№ 1637
гр. Варна, 11.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20253100900367 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД против Г. С. Г. от гр. Варна искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК
за установяване вземане по Заповед № 5139/16.09.2024 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 10634/2024 г. по описа на ВРС.
Исковата молба е редовна.
Размяната на книжа е приключила с подаване на отговор от назначения
особен представител на ответника.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Писмените доказателства към исковата молба ще бъдат допуснати до
приемане. Допустимо и относимо се явява и искането за ССЕ с поставени от
ищеца въпроси, допълнени в отговора по иска.
Допустими се явяват и отправените искания по чл. 190 от ГПК в
отговора по исковата молба, поради което и ще бъдат уважени.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с която заявени претенции против Г. С. Г. от гр. Варна, с
правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за приемане установено в отношенията
между страните, че Г. С. Г. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следните
суми, за които е издадена Заповед № 5139/16.09.2024 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 10634/2024 г. по описа на ВРС: 56798.19 лева –
главница по договор за потребителски кредит № FL******* от 01.03.2023 г.,
възнаградителна лихва в размер на 3479.13 лева за периода 01.11.2023 г. –
26.05.2024 г.; 3423.14 лева – мораторна лихва за периода 01.11.2023 г. –
04.08.2024 г.
ДОПУСКА до приемане писмените доказателства, представени към
1
исковата молба.
ДОПУСКА ССЕ, вещото лице по което, след съобразяване
доказателствата по делото и кредитното досие на потребителя, да даде
отговор на въпросите, поставени с ИМ и с отговора.
При отговор на въпрос 1 от ИМ, във връзка с размер на дължимите
главница и лихви, да посочи какъв лихвен процент е приложен, включително
по отношение на мораторната лихва и върху какви главници е изчислен (при
необходимост по периоди, в табличен вид).
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 800 лева, вносим от
ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение с
представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. А., която да се уведоми за изготвяне на
заключението и представянето му по делото в срока по чл. 199 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на осн. чл. 190 от ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи в заверен за вярност вид:
1. извлечение от банкова сметка с IBAN BG *********************
и IBAN BG ******************** за периода 01.03.2023 г. – 11.06.2025
г.
2. доказателства за погасяването на посочените в чл. 2 т.3 от договора
за кредит, суми по потребителски кредити;
3. кредитното досие по договора;
4. застрахователната полица по застраховка „Защита на плащанията“,
описана в чл. 3, ал.11, т.2 от договора с плащанията по същата.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в съдебно заседание да уточни начина на
плащане от потребителя на вноските по застраховката – еднократно или
разсрочено, както и в кои разпоредби в договора е посочен начина на
формиране на ГПР и как се формира.
НАСРОЧВА производството за 08.12.2025 г. от 14.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото
определение.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад:
В исковата молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че по силата на
договора за кредит от 01.03.2023 г., сключен с ответника Г. С. Г.ве от гр. Варна
е предоставила на последния сума в размер на 60 000 лева – кредит за текущо
потребление със срок на издължаване 01.03.2031 г. За кредита е приложена
годишна лихва за първите шест месеца от срока при фиксиран ГЛП в размер
на 4.99%, а от седмия месец до крайния срок възнаградителната лихва е
изчислена при прилагане на ПГЛП плюс фиксирана надбавка в размер на
4.34%. Сочи, че за референтен лихвен процент по договора се ползва
референтния лихвен процент ПРАИМ на банката за необезпечени кредити в
съответната валута. Изрично настоява, че от момента на сключване на
договора за кредит до обявяването му за предсрочно изискуем, размерът на
възнаградителната лихва не е променян, т.е. прилаган е в размер на 4.55%. По
отношение на мораторната лихва посочва, че същата е начислена за периода
2
на забава върху всички падежирали, непогасени вноски за главница, поради
предсрочната изискуемост на задълженията.
На 02.10.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на
вноските за главница, а на 01.11.2023 г. и за лихви, с което е изпаднал в забара.
Поради формирано просрочие на вноски, банката е направила кредита
предсрочно изискуем от 26.05.2024 г. с връчена покана до длъжника, в която е
даден срок за доброволно изпълнение. Воля за предсрочна изискуемост се
изразява и с депозирането на ИМ, при нарочно изявление в тази насока.
Поради горното е инициирано заповедно производство за сумите по
установителния иск, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, а поради връчване на заповедта на длъжника с прилагане на чл. 47 от
ГПК и след указания на заповедния съд е предявен и настоящия иск.
Правна квалификация на правата: чл. 422 ал.1 от ГПК, вр. члм. 430, ал.1
от ТЗ.
Назначеният особен представител оспорва основателността на иска.
Счита, на първо място, че банката е отпуснала кредита необосновано и без
задължителната предварителна оценка на платежоспособността на
получателя, включително ако се проследи историята на записванията по
партидите в ТР, на двете дружества, в които е съдружник ответника. Освен
това оспорва изобщо превод на сумата по кредита по сметка на потребителя,
още по-малко заплащане от страна на банката на задължения на
кредитополучателя към други финансови институции, така както е разписано
в договора, че да се дължи връщане на суми.
Оспорва се и настъпилата предсрочна изикуемост като в тази връзка се
настоява, че потребителят не е надлежно уведомен от банката (при анализ на
представените в тази връзка доказателства), уведомление при приложение на
чл. 47 от ГПК няма значение на лично връчване в този случай, а изявлението
за предсрочна изискуемост, отправено с ИМ няма обвързващо за ответната
страна действие, когато се представлява от особен представител. След като
към датата на заявлението предсрочна изискуемост не е настъпила,
кредиторът може да претендира единствено падежирали вноски, но не и
остатъкът. В условия на евентуалност сочи, че ако се приеме предсрочна
изискуемост е настъпила след датата на сезиране на заповедния съд, то искът
по чл. 42 от ГПК е недопустим, тъй като в този случай ищецът следва да заяви
осъдителна претенция.
Отсъстват безспорни факти по делото:
Ищецът, при условия на пълно и главно доказване следва да установи
валидност на правоотношението, изправност – предоставяне на сумата,
изпадане на кредитополучателя в просрочие, настъпване предпоставките за
предсрочна изискуемост, визирани в договора, обявяване на такава към
сочените моменти, дължимите суми по пера и размер, прилагане на един и
същ лихвен процент за целия срок за договора.
Ответникът следва да докаже плащане. По останалите твърдения не
дължи провеждане на насрещно доказване.
В първо по делото заседание ищецът може да поясни и допълни ИМ и
представи доказателства във връзка с твърденията по отговора, а ответникът –
да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи към
отговора.
3
Страните са ангажирали доказателства. Преклузия по доказателствата
настъпва в първо по делото заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4