Разпореждане по дело №305/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.237 ГПК-постановяване на решение при признание на иска/на два главни и два акцесорни иска/.

Производството е по осем обективно съединени иска-четири главни иска с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с обща цена на исковете 40 512.26лв. и четири акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД,с обща цена на исковете 12 191.91лв.

ИЩЕЦЪТ „. ”ЕООД Г.С. З.,ЕИК*, представлявано от управителя Н. Т.Н.,чрез пълномощника му А.И. М.,твърди в исковата молба,че между ответника „. К.АДГ.Д. и дружеството „.о“ООДс.О.,ЕИК * са създадени трайни търговски взаимоотношения,изразяващи се в доставка на дизелово гориво от „.о ойл“ООДс.О. за нуждите на „. К.АДГ.Д..Между двете дружества не е сключван писмен договор,като доставките са се извършвали по предварителна заявка от страна на ответника.Така след направени от ответника поръчки,“.о“ООДс.О. е извършило множество доставки на различно количество дизелово гориво.За извършените доставки са издавани данъчни фактури.По подробно описаните в исковата молба 14 броя данъчни фактури са извършени частични плащания или не са платени изцяло.Общо непогасеното задължение по описаните данъчни фактури е в размер на 170 379.58лв.На 10.ХІ.2011год. кредиторът „.о.“ООДс.О. прехвърля/цедира/ с договор за цесия вземането по гореописаните фактури на „А.2009-ВВ“Е.,ЕИК *, което вземане е в размер на 170 379.58лв.,представляващо сбора от неплатените главници по 14-те броя данъчни фактури.С договора за цесия вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и изтеклите лихви и бъдещи такива.В изпълнение на задължението си по чл.99ал.3 ЗЗД за извършената цесия,цедентът е уведомил длъжника с писмо,изпратено с куриерска фирма „С.“,доставено на ответника на 22.ХІ.2011год.С договор за цесия от 29.Х.2014год. „А.-2009-ВВ“Е. прехвърля на П. Р. Б.,ЕГН* вземането си към „. К.АДГ.Д. в размер на 170 379.58лв. по гореописаните фактури.Вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и изтеклите лихви и бъдещи такива.Цедентът е уведомил ответника-длъжник за извършената цесия с писмо с обратна разписка,връчено на ответника на 3.ХІ.2014год.С договор за цесия от 3.ХІ.2014год. П. Р. Б.,ЕГН* цедира вземането в размер на 170 379.58лв. на „. Е.Г.ЕООДГ.П.,ЕИК *. Цедентът е уведомил ответника-длъжник,чрез прилагането на уведомлението за цесията като приложение към настоящата искова молба,с което съгласно съдебната практика,се счита,че уведомлението е редовно връчено и поражда действие по отношение на ответника.Съгласно чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.Ищецът твърди,че в случая не е уговорено друго,поради което с издаването на данъчните фактури,ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените стоки.Ето защо дължи и мораторни лихви за забавено плащане от падежа на задължението по всяка от фактурите.Ищецът претендира мораторната лихва по всяка фактура за периода от 27.ІІ.2012год. до датата на предявяване на исковете-27.ІІ.2015год.Мораторните лихви се претендират частично,като общия сбор от предявените мораторни лихви по процесните фактури е в размер на 20 086.67лв..С първоначалната искова молба ищецът е предявил 28 кумулативно обективно съединени иска-14 главни иска с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с обща цена на исковете 65 521лв.,представляваща стойността на доставено,но незаплатено дизелово гориво по 14 броя фактури,описани в т.1 на исковата молба и 14 акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД,с обща цена на исковете 20 086.67лв.,представляваща сбор от частичната претенция за плащане на дължимата мораторна лихва за забава по всяка от описаните 14 броя фактури,ведно със законната лихва върху сумата 65 521лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-27.ІІ.2015год. до окончателното и изплащане.С допълнителната искова молба ищецът оттегля част от обективно съединените искове,на основание чл.232 ГПК,като изменя главния и акцесорен иск по данъчна фактура№*/5.Х.2010год. на основание чл.214 ГПК.С определение№669/13.VІ.2015год. по т.д.№10/2015год. Смолянският окръжен съд прекратява производството по делото по предявените обективно съединени искове,както следва:главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 24.86лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/12.V.2008год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 7.62лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 206.39лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.І.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 63.27лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 880.53лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.І.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 269.94лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 352.93лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.VІІІ.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 108.19лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 406.95лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/17.ІХ.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 124.75лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 3 369.62лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/14.Х.2009год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 1 033.02лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 1 623.07лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/14.І.2010год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 497.58лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 13768.92лв.,представляваща част от неизплатена главница по фактура№*/30.ІХ.2010год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 4 221.13лв.,представляваща част от мораторната лихва върху главницата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,поради оттегляне на исковете от страна на ищеца,и допуска изменение на предявените главен и акцесорен иск по фактура№*/5.Х.2010год.С протоколно определение от 28.Х.2015год. по т.д.№10/2015год. Смолянският окръжен съд допусна изменение на размера на три от предявените искове.В резултат на горепосочените изменения ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника „. К.ЕООДГ.Д. да му заплати следните суми:по данъчна фактура№*/27.VІ.2009год. сума в размер на 825.96лв. главница и 25.32лв. мораторна лихва,по данъчна фактура№*/9.І.2010год. сума в размер на 35 816.23лв. главница и мораторни лихви в размер на 10 980.17лв.,по данъчна фактура№*/13.ІІІ.2010год. сума в размер на 795.64лв. и мораторни лихви в размер на 243.91лв. и по данъчна фактура№*/5.Х.2010год. сума в размер на 3 074.43лв. и мораторни лихви в размер на 942.51лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-27.ІІ.2015год. до окончателното и изплащане,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ „. К.ЕООДГ.Д.,ЕИК *, представлявано от управителя К. Ф. К.,чрез пълномощника му А.А. Б. подава писмен отговор вх.№1388/31.ІІІ.2015год. на исковата молба.С първоначалния отговор ответникът счита,че предявените 28 обективно съединени искове са процесуално допустими,но ги оспорва като неоснователни и недоказани.С отговора на допълнителната искова молба ответникът признава изцяло предявените главен иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 795.64лв. по данъчна фактура№*/13.ІІІ.2010год. и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 243.91лв.,както и главния иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 3 074.43лв. по данъчна фактура№*/5.Х.2010год. и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 942.51лв..Оспорва изцяло вземането по данъчна фактура№*/27.VІ.2009год. за сумата 825.96лв. главница и мораторни лихви в размер на 25.32лв. и по данъчна фактура№*/9.І.2010год. за сумата 35 816.23лв. и мораторните лихви в размер на 10 980.17лв.Твърди,че сумите по процесните фактури са били надлежно платени и представя писмени доказателства за плащането.Прави възражения за погасяване по давност на вземанията на ищеца по тези фактури,на основание чл.110 ЗЗД.Поради което и на основание чл.119 ЗЗД счита,че не се дължат и претендираните мораторни лихви по акцесорните искове по фактурите,по които вземанията са погасени по давност-след като главното вземане е погасено,се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,в това число и за мораторни лихви по главното вземане.Ответникът твърди,че всичките 14 броя фактури,посочени в т.1 до т.14 на исковата молба,са издадени от „.О.“ООД, ЕИК * ,със седалище и адрес на управление с.О.,Област С. З.,Фуражен завод.Те са издадени на ответника за доставено гориво,поради което и са извършени разплащания по тях,така,както са описани в отговора на исковата молба.Твърди,че с договора за прехвърляне на вземане/цесия/ от 10.ХІ.2011год. „.О-О.“ООДс.О.н е прехвърлил на цесионера „А.-2009-ВВ“Е. вземане на стойност 170 379.58лв.,което е над 20 пъти по-голямо като стойност,отколкото е действителното вземане.Като не му е връчвано уведомление по чл.99 ЗЗД от цедента „.О-О.“ООДс.О..Това вземане е цедирано от „А.-2009-ВВ“Е. на 19.Х.2014год. на П. Р.Б.,който на 3.ХІ.2014год. с договор за цесия го прехвърля на ищцовото дружество.Ответникът оспорва размера на вземането от 170 379.58лв.,като твърди,че в тази част/относно размера на вземането/ договора за цесия от 3.ХІ.2014год. е неистински.Този размер е неистински,защото ответникът е извършил плащане по процесните 14 фактури,ето защо не дължи сумите по тях.Оспорва и всички изчисления на мораторните лихви,като неправилно извършени на погрешна основа за дължима главница по 14 фактури.Претендира съдебните разноски по водене на делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.Х. Г., направеното от ответника чрез неговият пълномощник А.А. Б. признание на два главни иска по чл.327ал.1 ТЗ и два акцесорни иска по чл.86 ЗЗД,оспорването на останалите два главни иска и два акцесорни иска,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключенията на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.В този случай,съгласно чл.237ал.2 ГПК,в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,че то се основава на признанието на иска.

За да постанови решение при признание на иска от ответника,съдът следва да установи,че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл.237ал.3 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска,когато:1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право,с което страната не може да се разпорежда.В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице,поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК по предявените искове с правно основание чл.327ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД по данъчни фактури№*/13.ІІІ.2010год. и №*/5.Х.2010год..

От представените с исковата молба писмени доказателства безспорно се установява,че между търговското дружество „.о.“ООДс.О.,ЕИК **,като продавач и ответното дружество „. К.ЕООДГ.Д.,ЕИК *, като купувач са били сключени два договора за продажба на нефтопродукти-първият договор е сключен на 1.ХІІ.2008год.,за срок от една година,а вторият договор е сключен на 1.ІХ.2009год. и е за срок от пет години.Съгласно договорите продавачът се задължава да продаде горива,определени по вид и количество със заявка на купувача,а купувачът се задължава да му заплати доставените горива при цени,срокове и други условия,уредени в договорите и приложенията към тях.Страните не спорят,че продавачът „.о ойл“ООДс.О. е доставил на купувача „. К.ЕООДГ.Д. горива по процесните 14 броя данъчни фактури№№№*/12.V.2008год.,№*/30.І.2009год.,№*/30.І.2009год.,№*/27.VІ.2009год.,№*/30.VІІІ.2009год.,№*/17.ІХ.2009год.,№*/14.Х.2009год.,№*/31.Х.2009год.,№*/8.І.2010год.,№*/9.І.2010год.,№*/14.І.2010год.,№*/13.ІІІ.2010год.,№*/30.ІХ.2010год.,№*/5.Х.2010год.Общото задължение по процесните 14бр. фактури е в размер на 170 379.58лв.Предмет на делото са само сумите по четири данъчни фактури№№№*/27.VІ.2009год.-за останалата неплатена главница в размер на 825.96лв. и част от дължимите мораторни лихви,в размер на 25.32лв.,фактура№*/9.І.2010год. за неплатената главница в размер на 35 816.23лв. и мораторните лихви за забавено плащане на сумата,дължими за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год. в размер на 10 980.17лв.,по фактура№*/13.ІІІ.2010год. за останалата неплатена главница в размер на 795.64лв. и мораторните лихви върху тази сума,дължими за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год. в размер на 243.91лв. и по фактура№*/5.Х.2010год. за останалата неплатена главница в размер на 3 074.43лв. и мораторните лихви върху тази сума,дължими за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год. в размер на 942.51лв.

Безспорно се установява по делото,че с договор за прехвърляне на вземане/цесия/,сключен на 10.ХІ.2011год. продавачът „.о ойл“ООДс.Опан,като цедент прехвърля на „А.-2009-ВВ“ЕООДГ.К.,като цесионер вземането си към „. К.ЕООДГ.Д.,произтичащо от доставка на гориво и включено ДДС,общо в размер на 170 379.58лв.Съгласно т.3 от договора за цесия вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и другите му принадлежности,включително с изтеклите лихви и уговорени бъдещи такива.Цедентът е изпратил уведомление до длъжника „. К.ЕООДГ.Д. за извършената цесия чрез куриерска фирма „С.“,което е доставено на ответника на 22.ХІ.2011год. чрез длъжностното лице А..

Безспорно се установява по делото,че на 29.Х.2014год. между „А.-2009-ВВ“ЕООДГ.К.,ЕИК *,като цедент и П. Р. Б.,ЕГН*,като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане/цесия/,с който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към длъжника „. К.ЕООДГ.Д. в размер на 170 379.58лв. с ДДС,по процесните 14броя фактури.Вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и другите му принадлежности,включително с изтеклите лихви и уговорени бъдещи такива.Цесията е съобщена на длъжника от цедента с писмо с обратна разписка,което е връчено на длъжника на 3.ХІ.2014год. чрез длъжностното лице М. Б..

Безспорно се установява по делото,че на 3.ХІ.2014год. между П. Р. Б.,ЕГН*,като цедент и „. Е." ЕООДГ.С. З., ЕИК *, като цесионер,е сключен договор за цесия,с който цедентът прехвърля на цесионера вземането,което притежава по отношение на длъжника „. К.ЕООДГ.Д. в размер на 170 379.58лв. с ДДС по процесните 14броя данъчни фактури.Вземането е прехвърлено на цесионера с всички привилегии,обезпечения,включително изтекли и бъдещи лихви и други принадлежности.Уведомление по чл.99ал.3 ЗЗД е изпратено от цедента П. Б. до длъжника „. К.ЕООДГ.Д. с настоящата искова молба на цесионера.Съгласно трайната съдебна практика/Решение№123/24.VІ.2009год. по т.д.№12/2009год. на ІІ ТО на ВКС,Решение№3/16.ІV.2014год. по т.д.№1711/2013год. на І ТО на ВКС/ уведомлението,изходящо от цедента,но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,съставлява надлежно съобщаване на цесията,съгласно чл.99ал.3,изр.1 ЗЗД,с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,на основание чл.99ал.4 ЗЗД.Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска,на основание чл.235ал.3 ГПК.Тъй като ответникът оспорва получаването на уведомление от цедента „.о.“ООДс.Опан за извършената цесия на „А.-2009-ВВ“ЕООДГ.Казанлък,ищецът представя с допълнителната искова молба уведомление от цедента „.о. “ООДс.О. за извършената на 10.ХІ.2011год. цесия на вземането му на цесионера „А.-2009-ВВ“ЕООДГ.К.,което е надлежно връчено на длъжника „. К.ЕООДГ.Д. с допълнителната искова молба по настоящето дело.С което се счита,че прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99ал.4 ЗЗД.

Ответникът не оспорва,че не е платил сумите по фактури№*/13.ІІІ.2010год. в размер на 795.64лв. и №*/5.Х.2010год. в размер на 3 074.43лв.,както и мораторните лихви върху тези суми за исковия период от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год. и изцяло признава тези искове.Съгласно разпоредбата на чл.327ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.Между страните не е било уговорено друго.Ето защо ответникът-купувач е бил длъжен да плати доставените горива на датата при предаване на стоката и издадената фактура за всяка конкретна доставка.Съдът ще следва да уважи предявените искове по чл.327ал.1 ТЗ по фактура№*/13.ІІІ.2010год. за сумата 795.64лв. главница и мораторни лихви върху сумата за исковия период в размер на 243.91лв. и по фактура№*/5.Х.2010год. за сумата 3 074.43лв. главница и мораторни лихви върху сумата за исковия период в размер на 942.51лв.,като основателни,без да излага подробни мотиви по съществото на спора.Ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца и законните лихви върху главниците,в общ размер на 3 870.07лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-27.ІІ.2015год. до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло вземането по фактура№*/27.VІ.2009год. за сумата 825.96лв.,като твърди,че вземането е погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД,поради което е неоснователен и иска за мораторни лихви по тази фактура в размер на 25.32лв.,както и вземането по фактура№*/9.І.2010год. за сумата 35 816.23лв. и мораторните лихви върху сумата,дължими за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2012год. в размер на 10 980.167лв.,която сума била платена,а също така и вземането е погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД.Ответникът представя като доказателство за плащане по фактура№*/9.І.2010год. нареждане за кредитен превод от 17.ІІ.2010год. при „У. Б.“ клон С. за сумата 130 000лв.,с която е платена и сумата по процесната фактура.

Ищецът оспорва възражението на ответника за погасяване на вземанията му по двете фактури по давност,като представя в оригинал потвърждение на разчети,с което на 10.ІІІ.2011год. ответникът „. К.ЕООДГ.Д. признава,че към 31.ХІІ.2010год. дължи на „.о.“с.О. 574 721.96лв.Ищецът твърди,че в това салдо са включени и неплатените суми по фактура№*/27.VІ.2009год. и по фактура№*/9.І.2010год.Това потвърждение на разчети не е оспорено от ответника в законоустановения срок по чл.193 ГПК,поради което е надлежно писмено доказателство по делото.Но ответникът твърди,че потвърждението на салда между „.о ойл“ООДс.О. и „. К.ЕООДГ.Д. не е подписано от управителя на ответното дружество К. К..

Вещото лице по назначената СИЕ С. Т. в първоначалното си заключение твърди,че при направената проверка установил,че търговските взаимоотношения между „.о.“ООДс.О. и „. К.ЕООДГ.Д. съществуват от 2006год.Между двете дружества са изпълнявани регулярни доставки на горива,за които са издавани надлежните документи,съгласно действащото счетоводно и данъчно законодателство.Фактурите по доставките редовно са отразявани в счетоводната система на ответника по делото,като са включвани в дневниците за покупки за целите на ЗДДС,начисляван е надлежно ДДС за покупки с ползване правото на приспадане като данъчен кредит.В месечните справки-декларации ДДС за покупките е намалявал следващия се данък за внасяне.Отчитането на доставките на горива по издаваните от „.о.“ООДс.О. фактури е изпълнявано по аналитична сметка на доставчика и по индивидуални партиди за всяка фактура.Задължението е отразявано по кредита на сметка 401-Доставчици с контрагент „.о.“ООДс.О. в счетоводството на ответника по делото.Независимо от съществуването на договорите за цесии,задълженията по процесните фактури не е сменяло контрагента си при ответника,като и в момента на проверката доставчик остава „.о.“ООДс.О..По процесните 5 броя фактури са изпълнени частични или пълни плащания.Преводните нареждания за кредитен превод са изпълнявани от сметката на ответника в „У. Б.“ клон С. или „КТБ“ и са нареждани по сметка на доставчика „.о.“ООДс.О. в „Ю.“ клон Стара Загора.Вещото лице твърди,че непогасените задължения по процесните фактури възлизат на 4 696.03лв.,от които:по фактура№*/27.VІ.2009год. за сумата 825.96лв.,по фактура№*/13.ІІІ.2010год. за сумата 795.64лв. и по фактура№*/5.Х.2010год. за сумата 3 074.43лв.Изтеклите мораторни лихви за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год. върху откритите за плащане остатъци по процесните фактури са в общ размер на 1 439.63лв.“.о ойл“ООДс.Опан получава от ответника „. К.ЕООДГ.Д. потвърждение на съществуващите разчети по вземания и задължения към 31.ХІІ.2010год. във връзка с изготвянето на ГФО за 2010год.Посочената сума като вземане на „.о ойл“ООДс.Опан и задължение на „. К.ЕООДГ.Д. е в размер на 574 721.96лв.Към 31.ХІІ.2010год. по аналитични партиди на процесните фактури,задължението на ответника е в размер на 40 927.11лв.,от които:по фактура№*/27.VІ.2009год. в размер на 825.96лв.,по фактура№*/13.ІІІ.2010год. в размер на 795.64лв. и по фактура№*/5.Х.2010год. в размер на 39 305.51лв.Със счетоводна операция№2 от 5.ХІ.2014год. при ищеца е създаден задбалансов разчет за вземане от „. К.ЕООДГ.Д. по сметка 980-Разни активни задбалансови сметки-длъжници за сумата 170 379.58лв. и задбалансов разчет за задължение към Петьо Рашев Балашиков по сметка 990-Разни пасивни задбалансови сметки-цеденти за същата сума от 170 379.58лв.Основание за осчетоводяването е процесния договор от 3.ХІ.2014год.Вземането по фактури не е идентифицирано.Не е налице протокол за предаване на оригинални платежни основания и платежни документи.Това заключение не е оспорено от двете страни по делото.

В допълнителното му заключение вещото лице твърди,че в потвържденията на разчетите между „.о.“ООДс.О. и „. К.ЕООДГ.Д. към 31.ХІІ.2010год. са включени и процесните фактури,като вземането на „.о.“ООДс.О. и съответно задължението на „. К.ЕООДГ.Д. е в размер на 574 721.96лв.При ответника осчетоводения остатък на задължението е в размер на 569 158.34лв.,независимо,че е потвърден по-големия размер на салдото.В таблица вещото лице показва по фактури установените остатъци за плащане.С платежно нареждане от 17.ІІ.2010год. „. К.ЕООДГ.Д. заплаща сумата 130 000лв.,с които погасява задължения към „.о.“ООДс.О. по изрично посочените в платежното нареждане фактури.С тази сума ответникът твърди,че е изплатил и дължимата сума по фактура№*/9.І.2010год. в размер на 35 816.23лв.Но при „.о.“ООДс.О. няма плащане по тази фактура.Разликите между партидите на двете дружества са по отношение на сумите по фактура№*/9.І.2010год. и по фактура№*/8.І.2010год.Поради тази разлика,в счетоводството на ответника няма отразена неплатена сума по фактура№*/9.І.2010год.,а при „.о ойл“ООДс.Опан по тази фактура е осчетоводено задължение в размер на 35 816.23лв.Според вещото лице причината за тази разлика е закриването на несъответстващи се партиди при двете дружества,като такова разминаване е вероятно да има и при други плащания.Друго съществено различие в закритите партиди е,че с плащането на 17.ІІ.2010год. при ответника с червена сума е записано по фактури№*/28.VІІ.2009год. в размер на 31 637.30лв. и по фактура№*/17.VІІІ.2009год. в размер на 30 239.18лв.Общата сума по двете фактури е 61 876.48лв.При ответника е осчетоводено двойно плащане по тези две фактури-чрез преводни нареждания от 10.ІХ.2009год. и повторно срещу квитанция от 11.ІХ.2009год.-по първата фактура,и с преводно нареждане от 26.ІХ.2009год. и с преводно нареждане от 29.ІХ.2009год.-по втората фактура.По причина на двойното плащане,сумата 31 637.30лв.-по първата фактура и 30 239.18лв.-по втората фактура са приспаднати при оформяне на индивидуалните партиди за плащането от 17.ІІ.2010год. за 130 000лв.При „.о ойл“ООДс.Опан прихващания за двойно плащане по горните две фактури с плащането от 17.ІІ.2010год. за 130 000лв. не е осчетоводявано,тъй като издадените квитанции и финансови бонове за 31 637.30лв. от 11.ІХ.2009год. и за 30 239.18лв. от 24.ІХ.2009год. всъщност представляват начислени договорни лихви за просрочие в плащането на изпълнените към ответното дружество доставки на горива в изпълнение на двата договора за продажби на нефтопродукти.В счетоводната система на „.о.“ООДс.Опан е инсталиран софтуерен продукт за автоматично начисляване на лихви за просрочие в плащането на доставките за срока на изтичане на периодите на отложено плащане/12дни от доставката или 30дни от доставката/ до датата на постъпване на платените от ответника суми по банковата сметка на доставчика.Така със сумата 61 894.61лв. за погасени лихви за просрочие в плащанията.От тези констатации,вещото лице твърди,че страните по търговските сделки не прилагат реципрочни еднакви начини за осчетоводяването им в процеса на плащане и закриване на индивидуалните партиди.Това винаги води до различия в идентифицирането на първоначалните основания на създадените разчети и тяхното приключване.В подобни ситуации единствено може да се сравнява синтетичното салдо по контрагенти,но не и по фактури или други първични основания за възникване на вземанията.Вероятно по тази причина и разменената информация за вземанията/задълженията към 31.ХІІ.2010год. е само обща цифра на ангажимента,а не по индивидуални партиди/фактури/.Вещото лице твърди,че в счетоводството на ответника лихви за просрочия в плащането не са осчетоводявани.За да бъде извършено прихващане на вземане със задължение или обратното,е добре според вещото лице,да е налице писмено споразумение между страните по сделките под формата на протокол за прихващане с конкретна идентификация или друг подобен документ,което да гарантира еднаквото осчетоводяване на стопанската операция.В случая такъв протокол няма,и въпреки,че в платежното нареждане от 17.ІІ.2010год. изрично са посочени фактурите,по които „. К.ЕООДГ.Д. прави плащане на сумата 130 000лв.,няма еднакво закриване на партиди при двамата контрагенти.Това автоматично води до несъответствия при неприключените остатъци,какъвто е и настоящия случай.При това положение никой не би могъл да се произнесе категорично дали коректно са осчетоводени случилите се стопански операции при всяка от страните и при коя от двете страни остатъците по фактури са правилно осчетоводени.Фактура№*/9.І.2010год. на стойност 35 816.23лв. в счетоводството на ответника е закрита с плащането от 17.ІІ.2010год.На това основание при ответника индивидуалната партида на фактурата е приключена и тя не намира място,не е елемент от потвърденото синтетично салдо по разчета между „.о ойл“ООДс.О. и „. К.ЕООДГ.Д. към 31.ХІІ.2010год.Докато при „.о.“с.О. със плащането от 17.ІІ.2010год. е закрита сумата 61 876.48лв. за мораторни лихви за просрочие в плащането.Поради което и сумата по фактура№*/9.І.2010год. при доставчика се дължи.Във второто допълнително заключение вещото лице твърди,че за периода от 15.ХІІ.2008год. до 23.ІХ.2009год. общият размер на начислените лихви за просрочие възлиза на 61 849.61лв.,посочен в приложение№1 към заключението.В сумата на начислените от „.о.“с.О. мораторни лихви за 61 849.61лв. са включени 430.23лв.,следващи се за фактура№*/27.VІ.2009год.,изчислени по реда на таблица№1 към заключението.Вещото лице дава и варианти на дължимите мораторни лихви за исковия период от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год. в таблица№2 към заключението.Твърди,че „.о.“ООДс.О. е начислявало обезщетение за просрочие в размер на 12.50%.Този размер,с малки отклонения по периоди,съответства на законната лихва,формирана от ОЛП на ЦУ на БНБ плюс 10пункта надбавка.

Съдът възприема заключенията на вещото лице по СИЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвени.Счита възражението на пълномощника на ответника срещу допълнителните заключения на СИЕ за неоснователно,тъй като вещото лице няма вина,че „.о.“ООДс.О. и „. К.ЕООДГ.Д. са водили по различен начин счетоводното отчитане на процесните фактури,поради което са налице различни счетоводни записвания по тях.Заключенията са обосновани и компетентни,като пълномощникът на ответника не изложи никакви твърдения за необоснованост и некомпетентност на вещото лице.Отговорите му са дадени в съответствие с компетентността му на счетоводител,а по същество съдът следва да се произнесе,а не вещото лице.Вариантите са дадени за улеснение на съда и страните,тъй като вещото лице не може да каже кое счетоводно отчитане е правилно-на доставчика или на купувача.

Съдът счита,че предявеният главен иск по чл.327 ТЗ по фактура№*/9.І.2010год. за сумата 35 816.23лв. е неоснователен и като такъв ще следва да го отхвърли,по следните съображения:

Безспорно се установява по делото,че с платежно нареждане от 17.ІІ.2010год. ответникът „. К.ЕООДГ.Д. заплаща на „.о.“ООДс.О. сумата 130 000лв.,и като основание за плащане на сумата е посочено-заплащане на цената по фактури№№№11980-200лв.,№12038,№12047,№12059,№12085,№12095,№12099 и №12110-16 230.72лв.,приспадната е сумата по фактури№11643 и №11569.Представени са като доказателство по делото и две квитанции към ПКО,издадени от „.о ойл“ООДс.Опан,от които се установява,че на 11.ІХ.2009год. „. К.ЕООДГ.Д. е заплатило сумата 31 637.30лв. по фактура№*/28.VІІ.2009год.,а на 24.ІХ.2009год. сумата 30 239.18лв. по фактура№*/17.VІІІ.2009год.Ето защо и платените с тези квитанции суми са били приспаднати с платежното нареждане от 17.ІІ.2010год.,поради двойното им плащане.Това се установява и от първоначалното заключение на вещото лице по СИЕ,което не е оспорено от страните по делото-че с платежно нареждане от 17.ІІ.2010год. „. К.ЕООДГ.Д. заплаща сумата 130 000лв.,с които погасява задължения към „.о ойл“ООДс.Опан по изрично посочените в платежното нареждане фактури,между които и дължимата сума по фактура№*/9.І.2010год. в размер на 35 816.23лв.Но при „.о.л“ООДс.О. няма плащане по тази фактура.Разликите между партидите на двете дружества са по отношение на сумите по фактура№*/9.І.2010год. и по фактура№*/8.І.2010год.Поради тази разлика,в счетоводството на ответника няма отразена неплатена сума по фактура№*/9.І.2010год.,а при „.о ойл“ООДс.Опан по тази фактура е осчетоводено задължение в размер на 35 816.23лв.Според вещото лице причината за тази разлика е закриването на несъответстващи се партиди при двете дружества,като такова разминаване е вероятно да има и при други плащания.Друго съществено различие в закритите партиди е,че с плащането на 17.ІІ.2010год. при ответника с червена сума е записано по фактури№*/28.VІІ.2009год. в размер на 31 637.30лв. и по фактура№*/17.VІІІ.2009год. в размер на 30 239.18лв.Общата сума по двете фактури е 61 876.48лв.При ответника е осчетоводено двойно плащане по тези две фактури-чрез преводни нареждания от 10.ІХ.2009год. и повторно срещу квитанция от 11.ІХ.2009год.-по първата фактура,и с преводно нареждане от 26.ІХ.2009год. и с преводно нареждане от 29.ІХ.2009год.-по втората фактура.По причина на двойното плащане,сумата 31 637.30лв.-по първата фактура и 30 239.18лв.-по втората фактура са приспаднати при оформяне на индивидуалните партиди за плащането от 17.ІІ.2010год. за 130 000лв.При „.о.“ООДс.О. прихващания за двойно плащане по горните две фактури с плащането от 17.ІІ.2010год. за 130 000лв. не е осчетоводявано,тъй като издадените квитанции и финансови бонове за 31 637.30лв. от 11.ІХ.2009год. и за 30 239.18лв. от 24.ІХ.2009год. всъщност представляват начислени договорни лихви за просрочие в плащането на изпълнените към ответното дружество доставки на горива в изпълнение на двата договора за продажби на нефтопродукти.В счетоводната система на „.о.“ООДс.О. е инсталиран софтуерен продукт за автоматично начисляване на лихви за просрочие в плащането на доставките за срока на изтичане на периодите на отложено плащане/12дни от доставката или 30дни от доставката/ до датата на постъпване на платените от ответника суми по банковата сметка на доставчика.Така със сумата 61 894.61лв. за погасени лихви за просрочие в плащанията.При ответника не са осчетоводявани суми за лихви при просрочие в плащането.

Съдът счита,че дължимата по фактура№*/9.І.2010год. сума в размер на 35 816.23лв. е била надлежно заплатена с платежното нареждане на „. К.ЕООДГ.Д. от 17.ІІ.2010год. за 130 000лв.В това платежно нареждане длъжникът изрично е посочил със сумата 130 000лв. по кои фактури се заплаща цената на доставените горива.Съгласно разпоредбата на чл.76ал.1изр.1 ЗЗД този,който има към едно и също лице няколко еднородни задължения,ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,може да заяви кое от тях погасява.Само ако не е заявил това,погасява се най-обременителното за него задължение.В случая длъжникът изрично е посочил с извършеното плащане на сумата 130 000лв. на 17.ІІ.2010год. кое от еднородните си задължения погасява,поради което кредиторът „.о.“ООДс.О. няма право с тази сума да погасява други,различни задължения на длъжника.Тъй като плащане по тази фактура е извършено още на 17.ІІ.2010год.,на това основание при ответника индивидуалната партида на фактурата е приключена и тя не намира място,не е елемент от потвърденото синтетично салдо по разчета между „.о.“ООДс.О. и „. К.ЕООДГ.Д. към 31.ХІІ.2010год.Поради което е неоснователно и твърдението на ищеца за признание на вземането по процесната фактура,извършено с потвържденията на разчетите между „.о.“ООДс.О. и „. К.ЕООДГ.Д. към 31.ХІІ.2010год.,извършено на 10.ІІІ.2011год.Към тази дата плащане по процесната фактура е било извършено,поради което и „. К.ЕООДГ.Д. не е включил в салдото сумата по тази фактура.Незаконосъобразно „.о.“ООДс.О. е осчетоводил сумата 61 849.61лв. като мораторни лихви за забавено плащане,след като купувачът-длъжник „. К.ЕООДГ.Д. изрично е посочил както в платежното нареждане от 17.ІІ.2010год.,така и в квитанциите към ПКО,издадени на 11.ІХ.2009год.и 24.ІХ.2009год., сумите по кои фактури се заплащат с тези първични счетоводни документи.

Тъй като предявения главен иск по чл.327 ТЗ за сумата 35 816.23лв. се отхвърля от съда,като неоснователен и недоказан,ще следва да се отхвърли като неоснователен и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на дължимите мораторни лихви върху сумата 35 816.23лв. за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год. в размер на 10 980.17лв.

Съдът счита за неоснователен и предявения главен иск по чл.327 ТЗ по фактура№*/27.VІ.2009год. в размер на 825.96лв. и като такъв ще следва да го отхвърли,по следните съображения:

Ответникът „. К.ЕООДГ.Д. не оспорва,че е получил гориво по фактура№*/27.VІ.2009год. и че е извършил частично плащане в общ размер на 32 126.54лв.,като непогасената главница е в размер на 825.96лв.Той оспорва вземането като погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД.От първоначалното заключение на СИЕ се установява,че по фактура№*/27.VІ.2009год. на обща стойност с включен ДДС за 32 952.50лв. са изпълнени две частични плащания:на 13.VІІІ.2009год. е платена сумата 5 983.23лв. и на 18.VІІІ.2009год. е платена сумата 26 143.31лв.Неплатена е сумата 825.96лв.Тази сума е осчетоводена и по аналитичната партида на процесната фактури при ответника.Вещото лице счита,че тази сума е включена в салдото на задълженията на „. К.ЕООДГ.Д. към „.о.“ООДс.Опан за 569 158.34лв.,дължими към 31.ХІІ.2010год.

Спорният въпрос по делото е изтекла ли е погасителната давност по чл.110 ЗЗД за това вземане или с потвърждаването на разчетите към 31.ХІІ.2010год.,извършено от „. К.ЕООДГ.Д. към „.о.“ООДс.Опан,на основание чл.116 б.“а“ ЗЗД давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова давност.

Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника,съгласно чл.116 б.“а“ ЗЗД.Съгласно трайната съдебна практика/Решение№105/5.VІ.2014год. по т.д.№1697/2013год. на І ТО на ВКС,Решение№100/20.VІ.2011год. по т.д.№194/2010год. на ІІ ТО на ВКС,Решение№65/3.VІ.2011год. по т.д.№600/2010год. на І ТО на ВКС,така и определение№1235/26.ХІ.2010год. по Г.д.№865/2010год. на ІV ГО на ВКС/ признание по смисъла на закона е налице,когато се признава съществуването на задължението,което кореспондира на признатото право.Признаването е едностранно волеизявление,с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява,че е задължен към кредитора.За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД,същото трябва да е направено в рамките на давностния срок,да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самотозадължение,а не само до наличието на фактите,от които то произхожда.Това е така,защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването.Признаване на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.

С настоящия случай фактура№* е издадена на 27.VІ.2009год. от продавачът „.о ойл“ООДс.Опан на купувача „. К.ЕООДГ.Д. за доставено гориво.Съгласно чл.114ал.1 ЗЗД от тази дата е започнала да тече давност на вземането/която е общата петгодишна давност,съгласно чл.110 ЗЗД/.Давностният срок изтича на 27.VІ.2014год.Ищецът твърди,че давността за вземането по процесната фактура,е прекъсната с потвърждаването на разчетите между „.о.“ООДс.Опан и „. К.ЕООДГ.Д.,което е извършено от ответното дружество на 10.ІІІ.2011год.,тъй като е налице признаване на задължението по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД.Оригиналът на потвърждението на разчетите е представен по делото в първото съдебно заседание и не е оспорен в срока,предоставен от съда на ответника-до второто съдебно заседание.Поради което е прието като доказателство по делото.Но ответникът твърди,че потвърждението на разчетите не е подписано от законния представител на „. К.ЕООДГ.Д. К. К..Този отрицателен факт не бе оборен от страна на ищеца.Поради което съдът счита,че в случая в рамките на срока на давността-до 27.VІ.2014год.признание на вземането не е направено от законния представител на ответното дружество,поради което давността не може да се счете за прекъсната.Посоченото писмо не съдържа изрично волеизявление на длъжника за признаване на вземането по процесната фактура към „.о.“ООДс.Опан,а само удостоверява какво е салдото по партидата му.По принцип писмата с искане за потвърждение на разчети между две търговски дружества,за съществуващи задължения по търговски сделки,се адресират до финансовия отдел на длъжника и съответно изявленията за потвърждаване на вземанията се правят от главния счетоводител на дружеството.Главният счетоводител,потвърждавайки разчетите,може да признае съществуването на вземането само ако е бил изрично упълномощен за това от законния представител дружеството-длъжник.Липсва в закона/ЗСч/ право за представляване на юридическото лице пред трети лица на лицата,имащи право да извършват инвентаризация на активите и пасивите на предприятието,какъвто е главния счетоводител.Освен това от заключението на СИЕ безспорно се установява,че при ответника задължението по фактура№*/27.VІ.2009год. се води не към ищеца „. Е. .ЕООДГ.Стара загора,а към цедента „.о.“ООДс.О..

По гореизложеното следва да се приеме,че към датата на подаване на исковата молба в съда-27.ІІ.2015год.,вземането на ищеца по фактура№*/27.VІ.2009год. е било погасено по давност.Ето защо предявения главен иск по чл.327 ТЗ за сумата 825.96лв. по тази фактура ще следва да се отхвърли като неоснователен.А поради отхвърляне на главния иск като неоснователен,ще следва да се отхвърли и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за част от дължимите мораторни лихви върху сумата 825.996лв.,в размер на 25.32лв.,като неоснователен.

На основание чл.78ал.1 ЗЗД ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от предявените искове,в размер на 442.87лв.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от предявените искове/включително и по оттеглените искове/,в размер на 3 458.30лв.

Съдът изчислява разноските на страните по делото,въз основа на сбора от цената на всички предявени по делото искове,тъй като оттеглянето на част от исковете и прекратяване на производството по тях е извършено в хода на съдебното производство,след представяне на доказателства от ответника за заплащане на стойността на някои от процесните фактури.А видно от представените доказателстват и пълномощниците на страните са определили размера на адвокатските си възнаграждения въз основа на сбора от цената на всички предявени по делото искове.

На основание гореизложеното и чл.237 ГПК във връзка с чл.327ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. К.ЕООДГ.Д.,ЕИК *,представлявано от управителя К. Ф. К. да заплати на „. Е.”ЕООДГ.С. З.,ЕИК *, представлявано от управителя Н. Т. Н. сумата 795.64лв./седемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/,представляваща стойността на доставено,но незаплатено гориво по фактура№*/13.ІІІ.2010год.,ведно със сумата 243.91лв./двеста четиридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на главницата по фактурата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,както и сумата 3 074.43лв./три хиляди седемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/,представляваща стойността на доставено,но незаплатено гориво по фактура№*/5.Х.2010год.,ведно със сумата 942.51лв./деветстотин четиридесет и два лева и петдесет и една стотинки/,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата по фактурата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,ведно със законните лихви върху главниците по фактурите,считано от датата на предявяване на исковете-27.ІІ.2015год. до окончателното им изплащане и 442.87лв./четиристотин четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от предявените искове.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „. Е.”ЕООДГ.Стара Загора,ЕИК *,представлявано от управителя Николай Тенев Нейков срещу „. К.ЕООДГ.Д.,ЕИК *, представлявано от управителя К. Ф. К. искове,както следва:

-главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 35 816.23лв.,представляваща стойността на доставено гориво по фактура№*/9.І.2010год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 10 980.17лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на главницата по фактурата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,както и

-главен иск с правно основание чл.327 ТЗ,с цена на иска 825.96лв.,представляваща неизплатената стойност по фактура№*/27.VІ.2009год. за доставено гориво и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на иска 25.32лв.,представляваща част от дължимите мораторни лихви за забавено плащане на главницата по фактурата,за периода от 27.ІІ.2012год. до 27.ІІ.2015год.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ!

ОСЪЖДА „. Е.”ЕООДГ.С. З.,ЕИК * да заплати на „. К.ЕООДГ.Д.,ЕИК * съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от исковете,в размер на 3 458.30лв./три хиляди четиристотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: