№ 3051
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100503150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №20217585 от 30.11.2021 г., постановено по гр. дело №9087
по описа за 2020 г., Софийският районен съд е осъдил В. З. Г. и С. З. П. да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД разделно сума в размер на 745,95 лв., представляваща
1/3 от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, абонатен № 204912, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г.
до окончателното плащане, сума в размер на 10,67 лв., представляваща 1/3
част от цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.02.2020 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 135,19
лв., представляваща 1/3 от лихвата за забава, начислена за периода от
15.09.2017 г. до 05.02.2020 г. върху присъдената цена за потребена топлинна
енергия, като е отхвърлил исковете за разликата над 745,95 лв. до пълния
предявен размер от 900,51 лв.; за разликата над уважената част от 135,19 лв.
до пълния предявен размер от 163,58 лв., както и за сума в размер на 2,70 лв.,
представляваща 1/3 от мораторна лихва, начислена върху услуга за дялово
разпределение за периода от 02.03.2017 г. до 05.02.2020 г. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД – „Б.“ ООД.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от С. З. П. и В. З. Г.,
чрез адвокат Н. К., като всеки един от тях обжалва решението в частта, в
която е осъден да заплати сумата от 745,95 лв., представляваща 1/3 от цената
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г.; сума в размер на 10,67 лв., представляваща 1/3 част от цената за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.02.2020 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 135,19 лв.,
представляваща 1/3 от лихвата за забава, начислена за периода от 15.09.2017
г. до 05.02.2020 г. върху присъдената цена за потребена топлинна енергия.
Въззивниците оспорват наличието на облигационна връзка между ищцовото
дружество и ответниците, при условията на евентуалност оспорват размера на
претенциите. Поддържат, че съдът неправилно е приел за дължими суми,
които са погасени по давност. Оспорват и претендираните суми за дялово
разпределение, като считат, че не са налице доказателства нито за
основанието, нито за размера им. Като неоснователни се оспорват и
претенциите за лихви, като се твърди, че ищецът не е ангажирал
доказателства за изпадане в забава от страна на длъжниците за плащане на
претендираните главници. Молят въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират разноски.
В своевременно подадения отговор на въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Третото лице-помагач-"Б." ООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД за сумата от 3 232,37 лв., от
които 2 701,52 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.
май 2016 г. до м. април 2018 г.; 490,74 лв. законна лихва за забава за периода
от 15.09.2017 г. до 05.02.2020 г., както и сумата за дялово разпределение в
размер на 32 лв. главница за периода от м. декември 2015 г. до м. април 2018
г. и 8,11 лв. лихва от 02.03.2017 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, срещу
наследниците на починалия длъжник Р.В.И. – В. З. Г., С. З. П.. По отношение
на Г. З. Г. производството е прекратено с протоколно определение от
27.07.2021 г. С молба - уточнение от 12.06.2020 г. ищецът е уточнил, че е
2
предявен иск за главница за услугата дялово разпределение за периода от м.
януари 2017 г. до м. април 2018 г. и погрешно в исковата молба е посочен
период от м. декември 2015 г. до м. април 2018 г. Ищцовото дружество
твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на §1, т.2а на ДР на ЗЕ за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, абонатен № 204912. Позовава се на чл. 63, ал. 1 от Общите
условия, съгласно който при смърт на клиент – физическо лице, наследниците
му са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване
на заявление за промяна на партидата. Заявява, че съгласно чл. 33, ал. 1 от
действащите ОУ в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Твърди, че тези дати са ежемесечно удостоверени в
присъствието на нотариус. Твърди, че сградата, в която се намира имотът на
ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия с "Б." ООД и след края на отоплителния
период са били изготвяни изравнителни сметки от дружеството при
съобразяване на нормативната уредба по Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба
№ 16-334 от 2007 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят претендираните суми.
В срока по чл. 131 ГПК с депозирания отговор ответниците изразяват
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорват претенцията за топлинна енергия по основание, като поддържат, че
нямат качеството на собственици или носители на друго вещно върху
процесния имот. Не оспорват исковете по размер. Правят възражение за
погасителна давност. Оспорват по основание и претенцията за услуга дялово
разпределение. Твърдят, че ищецът не е ангажирал доказателства относно
датата на публикуване на вземанията на сайта на дружеството или по друг
начин, поради което не може да се установи дали е налице забава, поради
което считат и акцесорния иск за лихва за забава за неоснователен.
По делото е приложена Заповед № РД-41-1184 от 18.10.1985 г., по
силата на която на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) Р.В.И. е призната за
собственик на апартамент №1 на 4-ти ет., намиращ се в блок 18-14, Зона Б-18,
Центъра, гр. София. Представено е удостоверение за идентичност на блок 14
с блок 18-14 от Столична община, р-н „Възраждане“. По служебен ред е
изискано и приложено по делото Удостоверение за наследници на починалата
Р.В.И., от което е видно, че ответниците В. З. Г. и С. З. П. са нейни
наследници. Приложена е и справка по Наредба № 14/18.19.2009 г. за Г. З. Г.,
от която е видно, че същият е починал на 28.06.2009 г.
На 11.10.2012 г. е проведено общо събрание на етажните собственици,
на което е взето решение за избор на „Б.“ ООД за извършване на услуга по
3
дялово разпределение на топлинна енергия, към което е приложен списък на
етажните собственици. Представен е договор за извършване на услуга по
дялово разпределение между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД от 08.07.2011 г.
Приложени са индивидуални справки за използвана топлинна енергия,
формуляр за отчет на уредите, документ за връчване на изравнителни сметки
и сертификати за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на
топлинна енергия за отопление от третото лице – помагач „Б.“ ООД, от които
се установява количеството и стойността на доставена топлинна енергия за
процесния период.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. Решението е валидно и допустимо в обжалваната част. В
частта, в която исковете са отхвърлени, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД - иск за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово
разпределение и обезщетение за забава за плащане на същите, отговорност за
плащането на които се твърди, че ответниците носят в качеството им на
наследници на починалата Р.В.И. – собственик на имота, съгласно Заповед №
РД-41-1184 от 18.10.1985 г. За да се уважат главните искове по делото, следва
да се установи, че за процесния период между ищеца и ответниците е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя топлинна енергия срещу задължение на ответниците да
заплатят стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото, както и че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, за която за ответниците е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници. По отношение
на акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава ищецът
следва да установи дължимостта на главниците и изпадане в забава от страна
на длъжниците. В тежест на ответниците е да докажат своите възражения,
наведени в отговора на исковата молба, в това число и възражението за
погасителна давност.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
4
одобрени от комисията. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те
дължат цената на доставената топлинна енергия. Настоящият съдебен състав
намира, че по делото от представените писмени доказателства се установява
наличието на облигационна връзка с починалата Р.В.И., която, видно от
Заповед № РД-41-1184 от 18.10.1985 г. е била собственик на процесния имот.
Същата е оставила за наследници ответниците по настоящото производство -
В. З. Г. и С. З. П.. Страните не твърдят и от доказателствата по делото не се
установява прекратяване на възникналото договорно правоотношение между
ищцовото дружество и ответниците или техния наследодател, нито са налице
твърдения за отказ от наследство по смисъла на чл. 52 от Закона за
наследството от страна на наследниците. При изложеното следва да се
приеме, че неоснователни се явяват възраженията на въззивниците, че между
тях и ищцовото дружество не е налице облигационна връзка, тъй като същите
не са носители на правото на собственост или други вещни права върху
процесния имот. По силата на настъпило наследствено /универсално/
правоприемство въззивниците по настоящото дело се явяват носители на
всички права и задължения на техния наследодател - Р.В.И..
По отношение на възражението на въззивницците, че е неправилно
приложен института на погасителната давност настоящият състав намира
следното:
Съгласно чл. 116. б.“б“, предл. 1 от ЗЗД, давността се прекъсва с
предявяване на иска. В случая това е датата на депозиране на исковата молба
в съда -19.02.2020 г. Касае се за периодични вземания по смисъла на чл. 111,
б.“в“ ЗЗД, които се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност.
Погасителната давност за отделните месечни вноски започва да тече от датата
на възникване на задължението, т.е. от първия ден след изтичане на месеца, за
който е осъществена доставката на топлинната енергия. Издадените в
последствие общи фактури и посочените в тях срокове нямат отношение към
момента на възникване или изискуемостта на претендираните парични суми.
Предвид така изложеното, съдът намира, че погасени по давност се явяват
месечните вноски за периода от м. май 2016 г. до м. януари 2017 г.,
включително. Искът на ищеца се явява основателен за главница за използвана
5
и незаплатена топлинна енергия за периода от м. февруари 2017 г. до м.
април 2018 г., възлизаща на 697,59 лв. срещу всеки един от ответниците,
съгласно приложените отчети за процесния период.
По делото не са представени доказателства за погасяване на така
определената главница, поради което основателна се явява и претенцията по
чл. 86 ЗЗД за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2017 г. до 05.02.2020 г. в уважения и необжалван от
ищеца размер от 135,19 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява и
наличието на договор за доставка на услуга дялово разпределение, сключен с
дружеството трето лице – помагач – „Б.“ ООД, което е избрано от общото
събрание на етажните собственици, проведено на 11.10.2012 г., поради което
и искът за главница за услуга дялово разпределение за периода от м. януари
2017 г. до м. април 2018 г. се явява основателен за целия предявен размер от
10,67 лв. срещу всеки от ответниците /при предявен общ размер от 32,00 лв./.
Съдът констатира, че по отношение на главницата, дължима за услуга дялово
разпределение, не е уговорен срок заплащане, поради което става изискуема
след отправена покана за плащане по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото
не са представени доказателства за отправена покана, следователно искът по
чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за услуга дялово разпределение е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Налице е частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции,
поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в
която е уважен искът по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата над 694,59 лв. до
745,95 лв., която претенция по изводите на настоящата инстанция се явява
неоснователна като погасена по давност, както и в частта, в която
ответниците са осъдени да заплатят държавна такса в размер на държавна
такса в размер на 5,52 лв. В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА въззиваемата
страна следва да заплати на адвокат Н. К. адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на още 35,91 лв., а за въззивната инстанция
сумата от 86,76 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на В. З. Г. и С. З. П., както и по 2,71 лв. на всеки
един от тях, представляваща държавна такса за въззивното обжалване,
съобразно уважената част. Въззивниците следва да заплатят на въззиваемата
6
страна сумата от 89,15 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20217585 от 30.11.2021 г., постановено по гр.
дело №9087 по описа за 2020 г. от Софийският районен съд, в частта, в която:
- В. З. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******* сума в размер на 48,36 лв., представляваща 1/3 от
цената за доставена от дружеството топлинна енергия за м. януари 2017 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен №
204912, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното плащане,
както и в частта, в която са осъдени да заплати на „Т.С.“ АД държавна такса
в размер на 5,52 лв.
- С. З. П., ЕГН **********, с адрес. гр. София, ж.к. „*******, е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******* разделно сума в размер на 48,36 лв., представляваща
1/3 от цената за доставена от дружеството топлинна енергия за м. януари
2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен
№ 204912, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното
плащане, както и в частта, в която е осъдена да заплати на „Т.С.“ АД
държавна такса в размер на 5,52 лв., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради погасяване по давност,
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* срещу В. З. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „******* осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 48,36 лв., представляваща 1/3 от цената за
доставена топлинна енергия за м. януари 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради погасяване по давност,
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* срещу С. З. П., ЕГН ********** , с
адрес: гр. София, ж.к. „******* осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 48,36 лв., представляваща 1/3 от цената
за доставена топлинна енергия за м. януари 2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20217585 от 30.11.2021 г., постановено
по гр. дело № 9087 по описа за 2020 г., Софийски районен съд в останалата
обжалвана част.
7
ОСЪЖДА В. З. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******
ет., ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 94,58 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. З. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******
ет., ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 94,58 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да
заплати на адвокат Н. К. сумата от 122,67 лв., представляващо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. З. Г. и С. З. П. пред
двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* , на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да
заплати на В. З. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ет.,
******* разноски в размер на 2,71 лв., представляваща държавна такса за
въззивното обжалване.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* , на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да
заплати на С. З. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ет.,
******* разноски в размер на 2,71 лв., представляваща държавна такса за
въззивното обжалване.
Решението е постановено при участието на "Б." ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8