Решение по дело №1512/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260532
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110201512
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ……/………г.         2020 година      гр.Варна

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание  на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

             при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1512 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

             Образувано по жалба на Д.П.Г.-К. ЕГН **********, против НП № 20-0819-000377/ 21.02.2020г. на Началник група в Сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което  на въз.Г.-К. са  наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец  на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123  ал.1т.2 б.“А“ от ЗДвП.

             Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима   е приета от съда за разглеждане.

            С жалбата  се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, неправилно и съставено в нарушение на материалния и процесуалния закон, оспорва се описаната фактическа обстановка, твърди се, че такова събитие не е настъпвало и че за първи път е видяла пострадалия след съставянето на АУАН, излагат се аргументи, че няма как водач на МПС да не е изпълнил задълженията си на участник в ПТП, ако не е възприел, че има настъпило произшествие, приема се, че не е спазена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, касаеща сроковете за съставяне на АУАН, приема се, че не са били преценени депозираните възражения срещу съставения АУАН, оспорва се размерът на наложените административни наказания  и се иска отмяна на НП.

              В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Е., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложените в жалбата, като допълнително излага аргументи в подкрепа на становището си, че не е безспорно доказано настъпването на ПТП на процесната дата и се иска присъждане на разноски.

           Органът, издал НП, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., като са депозирани писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

          След преценка на доказателствата по делото,  съдът възприе следната фактическа обстановка:

           На 03.03.2019г., въз.Г.-К. се, управлявайки л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№ В8121ВН се движила по ул.“Хан Пресиян“ в посока ул.“Ак.Ф.Успенски“, като около 13,00ч. се намирала до дом №4.По същото време св.Д. се движил в края на тротоара на ул.“Хан Пресиан“ в посока, обратна на движението на автомобила, управляван от жалбоподателката, като при разминаването между пешеходеца и насрещно движещият се лек автомобил настъпило съприкосновение между страничното огледало на автомобила, собственост на К. и тялото на свидетеля, след което Д. паднал на земята, викайки към отминаващият лек автомобил.Въпреки, че жалбоподателката погледнала назад през вътрешното средно огледало, същата напуснала местопроизшествието,у без да спре превозното средство.За инцидента св.Д. подал сигнал на тел.112 и тъй като бил почивен ден посетил Военна болница едва на 05.03.2019г. и било извършено ренгенологично изследване.

           На същата дата- 05.03.2019г. св.Д. подал жалба в сектор ПП, в която описал обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент.Във връзка с жалбата била разпоредена проверка и отношение съгласно нормативната уредба със срок 10дни и отговор.

           Първоначално проверката била извършена от св.Ф., който бил запознат с данните и адреса на жалбоподателката, но не я установил след няколко посещения на известния адрес и поради излизането му в платен отпуск преписката била преразпределена на друг служител.Едва на 05.02.2020г. въз.Г.-К., като собственик на процесния автомобил, попълнила декларация, в която отразила, че именно тя е управлявала процесното МПС на процесната дата, като на същата дата 05.02.2020г. св.Е. съставил АУАН срещу жалбоподателката, в който описал приетите за установени нарушения на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП и на чл.123 ал.1т.2 б.“А“от ЗДвП.Съставен бил и протокол за ПТП.АУАН бил съставен в  присъствието на нарушителката, която отказала да го подпише.

           В последствие постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, които след проверка от комисия били приети от АНО за неоснователни и въз основа на материалите по преписката, на 21.02.2020г. било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

           Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Е., Д. и Ф., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

          Съдът кредитира и записът от подаденият от св.Д. сигнал на тел.112.

          Съдът кредитира писмените доказателства в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

          Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на св. Е., Д. и Ф.., АУАН, протокол за ПТП и от останалите писмени доказателства по делото.

          Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

                       По приложението на процесуалния закон:

          Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същата заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител, но жалбоподателката е отказала да го подпише.Формално НП и АУАН съдържат изискуемите от закона реквизити-дата, място, обстоятелства, при които са извършени нарушенията, но съдът споделя възражението, че е била нарушена нормата на  чл.34 от ЗАНН.

         Произшествието е настъпило на 03.03.2019г., на 05.03.2019г. е била депозирана жалба от пострадалия и преписката е била разпределен за извършване на проверка. Видно от приложените по делото докладни, първата проверка на адреса на жалбоподателката е била извършена на 07.03.2019г. т.е. още от тази дата е било ясно кой е нарушителят/ макар да изглежда нелогично през 2019г. св.Филифов да е ползвал бланка за 2020г./, но жалбоподателката е попълнила декларация едва на 05.02.2020г. и  АУАН срещу нея, като собственик на автомобила, предизвикал настъпването на ПТП, е съставен на същата дата.В хода на съдебното производство се установи, че известният на органите на МВР адрес е реалният, на който жалбоподателката пребивава, установи се, че след като преписката е била разпределена на св.Е. същият в рамките на няколко дни е успял да осъществи контакт с К., включително и по телефон, поради което буди недоумение фактът, че своевременен контакт със собственика на автомобила не е бил установен, липсват и доказателства производството да е било спирано, поради което не са били налице никакви основания АУАН да бъде съставен след изтичане на тримесечния срок от установяване на  собственика на автомобила, явяващ се и нарушител.Сроковете по чл.34 от ЗАНН са фиксирани предвид принципа за бързина на АНП и неспазването им винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

          Предвид изхода на спора съдът намира, че претенциите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на АНО са неоснователни, а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размера, за който са представени доказателства, а именно 300лв., тъй като това възнаграждение е минимално предвиденото за този вид процесуално представителство.

           Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за отмяна на НП, поради неспазване на нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

           ОТМЕНЯ  НП № 20-0819-000377/ 21.02.2020г. на Началник група в Сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което  на Д.П.Г.-К. ЕГН **********, са  наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец  на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123  ал.1т.2 б.“А“ от ЗДвП.

 

             ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д.П.Г.-К. ЕГН ********** сумата от 300/триста/лв. явяваща се заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

           След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

                                                                             

                                                                             СЪДИЯ при ВРС: