., с
която ответникът има сключен договор за застраховка „Професионална отговорност“
№ 13150243010000014/25.03.2024г. с период на застрахователно покритие от
01.04.2024г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.12.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът „А и Н България Бета“ ООД твърди, че на 06.07.2023г. е извършена
проверка на дружеството от служители на ТД на НАП София, която е обхващала
периода 01.01.2018г. до 31.12.2022г. с предмет дължим данък по ЗКПО. Посочва, че
проверката е приключила на 03.06.2024г. с покана за доброволно изпълнение по чл.
103 ДОПК, тъй като е установено е, че през проверявания период от „А и Н България
Бета" ООД не е погасявало задължения за лихви към „A&N Property, L&P projekt, LIC
и L&P Alfa“, съответно е разпоредено счетоводният финансов резултат на дружеството
да бъде увеличен с начислените и неплатени разходи за лихви. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си като счетоводител на дружеството Е. А. И., с която е
сключен договор за счетоводно обслужване в началото на 2017г., и съгласно
разпорежданията на служителите на НАП, същата е подала на 13.06.2024г. коригиращи
декларации по чл. 92, ал. 1 ЗКПО и за дружеството е възникнало задължение да плати
данък по ЗКПО - главница в размер на 79 067,71 лева и лихва върху всяка една от
главниците в размер на общо 24 809,22 лева. Ищецът поддържа, че до момента на
подаване на тези коригиращи декларации дружеството е било на счетоводна загуба и
1
не е дължало данък по ЗКПО. Излага съображения, че ако счетоводителката Е. И. беше
декларирала правилно счетоводния финансов резултат, включвайки начислените и
неплатени разходи за лихви по договорите за заем към „A&N Property, L&P projekt,
LIC и L&P Alfa“ за проверяваните от НАП години, ищецът би дължал само данък за
тези години, а в случая след подаване на коригиращите декларации освен данък дължи
и лихва върху главницата от датата, на която е следвало да се плати главницата до
окончателното й плащане. Посочва, че на 09.07.2024г. е отправил искане за заплащане
на лихвата от 24 809,22 лева до Е. А. И., допуснала счетоводната грешка, в отговор на
което счетоводителят е посочила, че за периода от 2019г. – 2025г. има сключени
застраховки „Професионална отговорност“ с ответника, покриващи отговорността на
застрахования за вреди, причинени на трети лица, вследствие на неправомерни
действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на
задълженията му по изпълняваната професионална дейност. Сочи, че на 30.1.02024г.
отправил писмена претенция до ответника, с която поискал да му бъде заплатена
сумата от 24 809,22 лева, представляваща обезщетение за претърпените от „А и Н
България Бета“ ООД имуществени вреди вследствие на бездействието на
счетоводителката, с която ответникът им застрахователен договор, но с писмо от
05.12.2024г. ответникът му отказал плащане с аргумент, че виновното неизпълнение на
задълженията било настъпило на 31.03.2019г., 27.02.2020г., 28.06.2021г., 27.06.2022г. и
13.06.2023г., т.е. извън периода на застрахователно покритие (01.04.2024г. 31.03.2025г.).
Поддържа, че макар неправилно декларираните данни да са били подадени през
периода от 2019г. до 2023г., реално вредоносния резултат задължението за
преобразуване на счетоводния финансов резултат с неплатените лихви, е установено
на 03.06.2024г. с поканата по чл. 103 ДПК, поради което застрахователното събитие е
възникнало на 03.06.2024г., т.е. по време на действие на застрахователна полица
№13150243010000014, а дори да се приеме, че виновните действия на застрахованото
лице се изразяват в неправилно деклариране на финансовия резултат на дружеството в
периода от 2019г. до 2023г., то за периода 01.04.2019г. – 01.04.2024г. счетоводителката
Е. И. също е имала сключен застраховка "Професионалната отговорност" със
застрахователя - ответник, поради което отказът за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява неоснователен. Предвид изложеното, моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал
отговор, в който оспорва предявения иск. Заявява, че за периода 01.04.2024г.
31.03.2025г. между него и Е. А. И. е сключена доброволна застраховка
„Професионална отговорност“ с приложимите ОУ, представени към ИМ. В
допълнение посочва, че за периода 01.04.2018г. до 31.03.2024г., Е. И. също е била
застрахована при ответника, като срокът и действието на застрахователните договори
са изтекли. Излага твърдения, че счетоводното обслужване на ищцовото дружество е
осъществявано от „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, в което Е. И. е съдружник, а не
от нея като физическо лице, и именно то е допуснало грешка в счетоводното отчитане.
Поради това счита, че сключеният застрахователен договор с физическото лице, не
покрива допуснатите счетоводни грешки от страна на дружеството. Оспорва
приложимостта на разпоредбата на чл. 469 КЗ при твърдения, че същата касае
задължителните застраховки, каквато процесната не е. Посочва, че в
законодателството не е предвидено сключването на задължителна застраховка на
професионалната отговорност на счетоводителя. Ответникът заявява, че
претендираното виновно неизпълнение на задълженията е настъпило на 31.03.2019 г.,
27.02.2020 г., 28.06.2021 г., 27.06.2022 г. и 13.06.2023 г., т.е. извън периода на
2
застрахователно покритие, като по договора не е закупено и предоставено
ретроактивно покритие. Поради това, по аргумент за противното от т. 1, Раздел II, от
приложимите Общи условия по доброволна застраховка „Професионална
отговорност", претенциите на ищеца, предявени пред застрахователя, са извън периода
на застрахователно покритие. Претендира сторените разноски в производството.
Третото лице – помагач на страната на ответника Е. А. И., с молба депозирана в
осз на 21.10.2025г., изразява становище за основателност на исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения
иск и формулираният петитум съдът приема, че е сезиран с претенция с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 469 КЗ.
За основателността на иска е необходимо да бъдат установени следните
елементите на фактическия състав на съдебно предявеното вземане: съществуващо
правоотношение по договор за застраховка покриваща професионалната отговорност
на застрахования за вреди, причинени на трети лица, вследствие на неправомерни
действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му;
настъпване на събитие, представляващо покрит от застраховката риск, претърпяването
от ищеца на вреди, в пряка причинно-следствена връзка, размер на претендираните
имуществени вреди, както и уведомяване на застрахователя в срок.
Страните по делото не спорят, че между Е. А. И. (трето лице - - помагач на
страната на ответника) и ответното застрахователно дружество са съществували
валидни застрахователни правоотношения въз основа на сключени помежду им
договори за застраховка „Професионална отговорност на счетоводители и одитори“ с
период на действие 01.04.2019г. – 31.03.2025г., обективирани както следва:
застрахователна полица № 13150193320000012/25.03.2019г. със срок на
застрахователния договор 01.04.2019г. – 31.03.2020г., застрахователна полица №
13150203320000006/01.04.2020г. със срок на застрахователния договор 01.04.2020г. –
31.03.2021г., застрахователна полица № 13150213320000006/24.03.2021г. със срок на
застрахователния договор 01.04.2021г. – 31.03.2022г., застрахователна полица №
13150223010000009/28.03.2022г. със срок на застрахователния договор 01.04.2022г. –
31.03.2023г., застрахователна полица № 13150233010000016/29.03.2023г. със срок на
застрахователния договор 01.04.2023г. – 31.03.2024г., застрахователна полица №
13150223010000009/28.03.2022г. със срок на застрахователния договор 01.04.2022г. –
31.03.2023г.
В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че за професията
счетоводител няма предвидена задължителна застраховка „Професионална
отговорност“ и излага съображения за неприложимост на нормата на чл. 469 КЗ.
Задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е вид застраховка
3
за вреди и се изразява се в задължението на застрахователя за обезщетяване на
вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност
на застраховка "Гражданска отговорност", задължителната застраховка
"Професионалната отговорност" е изрично уредена в действащия КЗ, притежава
присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на
специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие или
бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от
него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на
задълженията му при и по повод на същата, настъпила в процеса на осъществяване на
съответната професионална дейност, вреда в правната сфера на лице, извън
застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с
проявните форми - умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на
извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен
резултат.
Застрахователното събитие е реализиране на покрития от застраховката риск, а
покритият риск е опасността от възникване на деликтна отговорност на застрахования
и проявлението на вредоносните последици. Отговорността възниква от определен в
правната норма фактически състав, и то само, ако са осъществени всичките му
елементи (обективни и субективни) противоправното деяние и вредоносните
последици, при действието на договора със застрахователя, фактическият състав на
застрахователното събитие е бил окончателно завършен.
Пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е застрахователят, който е
застраховал професионалната отговорност на застрахования, който може да бъде
физическо или юридическо лице (чл. 469, ал. 1, изр. 2 КЗ). 3а разлика от КЗ (отм.) в
действащия Кодекс на застраховането, законодателят в чл. 469 КЗ е определил
дефинитивно застрахователното събитие при застраховка "Професионална
отговорност" – настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е
отговорен. Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от
фактическия състав на задължителната застраховка "Професионална отговорност"
позволяват да се приеме, че ако вредата не е настъпила, т.е. не се е проявила, не е
осъществен и фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва
да е реализирано и застрахователното събитие. То не е противоправното и виновно
деяние на застрахования, а вредата от него. /Р № 60263/02.12.2021 г. по гр. д. № 622/21
г., ВКС, IV г. о., Р № 355/19.03.2019 г. п гр. д. № 8515/18 г., ВКС, II т. о./.
Счетоводната дейност съдът приема, че е уредена преимуществено със Закона за
счетоводството. Съгласно чл. 1 от този нормативен акт урежда: 1. изискванията към
текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните
документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и
4
съхраняването на счетоводната информация; 2. приложимата счетоводна база за
финансово отчитане; 3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети,
докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на
предприятията и групите предприятия; 4. задълженията за независим финансов одит и
публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за
плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия; 5.
задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието.
В този нормативен акт са разписани задълженията на предприятията във връзка
с тяхната счетоводна отчетност, изискванията към счетоводните документи, както и
към лицата, които са натоварени да съставят финансовите отчети /чл. 17 и чл. 18 от
ЗСч./. Със Закона за независимия финасов одит пък нормативно е разписано
придобиването на правоспособност на дипломиран експерт - счетоводител – глава
Втора от закона. Съгласно разпоредбите на чл. 31 - чл. 32 ЗНФО регистрираният
одитор има задължение за сключване на задължителна застраховка „Професионална
отговорност“. Чл. 31, ал. 1, т. 8 ЗНФО предвижда, че при упражняване на одиторската
професия регистрираният одитор е длъжен да се застрахова за рисковете на своята
дейност за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите
задължения, с изключение на времето, през което не предоставя услуги, включващи
ангажименти за финансов одит, за преглед на финансова информация и за изразяване
на сигурност, различни от одит или преглед.
Към лице, извършващо дейност като регистриран счетоводител, не е предвидено
нормативно изискване за сключване на задължителна застраховка „Професионална
отговорност“. Последното обаче не е пречка да бъде сключена доброволна застраховка
с такъв предмет, какъвто договор несъмнено е бил сключен и между ответното
застрахователно дружество и Е. А. И.. Въз основа на законовата регламентация на
счетоводната дейност, разписана основно в Закона за счетоводството и Закона за
независимия финасов одит, настоящият състав на съда приема, че професионалната
дейност на счетоводителя е свързана с изпълнението на онези специфични функции,
характерни и необходими за осъществяване на счетоводната отчетност на
предприятието, така както последната е регламентирана с тези нормативни актове.
Несъмнено е, че именно във връзка с тази типична дейност на третото лице - помагач
по делото - Е. А. И. са сключени процесните застрахователни договори обхващащи
периода 01.04.2019г. – 01.04.2024г., по силата на които ответникът - застраховател се е
задължил да осигури застрахователно покритие и да репарира причинени на трети
лица във връзка с извършването на задълженията по същата вреди.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с
извършена проверка от ТД на НАП, възложена с Резолюция № П–22221023128602-
0РП-001/06.07.2023г., са констатирани несъответствия в подадените от страна на
ищцовото дружество декларации по чл. 92 ЗКПО за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2022г., а именно установено е, че са налице неплатени лихви по предоставени
заеми от „A&N Property, L&P projekt, LIC и L&P Alfa“. Отразено е, че на основание чл.
46, ал. 1 , т. 1 ЗКПО счетоводният финансов резултат на ищеца „А и Н България Бета“
ООД следва да бъде увеличен с начислените е неплатени разходи за лихви, както
следва: за 2018г. – 151 352,80 лв; за 2019г. – 57 820, 62 лв; за 2020г. – 164 219,74 лв; за
2021г. – 170 633,96 лв и за 2022г. – 177 035,34 лв.
С покана по чл. 103 ДОПК № П – 22221023128602-177-001/03.06.2024г. (л. 9-11)
5
е предоставена възможност в четиринадесет дневен срок от получаване,
проверяваното дружество „А и Н България Бета“ ООД да подаде коригиращи
декларации и да внесе дължимите данъци.
По делото не е спорно, а и от представена справка за задължения на
дружеството от 13.06.2024г. на НАП по партидата на дружеството и Протокол №
22221023128602-073-001/28.06.2024г. на ТД на НАП София-град се извежда, че на
посочената дата - 13.06.2024г. ищецът е подал коригиращи декларации по чл. 92, ал. 1
ЗКПО, както следва: с вх. № 2210И489442/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. за внасяне в размер на 2 622,97 лв., ведно с начислени лихви по СУП, с
вх. № 2210И148516/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. за
внасяне в размер на 26 221,45 лв., ведно с начислени лихви по СУП, с вх. №
2210И1489525/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. за внасяне в
размер на 16 347,12 лв., ведно с начислени лихви по СУП, с вх. №
2210И1489536/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. за внасяне в
размер на 16 979,89 лв., ведно с начислени лихви по СУП и с вх. №
2210И1489558/13.06.2024г. за данъчен период 01.01.2022. – 31.12.2022г. за внасяне в
размер на 17 143,26 лв., ведно с начислени лихви по СУП, като за „А и Н България
Бета“ ООД, съответно за дружеството е възникнало задължение за заплащане на данък
в размер на сумата 79 903,02 лв. (главница) и сумата 24 809,22 лв. (лихва).
Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че за задълженията, възникнали, вследствие на подадените коригиращи
декларации, е образувано изпълнително дело № *********/2024г. по описа на главен
публичен изпълнител Адриана Хаджигаева към ТД на НАП София. Със съобщение за
доброволно изпълнение на осн. чл. 221 ДОПК с изх. № С240022-048-
089780/13.08.2024г. (л. 59-60) на ищеца „А и Н България Бета“ ООД е предоставен 7 -
дневен срок от датата на получаване на същото, в рамките на който да заплати
доброволно задължението си за главница и лихви, в т.ч. да предложи начин на
изпълнение, който е в състояние на удовлетвори държавата, съгл. ДОПК. В
допълнение към това се установява, че с Разпореждане с изх. № С250022-035-
0222154/21.05.2025г. изпълнително дело № *********/2024г. по описа на главен
публичен изпълнител Адриана Хаджигаева към ТД на НАП София срещу „А и Н
България Бета“ ООД е прекратено на осн чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК, чл. 225, ал. 1, т. 7
вр чл. 104 и чл. 106 ДОПК, поради плащане на задълженото лице, което обстоятелство
се потвърждава и от представените по делото и неоспорени платежни нареждания.
Ответникът е оспорил твърдението, че счетоводната грешка е допусната от Е. И.
в лично качество като счетоводител на „А и Н България Бета“ ООД при доводи, че
констатираните несъответствия в подадените декларации по чл. 92 ЗКПО, в резултат
на които за ищеца са настъпили твърдените имуществени щети, са реализирани от
дружество „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, което реално е извършвало цялостно
счетоводно обслужване и по отношение на което не е сключена застраховка покриваща
вредите от професионалната му дейност.
За изясняване на относимите обстоятелства към доказателствената съвкупност
по делото са приети документи, съдържащи се в ликвидационната преписка
образувана по повод извънсъдебно предявената претенция на застрахования Е. А. И., в
т.ч. Договор за счетоводни услуги и консултиране от м.12.2007г. сключен между ищеца
и „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, чрез Е. И., съгласно който последното, в
качеството си на изпълнител, се задължил да провежда всички дейности по набавянето
и обработването на счетоводната информация на „А и Н България Бета“ ООД и да
6
изготвя месечните и годишни отчети. В чл. 2 от същия договор са детайлизирани
задълженията на изпълнителя, както следва: Да събира първичните счетоводни
документи (фактури, банкови извлечение и пр.); обобщава финансовата информация и
изготвя месечните и годишни счетоводни и финансови отчети, съгласно българското
законодателство; изготвя месечни справки за социалното и здравно осигуряване на
наетия от Възложителя персонал; подава до съответните институции изготвените
отчети в законните срокове; следи текущите задължения и вземания на Възложителя;
изготвя месечни консолидирани отчети, съгласно вътрешнофирмените схеми на
Възложителя, като предоставя отчетите на немски /английски/ език; изготвя
годишните консолидирани отчети, съгласно вътрешнофирмените схеми на
Възложителя, като предоставя отчетите на немски /английски/ език не по-късно от 31
март на следващата година. От представените по делото три броя Анекса към договора
се установява, че възложителят „А и Н България Бета“ ООД и изпълнителят „Дедалус
Грууп Инженеринг“ ООД, чрез Е. И., са постигнали съгласие за продължаване на срока
на същия до 31.12.2011г., 31.12.2020г. и съответно до 31.12.2025г. Следва да се посочи,
че по делото не се твърди и не се установява договорната връзка между страните да е
прекратена.
Същевременно от представените по делото Годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък
за периода 2018-2022г. (л. 107 – 146), в т. 9 - Данни за съставителя на ГФО, еднозначно
се установява, че същите са изготвени и подадени именно от „Дедалус Грууп
Инженеринг“ ООД, в качеството му на счетоводно предприятие, обслужващо
ищцовото дружество. Подаването на декларациите по чл. 92 от ЗКПО, което е
изискване на данъчното законодателство, респективно поемането задължение да
осъществява тази дейност от изпълнителя „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД по
възлагане от ищеца „А и Н България Бета“ ООД, по мнение на настоящия състав се
намира в причинна връзка с приключилата с покана чл. 103 ДОПК проверка на ТД на
НАП София, за констатирани несъответствия, респективно с възникналото задължение
за дружеството след подаване на коригиращи декларации да заплати данък по ЗКПО –
главница в размер на 79 067,71 лв. и лихви в размер на 24 809,22 лв. Последното
намира подкрепа и в представения Протокол № П-22221023128602-073-
001/28.06.2024г. от извършена проверка на данъчното и осигурителното
законодателство от ТД на НАП София, съгласно който в частта „Счетоводно отчитане“,
е отразено, че счетоводното обслужване на „А и Н България Бета“ ООД се извършва
от „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, ЕИК *********. Ето защо съдът приема, че
именно „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД на основание чл. 3.3 и чл. 3.4 от договора
за счетоводно обслужване, следва да носи отговорност за неправилно декларирания
счетоводен финансов резултат на обслужваното дружество, от които действия за
последния са произтекли имуществени вреди.
Горните изводи на съда не се разколебават от представения с исковата молба
Договор за счетоводно обслужване от м. януари 2017г. (л. 23-24), сключен между
ищеца „А и Н България Бета“ ООД и Е. А. И., в лично качество, с който последната се
е задължила да отговаря за цялостното счетоводно обслужване и консултиране
дружеството, доколкото съобразно установеното по - горе, причинената вреда на
ищеца е свързана с неизпълнение на задължение, произтичащо в качеството му на
задължен по смисъла на данъчното законодателство субект, което задължение именно
„Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, е поело да изпълнява въз основа на подписания
Договор за счетоводни услуги и консултиране от м.12.2007г. При формиране на волята
7
си, съдът съобразява и представената към исковата молба в превод на български език
писмена претенция на ищеца от 09.07.2024г. (л.15) отправена към „Дедалус Грууп
Инженеринг“ ООД, която е в потвърждение на обстоятелството, че счетоводната
грешка, от която за ищеца е възникнала имуществена щета, е в резултат на действията
на счетоводното предприятие, а не на Е. А. И., като физическо лице. Именно с това си
извънсъдебно изявление ищецът е потвърдил, че се намира в договорни отношения не
с физическото лице, а с „Дедалус Грууп Инженеринг“ ООД, като представляващ
възложителя пред данъчните власти и е посочил, че го държи отговорен за
възстановяване на причинените му вреди, което затвърждава застъпеното в решението
становище, че отговорността следва да се понесе от счетоводното предприятие.
Същевременно доколкото по делото не се твърди и не се установява наличие на
сключена застраховка „Професионална отговорност“ между „Дедалус Грууп
Инженеринг“ ООД и ответника по делото - ЗАД „Алианц България“ АД, следва да се
приеме, че последният не отговаря за причинените на ищеца „А и Н България Бета“
ООД имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 469 КЗ за осъждане на ответното
дружество ЗАД „Алианц България“ АД да заплати в полза на ищеца „А и Н България
Бета“ ООД сумата от 24 809,22 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка "Професионална отговорност", следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на присъждане на разноски възниква само за
ответната страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира разноски в общ
размер 3120 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, за което да
представени доказателства за плащане – фактура № **********/23.01.2025г. и
преводно нареждане от 05.02.2025г., които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А и Н България Бета“ ООД, ЕИК *********, срещу
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ, вр. чл. 469 КЗ за сумата 24 809,22 лева, представляваща претендирано от
ищеца застрахователно обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в
задължение за заплащане на лихва върху главницата за дължимия данък по ЗКПО в
резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за
периода 01.01.2018г. – 31.12.2022г., настъпила в резултат от професионалната дейност
на Е. А. И. вследствие на неправилно деклариран счетоводен финансов резултат, с
която е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност“ №
13150243010000014/25.03.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А и Н България Бета“ ООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Алианц България“ АД, ЕИК *********, сумата в
8
размер на 3120 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Е. А. И., ЕГН ********** като
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9