Решение по дело №291/2021 на Административен съд - Шумен

 

 

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 14.02.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                Председател:  Кремена Борисова

                                                      Членове:   Христинка Димитрова

                                                                         Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева от ШОП, като разгледа докладваното от съдия М. Стергиовска КАНД № 291 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Л.К.Л. ЕГН ********** ***, чрез адв. В.А., срещу Решение № 260175/05.07.2021г., постановено по АНД № 342/2021г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

С атакувания съдебен акт е потвърдено  Наказателно постановление № 20-0869-003535 от 17.11.2020г. на Началник група към ОД МВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Л.К.Л. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевира доводи за несъставомерност на деянието поради отсъствие на субективният елемент.

Сочи, че служебното прекратяване на регистрацията на МПС не е равнозначно на липса на регистрация, доколкото МПС управлявано от касатора е имало регистрационни табели, поставени на съответните места.

С оглед изложеното моли съда за отмяна на въззивното решение и наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С процесното решение съдът е потвърдил Началник група към ОД МВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Л.К.Л. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

На 12.03.2020г. товарен автомобил марка „Волво ФЛ 6 Л“, с рег. № ********се движел по ул. Бургаско шосе в с. Радко Димитриево, обл. Шумен. Поради движение с превишена скорост автомобилът бил заснет от техническо средство „ARH CAM S1“. При извършване на обработка на снимката била извършена служебна проверка, при която било констатирано, че посоченото моторно превозно средство било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Автомобилът бил закупен от Ц.П.В.в качеството й на управител на дружество „Български плод-М“ ООД гр. Бургас на девети януари 2020г. но не извършила необходимата пререгистрация на автомобила в законоустановения срок. След като служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен установили собственика, от негова страна била попълнена декларация, че автомобилът на 12.03.2020г. се е управлявал от Л.К.Л. ЕГН **********. Декларация била подадена и от жалбоподателя Л.К.Л., в която същият потвърдил факта, че е именно той е управлявал посочения автомобил на 12.03.2020г. около 18.23 часа. В тази връзка на жалбоподателя била връчена писмена покана за явяване за съставяне на АУАН. Предвид обстоятелството, че жалбоподателя не се явил в указания му двуседмичен срок, на 11.05.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков номер 266627/11.05.2020г. в негово отсъствие, като било прието, че с описаното деяние е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. АУАН съставен в отсъствие на нарушителя бил връчен на жалбоподателя 21.05.2020г. и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След съставяне на акта административно-наказателното производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 20.10.2020г. било отказано образуването на наказателно производство. Въз основа на  постановлението за отказ да бъде образувано наказателно производство и съобразявайки материалите в преписка с вх.№ 4485//2020г. по описа на ШРП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено наказателно постановление № 20-0869-003535 от 17.11.2020г. на Началник група към ОД МВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Л.К.Л. ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наложените наказания. За да достигне до извод за законосъобразност на санкционния акт и по същество съдебният състав счел, че приобщените писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин приписаното на водача нарушение, поради което потвърдил оспореното наказателно постановление. 

Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи досежно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на касатора. В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни сочените отменителни основания от касатора.

По делото безспорно се установява, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственика в двумесечен срок от придобиването му, не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. Действително, съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая обаче, регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45/ 2000 г., при която хипотеза не съществува задължение собственикът на автомобила да бъде уведомяван преди прекратяване на регистрацията. Поради това настоящият състав намира, че не е нарушена процедурата, регламентирана с Наредбата, и по никакъв начин не са нарушени правата на наказаното лице, което е именно собственикът на автомобила.

Ето защо дори и нарушителят да не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена и нарушението да е извършено непредпазливо, извършеното се явява нарушение по ЗДвП и е наказуемо, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН и разпоредбите на специалния закон – ЗДвП. В тази насока първоинстанционния съд е направил законосъобразни изводи, че е осъществено от обективна и субективна страна вмененото на наказаното лице нарушение, като се е произнесъл подробно по съображенията на жалбоподателя за извършено деяние без вина. Именно поради липсата на пряк умисъл за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК РП – Шумен е отказала да образува досъдебно производство, но правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвид по-ниската степен на обществена опасност на деянието и предвидената наказуемост по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН и за деянията, извършени по непредпазливост.

Правилен и законосъобразен е и решаващият извод на предходния съдебен състав относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение. По делото са приобщени необходимите доказателства,  задълбочения преглед на които навежда на единствено възможния правен извод за наличие на предпоставките по ангажиране отговорността на касатора.

Показанията на свидетелите правилно са били ценени като обективен и незаинтересован източник на правнорелевантна информация. АНО е издирил съответните правни норми, квалифицирайки поведението на водача в унисон със закона, определяйки и размера на административното наказание при стриктното съблюдаване на разпоредбата на чл.175, ал.3 предл. първо от ЗДвП. 

В обобщение на изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, доколкото не са налице сочените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за процесуална защита в хода на настоящото касационно производство.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260175/05.07.2021г., постановено по АНД № 342/2021г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

ОСЪЖДА Л.К.Л. ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..         ЧЛЕНОВЕ: 1……………….

 

                                                                                                   2. ………………

 

 

 

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.02.2022 год.