РЕШЕНИЕ
№ 5536
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия М.а
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия М.а Въззивно гражданско дело №
20221100511684 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 8096 от 15.07.2022 г. по гр.д.№ 72993 по описа за 2021 г.
на СРС, 145-ти състав се: ОСЪЖДА М. Т. М. да заплати на "Топлофикация
София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 2069, 29 лв., представляваща съответна част /1/2/ от стойността
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер 334708,
находящ се в гр. София, ж.к.“*****, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 325, 34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019
г. до 21.10.2021 г. върху вземането за топлинна енергия; сумата от 21, 57 лв. -
съответна част /1/2/ от главница за дялово разпределение за периода
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
2083, 11 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за
1
топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
335, 40 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 4, 57 лв. -
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 21.10.2021 г.;
ОСЪЖДА П. Т. М., да заплати на "Топлофикация София“ АД, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
2069, 29 лв., представляваща съответна част /1/2/ от стойността на доставена
от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер 334708, находящ се в
гр. София, ж.к.“*****, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 325, 34
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
21.10.2021 г. върху вземането за топлинна енергия; сумата от 21, 57 лв. -
съответна част /1/2/ от главница за дялово разпределение за периода
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
2083, 11 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
335, 40 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 4, 57 лв. -
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 21.10.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба от П. Т. М., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца са
били приети за основателни.
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Сочи, че не било
доказано реално потребеното количество топлинна енергия. Твърди в имота
да няма отоплителни тела. Начислената топлинна енергия касаела сградна
инсталация, но размера й бил несъответен и начислен на пълен отопляем
обем. Потребена била и топла вода. Твърди, че дружеството не било издало
месечни фактури – съобщения за дължимата сума, което представлявало
нарушение на ОУ. По делото не били представени изравнителни сметки.
Неправилно СРС бил приел, че от ответника не се твърди плащане за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
Иска се от съда да отмени в обжалваната му част първоинстанционното
2
решение и да постанови друго с което да отхвърли тези претенции.
Претендират се разноски.
Въззиваемият М. Т. М. не взема становище по въззивната жалба.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
не депозира отговор по въззивната жалба. В хода на производството излага
становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „МХ Елвеко” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 27.07.2022 г.
Въззивната жалба е била подадена на 01.08.2022 г.
Следователно въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
С оглед доводите във въззивната жалба настоящата инстанция
приема същата за допустима, налице е правен интерес от обжалване.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че
ответниците са наследници на Ц. Т.а М.а при равни квоти в наследството.
Наследодателката на ответниците била собственик на недвижим имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“*****, аб.334708. По делото било установено, че
процесния имот бил топлофициран. Действително, представените от ищеца
извлечения от сметки и съобщения към фактури били частни документи и не
се ползвали с материална доказателствена сила, но по делото било допуснато,
изслушана и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. От
последното се установило реално потребеното количество. Същото било
отчетено по електронен път чрез електронно устройство, а отчета бил
документиран. От отчетеното количество били приспаднати технологичните
3
разходи и същите били за сметка на ищцовото дружество. Установило се, че
за целия период за който ищеца претендира вземания – м.5.2018 г.- м.04.2020
г. от страна на потребителите на ТЕ не е бил осигурен достъп за проверка и
отчет на уредите, за което били представени съответните протоколи. От
предоставените данни от ФДР се установявало, че за периода 2018 – 2019 г. в
имота е имало 3 бр. радиатори без ИРРО. Затова и била начислена служебна
топлинна енергия. Щранг-лирите били описани едва през м.01.2020 г. като
дотогава не била начислявана ТЕ за тях. За втория период 2019 – 2020 г. в
имота е начислявана ТЕ за 3 бр. радиатори и 1 щранг лира. Освен това била
начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, изчислена между всички
абонати на база пълен отопляем обем. Тъй като не е бил осигурен достъп за
отчет, БГВ също е начислена на база като това е станало на 1 потребител.
Вещото лице било констатирало, че начислените суми са в съответствие с
данните, подадени от ФДР, както и в съответствие с нормативните
изисквания. За прогнозните сметки били издадени фактури, а след
приключването на отоплителния сезон – изравнителна сметка. При отчитане
на изравнителните сметки дължимата сума възлизала на 4138,58 лв. Или
задължението на всеки един от наследниците възлизало на по 2069, 29 лв. при
съобразяване с квотите им в съсобствеността. Възражението на ответника П.
М., че радиаторите в имота са демонтирани СРС е приел за недоказано; по
делото липсвали такива документи. Вещото лице по СТЕ също не било
констатирало радиаторите да са демонтирани. Наред с това, след като не бил
осигурен достъп за отчет на уредите, обстоятелството дали радиаторите са
свалени или не, е променял резултата. Възпрепятстването от страна на
потребителя да бъдат отчетени уредите не го освобождавало от заплащането
на потребената ТЕ. Ответниците не се били възползвали от възможността да
поискат повторен отчет. За неоснователно е прието и възражението на
ответника П. М., че фактури не са издавани, тъй като задължението за
заплащане стойността на ТЕ не било обусловено от издаването на фактура.
Неоснователно било и възражението, че не са представени изравнителни
сметки, тъй като такива по делото били представени от ФДР. Същите не били
оспорени от ответниците. Стойността на услугата дялово разпределение също
била дължима, тъй като се доказало извършване на такава. Общият размер
възлизал на 43,15 лв. или задължението на всеки един от ответниците била
равно на 21,57 лв. Ответниците не твърдели плащане за процесния период.
4
Затова и претенциите на ищеца следвало да бъдат уважени в горепосочените
размери. Присъдена е и законна лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им плащане.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че вземането
за главница за ТЕ е срочно като СРС се е позовал на чл.33, ал.2 вр. с чл. 32,
ал.2 ОУ-2016 г. Тъй като лихва за забава не се начислявала върху прогнозните
сметки, то потребителите изпадали в забава, считано от 15.09.2019 г. по
първата Обща фактура и считано от 15.09.2020 г. по втората Обща фактура.
Или лихвата за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2021 г. изчислена
по реда на чл.162 ГПК върху уважения размер на главницата възлизала общо
на 650,68 лв. или задължение за всеки един от ответниците – 325,34 лв. По
отношение на задължението за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение е прието, че за изпадане в забава на потребителя е необходима
покана и затова претенцията за забавеното й издължаване в размер на 9, 14
лв. е приета за недоказана и като такава отхвърлена.
/В частта в която претенциите на ищеца са отхвърлени, както и в частта
в която са уважени срещу ответника М. Т. М. решението като необжалвано е
влязло в сила/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за
правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от Общите
условия.
С оглед въведените с въззивната жалба доводи, спорно пред настоящата
инстанция е дали от страна на ищеца е доказано реално потребеното
количество ТЕ; налице ли е плащане от страна на ответниците на потребената
ТЕ за процесния период.
Настоящата инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг.
от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
5
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства, представени както от ищеца, така и от третото лице помагач,
се установява, че процесния недвижим имот е топлоснабден.
Противно на соченото от процесуалния представител на въззивника, по
делото са представени съобщения към фактури, видно от които конкретните
задължения са индивидуализирани по пера, виж л.20-23 по делото пред СРС.
А от страна на третото лице помагач са представени индивидуалните справки
за ползвана топлинна енергия, виж л.85 и л.86 по делото пред СРС.
Обстоятелството, че за процесния имот не е осигурен достъп за
отчитане на уредите се установява, както от представените по делото
протоколи /л.87-88/ като първият е за 2019 г., а вторият за 2020 г., така и от
заключението на съдебно-техническата експертиза. Затова и е била
начислявана т.нар „служебна енергия“, което, обаче, е ставало в съответствие
с нормативните изисквания в областта на енергетиката. ТЕ отдадена от
сградна инсталация за процесния имот е начислена по същия начин по който
това е станало и за останалите абонати в сградата на ЕС. Пълният отопляем
обем на процесното жилище е 138,31 куб.м. и именно въз основа на него е
било направено изчислението.
Възражението на ответника П. М. /въззивник пред настоящата
инстанция/, че радиаторите в имота са свалени не е подкрепено от никакви
доказателства по делото и правилно е прието от СРС за неоснователно.
От данните по делото, както и въз основа на допълнително извършени
от вещото лице проверки при ищеца и третото лице помагач, експертът е
констатирал, че в имота има 3 бр. радиатори без ИРРО, а щранг лирата е
декларирана едва през м.01.2020 г.
БГВ също е начислена служебно с оглед непредоставянето на достъп. За
брой лица е взет 1 бр. потребител.
Изчисленото от вещото лице по СТЕ съвпада с отразеното в
изравнителните сметки на ФДР.
Противно на соченото във въззивната жалба, в срока по чл.133 ГПК не е
направено възражение за плащане на дължимите суми, виж съдържанието на
отговора по исковата молба /л.60-61 по делото пред СРС/, както и липсват
каквито и да е доказателства за такова плащане.
6
Относно лихвата за забавено издължаване на главницата,
представляваща стойност на ТЕ:
Въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания по тази претенция
поради което по арг. от чл.269 ГПК въззивната инстанция не е длъжна да
излага мотиви.
Действително, конкретни доводи се излагат в хода по същество на
делото, но съдът намира, че това е сторено несвоевременно.
Относно дяловото разпределение:
Във въззивната жалба по отношение на тази претенция не се излагат
доводи поради което настоящата инстанция не дължи излагане на мотиви.
Независимо от това съдът констатира, че осъществяването на услугата
дялово разпределение е доказано, вкл. и от представените от третото лице
помагач на страната на ищеца, писмени доказателства.
Следователно в полза на ищеца срещу ответника, е възникнало такова
вземане.
Следователно в обжалваната му част решението е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 150 лв. за юрк.възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8096 от 15.07.2022 г. по гр.д.№ 72993 по описа
за 2021 г. на СРС, 145-ти състав в частта в която се: ОСЪЖДА П. Т. М., да
заплати на "Топлофикация София“ АД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2069, 29 лв., представляваща
съответна част /1/2/ от стойността на доставена от дружеството топлинна
7
енергия за имот с аб. номер 334708, находящ се в гр. София, ж.к.“*****, за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 325, 34 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
21.10.2021 г. върху вземането за топлинна енергия; сумата от 21, 57 лв. -
съответна част /1/2/ от главница за дялово разпределение за периода
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до
изплащане на вземането, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, сумата в размер на 150
лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8