О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 909
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Т. Хаджиев в. ч. гр. д. № 759 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Дирекция
„Миграция” към МВР против Определение
№ 688/ 19.08.2019 г. по гр. д. № 670/ 2019 г. на РС Свиленград, с което е
оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподсъдност на спора
пред РС Свиленград и за изпращането му по компетентност на РС София.
В частната жалба се прави
оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат
доводи, че районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 108,
ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като специалните домове за временно настаняване на
чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения, поради което
предвид нормата на чл. 105 ГПК местнокомпетентен да разгледа иска е РС София, в
района на който е седалището на ответника. Предвид изложеното желае да се
отмени обжалваното определение и делото да се изпрати на РС София за разглеждането
му по компетентност.
Съдът, като се
запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е допустима.
М.Т.Г. е предявил
против Дирекция
„Миграция” към МВР
обективно съединени
искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД общо
за сумата от 1256 лв.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Миграция” към МВР, с който се прави възражение за
неподсъдност на спора пред РС Свиленград и се прави искане на основание чл. 105 ГПК делото да бъде изпратено по компетентност на РС София, в района на който е
седалището му.
За да остави без уважение
възражението на Дирекция
„Миграция” към МВР
за неподсъдност на спора пред РС Свиленград, районният съд е
приел, че ищецът е полагал труд в *** при дирекция „Миграция“,
поради което на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е компетентен да разгледа
спора.
Определението е законосъобразно.
Правният статут на
служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР,
според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто
е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване
и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в
него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на
имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР,
където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на
чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков
ред, а именно по реда на ГПК.
Общото правило,
уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че
искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. От
него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или
предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална
местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя
си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на
държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни
закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото
правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на
работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки,
отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното
правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите
права на държавните служители в МВР ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл.
188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и
служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от
което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат
да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по
мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с
трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните
служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с
тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните
служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да
се сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно
положение служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че
предмет на защита са едни и същи права. Поради това, като е приел, че искът е
подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира ***, където ищецът
полага труд, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 688/ 19.08.2019 г. по гр. д. № 670/ 2019 г.
на РС Свиленград.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.