№ 80
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514058 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №14058/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. ИВ. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20108352 от 29.04.2021 г постановено по гр.д.
№60284/20 г на СРС , 51 състав ; поправено с решение №20174053 от 19.08.2021 г по
същото дело ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София , че Д. дължи
сумата от 509,37 лева стойност на ВиК услуги за ап.№29 в гр.София ж.к.**** за периода
06.06.2019 г – 21.05.2020 г и сумата от 20,34 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 28.07.2019 г – 08.06.2020 г , за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 17.09.2020 г по ч.гр.д.№42267/20 г на СРС , 51 състав ,
поправена с разпореждане №20174059 от 19.08.2021 г по ч.гр.д.№42267/20 г на СРС , 51
състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е
потребител на ВиК услуги за имота , а ищецът не е представил документ са собственост , за
да докаже това му качество . Не трябва да се взема предвид справка от регистър на
вписванията , защото гол собственик не е ползвател на имот . Няма данни за публикуване на
сметките на интернет сайта на ищеца , за да се дължат лихви за забава.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.05.2021 г
1
и е обжалвано в срок на 31.05.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи съдът извършва служебна проверка и за правната квалификация на исковете.
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че според справка по лице от СВ-
София ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот - ап.№29 в
гр.София ж.к.**** , както и няма данни имотът да е прехвърлен на трето лице . Д. е
потребител на ВиК услуги за имота съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи и §1 ал.1 т.2 от ЗРВКУ. Задължението за
главница е доказано по основание с приетата пред СРС комплексна експертиза и СРС е
определил размера му по чл.162 ГПК . Дължат се и лихви за забава съгласно чл.31 ал.2 от
ОУ на ищеца , след изтичане на 30-дни от датата на фактуриране .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част поради неправилна правна
квалификация . При неправилна правна квалификация първоинстанционното решение
трябва да бъде отменено и въззивният съд да даде законосъобразната правна квалификация -
решение №30 от 26.02.2016 г по гр.д.№3600/15 г на ВКС , III ГО , решение №324 от
28.07.2011г по гр.д. № 924/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС и пр.
В случая дадената от първоинстанционния съд в диспозитива правна квалификация по
„чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД“ е на практика липсваща правна
квалификация . Посочените разпоредби от общата част на ЗЗД и от ГПК са относими към
различни видове договори /продажба , поръчка , наем , заем , дарение и пр./ , като вместо
или поне наред с тях първоинстанционният съд е длъжен да посочи специалният закон ,
който урежда обществените отношения по предоставяне на ВиК услуги , а именно ЗРВКУ и
Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи . Посочването на норми от
специалния закон в мотивите на решението не е достатъчно - СПН се формира съобразно
текста на съдебния диспозитив , а не от мотивите . Въпреки дадената възможност
първоинстанционният съд отказа да поправи / според него- “допълни“/ диспозитива на
решението си.
Според настоящия съд действителната правна квалификация на исковете е по чл.422 ал.1
2
ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1
ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .
Ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот . Към исковата молба ищецът е
представил справка по лице от СВ-София , че ответникът е собственик на имота . Въпреки ,
че ответникът оспорва собствеността си върху имота той не е представил своевременно
доказателства , че е прехвърлил собствеността имота , а няма и данни за учредено право на
ползване върху него . Доказателственото искане за приемане на нотариален акт пред
СГС е преклудирано .Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от
14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е
собственикът или ползвателят на съответния имот.
Във въззивната жалба липсват доводи срещу приетите от СРС размери на задълженията за
главница и лихви за забава , поради което настоящият съд не дължи служебна проверка .
Лихви за забава се дължат с оглед чл.31 ал.2 от ОУ на ищеца , след изтичане на 30-дни от
датата на фактуриране . ОУ не обвързват падежа на главницата с публикуване на сметката
или фактурата на интернет сайта на ищеца .
Налага се изводът , че исковете на ищеца и претенциите за разноски трябва да се уважат в
посочените по-горе размери , но при законосъобразна правна квалификация .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20108352 от 29.04.2021 г постановено по гр.д.№60284/20 г на СРС ,
51 състав ; поправено с решение №20174053 от 19.08.2021 г по същото дело ; в частта , с
която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София , че В. ИВ. Д. ЕГН ********** от
гр.София дължи сумата от 509,37 лева стойност на ВиК услуги за ап.№29 в гр.София
ж.к.**** за периода 06.06.2019 г – 21.05.2020 г и сумата от 20,34 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 28.07.2019 г – 08.06.2020 г , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.09.2020 г по ч.гр.д.№42267/20 г на СРС , 51
състав , поправена с разпореждане №20174059 от 19.08.2021 г по ч.гр.д.№42267/20 г на СРС
, 51 състав ; както и в частта , в която Д. е осъден да заплати на “С.в.” АД 20,78 лева
разноски в заповедното производство и разноски и 125,57 лева разноски пред СРС ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София , че В. ИВ. Д.
ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба
3
№4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86
ЗЗД ; сумата от 509,37 лева стойност на ВиК услуги за ап.№29 в гр.София ж.к.**** за
периода 06.06.2019 г – 21.05.2020 г и сумата от 20,34 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 28.07.2019 г – 08.06.2020 г , за които суми е издадена /частично/ заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.09.2020 г по ч.гр.д.№42267/20 г на СРС , 51 състав ,
поправена с разпореждане №20174059 от 19.08.2021 г по ч.гр.д.№42267/20 г на СРС , 51
състав .
ОСЪЖДА В. ИВ. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „С.в.” АД ЕИК ****
гр.София сумата от 146,35 лева разноски пред СРС и в заповедното производство .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4