О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1848
гр.Бургас, 28.09.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен
състав, в закрито заседание, на двадесет и oсми септември две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Мл.с.
Красимир Сотиров
като разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №1188 по описа за 2018г.
на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3, изр. второ от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№36170/27.09.2017г.,
подадена по пощата на 25.08.2017г., от С.Д.Г.
и Д.Т.А., против Определение №3838/07.06.2017г. по гр.д.№6198/2016г. на
Бургаски районен съд, 10 състав, с което е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на предявения иск. В частната жалба са изложени твърдения,
че пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.14. ал.4
от ЗСПЗЗ, като се твърди, че Бургаски районен съд неправилно е приел, че липсва
правен интерес от спора за ищцовата страна. Твърди се, че е налице правен
интерес за ищците и по отношение на ревандикационен иск. Иска се отмяна на
обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за
разглеждането му по съществото на спора.
Съдът намира частната
жалба за допустима като подадена в законен срок и от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване.
Разгледана по съществото
на спора частната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Производството по гр.д. №1/2015г.
на Районен съд- гр.Карнобат, е образувано по искова молба с вх.№6/05.01.2015г.,
подадена от частните жалбоподатели срещу множество лица, за които се твърди, че
са наследници на Т.А.Т., починал на 24.10.1950г., в полза на които е
възстановено правото на собственост върху Поземлен имот №001046, с площ от
3,141 дка., находящ се в землището на с.Дъбовица, Община Сунгурларе, местност
„Копаклъка“, съгласно Решение №19601/24.06.1998г. на Поземлена комисия-
гр.Сунгурларе, /стр.525/. Посочено е, че неправилно поземлената комисия е
възстановила правото на собственост в полза на ответниците, вместо в полза на
ищците, като наследници на Д.Т.А., починал на 13.01.1985г. Видно от петитума на
исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците правото на собственост върху процесния имот и да бъдат осъдени да
предадат владението върху него. Приложено към исковата молба е Решение
№606/12.07.1999г. по гр.д.№167/1999г. на Районен съд- гр.Карнобат, влязло в
сила на 03.08.1999г., с което е признато за установено, на основание чл.11,
ал.2 от ЗСПЗЗ, по отношение на Поземлена комисия- гр.Сунгурларе, че С.Д.Г., К. Д.
Б. и Т.Д.А. имат право да възстановят собствеността си върху Нива, с площ от 2 805 кв.м., представляваща
част от имот планоснимачен №46, в кв.24 по плана на с.Дъбовица, Област Бургас. Представени
са 2 броя Решения №10453/12.10.2001г. на Поземлена комисия- гр.Сунгурларе,
/стр.538 и сл./, с които е отказано възстановяване правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на Нива, с площ от 2 805 кв.м., поради това, че имотът попада в регулацията на
с.Дъбовица и подлежи на възстановяване от Дирекция „Териториално и селищно
устройство и строителство“ към Община Сунгурларе.
С Определение №2053/13.10.2016г.
по ч.гр.д.№1647/2016г. на Бургаски окръжен съд, е определен като равен по
степен съд за разглеждане на делото Бургаски районен съд, поради отстраняване
от разглеждане на делото на всички съдии в Районен съд- гр.Карнобат. Образувано
е гр.д.№6198/2016г. на Бургаски районен съд,
10 състав. Производството е оставено без движение и са дадени указания на
ищците да уточнят обстоятелствената част на подадената искова молба. Постъпила
е молба, с която е посочено, че повдигнатия спор е за материално право по
смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Изложени са твърдения, че Поземлена
комисия- гр.Сунгурларе с Решение №10453/12.10.2001г. е признала право на
възстановяване единствено по отношение на частта от имота, попадаща в
регулация, като останалата част от имота, попадаща извън регулация е
възстановена на ответниците неправилно, с оглед на това, че целият имот е бил
собственост на наследодателя на ищците. Посочено е, че ищците владеят имота, но
в полза на ответниците е издаденото решение на Поземлена комисия- гр.Сунгурларе,
което обуславя правния интерес от делото. Дадени са указания за уточняване на
петитума на исковата молба. Постъпила е молба с вх.№18588/16.05.2017г., с която
е уточнено, че се иска да бъде установено, че наследодателят на ищците е притежавал
правото на собственост върху процесния имот към момента на образуване на ТКСЗ и
да бъде изменено горното решение на Поземлена комисия- гр.Сунгурларе.
Постановено е обжалваното определение, с което производството по делото е
прекратено. Изложени са мотиви, че предвид липсата на доказателства за
наличието на висящо производство по реда на чл.14, ал.1- 3 от ЗСПЗЗ и предвид
невъзможността такова да бъде образувано за в бъдеще предявеният иск се явява
недопустим.
Правните изводи, до които
достигна настоящия съдебен състав са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2
от ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявления в предвидения в закона срок могат
да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие с писмени
доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделски земи или
върху част от такива. Предмет на иска е правото на възстановяване на собствеността
върху земеделските земи. Пропускането на срока по чл. 10, ал. 1
ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за
допустимостта на установителния иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно
Тълкувателно решение №2/1996г. на ОСГК на ВС на РБ. Със съдебното решение се
признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, което се
извършва от общинската поземлена комисия по местонахождение на имота с оглед функцията
й на орган, овластен да се произнася по възстановяването. В случай, че
съдебното решение е влязло в сила след обнародването на обявлението, че е
изготвен план за земеразделяне, собствениците се обезщетяват по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. В този случай съдебно признатото право на възстановяване
на собствеността върху точно индивидуализирани обекти се трансформира в право
на собственост върху земи от държавния или общински фонд съгласно решение на
поземлената комисия. Пречка за реалното възстановяване на собствеността
представлява осъществяването на друго мероприятие или застрояването на имота,
на основание чл.10б от ЗСПЗЗ.
С Тълкувателно решение №4/2016г. на
ОСТК на ВКС, т.3А, е прието, че е недопустим иск с правна квалификация по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока
по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ или не е бил предявени иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до
12.05.2007г. В Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК на ВКС е посочено, че
правен интерес е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-
3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно
решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността
върху земеделски земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците
съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ.
В процесния случай не може да се
приеме, че е налице някоя от горепосочените хипотези. При положително за
страната решение по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие
определя земите, върху които се възстановява собствеността. В случай, че
съдебното решение е представено пред общинската служба по земеделие след обнародването
в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изготвен проект на плана за
земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл.10б от
същия закон- с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд
и/или с поименни компенсационни бонове. Решението на общинската служба по
земеделие се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, съгласно чл.14, ал.2 от ЗСПЗЗ и подлежи на обжалване
пред районния съд. По реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се разрешават спорове за
материално право с оглед на противопоставими права на други лица върху същия
имот при висящо административно производство по възстановяване на собствеността.
Не са представени доказателства или изложени твърдения за приключило реституционно
производство. Правилно Бургаски районен съд е намерил, че към момента на
подаване на исковата молба в съда- 05.01.2015г. не е налице възможност да бъде
образувано административно производство по реда на чл.14, ал.1- 3 от ЗСПЗЗ, с
оглед на изтеклия значителен период от време от постановяването на горепосочените
решения на Поземлена комисия- гр.Сунгурларе по проведеното реституционно
производство.
Предвид изричното изявление на ищците-
частни жалбоподатели за наличието на спор за материално право по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ не следва да бъдат обсъждани предпоставките за допустимост на
ревандикационен иск. С оглед на въведените твърдения за установяване на
владение върху имота са налице възможности за страна да защити правата си по
пътя на посесорната защита.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3838/07.06.2017г. по гр.д.№6198/2016г. на Бургаски
районен съд, 10 състав, с което е прекратено производството по делото, поради
недопустимост на предявения иск.
Определението полежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаване на
определението на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.