РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300501652 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Районна прокуратура – Пловдив, като
представляваща страна на Прокуратурата на Република България против
Решение № 158/11.01.2023г., постановено по гр. д. № 14128/2022г. по описа
на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. с-в. С обжалваното решение
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. Н. П.
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на незаконно
повдигнато обвинение срещу него за извършено престъпление по чл. 290 ал. 1
от НК, по което е оправдан по НОХД № 3340/2020 г. на ПРС, XVIII нак.
състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на присъдата 22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, а
иска за разликата над 2 000 лева до пълния претендиран размер от 4 000 лева
е отхвърлен. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
ищеца и сумата от 124, 45 лева - лихва за забава върху главницата за периода
22.02.2022 г.- 03.10.2022 г., а за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 1 056, 66 лева, както и за периода 26.02.2020 г.- 22.02.2022г. този
иск е отхвърлен. С Решението Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Х. Н. П. сумата от 1 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
1
заплатено адвокатско възнаграждение по посоченото от общ характер дело,
ведно с 62,22 лв. - лихва за забава за периода 22.02.2022 г.- 03.10.2022 г., като
иска за лихва за разликата над уважения до пълния предявен размер от 226,67
лв. е отхвърлен.
Така постановеното решение се обжалва единствено в частта за
законната лихва по отношение на главницата за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Иска се обезсилване на решението като недопустимо,
или отмяна на същото, като неправилно, в частта относно присъдените лихви
върху обезщетението за неимуществени вреди.
Въззиваемата страна Х. Н. П. оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че постановеното от РС решение е правилно и моли въззивния съд да
го потвърди.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като
прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима. Същата е
депозирана в предвидения от закона срок за обжалване, подадена е от
легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка за допустимост на решението, предвид
изложеното в жалбата, въззивният съд констатира следното:
С исковата си молба ищецът Ищецът Х. Н. П. е предявил против
Прокуратура на Република България иск за заплащане на сумата от 4 000 лв.
- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по което е оправдан,
ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 1 056, 66 лв. за
периода 26.02.2020 г. до датата на завеждане на иска /03.10.2022 г./, както и
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 03.10.2022 г. до окончателно изплащане.
В мотивната част на решението ПРС е посочил, че искът за присъждане
на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се
уважи като основателен до размера от 2 000 лв., а за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 4 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. По отношение на претенцията за присъждане на
законна лихва за забавеното плащане на това обезщетение е приел, че
началният момент на дължимост на законната лихва следва да бъде определен
не от момента на повдигане на обвинението, както е поискано, а от датата на
влизане в сила на въззивното решение - 22.02.2022 г.
Приел е също, че като отделна претенция се търси заплащането на
2
обезщетение за забавеното плащане на главницата. Изложил е мотиви, че
лихвата за забава е акцесорно вземане и тя се дължи при наличие на главен
дълг, но в случая началният момент отново не е датата на повдигане на
обвинение на ищеца, а влизане в сила на оправдателната присъда, поради
което е приел, че претенцията за лихва се явява само частично доказана - за
по- малък размер и за по - кратък период, като тя следва да се уважи за
периода 22.02.2022 г.- 03.10.2022 г. и върху главница от 2 000 лева, като
възлиза на сумата от 124, 45 лева, изчислена от съда посредством електронен
калкулатор. Или, съдът е формирал мотиви, че началният момент на
дължимост на законната лихва по отношение на обезщетението за
неимуществени вреди от 2000 лв. е 22.02.2022 г., както и че за периода от
22.02.2022 г. до деня на предявяване на иска - 03.10.2022 г. дължимият се
размер на същото е 124, 45 лв.
С диспозитива на решението ПРС е осъдил Прокуратурата на
Република България, да заплати на Х. Н. П., следните суми: сумата от 2 000
лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на незаконно повдигнато обвинение
срещу него за извършено престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, по което е
оправдан по н. о. х. дело № 3340/ 2020 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
присъдата - 22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 2 000 лева до пълния й предявен размер от 4 000 лева.
Осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата в размер на 124, 45 лв. -
лихва за забава върху тази главница за периода 22.02.2022 г.- 03.10.2022 г. и е
отхвърлил иска за лихва за разликата до пълния му предявен размер от 1 056,
66 лева, както и за периода 26.02.2020 г.- 22.02.2022 г.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че
първоинстанционният съд е присъдил два пъти обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, за периода от 22.02.2022 г. - до деня на
предявяване на иска - 03.10.2022 г. Втори път не е било поискано присъждане
на обезщетение за забава за този период, а такова не е и дължимо, поради
което съдът приема решението за недопустимо в частта му, с която
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва е присъдено за
периода от 22.02.2022 г.- до деня на предявяване на иска - 03.10.2022 г. Ето
защо в тази част решението ще се обезсили. В останалата му обжалвана част,
с която е присъдено обезщетение за забавеното плащане на главницата от
2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 124, 45 лв. за
периода от 22.02.2022 г. - до деня на предявяване на иска - 03.10.2022 г., както
и е присъдено обезщетение за забавеното плащане на същата главница в
размер на законната лихва за периода след деня на предявяване на иска -
04.10.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, решението е
правилно и като такова ще се потвърди.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 158/11.01.2023г., постановено по гр. д. №
14128/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. с-в в частта му, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. Н. П.
с ЕГН ********** обезщетение за забавено плащане по отношение на
главницата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на незаконно
повдигнато обвинение срещу него за извършено престъпление по чл. 290 ал. 1
от НК, по което е оправдан по НОХД № 3340/2020 г. на ПРС, XVIII нак.
състав, което обезщетение за забавено плащане е в размер на законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на присъдата - 22.02.2022 г. до деня на
предявяване на иска - 03.10.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 158/11.01.2023г., постановено по гр. д.
№ 14128/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. с-в в
останалата му обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България
е осъдена да заплати на Х. Н. П. обезщетение за забавено плащане по
отношение на главницата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
незаконно повдигнато обвинение срещу него за извършено престъпление по
чл. 290 ал. 1 от НК, по което е оправдан по НОХД № 3340/2020 г. на ПРС,
XVIII нак. състав, което обезщетение за забавено плащане е в размер на 124,
45 лв. за периода от 22.02.2022 г. - до деня на предявяване на иска -
03.10.2022 г., както и в размер на законната лихва за периода след деня на
предявяване на иска - 04.10.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4