Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря СВЕТЛАНА
СТОЯНОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното
от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2490 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Образувано е по предявен от „З.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., ул. „М.К." № *, представлявано от управителя Р.
С. Н. ИСК с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" гр. София да заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, изразяващи се
в заплатено по АНД № 2094/2018 г. по описа на ВРС адвокатско възнаграждение в
размер на 600 (шестстотин) лева и в заплатено такова по КАНД № 194/2019г. г. по
описа на Варненски административен съд, по които с влязло в сила решение е
отменено НП № 03-008056/29.06.2017г, издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по Труда“- Варна.
Ищецът налага твърдения, за наличие на претърпени от него имуществените
вреди в общ размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева за заплатени адвокатски
хонорари от водени съдебни производства по оспорване на издаденото Наказателно
постановление № № 03-008056/29.06.2017г, издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по Труда“- Варна. Сочи, че същото наказателно постановление е
отменено с Решение № 2101/11.12.2018г., постановено по АНД № 2094/2018г., по
описа на ВРС и Решение по КАНД № 194/2019г., по описа на Варненски
административен съд. Излага, че във връзка с обжалването на наказателното
постановление е направил разноски в размер на по 600 лева за въззивното и за касационното
производства, които суми съставляват вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1200,00 лева. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. София, оспорва предявеният иск, прави възражение за
прекомерност на така уговорените възнаграждения. Прави възражения и за
действителното изплащане на същите.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че
предявеният иск е доказан по основание и до размера от 500 лева, като
претендира отхвърляне на иска за разликата над тази сума до предявения размер
от 1200 лева.
След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приобщените към доказателствения материал преписки по АНД №
2094/2018 г. по описа на ВРС и по КАНД № 194/2019г. г. по описа на Варненски
административен съд се установява, че с Решение № 2101/11.12.2018г.,
постановено по АНД № 2094/2018г., по описа на ВРС и Решение по КАНД №
194/2019г., по описа на Варненски административен съд е отменено наказателно
постановление № 03-008056/29.06.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по Труда“-
Варна, с което на „З.К.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева.
От представените по АНД №
2094/2018 г. по описа на ВРС списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и
разписка (л. 66 - 68 от АНД № 2094/2018 г. на ВРС) се установява, че ищецът е
упълномощил адв. Д. С. да бъде защитаван по същото дело при уговорено
възнаграждение от 500 (петстотин) лева, а в приложената разписка се установява, че заплатеният
адвокатски хонорар е в размер на 500 (петстотин) лева.
Видно е от преписката по
к.н.а.х.д. № 615/2020 г. по описа на Варненски административен съд, че с
Решение №615/01.06.2020 г. по същото дело е потвърдено Решение № 146/27.01.2020
г. на ВРС.
Като доказателство за
извършени разноски по двете съдебни производства с исковата молба, от страна на ищеца са
представени договори за защита и съдействие и разписки. С Договор за защита и
съдействие сключен между ищеца и адв. С. на 04.07.2018 г. страните по същия
уговарят адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, а в
приложената към същия разписка по същия договор е записано, че ищецът е
заплатил на адв. С. сума от посочен в цифри
размер на 600 лева, а с думи петстотин лева (л. 6 от делото). С
Договор за защита и съдействие сключен между ищеца и адв. С. на 31.01.2019 г.
страните по същия договор са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на
600 (шестстотин) лева, като в приложената и към този договор разписка е отразено,
че ищецът е заплатил на адв. С. сума в цифров
размер от 600 лева, и в словесен такъв от петстотин лева (л. 8 от
делото).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е предявен от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по
същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да
се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на
правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и
причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или
бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния
резултат.
Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно
следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл. 203 ал. 1 АПК,
както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и
отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са
административни.
Безспорно по делото е, че издаденото наказателно
постановление № 03-008056/29.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по Труда“ -
Варна, е отменено с Решение № 2101/11.12.2018г.,
постановено по АНД № 2094/2018г., по описа на ВРС и Решение по КАНД №
194/2019г., по описа на Варненски административен съд, като това
обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените доказателства
по делото.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1
ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай наказателното постановление е издадено от
административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от
санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция
приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и
настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е
отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва
закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата
на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между
тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки
вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки
означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки,
вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка
между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили
по време и място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване
на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина
е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара,
платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е,
че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет.
В случая от събраните по делото доказателства
се установи безсъмнено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по АНД № 2094/2018г., по описа на ВРС, в размер на
500 (петстотин) лева, което е видно от представените по същото дело договор за
правна защита и разписка. В тази част от спора няма съмнение, че Договореното и
заплатено възнаграждение от ищеца - жалбоподател в производството пред ВРС е в
размер именно на 500,00 лева, тъй като този размер напълно съвпада и с
посочения в представената към исковата молба разписка, в която с думи е
изписано, че заплатената сума е петстотин
лева (л. 6 от делото).
Спорно по делото е обстоятелството свързано със заплащането
на адвокатско възнаграждение в касационното производство по КАНД № 194/2019г.,
по описа на Варненски административен съд. Същото се претендира в размер от 600
лева, като в подкрепа на искането си ищецът представя договор за защита и
съдействие от 31.01.2019 г, съгласно който между ищеца и адв. С. е уговорен
размер на адвокатското възнаграждение от 600 (шестстотин) лева. Същевременно в
приложената към този договор разписка е записано, че ищецът е заплатил на адв. С.
адв. Хонорар, при което размерът на заплатената сума е посочен с цифров размер от 600 лева, докато в словесното изражение на платената сума е петстотин лева. Наложилата се практика
на съдилищата в Република България приема, че при наличие на разлика между
словесното изписване в размера на уговорената или платена сума и цифровото
означаване на същата в даден документ за достоверен да се приема този размер,
който е изписан с цифри. Ето защо съдът приема, че приложена та на л. 8 от
делото разписка удостоверява предаване на сума в размер от 500 (петстотин)
лева.
Непредставянето на доказателства за извършването на
разноски в производството по КАНД № 194/2019г., по описа на Варненски
административен съд води до неоснователност на претенцията в частта относно
претендираните неимуществени вреди, настъпили от оспорване решението на ВРС по
касационен ред. Представените с исковата молба доказателства са противоречиви
по своето съдържание – същите съдържат неясноти, грешки и поправяния, както
относно номера на производството по отношение на което е сключен договорът за
защита от 31.12.2019 г, така и относно размера на платената сума. Освен това,
следва да има предвид, че след като нито договорът, нито разписката имат
достоверна дата, то и двата документа не се ползват с материална
доказателствена сила. Всички тези обстоятелства, както и съществуващото
несъответствие при изписването с цифри и с думи на датата на договора, съпоставени
и с факта че е налице противоречие между представените с исковата молба
договори за правна защита и разписки и тези приложени по АНД № 2094/2018г., по
описа на ВРС, обосновават извода, че договорът и разписката от 31.12.2019 г. са антидатирани и съставени за нуждите на
процеса.
В случая съдът приема за установено по безспорен и несъмнен начин
единствено наличието на договорено и платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство при обжалване на издаденото НП пред ВРС в размер
на 500 лева. По делото не се събраха необходимите безспорни доказателства, от
които по безсъмнен за съда начин да се установява заплащане на адвокатско
възнаграждение във връзка с касационното обжалване на НП №
03-008056/29.06.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по Труда“- Варна.
Предвид направеното от процесуалния представител на ответника
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да се произнесе относно
прекомерността на уговорения във въззивното производство пред ВРС адвокатски
хонорар, като същия бъде съобразен с правната и фактическа сложност на делото и
с установения в наредбата минимален размер.
Производството по оспорване на незаконосъобразно
НП № 03-008056/29.06.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по Труда“- Варна
не се характеризира с висока правна и фактическа сложност, поради което
размерът на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на
ищеца, следва да е съобразен с минималните такива, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 НМРАВ в редакцията ѝ
към ДВ, бр. 84 от 2016 г. Съгласно цитираната разпоредба същият възлиза на сумата
от по 370 лв.
Налице е имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (наказателно
постановление) и е непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.
Налице са и трите предпоставки на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът
следва да бъде уважен като основателен и доказан до сумата в размер на 370
лева, като за разликата над тази сума до предявения размер от 1200 лева искът подлежи
на отхвърляне.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 25 лв. - ДТ и 600,00лв. - адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
От страна на процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на уговорения между ищеца и адвоката му
хонорар. Производството по настоящото дело не се характеризира със съществена
правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението за процесуален
представител на ищеца следва да се
редуцира до предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 2 НМРАВ минимум от 314 лева.
Съобразно уважената част от иска ищецът има право на
разноски в размер на 339 лева
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. София да заплати на „З.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „М.К."
№ * сумата от 370,00 (триста и седемдесет) лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № 03-008056/29.06.2017г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по Труда“- Варна отменено с Решение №
2101/11.12.2018г., постановено по АНД № 2094/2018г., по описа на ВРС и Решение
по КАНД № 194/2019г., по описа на Варненски административен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата в
размер на 370 лева до предявения размер от 1200 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. София да заплати на „З.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., ул. „М.К." № * направените по делото разноски
в размер на 339,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: