Решение по дело №111/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ – Левски при Областна дирекция на МВР – Плевен срещу Решение № 95/20.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 244/2023 г. на Районен съд – Левски, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0293-000755 от 27.09.2023 г. на Началника на РУ Левски, с което на Б. Ю. О., от гр. Белене на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, затова че на 04.07.2023 г. в 21:11 часа в гр. Белене на [улица]пред дом № 10, посока [улица]управлява МПС - моторна фреза GD 17-M-MEGA модел LY900 сериен номер 201812011802, зелена на цвят, което не е регистрирано по надлежния ред, водачът е неправоспособен.

Касаторът обжалва решението в частта за наложеното наказание за нарушение на чл. 140 ал.1 ЗДвП с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че изводът на въззивния съд за липса на съставомерност по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е неправилен, тъй като в конкретния случай безспорно е доказано, че процесното МПС е управлявано по път отворен за обществено ползване, без да е регистрирано и това е релевантния за съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП факт. Посочва, че това е и причината актосъставителя и административно-наказващия орган да не изследват мощността на двигателя. Навежда доводи, че законовата норма на ЗДвП допуска по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само регистрирани МПС, поради което е без значение дали въпросното ППС подлежи на регистрация или не. Твърди, че е неправилен извода на въззивния съд, че управлението на моторната фреза попада в хипотезата на чл. 10г, ал.3 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, тъй като по делото не са представени данни, от които да се направи извод, че на конкретните дата и час, на територията на гр. Белене, лицето е управлявало ППС „по изключение за извършване на селскостопански и горскостопански дейности и при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или от мястото на работа“, тъй като Б. Ю. О. не е регистриран като земеделски производител и към датата на извършване на нарушението е бил безработен. Счита, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават цялото административно наказателно производство, както и че наложеното от административно-наказващия орган лишаване от правоуправление няма как да бъде приложено спрямо нарушителя, предвид че същият е изначално неправоспособен, но това процесуално нарушение не следва да служи като основание за отмяна на НП. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а по същество – НП да бъде потвърдено в частта за наложеното на Б. Ю. О. наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Ответникът по касация – Б. Ю. О., се явява лично и изразява становище, че решението на Районен съд – Левски е правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Посочва, че фрезата е малка и не подлежи на регистрация.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съгласно чл. 140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно ал.7 колесните трактори, таркторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба на МЗХ, МВР и МРРБ.

Изводите на районния съд се основават на приложеното към делото заключение по изготвена съдебно техническа експертиза по повод образуваното досъдебно производство по същия случай срещу Б. Ю. О. относно управлението на МПС след употреба на алкохол, от която се установява, че процесната моторната фреза е оборудвана с двигател за вътрешно горене с мощност 7 к.с. /5,23 кW/ и представлява МПС по смисъла на §6 т.11 от ЗДвП, което съобразно техническите си характеристики не подлежи на регистрация.

Посоченото МПС моторна фреза GD 17-M-MEGA модел LY900 представлява МПС с монтиран двигател с вътрешно горене с мощност 7,0 к.с. /5,23 кW/ с ремарке и представлява самоходна селскостопанска техника, която не подлежи на регистрация по реда на Наредба № І-45/2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС съгласно чл.1 ал.4 т.2 от същата наредба.

Съгласно чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника самоходната земеделска техника с мощност на двигателя над 10 кW подлежи на регистрация по реда на този закон пред съответната областна дирекция „Земеделие“.

Съгласно чл. 10г ал.3 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника движението на самоходна техника с мощност на двигателя до 10 кW, каквато е процесната моторна фреза, по местните пътища, отворени за обществено ползване, се извършва по изключение за извършване на селскостопански и горскостопански дейности и при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или от мястото на работа. На лицето, което управлява самоходна техника, не се налага глоба по чл. 175 ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Не съществува изискване лицето да е регистрирано като земеделски производител, за да може да регистрира земеделска техника по този ред. Разпоредбата на чл. 143 ал.1 ЗДвП, където се е съдържало такова ограничение е обявена за противоконституционна. Още по-малко е необходимо условие за придвижването на земеделска техника по местните пътища, отворени за обществено ползване, която не подлежи на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника.

Изводите на съда се основават на приобщеното към делото НОХД № 225/2023г. по описа на Районен съд – Левски и приложеното по него заключение на изготвена съдебно техническа експертиза по повод образуваното досъдебно производство по същия случай срещу Б. Ю. О. относно управлението на МПС след употреба на алкохол, от която се установява, че процесната моторната фреза е оборудвана с двигател за вътрешно горене с мощност 7 к.с. /5,23 кW/ и представлява МПС по смисъла на §6 т.11 от ЗДвП, което съобразно техническите си характеристики не подлежи на регистрация. Административно-наказателната преписка по съставения АУАН е била прекратена с мотивирана резолюция в частта за извършено административно нарушение за управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила, заради образуваното по случая досъдебно производство за престъпление по чл. 343б от НК, което е завършило с осъдителна присъда.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната моторна фреза с мощност на двигателя с вътрешно горене 7 к.с. или 5,3 kW е моторно превозно средство, представляващо самоходна селскостопанска техника с изключително ниска мощност с възможност да развие скорост до 10 км/ч, затова и не подлежи на регистрация нито по ЗДвП, нито по специалния закон - ЗРКЗГТ и може по изключение да се придвижва по местните пътища, отворени за обществено ползване, за извършване на селскостопански и горскостопански дейности, като на лицето, управляващо такава не се налага глоба по чл. 175 ал.3 от ЗДвП. Отделно не се изисква и наличие на правоспособност на водача по ЗДвП, затова и не може да бъде лишен от правоуправление, каквато правоспособност поначало не притежава. Посоченото деяние не съставлява нарушение на чл. 140 ал.1 ЗДвП, поради което водачът незаконосъобразно е бил наказан на осн. чл. 175 ал.3 ЗДвП.

Решението на РС – Левски е правилно и следва да се остави в сила в обжалваната част.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/20.12.2023 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 244/2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 23-0293-000755 от 27.09.2023 г. на Началника на РУ Левски, в частта за наложените на Б. Ю. О., от гр. Белене на основание чл. 175 ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.