Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Радомир, 31.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, втори състав, в публично
заседание на 12 януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 55 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.109 от ЗС.
По изложените в исковата молба от ищеца Е.В.М. ***, ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.Г.С.М.
от АК-К., срещу ответника К.Б.Х. ***, ЕГН:**********, с който моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да премахне неговия орех,
находящ се в собствения му имот, представляващ Неурегулиран недвижим имот,
находящ се в с.Б., общ.Р., при съседи: общински път, имот на наследници на М. А.,
имот на С. Г., имот на наследници на В. С. и до него имота на ищеца, който орех
е на недопустимо разстояние от имота на ищеца, представляващ Неурегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на с.Б., с площ по нотариален акт
303 кв.м., при граници: от две страни- път, имот на наследници на Г. Б., имот
на наследници на В. С. и до него имота на ответника, тъй като му пречи да
упражнява правото си на собственост върху собственият му недвижим имот.
В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител- адв.М., поддържа
така предявения иск.
Ответникът чрез своя представител- адв.В.Ц. в срока по чл.131 ГПК е подал
отговор, с който оспорва иска. В съдебно заседание е приложено становище, от
агроном експерт- оценител на Селскостопански земи, като въз основа на него се
твърди, че са премахнати клоните, които навлизат в имота на ищеца.
В съдебно заседание чрез своя представител- адв.Ц. пледира за отхвърляне на
иска.
Районният съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Ищецът и ответникът притежават съседни имоти, находящи се в с.Б., общ.Р.,
като ищецът с нотариален акт за собственост на недвижим имот, купен на публична
продан № ., том., регистър ., дело №./1948 г., на Р. Й.Б.- Р. околийски съдия и
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., рег. № 19., дело № ./2018
г. на Нотариус № . Б. К., с район на действие РС- Р., се легитимира като собственик
на Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с.Б., с площ по
нот.акт . кв.м. при граници: от две страни- път, имот на наследници на Г. Б.,
имот на наследници на В. С. и до него имота на ответника, а ответникът- на Неурегулиран
недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Р., при съседи: общински път, имот на
наследници на М. А., имот на С. Г., имот на наследници на В. С. и до него имота
на ищеца.
Претенцията на ищеца се основавана това, че в имота на ответника се намира орех,
който е на недопустимо разстояние от имота на ищеца и повече от половината от
ореха се намира и е надвиснал над неговия имот. Твърди, че върху една от
сградите в имота му—масивна жилищна сграда от 53 кв.м. постоянно се натрупват
листа, съчки, плодове и цели клони, които се напластяват върху покрива,
задържат снеговете и водата от топенето им, както и от падащите дъждове,
натежават допълнително на конструкцията на сградата, предизвикват постоянни
течове и увреждат покрива и цялата сграда. Твърди, че, след като не могли да се
разберат с ответника, се е принудил да се обърни към Кмета на община Р. за
решаване на въпроса. По делото е представено писмо изх. № АО-././ от 21.07.2020
г. от община Р. до ответника, от което е видно, че на ответника К.Х. е изпратено
предписание за премахване на ореха, намиращ се в близост до имота на ищеца.
Предвид липсата на действия от страна на ответника в насока премахване на
дървото, ищецът е предявил настоящия иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ответникът твърди, че липсват доказателства относно това дървото
действително да пречи на ищеца. Позовава се и на чл.34, ал.1 от Закона за
опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), според който ореховите,
кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други
видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се
намират под режим на особена закрила, както и на ал.2, според която министърът
на земеделието, храните и горите утвърждава наредба за подлежащите на особена
закрила дървета, тяхното опазване, използуване, отсичане и заменяне.
По делото са разпитани посочените от ищеца свидетели И. Н. и Б. С.. Според
първата свидетелка, която постоянно живее в с.Б., на около 400 м. от мястото,
целият орех е над сградата и пречи, шумките падат върху покрива, също и орехите.
Според нея покривът може да се счупи, той е ламаринен. След резитбата и
непосредствено преди съдебното заседание от 16.11.2021 г. е ходила да го гледа.
И към настоящия момент има клони над покрива. Орехът е на по-малко на 3 м. от
границата.
Според втората свидетелка, този орех го знае, тъй като от 20 г. живее в
това село. Същият е на около 1.5 м. от оградата. Пречи на ищеца, ниско е, има
шума. Орехите съхнат отгоре и падат. В този вид го е видяла и към настоящия
момент. Имало клонка, която е разделена на 3-4 клона. Към настоящия момент няма
шума, но има на пролет.
По делото е изслушано заключение на вещото лице инж.Р.М. по изготвената
съдебно- лесотехническа експертиза. След като е направила
оглед на място на процесното дърво, намиращо се в неурегулиран поземлен имот
находящ се в старо застроена част на с. Б., община Р., Пернишка област с площ
400 кв.м., собственост на Н. С. Х. и К.Б.Х., вещото лице е дало отговор на
поставените въпроси по следния начин:
Процесното дърво представлява обикновен орех /J.r.на възраст около 40
години. Височината на ореха е около 13 м. Може да достига 20-25 м. височина и
до 2 м. дебелина. Свободно растящите дървета развиват мощна широко разперена и
ниско разположена корона. Орехът е високо дърво. Към делото няма приложена
скица на имота или геодезическо заснемане. Измереното разстояние от ореха до
края на покрива на съществуващата постройка, която се явява и граница на имота
посочен от Е.В.М. е 1,50 м.
Според вещото лице след окастрянето на клоните на ореха, простиращи се над
имота на Е.В.М., падането на плодове, листа и клони е отстранено. С
отстраняване на клоните над имота дървото не прави сянка. Орехът е на разстояние
от 1,50 м. от северната граница на имота на Е.М..
По повод молба с вх. № АО./1/ от 22.06.2020 год. на Е.В.М. *** е направено
предписание на К.Б.Х. с № ./2/ от 21.07.2020 г. за премахване до 30.11.2020 г.
на ореха близост до имота на Е. В. М.. Предписанието не е изпълнено. По повод
възражение BX..3/ от 28.09.2020 год. до Община Р. от К. Б. Х. с писмо №./ от
08.10.2020 год. е направено предписание за премахване на клоните на ореха
простиращи се над имота на Е. В. М.. При огледа на място вещото лице е
установило, че клоните простиращи се над имота на Е.М. *** не е правила
предписание за премахване на корените на ореха. Корените на ореха преминаващи в
имота на Е.М. не са премахнати.
С писмо №АО./ от 08.10.2020 год. на Община Р., съгласно чл.52 от ЗС е
направено предписание на К. Б. Х. за премахване на клоните на ореха простиращи
се над имота на Е.М.. При огледа на място вещото лице установило, че всички
клони на ореха простиращи се над имота са окастрени. Резитбата е изпълнена
правилно и е спазено изискването на чл.52 от ЗС.
Орехът има главен корен, който достига до дълбочина 3- 3,5 м., а от главния
корен се развиват странични, повечето от които са повърхностни. Те се движат
далеч в страни увеличавайки всмукателната повърхност на корена. Повърхностните
корени предпазват почвата от ерозия. В случая опасността повърхностните корени
да достигнат до основите на постройката 1,50 м е нищожна. Сградата е на
по-ниско ниво от нивото на ореха /денивелация около 1 м/.
От правна страна.
Искът с правна квалификация чл.109 ЗС е вещен иск, с който собственикът или
носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права
от неоснователни (противоправни) преки или косвени въздействия върху имота му,
с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по
неговото предназначение. За уважаването на този иск, на първо място ищецът
следва да докаже, че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно
право върху него на твърдяното от ищеца основание за придобиване на правото на
собственост и ограниченото вещно право. Не всяко въздействие върху имот може да
обоснове основателност на негаторен иск по чл.109 ЗС, а само онова въздействие,
което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и
посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на
ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика или
титуляра на ограничено вещно право и се създават пречки правото на собственост
или ограниченото вещно право да бъде упражнявано в пълен обем. Следва да е
налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е
адекватна и търсената с иска по чл.109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи
законните ограничения на собствеността или ограниченото вещно право. Съгласно
т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаването на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по- големи от обикновените
(чл.50 ЗС).
С оглед изложеното дотук, съдът на първо място следва да отбележи, че
ищецът Е.В.М. е собственик на Неурегулиран поземлен имот, находящ се в
населената част на с.Б., с площ по нотариален акт 303 кв.м. при граници: от две
страни- път, имот на наследници на Г. Б., имот на наследници на В. С. и до него
имота на ответника.
На следващо място, по делото безспорно се установява, че в собствения на
ответника имот, представляващ Неурегулиран недвижим имот, находящ се в с.Б.,
общ.Р., при съседи: общински път, имот на наследници на М.. А., имот на С. Г.,
имот на наследници на В. С. и до него имота на ищеца има посадено орехово дърво,
което попада в условията на чл. 52 ЗС.
Съгласно посочения текст, не се позволява да се посаждат дървета до имота на
съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за
средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на
общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които
се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По
същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на
по-близки разстояния от посочените по-горе.
Определението на понятието "ниски", "средно високи",
"високи" дървета се съдържа в действащата нормативна уредба - чл.94,
ал.2 от Наредба № . от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, регламентираща препоръчително
минимално отстояние от границите на съседните имоти. Съгласно цитирания
подзаконов нормативен акт, с оглед санитарно- хигиенните условия и изискванията
за огряване от слънцето се препоръчват следните най-малки разстояния на
декоративните и овощни насаждения до границите на съседните имоти: 1. За ниски
дървета /с височина до 2.5 м./ - на 1.0м. от границата; 2. За средно високи
дървета /с височина до 5.0м./ - на 1.5 м. от границата; 3.за високи дървета /с
височина над 5.0м./ - на 3.0 м. от границата. Посочените в Наредбата
препоръчителни отстояния съвпадат с тези - визирани в чл.52 от ЗС, който регламентира
административна процедура за отсичане на клони и корени от дървета или
преместване на дървета при неспазване на посочените отстояния и при
действително създадени пречки за упражняване право на собственост. Независимо,
че с оглед действащата нормативна уредба процесното дърво следва да се
квалифицира като високо такова, при което препоръчителното разстояние от
границата на съседния имот е 3.0 м., неспазването на това разстояние само по
себе си не е предпоставка, обуславяща основателността на негаторния иск. /В
този смисъл е и съдебната практика- Решение № ./01.12.2008 г. на ВКС по гр.д. №
./2007 г.; Решение № ./03.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № ./2007 г.; Решение № .30.04.2009
г. на ВКС по гр.д. №./2007 г./. Искът по чл.109 от ЗС може да бъде уважен само
когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно
действие или състояние. С оглед установеното по делото и най- вече предвид
заключението на вещото лице Р.М., съдът намира, че процесното дърво не смущава,
не ограничава и не пречи на допустимото пълноценно ползване на имота на ищеца,
според неговото предназначение. Според цитираното заключение, прието без
възражения от страните, след окастрянето на клоните на ореха, простиращи се над
имота на Е.В.М., падането на плодове, листа и клони е отстранено и с
отстраняване на клоните над имота дървото не прави сянка. В този смисъл, съдът
намира искът за неоснователен и недоказан. Не се установи към настоящия момент
да е налице твърдяното от ищеца натрупване листа, съчки,
плодове и цели клони, които да се напластяват върху покрива, задържат снеговете
и водата от топенето им, както и падащите дъждове да натежават допълнително на
конструкцията на сградата и да предизвикват постоянни течове и да увреждат покрива
и цялата сграда.
Допълнителен аргумент за отхвърляне на иска е и фактът, че ореховото дърво, като овощно такова, е измежду видовете
насаждения, посочени в чл.32, ал.1 и чл.34 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество, попадащи под режим на особена закрила, като в
тежест на ищеца е да докаже, че конкретното орехово дърво е извън обхвата на
тази закрила. Съгласно законовата делегация на
чл.34, ал.2 ЗОСИ, според който текст, министърът на земеделието, храните
и горите утвърждава наредба за подлежащите на особена закрила дървета, тяхното
опазване, използуване, отсичане и заменяне, е приета наредба № 1 за опазването
на селскостопанското имущество (обн. ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.), която
регламентира реда за отсичане на орехово, кестеново, бадемово или черничево
дърво- чл.10, ал.4 от наредбата. Процесният случай попада под приложното поле
на цитираните норми. Това е така, доколкото дървото като вид е обикновен орех
/J. r.и се ползва със закрила. Съгласно посочения текст от наредбата, отсичането
на орехово, кестеново, бадемово или черничево дърво се извършва след писмено
разрешение на председателя на общинския народен съвет, ако собственикът е
засадил дърво от същия вид, което се е прихванало. Видно от заключението на
вещото лице Р.М., по повод молба с вх. № ./1/ от 22.06.2020 год. на Е.В.М. ***
е направено предписание на К.Б.Х. с № АО. от 21.07.2020 г. за премахване до
30.11.2020 г. на ореха близост до имота на Е.М.. Предписанието не е изпълнено.
По повод възражение BX../ от 28.09.2020 г. до Община Р. от К.Х., с писмо № . от
08.10.2020 г. е направено предписание за премахване на клоните на ореха
простиращи се над имота на Е. В. М.. От всичкото това е видно, че към настоящия
момент не е налице писмено разрешение от компетентния орган- Кмета на общината,
за премахване на ползващото се със специална закрила орехово дърво, което самостоятелно
изключва уважаването на иска.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, в размер
на 500 лв., от които 400 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение и 100 лв.-
внесен депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от ищеца Е.В.М. ***, ЕГН:**********, чрез
пълномощника си адв.Г.М. от АК-К., срещу ответника К.Б.Х. ***, ЕГН:**********,
с който моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да
премахне неговия орех, находящ се в собствения му имот, представляващ
Неурегулиран недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Р., при съседи: общински
път, имот на наследници на М. А., имот на С. Г., имот на наследници на В. С. и
до него имота на ищеца, който орех е на недопустимо разстояние от имота на
ищеца, представляващ Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част
на с.Б., с площ по нотариален акт 303 кв.м., при граници: от две страни- път,
имот на наследници на Г. Б., имот на наследници на В. С. и до него имота на
ответника, тъй като му пречи да упражнява правото си на собственост върху
собственият му недвижим имот.
ОСЪЖДА Е.В.М. ***, ЕГН:**********,
чрез пълномощника си адв.Г.М. от АК-К., да заплати на К.Б.Х. ***, ЕГН:**********,
сумата от 500 лв. /петстотин лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/