О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 554
гр. П., 13.05.2022 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави
на разглеждане гр.д. № 11/2021 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск
от „В. - Д.“ ЕООД, ЕИК ***** – гр. Р., представлявано от управителя инж. С. Р.
И., против Т.Я.Т. ***, за установяване дължимост на вземане за сумата
68.16 лв. – главница за предоставени ВиК услуги (24.174 куб.м. питейна вода,
отведени и пречистени отпадни води) за абонатен № 255090 до водоснабден имот,
находящ се в гр. *****, по 9 бр. фактури, издадени в периода 31.12.2018 г. –
30.04.2018 г., както и за сумата 12.56 лв. – сбор от лихвите за забава по всяка
една от фактурите за периода 30.05.2018 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за което
задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 631/2020 г. по описа на ПпРС.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК Е подаден писмен отговор
адв. И.Ц. ***, назначен за особен представител на ответника, на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в който е изразено становище за
недопустимост и неоснователност на
предявения иск. С отговора е оспорен подписът на ответника в представен с
исковата молба документ – молба от 25.03.2002 г.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни
на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
приложено ч.гр.д. № 631/2020 г. по описа
на ПпРС.
Във връзка с
направеното оспорване от ответника чрез особения му представител на истинността
на представен с исковата молба писмен документ, следва да бъде дадена
възможност на ищцовата страна в срок до първото по делото съдебно заседание
включително, да заяви желае ли да се ползва от оспорения документ.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните и проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 03.06.2022 г. от
9:20 ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №631/2020 г. по описа на ПпРС към
настоящото дело.
УКАЗВА на ищцовата страна, в срок до насроченото
съдебно заседание включително, ДА ЗАЯВИ желае ли да се ползва от оспорения
документ – молба от Т.Я.Т. до управителя на „В. - Д.“ ЕООД от 25.03.2002 г.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът твърди
в исковата молба, че бил ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и
осъществявал дейността си съгласно изискванията на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. Като такъв до 31.12.2018 г-
предоставял ВиК услуги на територията на Община П.. Ответникът, от своя страна,
бил потребител на ВиК услуги, предоставяни от „В. Д.“ ЕООД – Р. за имот,
находящ се в гр. *****, регистриран в ищцовото дружество с абонатен № 255090.
За отчетния
период 06.11.2018 г. – 05.04.2018 г. ищцовото дружество доставило до имота на
ответника 24.174 куб.м. вода с питейно качество и отвело и пречистило същото
количество отпадни води на обща стойност 68.16 лв., за което издало 9 бр.
фактури .
Доставените и фактурирани количества вода били отчетени
посредством измервателно устройство – водомер с фабричен № 46081337, разположен
в банята на апартамента. Водомерът бил монтиран в имота на 24.04.2015 г. и отговарял на изискванията за съответствие с
одобрения тип съгласно Закона за измерванията.
Извършените
доставки на питейна вода били отчетени посредством електронен карнет по реда на
чл. 23, ал. 4 от ОУ.
Ответникът не
изпълнил задължението си за заплащане на предоставените ВиК услуги по
издадените 9 бр. фактури за посочения по-горе период. Общата стойност на
неплатените суми по фактурите била в размер 80.72 лв., в т.ч. 68.16 лв. –
главница и 12.56 лв. – лихва за забава.
По заявление
за издаване на заповед за изпълнение било образувано ч.гр.д. № 631/2020 г. по
описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тъй като длъжникът не бил намерен, съдът бил указал на ищцовото дружество да
предяви иск относно вземането си, което обуславяло и правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата68.16 лв. –
главница за предоставени ВиК услуги (24.174 куб.м. питейна вода, отведени и
пречистени отпадни води) за абонатен № 255090 до водоснабден имот, находящ се в
гр. *****, по 9 бр. фактури, издадени в периода 31.12.2018 г. – 30.04.2018 г.,
както и за сумата 12.56 лв. – сбор от лихвите за забава по всяка една от
фактурите за периода 30.05.2018 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за което
задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 631/2020 г. по описа на ПпРС. Претендира и разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК по чл. 131 от ГПК Е подаден писмен отговор адв. И.Ц. ***, назначен за особен
представител на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в който е
изразено становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. С отговора е оспорен подписът на ответника в
представен с исковата молба документ – молба от 25.03.2002 г.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД.
Няма права и
обстоятелства, които да се признават изрично.
Няма
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Всяка от
страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които извлича изгодни за себе си правни последици.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването
на валидно облигационно правоотношение с ответника и източника, от който
произтича това правоотношение; че ищецът реално е доставил ВиК услуга на
ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните
води за претендирания период по посочения в исковата молба абонатен номер и на
претендираната с исковата молба стойност; че ответникът е потребител на питейна
вода на посочения абонатен номер.
Ищецът в иска
по чл. 86 от ЗЗД носи тежестта да докаже, че главното задължение е ликвидно и
изискуемо, както и да докаже периода на забавата и размера на претенцията си.
Ответникът, в
случай, че има такива, носи тежестта да докаже правоизключващите,
правопогасяващите и др. възражения против правата на ищеца, в т.ч. и че е
заплатил претендираното задължение.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищеца да се връчи препис от писмения отговор, подаден от особения
представител на ответника.
СЪДИЯ: