ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260380 04.03.2021г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти
март две хиляди двадесет и първа година:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав Маратилов Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№168 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по подадена
частна жалба с вх.№260825/25.01.2021г. от С.П.П.- А. и Х.С.А., чрез
процесуалния им представител адв.М.К. срещу Определение по чл.344, ал.2 от ГПК, постановено с Решение №260016 от
15.01.2021. по гр.д.№475/2020г. по описа на РС- П..
Твърди се в жалбата, че
постановеното определение е неправилно и необосновано.
Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че ищците са били лишени от възможността да ползуват имота, предмет на
делбеното производство. Счита се, че този извод е неправилен и необоснован. В
тази връзка се излагат съображения.
Приема се, че целта на
привременните мерки, като тази по чл.344, ал.2 от ГПК е да охрани засегнати
права, а не да създава с нищо непредизвикани рестрикции за някоя от страните по
делото.
Искането е да се отмени
Определението на РС- П., прогласено с Решение №260016 от 15.01.2021г.
В указания от съда срок е
постъпил отговор от другата страна в процеса- Н.П.П. и Т.Н.Т., чрез
пълномощника им адв.К.. В същият са изложени доводи в насока неоснователност на
изложените възражения в подадената частна жалба.
Искането е последната да се
остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно
се потвърди.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и
отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Видно от Решение №260016/15.01.2021г.,
постановено по гр.д.№0475/2020г. по описа на РС- П. е допусната съдебна делба
между Н.П.П., Т.Н.Т., С.П.П.- А. и Х.С.А. на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.534.1.1 по КККР на град П.,
одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адресна
имота: гр.П., п.к.4400, бул.“Б.“ №19, ет.1, ап.1, който самостоятелен обект се
намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.534,1, брой надземни етажи
4, брой подземни етажи 0, предназначение: жилищна сграда- многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с
предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент, брой нива на
обекта: 1 с площ на обекта 77,97кв.м., прилежащи части: мазе №1 и 2,576%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво
1 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.503.534.1.2
под обекта: 55155.503.534.1.39, 55155.503,534.1.38, 55155.503.1.37, над обекта:
55155.503.534.1.4.
Дяловете на съделителите са,
както следва: 1/4ид.част за Н.П.П., 1/4ид.част за Т.Н.Т. и 1/2ид.част в режим
на СИО общо за С.П.П.- А. и Х.С.А..
Осъдена е на основание чл.344,
ал.2 от ГПК, С.П.П.- А., да заплаща на Н.П.П.- А. сумата от 100лв. месечно,
представляващо обезщетение за еднолично ползване на деления имот, съответно на
притежаваната от Н.П. идеална част от имота, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до
окончателното извършване на делбата.
Осъдена е на основание чл.344,
ал.2 от ГПК, С.П.П.-
А., да заплаща на Т.Н.Т. сумата от 100лв. месечно, представляващо обезщетение
за еднолично ползване на деления имот, съответно на притежаваната от Т.Т.
идеална част от имота, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване
на делбата.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че подадената молба е
допустима, но по същество си е неоснователна.
Разпоредбата
на чл.344, ал.2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите като осигури
възможност на всеки реално да ползва делбените имоти или да получава съответно парично обезщетение
срещу това ползване.
Предпоставка за уважаване на искането за постановяване
на тази привременна мярка е съделителите, направили искането, да не използват
съсобствения имот съобразно правата си.
В конкретният казус, такова
искане е направено по надлежния ред в производството по делба- първа фаза.
Първоинстанционният съд в случая
е приел, че ответницата С.П.- А. ползва целия процесен жилищен имот, който не
се оспорва от същата. Прието е, че на 16.03.2020г., последната се е и
регистрирала по настоящ адрес в това жилище.
Настоящата инстанция като
анализира събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните по
делото свидетели, писмените доказателства приема изцяло изложените съображения
на районния съд.
Не е спорно по делото, че С.П.П..-
А. е регистрирана на адреса, на който се намира процесния делбен имот. В тази
връзка е приложеното по делото
Удостоверение за настоящ адрес, от който е видно, че същата има последен
настоящ адрес:*** от дата 16.03.2020г.
Исковата молба на ищците Н.П.П.
и Т.Н.Т. е подадена с 14.02.2020г. с вх.№3548.
В показанията си св.Е.Т., която
е без родство със страните по делото установява в излаганите от нея данни, че
делбения имот след смъртта на бащата на сестрите Н. и С. е бил отдаван под наем. Впоследствие
същата е категорична, че към момента да го полза сестрата С.А., което го е
констатирала при влизането й заедно със сестрата Н. в апартамента.
Неопровергани са твърденията й в насока, че е имало сак с разхвърляни дрехи,
миришело е на цигари, било отворено в кухнята да се проветрява. В тази насока
приема, че това е жилище, в което живеят хора. Неотречени са изложението от нея
данни, че при искането на сестра й Н. да се освободи една стая й е отговорено
от сестра й- С., че „Това няма как да стане.“.
Тези данни косвено се потвърждават и от
обясненията на вещото лице Ц., който в съдебно заседание обяснява, че достъп до
имот е предоставен от Н.П..
На практика възраженията в
насока, че С. П. П.- А. не е пречила на
останалите съсобственици да ползват имотите са неотносими към искането по
чл.344, ал.2 от ГПК, тъй като за основателността на привременната мярка от
значение е кой и дали в съответствие с правата си ползва общата вещ в хода на
делбата.
Предвид установеното ползване
от страна на жалбоподателката на допуснатия до делба имот, на основание чл.344,
ал.2 от ГПК правилно от страна на първоинстанционния съд е определена сума,
която ще следва да заплаща на останалите съделители срещу ползването на
съсобствените имоти до извършване на делбата.
Достигайки до извод за
дължимост на претендираното обезщетение, районният съд, размерът на което е
определен от неоспореното от страните заключение на съдебно- икономическата
експертиза е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да
бъде потвърдено.
В
случая, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не
попада в хипотезите на чл.274, ал.3 от ГПК. В тази насока са Определение №693/28.10.2015г.
по ч.гр.д.№5073/2015г. на ІVг.о. на ВКС и Определение №411/16.11.2012г. по
ч.гр.д. № 732/2012г.на ІІг.о. на ВКС.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
по чл.344, ал.2 от ГПК, постановено с
Решение №260016 от 15.01.2021г. по гр.д.№475/2020г. по описа на РС- П..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.