Решение по дело №514/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 януари 2021 г.
Съдия: Радка Димитрова Дражева
Дело: 20202200600514
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

Гр. Сливен 29.01.2021г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателна колегия, в публично заседание на  осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                     ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ДРАЖЕВА                                          ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА                                           

 

При секретаря Ивайла Куманова, с участието на прокурора Борислав Сяров като се запозна с докладваното от ДРАЖЕВА ВЧНД № 514 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.Образувано е по жалба на  защитника на осъденото лице Д.-адв.Ч. срещу протоколно определение от 21.09.2020г. по ЧНД№1042/2020г. в частта относно приложението на чл.24 от НК.

С атакуваното определение  на Д. е определено едно общо наказание по влезли в сила актове по НОХД№766/2019г, НОХД№1181/2019г и НОХД№1261/2019г, всички по описа на СлРС, а именно най-тежкото от тях –лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца като е приложена нормата на чл.24 от НК и общото наказание е увеличено с шест месеца. Съдът е приспаднал от определеното общо и увеличено по реда на чл.24 от НК наказание времето, през което Д. е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, приложил е чл.68 от НК като е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено му по НОХД№1360/2018г. на СлРС, което да търпи отделно от определеното му и увеличено общо наказание при първоначален строг режим. Първоначален строг режим за изтърпяване е определен и за изтърпяване на общото и увеличено наказание, описано по-горе.

В жалбата на защитника се  твърди, че мотиви на съда, обусловили приложението на чл.24 от НК са неубедителни, без да съдържат цялостен и задълбочен анализ на престъпната дейност на дееца-брой престъпления, време на извършване, характер, последователност, обществена опасност на самия деец. Заявява, че целите на наказанието, определени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и само с определяне на общо наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК. От въззивния съд се иска отмяна на определение на районния съд в частта относно приложението на чл.24 от НК. В В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на изложените в нея основание.

Осъденото лице поддържа жалбата на защитника си.

Представителят на Окръжна прокуратура-Сливен оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна и предлага на настоящата инстанция да потвърди определението на СлРС.

Въззивната инстанция, след като се запозна с исканията на жалбоподателя, изслуша страните в с.з.  и извърши цялостна проверка на решение по реда на чл. 314 ал. 1 от НК   намира, че жалбата  на защитника на осъденото лице е неоснователна.

РС, извършвайки анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до правилния извод, че са налице условията на чл.23  и чл.24 от НК.

 От фактическа страна настоящата инстанция установява следното:

Въззивният жалбоподател Д. е осъждан както следва:

1. С присъда по НОХД№766/2019г. на СлРС, влязла в сила на 01.08.2019г. Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, извършено на 05.03.2019г.. наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при първоначален строг режим.Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода  по НОХД№1360/2018г по описа на СлРС, а именно лишаване от свобода за срок от две години като е определил първоначален строг режим, както и това наказание да бъде изтърпяно отделно от наказанието по цитираната присъда по НОХД№766/2019г.  на РС-Сливен.

2. С присъда по НОХД№118182019г. на СлРС, влязла в сила на 30.12.2019г., Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено  в периода от 19.01.2019г. до 23.01.2019г-.. наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при строг режим.

3. С присъда по НОХД№ 1261/2019г. на СлРС   Д. е признат за виновен и осъден за извършено в периода от 25.01.2019г. до 13.02.2019г. престъпление по чл.195, ал.1 от НК. Наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от  една година и шест месеца при първоначален строг режим.

Видно от справката за съдимост  с влязло в сила на 10.12.2018г. споразумение по НОХД№ 1360/2018г. на Д. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на 08.08.2018г., е наложено наказание лишаване от свобода  при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от четири години.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че  районният съд е направил правилния извод, че деянията са в условията на съвкупност, преди подсъдимият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание чл.25, ал.1  вр. чл.23 ал.1 от НК следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД№766/2019г, НОХД№1181/2019г и НОХД№1261/2019г по описа на РС -Сливен, а именно – една година и шест месеца лишаване от свобода.

Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК. Изложил е ясни мотиви относно упоритата престъпна дейност на осъдения и този извод напълно се подкрепя от доказателствата по делото. Осъжданията, описани във фактическата обстановка по-горе, сочат на една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице, налагащи извод за нежеланието му да преустанови престъпната си дейност. Наложените наказания явно не са изпълнили превъзпитателния си ефект, по никакъв начин не са мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че жалбата на защитника на осъдения Д. относно приложението на чл.24 от НК напълно несъстоятелно и районният съд, като е съобразил всички относими данни е приложил правилно материалния закон.

Ръководен от изложеното по-горе, настоящата инстанция

 

                                      РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение  от 21.09.2020 г., постановено по ЧНД №1042/2020г. по описа на Районен съд- Сливен като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на жалба и протест.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: