№ 65193
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело №
20221110126204 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на *** ООД срещу Г. С. Р. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 1872 лв.,
представляваща задължение, поето по запис на заповед, която ценна книга е издадена за
обезпечаване на следните задължения по договор за паричен заем, а именно: 1000 лв.,
представляваща подлежаща на връщане заета сума и 178,64 лв., представляваща
възнаградителна лихва, както и по договор за имуществено проучване и издаване на
удостоверение за кредитен рейтинг в размер на 693,36 лв.
Каузалният дълг се установява по несъмнен начин от представените към
заявлението писмени доказателства, поради което и съдът е счел за излишно да дава
указания на заявителя да излага твърдения за този факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът
може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде
очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период,
вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
1
изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието
му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно
вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното
производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е
добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за
кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на
редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо правоотношение, за
обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези
документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето защо в случая съдът следва да
прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз
основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са
действителни, по който въпрос съдът намира следното:
Доколкото и двата договора – този за заем и този за имуществено проучване и
издаване на удостоверение, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на тази
услуга е посочена като обща дължима сума в договора за кредит и е платима на вноски
заедно с останалите задължения по него, съдът намира, че макар и обективиран в отделен
документ /написан на отделен лист хартия, отделно подписан от страните/ договорът за
имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е част от договора
за потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да отговарят на
императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът намира, че
клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са
нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на
определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В
този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за
него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да
вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за
подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна.
Поради изложеното съдът приема, че каузалното задължение за таксата за услуга, за
обезпечение на което е издадена ценната книга, не е възникнало. Следователно не се дължи
плащането на тази сума и по менителничния ефект, издаден за обезпечаването на
последното. С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 19.5.2022 г. на *** срещу Г. С. Р. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата над
1178,64 лв. до 1872,00 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед от
24.11.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3