№ 1287
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508790 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. И. М. срещу решение от 14.06.2022
г. по гр.д. №768/2022 г. на Софийския районен съд, 32 състав, в частта, в която е признато за
установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №31181/2021 г. на СРС, 32 състав: 582,59 лв. -
главница за доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София,
бул. ******* аб. №5330, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане; 80,96 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 05.05.2021 г.; 52,54 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Поддържа, че по делото не е доказано наличието на облигационни отношения
между ищцовото дружество и ответника. Сочи, че собственикът на имота е задължен да
заплаща топлинната енергия. Твърди още, че исковата молба е нередовна, както и че съдът е
игнорирал възраженията, че процесните фактури не са публикувани и за изтекла
погасителна давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
1
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която е
отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника за нередовност на исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д. №768/2022 г. по описа на СРС, 32 състав. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК – процесните вземания са индивидуализирани
по размер и период, и съдържа подробно изложение на обстоятелствата, на които ищецът
основава исковете си, т.е. посочено е и основанието на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е ползвател
на процесния недвижим имот, като това обстоятелства се установява и от представения нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот №20, т.ІІ, н.д. №187/28.12.2009 г. на нот. Х.В..
Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
2
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ.
носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на
ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ.
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и. Доколкото
върху процесния топлоснабден имот има запазено право на ползване, поради което и
собственикът не е пасивно легитимирани да отговоря за задълженията за заплащане на ТЕ за
имота през процесния период, а такъв се явява вещният ползвател на имота, т.е. ответника
се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените в рамките на настоящето
производство искове.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на СТЕ, която и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява,
че процесната сграда е била топлофицирана, като ищецът е доставил в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Т.С.“ ЕООД правилно и съобразно нормативните
изисквания.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника
сума за топлинна енергия при съобразяване на изравнителните сметки за периода
мес.05.2016 г. - мес.04.2020 г. възлиза на 582,59 лв., а сумата за дялово разпределение за
периода мес.09.2019 г. - мес.05.2021 г. – на 80,96 лв.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.
За процесния период са действали Общи условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
3
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 15.06.2021 г.,
поради което към момента на предявяване на иска /02.06.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е
изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за
процесния период.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава за погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата
разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се
заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по
чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на
45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2. Ирелевантни са доводите на
въззивника във въззивната жалба относно публикуването на фактурите, доколкото това е
условия за изпадане на длъжника в забава по ОУ/2014 г.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6434 от 14.06.2022 г., постановено по гр.д. №768/2022
г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4