Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 17.2.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 - ти
състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7125 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано е по
искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която
са предявени срещу Х.Й.Г., М.П.Г., М.К.С.,
при условията на пасивна солидарна отговорност, искове, както следва:
- частичен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 59 274,01 швейцарски франка –
част от неплатена заета сума за
периода 10.11.2014 г. - 27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с допълнителни споразумения и
договори за встъпване в дълг от 10.11.2010 г. и 27.04.2012 г.;
- иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 720,00 лв., представляващи разноски за нотариални такси за периода 11.04.2018 г. –
27.05.2018 г. по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с
допълнителни споразумения и договори за встъпване в дълг от 10.11.2010 г. и
27.04.2012 г.
Ищецът
претендира още законна лихва от 29.05.2018 г. (датата на исковата молба) върху
главницата и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL36693 от 27.06.2008
г. е
предоставил на кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 53550 евро по курс
„купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 8190,00 евро по курс „купува”
за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за
покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски
франкове на 45 360 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита - за други разплащания, а кредитополучателят се e задължил да го върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Уговорен е краен срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви от 420 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита. Кредитополучателят е следвало да погасява кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва. Погасяването следвало да се извършва ежемесечно във
валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Съгласно
чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. По силата на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпвала без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 в случаите на
обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал.
2 банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си по установения от закона ред. Твърди, че
към договора за кредит са сключени девет допълнителни споразумения с дати 22.06.2009 г.,
28.06.2010 г., 10.12.2010 г., 17.12.2010 г., 12.09.2011 г., 28.05.2012 г.,
20.12.2012 г., 11.01.2013 г., 30.09.2013 г. С всички тях се признавал размерът
на дълга към датата на сключване на споразумението като в осем от
споразуменията (без това от 10.12.2010 г.) е договорено облекчено
погасяване на дълга, както и всички плащания във връзка с просрочията по
кредита да се преоформят чрез натрупване към непогасената част от главницата
като в седем от тях (допълнителни споразумения от 28.06.2010 г., 17.12.2010 г., 12.09.2011
г., 28.05.2012 г., 20.12.2012 г., 11.01.2013 г., 30.09.2013 г.) е предвидено
преоформянето да се извърши служебно. С допълнително споразумение от 10.12.2010
г. е предвидено върху дълга да се натрупва начислената, но непогасена през
периода лихва. Твърди, че с договор за встъпване в дълг от 10.11.2010 г.
ответникът М.П.Г., встъпва, при условията на чл. 101 от ЗЗД, като солидарен
съдлъжник, в задълженията на кредитополучателя по договора за кредит като с подписване
на договора М.П.Г. е декларирала, че е получила, запозната е и приема всички
условия по договора за кредит; с договор за встъпване в дълг от 27.04.2012г. ответницата
М.К.С. встъпва, при условията на чл. 101 от ЗЗД, като солидарен съдлъжник, в
задълженията на кредитополучателя - Х.Й.Г. и съдлъжника М.П.Г. по договора за
кредит като с подписване на договора М.П.Г. е декларирала, че е получила,
запозната е и приема всички условия по договора за кредит. С договор за цесия
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. между „Б.Р.С.“
АД и „Ю.Б.“ АД (с предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД) вземанията на „Ю.Б.“
АД по договора за кредит, ведно с прилежащите му допълнителни споразумения
и/или анекси, с кредитополучател Х.Й.Г. са прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД. С договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 27.05.2015 г. между „Б.Р.С.“
АД и „Ю.Б.“ АД вземанията на „Б.Р.С.“ АД по договора за кредит, ведно с
прилежащите му допълнителни споразумения и/или анекси и договори за встъпване в
дълг, с кредитополучател Х.Й.Г. и солидарни длъжници - М.П.Г. и М.К.С. са
прехвърлени обратно на „Ю.Б.“ АД. С нотариални покани с 1/ peг. № 693, том I, акт 103 от
06.03.2018г., 2/ peг. № 697, том I, акт 107 и 3/ peг. № 695, том I, акт 105 на нотариус
А.Г.с peг. № 031 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие СРС,
връчени съответно 1/ лично на 09.03.2018г., 2/ при условията на чл. 46 ГПК на
09.03.2018г. и 3/ лично на 09.03.2018г., длъжниците са уведомени, че вземанията
по договора за кредит, прехвърлен на „Б.Р.С.“ АД, са прехвърлени обратно на „Ю.Б.“
АД с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 27.05.2015г. С
нотариални покани с 1/ peг. № 692, том I, акт 102 от 06.03.2018г., 2/ peг. № 696, том I, акт 106 и 3/ peг. № 694, том I, акт 104 на
нотариус А.Г.с peг. № 031 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие СРС,
връчени съответно 1/лично на 09.03.2018г., 2/ при условията на чл. 46 ГПК на
09.03.2018г. и 3/ лично на 09.03.2018г., „Ю.Б.“ АД уведоми длъжниците, че
поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора
за кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканите „Ю.Б.“ АД
длъжниците в седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията
си към банката и ги уведоми, че в противен случай банката ще предприеме
действия и ще упражни правата си по договора. Ищецът твърди, че към датата
на исковата молба общото задължение на длъжниците възлиза на 130181,86
швейцарски франка и 720,00 лева, от които 98 336,24 швейцарски франка е
размерът на главницата за периода от 10.11.2014 г. до 27.05.2018г. и 720 лв. са
нотариалните такси за периода от 11.04.2018 г. до 27.05.2018 г. за връчване на
нотариални покани до ответниците. Към датата на исковата молба не са постъпили
никакви плащания от длъжниците, а непогасените вноски са както следва: 43
непогасени вноски за главница, считано от 10.11.2014 г. и 46 непогасени вноски
за лихва, считано от 10.08.2014 г., с което обосновава правен интерес от
завеждане на иска.
Ответниците
в отговора оспорват допустимостта и изцяло основателността на исковете.
Твърдят, че исковете са предявени от страна, по отношение на която не е
настъпил прехвърлителния ефект на договора за прехвърляне на вземания от
27.05.2015г., т.к. предходната цесия от 05.09.2008г. не е породила действие,
поради което, банката – ищец не притежавала правен интерес от завеждане на
исковете. Оспорват подписите на кредитополучателя и поемателите в договора за
кредит и допълнителните споразумения. Твърдят, че двете цесии не са породили
действие поради неизпълнение на специалните изисквания на закона – чл. 99, ал.
3 и 4 ЗЗД. В текста на представения договор за цесия от 05.09.2008 г. липсвали
цели страници и не били представени всички приложения, за които е посочено, че
са неразделна част от договора. Твърдят, че кредиторът не е предоставил
договорената по кредита сума на кредитополучателя, че в договора за кредит не е
посочена конкретна сметка, по която се извършва усвояването и, че съгласно
договора сметката била „блокирана“ и усвояване от блокирана сметка не можело да
се извърши. Оспорва твърдението, че е предоставен кредит „в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 53550 евро“, както и, че е предоставен
кредит в швейцарски франкове. Оспорва твърдението, че се дължи връщане на
кредита във валута, в която същият е усвоен – швейцарски франкове, т.к.
кредитът не е усвояван в тази валута. Оспорва твърдението, че кредитът е станал
автоматично предсрочно изискуем, считано от 09.03.2018 г. В отговора се твърди
още, че е неравноправна по см. на чл. 143 ЗПП, съответно – нищожна, клаузата на
чл. 6 от договора, предвиждаща, че погасяването на кредита ще се извършва в
швейцарски франкове. Оспорва се приложеното извлечение от счетоводните книги,
твърди се, че е с невярно съдържание, не е счетоводен документ, не е подписано
от лица, отговорни за извършване на стопански операции. Твърдят, че в
погасителния план никъде не е посочена валутата на дължимите вноски. Твърдят,
че банката не притежавала право на иск, т.к. по отношение на процесния кредит
не са настъпили предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем; че
целият валутен риск от промяна на курса на швейцарския франк е за сметка на
кредитополучателя; твърдят още, че е налице заобикаляне на закона със
сключването на двата договора за встъпване в дълг, т.к. „Б.Р.С.“ АД не е
кредитна институция; твърдят, че са извършвани погасявания по кредита. Навеждат
доводи за неравноправност и нищожност на клаузи, свързани с изчисляване на
претендирани лихви и месечна такса за управление, които, предвид, че по делото
не се претендират лихви или такси за управление, съдът счита за неотносими,
поради което – не ги обсъжда в настоящото.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа исковата молба, оспорва твърденията
за недопустимост и неоснователност. Потвърждава, че двата договора за цесия не
са представени с цялото си съдържание, т.к. същите съдържат информация и за
други договори за кредит, които съдържат лични данни на трети лица. Твърди, че
сметката, по която се предоставял кредита била блокирана, т.к. е била с
определена цел и сумата по нея се усвоявала при определени условия. Посочва, че
съгласно клаузата на чл. 1 на договора за кредит в деня на усвояване на кредита
страните подписвали приложение, в което посочвали приложимия към датата на
усвояване на предоставената сума курс „купува“ на швейцарския франк, както и
съобразно този курс – размера на кредита в тази валута. Посочва, че чл. 23 от
договора за кредит изрично предвижда, че швейцарският франк е валута с
променлив курс и съществува риск от повишаване размера на вноските, че в чл. 2,
ал. 3 от договора за кредит страните изрично са договорили, че отпуснатият
кредит в швейцарски франкове се превалутира в евро и кредитополучателят е дал
съгласие за извършване на тези действия от банката без да е необходимо
последващото му одобрение или съгласие. С молба за усвояване на кредита
кредитополучателят е поискал сметката да бъде заверена със сума във швейцарски
франкове. В молбите си за предоговаряне на кредита ответниците посочвали суми,
написани собственоръчно в швейцарски франкове. Твърди, че в горната част на
погасителния план е посочена валутата, в която се дължат вноските. Навежда
доводи, че капитализирането на лихвата е в интерес на длъжниците по кредита.
Освен това, твърди, че съгл. чл. 309а ТЗ, на кредиторът се дължат разноски по
събиране на вземането, а разноските, извършени за уведомяване за предсрочна
изискуемост са такъв вид разноски. В допълнителната искова молба ищецът навежда
възражения срещу твърденията за неравноправни клаузи на ответника в отговора
относно уговорките за лихви, а в отговора на допълнителната искова молба
ответниците поддържат и доводите си за неравноправни клаузи, които съдът, счита
за неотносими, с изключение на твърденията и доводите относно клаузите за
капитализиране на лихвите, поради което – не ги обсъжда в настоящото.
В
отговора на допълнителната искова молба ответниците поддържат първоначалният
отговор. Твърдят нищожност на клаузите на всички допълнителни споразумения,
приложени към договора за кредит. Твърдят, че клаузите на двата договора за
цесия са неравноправни, защото са довели до съществено изменение на
първоначалните уговорки по договора за кредит, изразяващо се в начисляване на
лихва върху лихва, както и в неправомерното разпределение на погасителните
вноски. В първото открито съдебно заседание оспорват автентичността на
подписите върху договора за кредит и допълнителните споразумения.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
за сумата от 59
274,01 швейцарски франка – част от
неплатена заета сума за периода 10.11.2014 г. - 27.05.2018 г.
Относно
материалноправната и процесуалноправна легитимация на страните по делото:
От процесния
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008г. се установява, че между банката -
ищец (с предходно наименование „Ю.и Е.Д.Б.“ АД) и Х.Й.Г. е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави на ответника кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 53550 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита като от тази сума
равностойността в швейцарски франкове на 8190 евро е за покупка на определен в
договора недвижим имот – апартамент, а равностойността в швейцарски франкове на
45360 евро – за други разплащания (чл. 1, ал. 1). От приетото по делото
заключение на вещото лице по съдебно-графологична експертиза се установява
автентичност на подписа, поставен от ответника като кредитополучател, съответно
– възражението на ответника, че не е подписвал договора за кредит е
неоснователно. Договорено е, че в деня на усвояване на кредита страните са
подписали приложение №1 към процесния договор, в което
посочват приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове (чл. 1, ал. 3). Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо от процесния договор
разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
в банката и се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
„купува“ швейцарски франкове към евро на банката за съответната валута в деня
на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро (чл. 2, ал. 3). Договорено е, че крайният срок за
погасяване на погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на
усвояване (чл. 5, ал. 1); кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6,
ал. 1) като погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен
и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2, изр. първо); в случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата не е
осигурена дължимата сума в швейцарски франкове по сметката на кредитополучателя,
но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита може да с извърши и в лева и в евро след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския
франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката (чл. 6, ал.
2, изр. второ). Договорът е сключен
в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ).
От приетото заключение
на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
на 15.07.2008 г. по сметка на кредитополучателя е предоставена сума в размер на
88401 швейцарски франка с основание
„усвояване на кредит“. На същата дата сумата от 88400,34 евро са превалутирани
в евро като стойността на закупеното евро е 53550 евро по кроскурс CHF/EUR
1.650800. В
приложените по делото допълнителни споразумения ответникът е признал размера на
дължимите суми по договора за кредит (т. I от
допълнителното споразумение с дата 22.06.2009 г., чл. 2
от допълнителното споразумение с дата 28.06.2010 г., чл. 2 от допълнителното
споразумение с дата 17.12.2010 г., чл. 2 от допълнителното споразумение с дата
12.09.2011 г., чл. 2 от допълнителното споразумение с дата 28.05.2012 г., чл. 2
от допълнителното споразумение с дата 11.01.2013 г., чл. 2 от допълнителното
споразумение с дата 30.09.2013 г.), а с договорите за встъпване в дълг от
10.11.2010 г. и 27.04.2012 г. изрично е признато предоставянето на договорената
сума за банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
53550 евро. Доколкото заявеното от ответниците в споразуменията и договорите за
встъпване в дълг е извънсъдебно
признание на неизгоден за тях факт и поради това – с доказателствена стойност,
и предвид установеното със
заключението на вещото лице за усвояване на договорената сума, съдът приема, че
банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателя
уговорената в договора за кредит сума, а за последният е възникнало
задължението да я върне.
От приложения договор за встъпване в
дълг от 10.11.2010 г. се установява, че ответницата М.П.Г. се е задължила да
отговаря за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по процесния
договор за кредит на осн. чл. 101 ЗЗД. От приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-графологична експертиза се установява автентичност на подписа, поставен
от ответницата М.П.Г., както и на подписа на
ответника Х.Й.Г. като кредитополучател върху договора за встъпване в дълг, съответно – възражението на
ответниците, че не са подписвали договора за встъпване в дълг е неоснователно. Следователно, е доказано, че за ответницата М.П.Г. е
възникнала пасивна солидарна отговорност спрямо банката за задължения на кредитополучателя
по процесния договор за кредит.
От приложения договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. се установява, че ответницата М.К.С. се е задължила да отговаря за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит на осн. чл. 101 ЗЗД. От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-графологична експертиза се установява автентичност на подписа, поставен от ответницата М.К.С., както и на подписа на ответника Х.Й.Г. като кредитополучател върху договора за встъпване в дълг, съответно – възражението на ответниците, че не са подписвали договора за встъпване в дълг е неоснователно. Следователно, е доказано, че за ответницата М.К.С. е възникнала пасивна солидарна отговорност спрямо банката за задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит.
Установява се от приложения Договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. и приложение към
него, че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземането си по процесния договор
за кредит, а с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 27.05.2015
г. и приложение към него „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило вземането по процесния
договор за кредит на банката.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че след първата цесия цесионерът „Б.Р.С.“ АД и кредитополучателя
Х.Й.Г. са
сключили осем допълнителни
споразумения с дати: 22.06.2009
г., 28.06.2010 г., 10.12.2010 г., 17.12.2010 г., 12.09.2011 г., 28.05.2012 г.,
11.01.2013 г., 30.09.2013 г. (по делото е приложено и допълнително споразумение
от 20.12.2012 г., за което ищецът е заявил, че се отказва да бъде прилагано като
писмено доказателство). От приетото
по делото заключение на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза се
установява автентичност на подписа, поставен от ответника Х.Й.Г. върху допълнителните
споразумения, съответно
– възражението на ответника, че не е подписвал допълнителните споразумения е
неоснователно.
От писмените
доказателства се установява, че ответницата М.П.Г. е подписала допълнителните споразумения
с дати: 10.12.2010 г., 17.12.2010 г., 12.09.2011 г., 28.05.2012 г., 11.01.2013
г., 30.09.2013 г. От приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-графологичната експертиза се установява автентичност на подписа,
поставен от ответницата М.П.Г. върху допълнителните споразумения с дати 10.12.2010 г., 17.12.2010 г.,
12.09.2011 г., 28.05.2012 г., 11.01.2013 г., съответно – възражението на ответницата, че не е
подписвала тези допълнителните споразумения е неоснователно. От заключението на
вещото лице по съдебно-графологична експертиза се установява, че М.П.Г. вероятно не е подписала
допълнителното споразумение от дата 30.09.2013 г., поради което, съдът приема,
че това споразумение не следва да се прилага в отношенията между ответницата М.П.Г.
и ищеца.
От писмените
доказателства се установява също, че ответницата
М.К.С. е
подписала допълнителните споразумения с дати: 28.05.2012 г., 11.01.2013 г.,
30.09.2013 г. От приетото
по делото заключение на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза се
установява автентичност на подписа, поставен от ответницата М.К.С. върху допълнителните
споразумения с дати: 28.05.2012 г., 11.01.2013 г., 30.09.2013 г., съответно – възражението на ответницата,
че не е подписвала тези допълнителните споразумения е неоснователно.
В споразуменията страните са се
договорили, че със същите се изменя договора за кредит, а „Б.Р.С.“ АД е посочен
изрично като кредитор по договора за кредит. Не се твърди, а и не се доказва по
делото ответниците да
са сключили с „Б.Р.С.“ АД друг договор за
кредит, идентичен по номер с процесния и споразуменията
да са към този друг договор. Ясно изразена е волята на ответниците с
допълнителните споразумения да изменят клаузи в процесния договор за кредит с
новия кредитор. Изявлението за знание за извършената цесия е извънсъдебно
признание на неизгоден за ответника факт и оценката му, наред със сключените
допълнителни споразумения, доказва, че ответниците са били уведомени за
извършената цесия. Уведомяването
на длъжника от предишния кредитор, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето,
а условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица. До
съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на
кредитор по отношение на цедирания длъжник (в т. см. решение № 139/27.04.2008г.
на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г.). В настоящия случай не са наведени възражения,
че след извършената цесия от 05.09.2008 г. плащанията по кредита са отишли в
полза на първоначалния кредитор, няма събрани такива доказателства; първоначалният
кредитор – банката, не само че не оспорва валидността на извършената цесия, но
и се позовава на същата, установява се волята на ответниците да третират „Б.Р.С.“
АД за кредитор по договора за кредит, поради което неуведомяването от банката на
длъжника за цесията не се отразява на валидността и съществуването на вземането,
не се отразява и на валидността на допълнителните споразумения.
От
приложената нотариална покана с рег. № 693/06.03.208 г., том 1, акт 103 на нотариус
А.Г.се установява, че на 09.03.2018 г. цедентът „Б.Р.С.“ АД е уведомил ответника
Х.Й.Г. за втората цесия като поканата е връчена лично на ответника. От
приложената нотариална покана с рег. № 697/06.03.208 г., том 1, акт 107 на н-с А.Г.се
установява, че на 09.03.2018 г. цедентът „Б.Р.С.“ АД е уведомил ответницата М.П.Г.,
чрез сина й Х.Й.Г., за втората цесия. Уведомлението е връчено на адреса,
посочен в договора за встъпване в дълг и допълнителните споразумения. Съгласно
чл. 30 от договора за кредит всички уведомления и изявления във връзка настоящия
договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако
по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка,
или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните,
посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса
си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата
страна като посочи новия си адрес, а до получаване на такова уведомление всички
съобщения, достигнали до стария адрес, ще се счит.ат за получени. В случая не
се твърди и не са събирани доказателства ответницата М.П.Г. да е променяла
заявения адрес и да е уведомявала за това ищеца. Следователно, нотариалната
покана е редовно връчена на ответницата. От приложената нотариална покана с
рег. № 695/06.03.208 г., том 1, акт 103 на н-с А.Г.се установява, че на
09.03.2018 г. цедентът „Б.Р.С.“ АД е уведомил ответницата М.К. Стефаноа за
втората цесия като поканата е връчена лично на ответницата. Следователно,
цедентът по втората цесия е уведомил длъжниците по договора за кредит за
извършеното прехвърляне на вземането. За изчерпателност, следва да се отбележи,
че от справка в ТРРЮЛНЦ към АВ се установява, че считано от 29.11.2019 г.
дружеството „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД е универсален правоприемник на „Б.Р.С.“ АД, а
считано от 04.02.2020 г. „Ю.Б.“ АД е универсален правоприемник на „И А.Б.Л.Б.“
ЕАД. Следователно, ищецът е универсален правоприемник на правата и задълженията
на дружеството „Б.Р.С.“ АД и като такъв встъпва автоматично в правата и
задълженията на праводателя си без да са необходими специални уведомления до
насрещните страни.
Поради гореизложеното, съдебният
състав приема, че по делото е установена материалноправната и процесуалноправна
легитимация на ищеца да предяви исковете срещу ответниците по делото.
Относно
съществуването на претендираното вземане и неговия размер:
Ответниците
са физически лица, на които по силата на сключения с банката договор е
предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други разплащания. Не
се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът
да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
страна на ответниците, поради което същите имат качеството на потребители по
см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява
търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответниците са
приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.
Настоящият
състав споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019г. по т.
дело № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която е неравноправна
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За формиране на този
извод съдебният състав се е позовал на задължителната практика на СЕС,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от 22.02.2018 г. по
дело С-119/17, EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13,
EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU:C:2015:262, решение
от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/, както и практиката на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС,
II т. о./.
Съгласно чл.
21, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно
в евро/лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за
датата на превалутирането като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на
банката. С чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и
превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С чл. 23, ал. 2 кредитополучателят
е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и
че е съгласен с настъпването им. С клаузата на чл. 23 кредитополучателят е поел
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро.
Разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Договорната клауза на чл. 23, ал. 1 не
отговаря на изискването за яснота и разбираемост.
По делото не
са представени доказателства банката да е представила на кредитополучателя
подобна информация и да му е разяснила реално икономическите аспекти и рискове
на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Поради това,
кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Предвид липсата на
информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския
франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици
върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със сключването
на договора за кредит в тази валута, и се е съгласил с установените
предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, вкл. на изявлението в чл. 23, ал. 2 от договора, че е
„запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора“. С непредоставянето на необходимата
информация на потребителя, банката като икономически по-силна страна е нарушила
принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в
хода на неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл. 23, ал. 1 е
довела до значителна неравнопоставеност между страните. Потребителят не е
защитен и от клаузата на чл. 21, ал. 1 от договора, тъй като упражняването на
правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Поради това че с клаузата на чл. 23, ал. 1 във вреда на потребителя върху него
се прехвърля изцяло валутния риск, в процесния договор е създадено значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, т.
19 ЗЗП. Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. От показанията на свидетеля на ищеца – С.С. не се
установява клаузите на процесния договор за кредит да са индивидуално
договорени; свидетелят С. сочи, че не е работила по процесния договор. Предвид
изложените по-горе съображения, клаузата на чл. 23, ал. 1 е неравноправна, тъй
като не е индивидуално договорена, последиците от нея са цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин,
така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в
нарушение на принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Предвид неравноправния й характер, спорната клауза се явява нищожна на
основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. Съгласно изр. второ в случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева
или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита може да се извърши
от банката, освен във валутата на кредита, и в лева или евро след служебното им
превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския
франк към лева/евро, за което кредитополучателят е подписването на настоящия
договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора е проявление на поетия от
кредитополучателя с клаузата на чл. 23, ал.1 от договора валутен риск, приета
по изложените по-горе съображения за неравноправна, и поради това, клаузата на
изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора е също неравноправна и съответно –
нищожна на основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без
клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 23, ал. 1, тъй като и без тези
клаузи не се изменя естеството на основния предмет на договора.
С чл. 1 от
договора за кредит е уговорено кредитният лимит да се предостави в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 53550 евро. В чл.
2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, но
сметката е блокирана и практически кредитополучателят не е имал достъп до тази
сметка. Съгласно чл. 2, ал. 3 швейцарските франкове от блокираната сметка се
превалутират служебно от банката в евро по курс „купува“ швейцарския франк към
евро на банката за съответната валута в деня на усвояването и се превеждат по
еврова сметка на кредитополучателя в банката. Следователно, страните са договорили
сумата да бъде предоставена в евро, реален паричен поток от банката - кредитор
към кредитополучателя в швейцарски франкове не е осъществен, а действителното
усвояване на кредита е в евро - резервната валута на страната (режимът на
Паричен съвет е регламентиран в чл. 29 и сл. на ЗБНБ). С
решение № 136 от 20.01.2021г. по т. дело № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд. съдебният
състав е формирал извод, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната
валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове),
уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута,
договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и
връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове). За
да даде този отговор, съдебният състав се е позовал на задължителната практика
на Съда на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на
правото на ЕС (определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и
решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703), както и на практиката
на ВКС (решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. №
2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. №
1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. №
1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020г. по т. д. №
2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.). Видно от съдържанието на договора за кредит
кредитополучателите са изразили ясно съгласието си да получат равностойността
на 53550 евро във франкове. Съгласието му се установява и от приложените по делото две искания с
дати 15.07.2008 г. за усвояване на суми по кредит №36693 от 27.06.2008, в което
изрично е заявено искане за заверяване на сметка на кредитополучателя със
сумата от 88400 швейцарски франка, както и със сумата от 88401 швейцарски
франка. На същата дата – 15.07.2008 г. кредитополучателят е направил искане по
договор за жилищен кредит HL36693 / 27.06.2008 г. срещу сумата от
88 400,36 швейцарски франка да закупи сума в евро по курс 1.6508003. Волята
на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове, равностойни на 53
550 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, оформен
като приложение към договора и представляващ неразделна част от него, е ясно
изразена в клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал.
1 и ал. 2 от процесния договор. Приложените по делото погасителни планове към допълнителните
споразумения съдържа точно, ясно и разбираемо посочване на дължимите вноски по
кредита, изразени в швейцарски франкове - падеж, вноска за лихва, вноска за
главница, месечна вноска, такса, застраховка, общо. Уговорката за предоставяне
на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на
швейцарски франкове на 53 550 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита определя основна,
характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на специални
разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ. Обстоятелството,
че реален паричен поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски
франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на
разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не
в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор,
въз основа на заявени от кредитополучателя искане за усвояване на суми по
кредита с посочен размер на швейцарските франкове и искане за превалутиране с
посочени размер на швейцарските франкове и курс на швейцарския франк към
еврото, не обуславя извод, че договорът е сключен в резервната валута на
страната (евро), т. е. че валутата, в която е договорен и предоставен кредитът,
е евро (в т.см. Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС, ТК, II отд.).
Предвид уговорката за предоставяне на равностойността в
швейцарски франкове на определена сума в евро по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита; че курс „купува“ на
швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“
на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката, изрично посочване от кредитополучателя в
искането за усвояване на кредита и искането за откупуване на конкретен размер
швейцарски франкове в евро по конкретен обменен курс, следва да се направи
извод, че механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият
обменен курс са изложени ясно, така че средният потребител, относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз
основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи
от договора за кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния
курс.
Предвид
изводът по-горе за нищожност поради неравноправност на клаузата за поемане на
валутния риск от кредитополучателите (чл. 23, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ
от процесния договор) и предвид това, че кредитополучателя е формирал ясно
съгласие да му бъде предоставен кредит във франкове и като е посочил изрично
приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро към датата на
усвояването, въпросът за наличието на дължими суми по процесния договор следва
да се реши като се обследва наличието на дължими суми при хипотеза, че е
предоставен кредит в равностойността на швейцарски франкове на 53550 евро по
първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита (1,6508003).
Установява
се от допълнителните споразумения, че страните са договаряли т. нар.
капитализиране на лихва - преоформяне на просрочена лихва към главницата по
кредита (т. IV от допълнително споразумение от 22.06.2009 г., чл. 3 от
допълнително споразумение от 28.06.2010 г., чл. 2 от допълнително споразумение
от 17.12.2010 г., чл. 3 от допълнително споразумение от 12.09.2011 г., чл. 3 от
допълнително споразумение от 28.05.2012 г., чл. 3, ал. 3 от допълнително
споразумение от 11.01.2013 г., чл. 3, ал. 3 от допълнително споразумение от
30.09.2013 г.). Съдът споделя формираната съдебна практика, че уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ,
какъвто не е настоящия случай (в т.см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е настоящия случай. Поради това,
съдът приема, че размерът на дължимата главница следва да се обследва без
уговорките в допълнителните споразумения за капитализиране на лихвата.
Съгласно
чл. 18, ал. 1, изр. първо от договора за кредит кредиторът може да направи
кредитът изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване на която и да
е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора. Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
задължението за главница не е погасявано от 10.11.2013 г., за лихвата – от
10.01.2015 г., за таксите - от 08.01.2015 г., за застраховки – от 24.08.2015 г.
и, че към датата, на която кредитът е направен предсрочно изискуем е имало
неплатени вноски по главница, лихви, такси и застраховки. Следователно, за
банката е възникнало правото да направи кредитът предсрочно изискуем.
От
приложената нотариална покана с рег. № 692/06.03.208 г., том 1, акт 102 на н-с А.Г.се
установява, че на 09.03.2018 г. ищецът е уведомил ответника Х.Й.Г., че поради
просрочие на вноските по договора за кредит е направил същия предсрочно
изискуем. Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради
просрочени вноски е връчено на 09.03.2018 г. на ответницата М.П.Г., чрез сина й
Х.Й.Г., с нотариална покана с рег. № 696/06.03.208 г., том 1, акт 106 на н-с А.Г..
Уведомлението е връчено на адреса, посочен в договора за встъпване в дълг и
допълнителните споразумения. Доколкото не се твърди и не са събирани
доказателства ответницата М.П.Г. да е променяла заявения адрес и да е
уведомявала за това ищеца, на осн. чл. 30 от договора за кредит, съдът приема,
че нотариалната покана е редовно връчена на М.П.Г.. От приложената нотариална
покана с рег. № 694/06.03.208 г., том 1, акт 104 на н-с А.Г.се установява, че
на 09.03.2018 г. ищецът е уведомил ответницата М.К.С., че поради просрочие на
вноските по договора за кредит е направил същия предсрочно изискуем. Следователно, към датата на която кредитът е направен
предсрочно изискуем от банката са били налице обективните обстоятелства за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем (просрочени вноски) и субективния
елемент – уведомление, че кредитът е направен предсрочно изискуем, връчено на
длъжниците и поради това, съставът приема, че кредитът е направен валидно
предсрочно изискуем, считано от 09.03.2018 г.
На
база информацията в експертизата и писмените доказателства по делото за
извършените по договора за кредит погасявания на главница съдът направи
собствени изчисления на дължимата сума като не прилага нищожната клаузата за
капитализиране на лихвите и при условие, че кредитът е направен предсрочно
изискуем, и установи, че дължимата по договора за кредит сума за периода
10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. е в размер на 88130,15 швейцарски франка. Ищецът
претендира вземането частично – за сумата от 59274,01 швейцарски франка за
периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. Действителният размер на вземането превишава
частично претендирания, поради което искът
е основателен.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за разноски:
С чл.10, т.
3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските,
свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията, както и разноски по организиране и провеждане на принудително
изпълнение върху предоставеното обезпечение. С приложените по делото нотариални
покани кредиторът е отправил уведомления за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, което е елемент от фактическия състав за основателно предприети
принудителни действия, поради което, ответниците следва да бъдат осъдени да
платят направените от ищеца разноски за връчване на нотариалните покани. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че непогасените
нотариални такси за периода 11.04.2018 г. – 28.05.208 г. са в размер на 720 лв.,
колкото са претендирани, поради което, искът
следва да бъде уважен в пълен размер.
По
разноските:
С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят
направените разноски – за сумата от 4428,80 лв. –
съдебно-деловодни разноски и 4253,28 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският
градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Й.Г., ЕГН **********, М.П.Г., ЕГН **********, М.К.С., ЕГН **********, да заплатят
СОЛИДАРНО на Ю.Б. АД, ЕИК *****,
както следва:
на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 59274,01 швейцарски франка,
представляваща част от главница за
периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с допълнителни споразумения и
договори за встъпване в дълг от 10.11.2010 г. и 27.04.2012 г., заедно със законната
лихва от 29.05.2018 г. до окончателното плащане;
на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 720 лв., представляваща разноски за нотариални такси за периода 11.04.2018 г. –
27.05.2018 г. по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с допълнителни
споразумения и договори за встъпване в дълг от 10.11.2010 г. и 27.04.2012 г.
ОСЪЖДА Х.Й.Г., ЕГН **********,
М.П.Г., ЕГН **********, М.К.С., ЕГН **********, да
заплатят на Ю.Б. АД, ЕИК *****, на
осн. чл. 78 ГПК, сумата от 4428,80 лв. –
съдебно-деловодни разноски и 4253,28 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: