№ 29424
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Частно гражданско дело №
20221110109325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от заявителя „С.В.” АД с вх. № 157541 от 28.07.2022г. по
реда на чл. 248 ГПК, депозирана чрез процесуалния представител Л. с искане за
изменение на постановеното по делото определение № 16983/05.07.2022г. в частта, в
която съдът е присъдил на адвокат А. В. – процесуален представител на ответника по
заявлението Ф. В. Й., възнаграждение в размер на 300 лева за осъществената по делото
безплатна правна помощ. Излага, че съдът следвало да определи размера съгласно чл.
6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. 50 лева, тъй като подаването на възражение по чл. 414 ГПК не
представлявало същинско процесуално представителство и липсвала каквато и да било
фактическа или правна сложност.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по заявлението Ф. В. Й., чрез
процесуалния си представител адв. В. заявява становище за неоснователност на
молбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения в тази
връзка.
Депозираната молба от заявителя „С.В.” АД съдът намира за допустима, като
подадена от легитимирана страна в законовоустановения срок.
Възраженията на ответника по заявлението за настъпила преклузия да се иска
намаляване на размера на възнаграждението са неоснователни, доколкото преди
узнаването на акта, с който съдът е определил размера на възнаграждението на
адвоката по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, заявителят не е имал възможността да заяви
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
С възражението по чл. 414 ГПК, адв. В., като процесуален представител на
ответника по заявлението Ф. В. Й., е заявила искане за присъждане на адвокатско
1
възнаграждение за осъществяваната от нея безплатна защита. Като приложение към
възражението е представено пълномощно, в което е посочено, че правната помощ е
такава, предоставяна по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА (роднини, близки или на друг
юрист).
С определение № 16983/05.07.2022г. съдът е постановил обезсилване на
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.03.2022г., и при съобразяване на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е присъдил
възнаграждение на адв. В. в размер на сумата 300 лева за осъществената безплатна
защита.
Съдът не споделя доводите на заявителя по молбата му от 28.07.2022г., че
възнаграждението за адвокатска защита на длъжника се съизмерява с това по чл. 6, т. 5
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
„друга молба“ в размер на 50 лева по Наредба № 1/2004г. Приложима е нормата на чл.
7, ал. 5, вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В конкретния казус минималният размер на адвокатското
възнаграждение по правилата на Наредбата се определя на 300 лева и именно
преценявайки липсата на фактическа и правна сложност на осъществената защита
минималният е и присъденият от съда размер.
Предвид гореизложеното не са налице основА.я за изменение на постановеното
по делото определение № 16983/05.07.2022г. в частта за разноските. Ето защо молбата
на заявителя по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на заявителя „С.В.” АД с вх. № 157541 от
28.07.2022г., с искане за изменение на постановеното определение №
16983/05.07.2022г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2