№ 19296
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110171222 по описа за 2022 година
Делото е по предявен от Д. Я. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Х... спрямо С. И. Д., ЕГН **********, адес: гр. Со.... иск.
Ищецът твърди, че между страните на 15.03.2021г. е възникнал договор
за заем, по който ищецът като заемодател е предал по банков път, а
ответникът като заемополучател е получил сумата в размер на 19 900 лв. в
заем, която сума се е задължил да върне на 30.06.2021 г. Излага се, че
заемодателят е предал парите на ответника още в деня на сключване на
договора, но и след настъпване на уговорения падеж ответникът не ги е
възстановил. Твърди се, че исковата сума е била потърсена по реда на чл. 410
от ГПК, за което е била издадена и заповед по чл. 410 от ГПК от 20.07.2022г.
по ч.гр.д. № 27548/2022 г. по описа на СРС, 144 с-в, по която е постъпило
възражение в срок, с оглед на което е предявен и настоящия иск. При горните
твърдения и като се ангажират доказателства се претендира решение за
установяване на сумата в размер на 19 900 лв. предадена и получена по
договор за заем между страните от 15.03.2021г. ведно със законната лихва,
считано от 26.05.2022г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск с твърдението,
че между страните не е налице заемно правоотношение. Оспорва да е
1
получавал процесната сума, както и да е поемал задължение да върне същата.
Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по
производството.
Искът е с правно основание по чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и на база на
събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
От приложеното ч.гр.дело № 27548/ 2022г. по описа на СРС се
установява, че спрямо ответника С. И. Д. е била издадена заповед по чл.410 от
ГПК за сумата от 19 990 лева като вземане по договор за заем от 15.03.2021г.
ведно с лихва за периода от 26.05.2022г. до окончателното плащане, както и
за разноските по делото.
От платежно нареждане с дата 15.03.2021г., л.6 от делото се установява,
че ищцата Д. Я. В. е заплатила по банков път на ответника С. Д. с IBAN
BG60UNCR70001521005162 сумата от 19 990 лв., като в документа е
отразено, че основанието за плащане е "заем". В този смисъл е и
представеното като банкова тайна от банка Уникредит Булбанк АД
удостоверение, че ответникът С. И. Д., ЕГН ********** е клиент на банката
за периода от 12.03.2021г. до 17.03.2021г. с открита банкова сметка с IBAN
BG60UNCR70001521005162. Установява се от справка за движение по сметка
на С. за периода от 12.03.2021г. до 17.03.2021г., че на 15.03.2021г. по негова
сметка са постъпили пари от 19 900 лева с основание „заем“ от контрагент
ищцата.
Представени са имейл кореспонденции с титуляри С. и Д., които са
оспорени във връзка с установяване падежа на връщане на заета сума.
При така събраните доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка съдът намира искът за връщане на дадена в заем сума
за доказан и основателен със следните съображения:
За да бъде уважен този иск следва да се докаже, че между страните е
възникнал договор за заем, сключването на който предполага предаване на
заемната сума на заемателя, както и конкретна уговорка относно връщането
на сумата в определен срок или при поискване от заемодателя. С договора за
2
заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ в
същия вид, количество и качество. Пораждането на действието на този
договор не е обусловено от неговото оформяне в писмена форма като условие
за действителност, а единственото условие за това е въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна да предаде, а
другата да получи в заем паричната сума. По делото не се твърди
сключването на писмен договор за заем между страните, а единствено
постигането на устна уговорка. В този смисъл съдът приема, че заемното
правоотношение е възникнало с предаване чрез банков превод на сумата по
заема от Д. на С., която се установи, че е получена от него. Като двустранен,
неформален и реален договор, за да е възникнал договор за паричен заем,
следва да се установи наличието на съществените му елементи - размер на
заемната сума и предаването й в заем на заемополучателя, което се доказа.
Срокът за връщане на заемната сума не е съществен елемент и ако не е
уговорено друго, заетата сума следва да се върне в срок от един месец от
поканата /по арг. от чл.240, ал. 4 вр с ал. 1 от ЗЗД/. В този случай съдът
приема, че със сезиране на съда със заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК – 26.05.2022г. и връчване на заповедта на ответника, с което се
претендира връщане на заемната сума ответникът е бил поканен да я върне,
поради което с изтичането на едномесечен срок от връчването на заповедта по
входираното заявление т.е от 11.10.2022г. ( виж л.30 от дело с № 27548/
2022г.) или 11.11.2022г., е настъпила изискуемостта на задължението за
връщане на сумата по заема.
Това дава основание на съда да приеме, че искът за главницата е
доказан и основателен и следва да бъде уважен, а искът за присъждане на
законовата лихва следва да бъде уважен за периода от датата на изтичане на
срока за доброволно изпълнение т.е от 12.11.2022г. до окончателното
плащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ
т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в
заповедното производство то ответникът носи тежестта за разноските по
делото – исковото и заповедното такова съобразно уважената част от исковете
или общ размер на разноските в исковото и заповедното производство от
3792 лева съобразно списъка по чл. 80 от ГПК на л. 52 от делото.
3
Възражението за прекомерност на авд. възнаграждение е
неоснователно. Същото и в заповедното, и в исковото производство е
определено и платено в минимални размери съобразно чл.7, ал.2, т.3 и чл.7,
ал.7, във вр, с чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Д. Я. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С... съществува вземане спрямо С. И. Д., ЕГН
**********, адес: гр. С...., ет. 2, ап. 2 по договор за паричен заем от
15.03.2021г. за сумата от 19 900 лева – главница ведно със законната лихва
върху главницата от 12.11.2022г. до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за законова лихва за периода от 26.05.2022г. до
11.12.2022г., които суми са предмет на заповед за изпълнение от 20.07.2022г.
по ч.гр.дело № 27548/ 2022г. по описа на СРС , 144 гр.състав и
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, адес: гр. С...., ет. 2, ап. 2 да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Д. Я. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С... сумата от 3792 лева сторени разноски по исковото и
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4