Определение по дело №1561/2025 на Административен съд - Варна

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1561 по описа на Варненския административен съд за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следно:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от Г. Н. Г., [ЕГН], подадена чрез адв.А. Д., против Заповед № 25-0819-000708/30.06.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Предмет на настоящото произнасяне на съда, е особеното искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.

Искането е обосновано с твърдения за настъпване на вреди от изпълнението на заповедта за жалбоподателя, които са значителни и тежки и не могат да бъдат преодолени впоследствие – невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и да си осигурява средства за издръжка.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал. 2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай.

Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т. 2А, б. „а“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи, съгласно ТР № 5/ 08.09.2009 г на ВАС.

От така възприетата законодателна уредба се изяснява, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС, е допуснато еx lege, т. е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия случай, с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

При отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 от АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 от АПК, е въведено и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими - вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

Оспорващият мотивира искането си с вероятността от настъпване на „значителни и непоправими вреди“, с оглед невъзможността да изпълнява служебните си задължения, поради което ще бъде лишен от средства за издръжка. От представените с жалбата заверени копия на трудов договор и длъжностна характеристика /изискваща наличието на свидетелство за правоуправление/, се установява, че действително е налице пряка и непосредствена връзка между отнемането на СУМПС и евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение и лишаване на молителя от доходи. Тези обстоятелства обуславят извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед ще причини значителни /загуба на доходи за издръжка/ и труднопоправими вреди за оспорващия /загуба на работна позиция/. Касае се до сериозно засягане на правната сфера на лицето и до възможност за настъпване на значителни затруднения, които са несъпоставими с целта, която се преследва от предвиденото предварително изпълнение на административния акт.

Наред с това законодателят поставя още едно условие, чието проявление следва да е налице, при преценка основателността на искането, като с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК е посочено, че изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Доколкото няма данни трудовият договор и длъжностната характеристика на оспорващия да са били известни на административния орган, съдът намира, че в случая е налице ново обстоятелство по смисъла, вложен в цитираната разпоредбата.

Предвид горното и при настоящите данни съдът приема, че са налице условията на чл.166, ал.2 от АПК, при което молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 25-0819-000708/30.06.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП на Г. Н. Г., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.