Решение по дело №343/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20191610100343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ДОПЪЛНИТЕЛНО  РЕШЕНИЕ

ГР.БЕРКОВИЦА, 30.12.2019 г.

Гр.д. 343/2019 година

        

Производството е по реда на чл.250 ГПК. Инициирано е по молба на ищцата Е.Н.К., чрез процесуалния й представител адв. Н.В. *** за допълване на постановеното на 27.11.2019 година  решение в частта за присъждане на издръжка за минал период.

В срока по чл. 250, ал.2 ГПК  не е постъпило становище от ответника.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намери, че не се налага разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Решението по гр.д. № 343/2019 г. е постановено на 27.11.2019 година. В срока за обжалване на решението е постъпила молба за допълването му от страна на ищеца, поради което последната е допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Ищцата е предявила иск с правно основание л.127, ал.2 СК с искане съдът да й предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Валентин, като определи местоживеенето му при нея. Поискала е ответникът да й заплаща в качеството й на майка и законен представител на детето и месечна издръжка в размер на 140 лева, като претендира такава и за минал период. Именно по иска с правно основание 149 СК съдът е пропуснал да се произнесе с постановеното решение.

Този иск съдът намира за основателен. Както е разяснено подробно в мотивите по основното решение, детето винаги е било отглеждано от майката, като бащата не е участвал в неговата издръжка. Временното й напускане на страната обаче, дало повод на въззивния съд при осъществяване на инстанционен контрол по гр.д. 721/2017 година по описа на РС – Берковица, да постанови детето да живее при баща си, а майката да заплаща месечна издръжка. Както бе пояснено и по – горе, въпреки решението, детето никога не е живяло при баща си, последният не е осъществявал пряка родителска грижа за него, нито е изплащал издръжка. Макар и да отсъствала временно, ищцата поверила грижите за детето на майка си и сама осигурявала средства за неговата издръжка. Затова и искът да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка за минал период е основателен.

Законът предвижда този минал период да е до една година от датата на предявяване на иска. В случая е претендирана издръжка „считано от датата на влизане в сила на решението по в.гр.д.201/2018 година на МОС”. Това решение е влязло в сила на 19.11.2018 година, т.е. претендирания срок е в рамките на предвидения от закона едногодишен такъв (ИМ е депозирана в съда на 17.06.2019 година).

По горните съображения  и на основание чл. 250, ал.2 ГПК СЪДЪТ

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Б.К.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.К. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на Валентин Благоев М. с ЕГН ********** по 140.00 лева месечна издръжка за минало време,  считано от  20.11.2018 година до 16.06.2019 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :