Мотиви към Решение
№ 751, постановено по НАХД № 1584 по описа на Районен съд - Бургас за 2020 г.
Производството пред Районен съд-гр.Бургас
е започнало по повод внесено от Районна прокуратура-гр.Бургас предложение за
освобождаване на Н.К.Ч. с ЕГН ********** *** от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.227б ал.2
от НК за това, че на 29.09.2015 година, в град Б., в качеството си на
представляващ и управляващ търговско дружество „С. Ф.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.“Ц. К.“ № ..., след като дружеството му изпаднало в
неплатежоспособност в 30-дневен срок от 27.08.2015 г. до 25.09.2015 г.
включително от спиране на плащанията към държавния бюджет по безспорно и
изискуемо парично публичноправно задължение –задължение за данъци в размер на 14 990,94 лева, за което на
19.08.2015 г. му е връчена лично покана за доброволно изпълнение с изх.№ ИТ-00-9183-30-1
от 04.082015 г. на ТД на НАП-Бургас, с която му е даден 7-мо дневен срок, не
поискал от Окръжен съд-Бургас да открие производство по несъстоятелност по
отношение на представляваното от него дружество „С. Ф.“ ЕООД.
За открито съдебно заседание обвиняемият Ч.
не се явява. Същият не е намерен на посочения от него адрес и по данни събрани
служебно е напуснал територията на Р България на 14.03.2020 г. и адресът му е
неизвестен. Съдът на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК му предостави правна помощ
и назначи за негов защитник определен от Председателя на АС-Бургас адвокат. Защитата
моли съдът да наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер към
минималния предвиден в закона от 1200 лева.
За Районна прокуратура–гр.Бургас редовно
призован се явява прокурор Гинка Чинова. Не се сочат нови доказателства.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Иска от съда да
освободи обвиняемия Ч. от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание
глоба в минималния предвиден в закона размер от 1200 (хиляда и двеста) лева.
Съдът, като обсъдиш събраните в хода на
досъдебното производство доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установено от фактическа
страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 30.04.2018 година на
основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не е поискано от съда да открие производство по несъстоятелност от
страна на търговското дружество „С. Ф." ЕООД, -престъпление по чл. 227б,
ал. 2, вр. ал.1 от НК
В хода на разследването са извършени следните
действия по разследването и процесуално-следствени действия: разпитани са
свидетели, изискана е информация от Окръжен съд - Бургас и от Агенцията по
вписванията, както и от ТД на НАП. Поискано е от АС - Бургас разкриване на
данъчна и осигурителна информация. Назначена и изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза. Приложени са множество справки и документи, свързани с предмета на
доказване.
След анализ на събрания по делото доказателствен
материал се установява следната фактическа и правна обстановка:
Обвиняемият Н.К.Ч., с ЕГН ********** е роден на ***г.,
в гр. Ямбол, българин, българско гражданство, със средно образование, женен,
безработен, неосъждан, с постоянен адрес:***.
С Решение № 1 от 22.05.2006г
Бургаският окръжен съд е вписал в Търговския регистър Еднолично дружество с
ограничена отговорност „С. Ф." ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „Ц. К." № ..., с едноличен собственик на капитала Н.К.Ч.. В
същото Решение е посочено, че „Дружеството се управлява и представлява от Н.К.Ч.,
в качеството му на Управител, с всички произтичащи от това според Търговския
закон права и задължения."
От учредяването и до настоящия
момент управляващ и представляващ дружеството е обвиняемият Н.Ч.
През 2015 г. дружеството спряло
да плаща публичните си задължения към НАП, формирани от данъци. Това наложило
извършване на Ревизия, която приключила с Ревизионен акт. В тази връзка в ТД на
НАП било образувано Изпълнително дело № **********/19.08.2015 г. за събиране на
публичните задължения с общ размер на 14 990,94 лева към датата на образуване
на изпълнителното дело. По реда на ДО ПК било изпратено съобщение за доброволно
изпълнение /СДИ/ № 7984-000001. Съобщението било връчено лично на обвиняемия Ч.
на 19.08.2015г. С него му бил даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
Задълженията не били погасени в този седемдневен срок.
ТД на НАП направили възможното, за да си
удовлетворят вземанията, по се оказало, че дружеството не притежавано движимо и
недвижимо имущество. Нямало и МПС-та. Не притежавало плавателни и
въздухоплавателни средства, нямало акции, или участия в други дружества, нямало
извършени разпоредителни сделки с имущество и не формирало обороти. Не
притежавало бързоликвидни, нито трайни активи.
Нещо повече - дружеството към този момент било
ипотекарен длъжник в Банка ДСК и имало наложен запор на банковите сметки във всички
лицензирани търговски банки на територията на България. Били открити две такива
сметки - в Юробанк и в Банка ДСК, като и в двете сметки нямало авоари.
Тези факти, както и изготвената съдебно-икономическа
експертиза, доказват, че по това време дружеството се е намирало в състояние на
неплатежоспособност и това състояние е било трайно.
За неговата трайност свидетелства и последващото
поведение на дружеството - фактът, че и до Уведомлението на ТД на НАП до
Прокуратурата, и до образуването на настоящото производство, то не е платило
задълженията си, които към 30.03.2018 година вече били в размер на 204735 лева.
През 2017 г. отново била извършена ревизия на
дружеството. Публичните задължения били установени с Ревизионен акт № р_
02000216006845-091-001/08.08.2017г., връчен лично на управителя на дружеството Н.Ч..
В предвидения 14-дневен срок нямало подадено възражение по направените
констатации и установени задължения по ревизионния акт. Посоченият ревизионен
акт бил присъединен към образуваното вече изпълнително дело. Дружеството отново
не погасило задълженията си.
Всичко това идва да каже, че неплащането към НАП към
процесната дата не се дължи на нещо друго - например нежелание да плати, а на
невъзможност да плати.
Понятието "неплатежоспособност" няма
легално определение в НК. Същото е дефинирано в ТЗ и съдържанието на този
елемент от престъпният състав на чл.227б от НК, следва да бъде изяснен с
категориите на търговското право и по - конкретно чл. 608 ал. 1 от ТЗ.
Основният критерий за
неплатежоспособност е търговецът да не е в състояние да изпълни свое
задължение, имащо паричен характер и същевременно произтичащо от търговска
сделка или от публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.
В настоящото производство е доказана невъзможността на дружеството към
момента на спиране на плащанията към И АП, и по-конкретно към момента на
изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение, да изпълни свое изискуемо,
безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение, като причината
за това е липса на авоари и активи, достатъчни да покрият задължението без
опасност за кредиторите.
Спирането на плащанията е външен израз на
неплатежоспособността, като в търговското право тя се предполага, а в
настоящото производство е доказана.
В настоящия случай, обв. Ч.
едновременно упражнява правомощията да управляват и представлява търговското
дружество. Той е лицето, което е имало реална възможност и задължение да
познава в детайли състоянието и дейността на търговското дружество, лицето,
което е осъществявало текущото управление и е имало информация за приходи,
разходи, загуби, дългове, наличие на авоари и активи, запориране на сметки и т.н.,
включително и за налични задължения към НАП. Той е лицето, което е било
натоварено както с действия по управление, така и с действия по
представителство.
Най-вероятно обвиняемият Ч. е
знаел, че дружеството дължи данъци още преди от НАП да му изпратят покана за
доброволно изпълнение.
В настоящото производство е установено на първо
място, че е възникнало едно безспорно установено парично вземане на НАП към „С.
Ф." ЕООД, формирано от задължение за данъци в размер на 14 990,94 лева,
което към процесната дата е било изискуемо.
На второ място, експертизата е
дала заключение, че към процесната дата дружеството „С. Ф." ЕООД не е
разполагало с активи, достатъчни за покриване па задълженията към НАП.
На трето място, доказано е, че
това състояние не е временно финансово затруднение, а е трайно състояние на
невъзможност на дружеството да плати задълженията си.
В конкретния случай експертизата
определя като начална дата на изпадане в неплатежоспособност на „С. Ф."
ЕООД датата 31.12.2014 г. Длъжникът обаче е бил уведомен с Покана за доброволно
изпълнение/ ПДИ/ № ИТ-00-9183-30-1/04.08.2015 г., връчена му лично с разписка
на 19.08.2015г. Настоящият орган приема, че това е и моментът на узнаването от
страна на обвиняемия Ч. за наличните задължения и за факта, че те са изискуеми.
Въпреки това, настоящият орган е приел, че
едномесечният срок за обв. Ч. да поиска от Окръжния съд да открие производство
по несъстоятелност започва да тече от изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
Мотивите са, че в този
седемдневен срок съществува възможност /макар и хипотетична/ той да реализира
приходи и да плати дължимото, което би довело да отпадне на задължението му да
поиска от Окръжния съд да открие производство по несъстоятелност,
респективно-до липса на състав на престъплението.
Видно от справката от БОС, обвиняемият
Ч. никога не е искал от Съда да открие производство по несъстоятелност по
отношение на представляваното от него дружество.
Описаната фактическа обстановка, подкрепена от целия събран по делото
доказателствен материал разгледан поотделно и в
неговата съвкупност, сочи на осъществен от обективна и субективна страна от обвиняемият
Н.К.Ч. състав на престъплението по чл. 227б ал.2 вр. ал.1 НК - доказано е по
безспорен начин по делото, че Н.Ч. е годен субект на инкриминираното деяние -
управител и представляващ „Сън Фикс” ЕООД - търговец по смисъла на ТЗ, че е
налице публично задължение, по което е възникнало едно безспорно установено
парично вземане, че е налице спиране на плащанията, като причината за това е,
че дружеството „С. Ф.” ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност, и че в 30-дневен
срок от спиране на плащанията, Н.К.Ч. не е поискал от Окръжен съд -Бургас да
открие производство по несъстоятелност.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл –Н.К.Ч. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Н.К.Ч. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 26.09.2015 г„ в гр. Б. в качеството си на управляващ и
представляващ търговското дружество „С. Ф." ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ц. Калоян" № ... след като
представляваното от него търговско дружество е изпаднало в неплатежоспособност,
в 30-дневен срок /от 27.08.2015г. до 25.09.2015г. включително / от спиране на
плащанията към държавния бюджет по безспорно и изискуемо
парично публичноправно задължение - задължение за данъци в размер на 14 990,94 лева /четиринадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и
деветдесет и четири стотинки/, за което на 19.08.2015 г. му е връчена лично
покана за доброволно изпълнение с изх. № ИТ-00-9183-30-1/04.08.2015 г„ на ТД на
НАП Бургас, с която му е даден 7-дневен срок, не поискал от Окръжен съд ~
Бургас да открие производство по несъстоятелност по отношение на
представляваното от него дружество „С. Ф." ЕООД – престъпление по чл.227б
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Разпитан в качеството на обвиняем Ч. е заявил, че не
желае защитник и не желае предявяване на материалите. Възползвал се е от
правото си да не дава обяснения.
От представената по делото справка за съдимост е
видно, че обвиняемият Н.К.Ч. не е осъждан.
Престъплението по чл. 227б, .ал.
2 ПК не е от категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си
настъпването на имуществени вреди /Решение № 462 от 21.05.2007 г. на ВКС по н.
д. № 157/2007 i\, II
н. о./
Този извод се потвърждава и от аргументите, изложени
в Тълкувателно решение № 4 от 12 март 2016 година на ВКС, където е посочено, че
в резултат на престъпленията по чл. 255 от ПК, чл. 255а от ПК и чл. 256 от НК,
респ. чл. 255-257 от НК (ДВ, бр.62/97г.) се причиняват имуществени вреди на
държавата - когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния
бюджет.
Престъплението по чл. 227б от НК е формално и не е
необходимо да са причинени вреди на кредиторите. Защитават се интересите на
кредиторите и в частност правото на всички останали правни субекти в търговския
оборот да знаят, че този търговец е изпаднал в неплатежоспособност.
За извършеното от Н.К.Ч. престъпление по чл.
227б, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода до 3 години
или Глоба до 5000 лева“.
С оглед установеното от фактическа страна,
предвиденото в НК наказание за извършеното от Н.К.Ч. престъпление,
необремененото му съдебно минало, обстоятелството, че не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК, както и че от
извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди, и Н.К.Ч. беше освободен
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.227б ал.2
вр. ал.1 НК,
като му бе
наложено административно наказание Глоба", т. е. спрямо него следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне размера на
административното наказание глоба съдът взе предвид, че процесното деяние не
показва по-висока степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи
на престъпление от този вид. Обвиняемият е семеен, не работи. По негови
твърдения има финансови затруднения. Съдът взе предвид личността на обвиняемия и
намира, че административното наказание глоба следва да бъде определено в
минималния размер, а именно 1000 (хиляда) лева. С това наказание според съда
могат да се постигнат целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН.
На основание чл.189 ал.3
от НПК осъди обвиняемия Ч. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОДМВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 586,50 (петстотин осемдесет
и шест лева и 50 стотинки) лева за изготвената счетоводна експертиза.
На основание чл.189 ал.3
от НПК осъди обвиняемия Ч. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Бургас направените в хода
на съдебното производство разноски
в размер на 05,00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист .
Мотивиран от горното
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.