РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. гр.Мадан, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100473 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ХЕПИ КРЕДИТ“
ООД (с предишно наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ“ ООД), с ЕИК: * против В. Д. А., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца главница: 399.99 лв, мораторна
лихва върху непогасената главница: 156.84 лв. за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 26.02.2022 г. до 22.04.2025 г. - дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че е налице издадена Заповед за изпълнение
в полза на ищеца срещу ответницата за падежирали и непогасени 3 броя
вноски за периода от 25.12.2021 г. до 25.02.2022 г. по индивидуален Договор за
потребителски кредит SO № * от дата 30.11.2021 г., сключен между „ХЕПИ
КРЕДИТ“ ООД (с предишно наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД) с търговско наименование HAPPY CREDIT
като Кредитодател и В. Д. А. (К.) като Кредитополучател. Договарянето било
осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща,
уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за потребителски
кредит е сключен във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския
1
кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона
за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн,
като Кредитополучателят го бил подписал в Профила си в платформата на
Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен
код, изпратен му от автоматичната системата на „ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД
служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен
подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1
от ЗЕДЕП.
Съгласно сключения между страните Договор, Кредитополучателят е
декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези
посочени в Общите условия.
В исковата молба се сочи, че по силата на сключения индивидуален
Договор за потребителски кредит SO № */30.11.2021 г. между В. Д. А. (К.) и
„ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД е отпуснат кредит в размер на 800.00 лв. на
Кредитополучателя. С подписване на процесния Договор, Кредитодателят бил
предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника, с което
Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а
Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения индивидуален Договор на 6 броя месечни вноски, 5
от които в размер на 148.61 лв., а последната 6-та вноска в размер на 148.63 лв.
(включващи главница и договорна лихва). По процесния Договор за кредит,
ответницата била извършила плащания в общ размер на 0 лева по
претендираните погасителни вноски. Към настоящия момент дължимата
главница по забавените падежирали вноски била в размер на 399.99 лв. В. Д.
А. (К.) трябвало да изплати падежиралите вноски на дата 25.02.2022 г. -
падежна дата, като от тогава до подаването на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба
сроковете по падежа на горепосочените вноски са изтекли. Поради
гореизложеното,длъжникът дължал и обезщетение за забава върху
непогасената главница в размер на 156.84 лв. за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 26.02.2022 г. до 22.04.2025 г. - дата на
подаване на заявлението, както и законна лихва от момента на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата. Постъпили са съобщения чрез ССЕВ, с които ответницата е
изразила желание и готовност да заплати доброволно претендираната от
ищеца главница, лихва и държавна такса. Моли да бъде разгледана
претенцията на ищеца за заплащане на адвокатски хонорар, като счита, че
прентедираният от ищеца адвокатски хонорар е завишен спрямо цената на
иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение 63/25.04.2025 по ч.гр.д. № 183/2025 г. по
2
описа на РС Мадан е разпоредено длъжникът В. Д. А. /К./ с ЕГН **********, с
адрес: *, да заплати на заявител „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София.
п.к. 1324, ж. к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Д.В.Д. –
управител, чрез адвокат Б. В. С., следните суми: 399.99 лева /триста
деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница по Договор
за потребителски кредит SO № * от 30.11.2021 г.; 45.84 лева /четиридесет и
пет лева и осемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от
25.12.2021 г. до 25.02.2022 г.; 156.84 лева /сто петдесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки/ – законна лихва за периода от 26.02.2022 г. до
22.04.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса и
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 480.00
лева /четиристотин и осемдесет лева/. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника против издадената заповед за
изпълнение. Настоящото производство е образувано в преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, а предвид и наличието на
идентитет между вземанията за главница и мораторна лихва, предмет на
настоящото производство и вземания, предмет на заповедното производство,
предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между тях е сключен Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № */30.11.2021 г. по силата на който ищецът ХЕПИ
КРЕДИТ ООД, с предишно наименование ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ ООД в качеството му на кредитодател е предоставил на В. Д. К.
(А.) потребителски кредит в размер на 800 лева, със срок за издължаване 6
месеца, при ГЛП 38,29%, ГПР 45,78 %. Като доказателство по делото са
представени и приети ОБЩИ УСЛОВИЯ за предоставяне на потребителски
кредит от ищеца, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, платежно нареждане за преведена
сума от ищеца в полза на ответницата в размер на 800 лева, с основание
Потребителски кредит от 30.11.2021 г.
В настоящото производство ищецът претендира заплащането на 3 броя
непогасени вноски за периода от 25.12.2021 г. до 25.02.2022 г за главница в
размер на 399,99 лева, ведно с мораторна лихва върху непогасената главница в
размер на 156,84 лева за периода от датата на настъпване на забавата – от
26.02.2022 г. до 24.04.2025 г. – датата на подаване на заявлението в съда.
От страна на ответника е представено платежно нареждане от 29.10.2025
г.за заплащането в полза на ищеца на сумата от 685,76 лева, с основание гр.д.
№ 473/2025 г. по описа на РС Мадан, като с постъпилите съобщения от ССЕВ
ответницата е заявила, че са заплатени изцяло претендираната главница, лихва
и дължимите държавни такси.
В постъпилата молба вх. № 3548/21.11.2025 г. от ищеца признава
направеното плащане от ответника на 09.10.2025 г., като заявява, че е
3
удовлетворен относно исковата претенция, както и че е заплатена държавната
такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 183/2025 г. по описа на РС
Мадан, както и в настоящото производство по гр.д. № 473/2025 г., главницата,
ведно със законната лихва. Ищецът посочва, че ответницата не е заплатила
адвокатски хонорар, присъден със заповедта за изпълнение в размер на 480
лева, като не била оспорила размера му по надлежния ред – с частна жалба по
реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК. Счита, че ответницата следва да заплати и
адвокатски хонорар, претендиран в настоящото производство в размер на 400
лева.
От своя страна с писмо вх. № 318/28.10.2025 г. чрез ССЕВ ответницата е
изразила становище, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
е прекомерно с оглед цената на иска – 570 лева и размера на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение от близо 900 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД ищецът следва да установи възникването на
облигационно правоотношение с ответника по Договор за кредит от
30.11.2021, както и изпълнение на задълженията си по договора по
предоставяне на заемната сума.
В настоящия случай като доказателство по делото е представен Договор
за потребителски кредит SO № */30.11.2021 г., сключен между страните, както
и платежно нареждане за преведена сума от ищеца в полза на ответницата в
размер на 800 лева, които доказателства по делото не са оспорени от
ответницата и установяват изпълнение на задълженията на кредитодателя по
процесния договор, изразяващи се в предоставяне на заемната сума. За
ответницата е възникнало задължение да върне на кредитора предоставената
сума по договора, като липсват данни към датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение 25.04.2025 г. от страна на
ответницата да са извършени каквито и да е плащания по договора. От своя
страна ответницата е заплатила претендираните от ищеца вземания за
главница и лихва в хода на процеса, което по недвусмислен начин сочи на
признание от страна на ответницата за дължимостта на вземанията, предмет
на настоящото производство.
Предвид изразената в хода на процеса готовност от ответника да заплати
доброволно претендираното от ищеца задължение и впоследствие
извършеното от ответника плащане, съдът счита, че по делото се явяват
безспорно установени всички предпоставки, явяващи се правопораждащи
факти от фактическия състав за дължимост на претендираните суми, въпреки
че съдът не ги е отделил изрично като безспорни и ненуждаещи се от
доказване. Приемане на противното би означавало съдът да приеме нещо в
разрез със заявената воля на ответника и извършеното от него плащане в хода
на процеса, по повод на което страните не спорят. Водим от изложеното, съдът
счита за безпредметно допълнителното обсъждане на твърденията в исковата
молба и доказателствата, представени по делото.
4
Извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, която разпоредба задължава съда да
вземе предвид при постановяване на решението си и фактите, настъпили след
предявяване на иска, поради което съдът приема, че с извършеното плащане
ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца за главница,
мораторна и законна лихва. С оглед изложеното исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в рамките на процеса.
По отношение на разноските:
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед обстоятелството, че плащането на претендираните от ищеца
суми е извършено на 29.10.2025 г- в хода на процеса, по арг. на противното от
чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест
на ответницата, доколкото същата с поведението си е дала повод за образуване
на делото с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК на 25.04.2025 г.
Съобразно изявленията на страните, с извършеното плащане в хода на
процеса са погасени дължимите държавни такси за исковото и заповедното
производство, поради което съдът следва да обсъди единствения спорен
въпрос между страните по настоящото дело, а именно за размера на
дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение. Ищецът е претендирал
разноски за заповедното производство в размер на 480 лева, съобразно
Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 г., приложен по ч.гр.д. №
183/2025 г. по описа на РС Мадан и 400 лева по исковото производство,
съобразно Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2025 г., приложен
по гр.д. № 473/2025 г. Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за
присъждане в пълен размер на претендираното по заповедното производство
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, предвид обстоятелството, че
ответницата не се възползвала от правото си да обжалва Заповед за
изпълнение 63/25.04.2025 по ч.гр.д. № 183/2025 г. по описа на РС Мадан в
частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК. Посоченото от ищеца
разрешение би намерило приложение при липса на подадено възражение по
чл. 414 от ГПК против заповедта. Доколкото в настоящия случай ответницата
е възразила изцяло срещу подадената заповед за изпълнение, то съобразно
дадените в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК разяснения исковият съд е компетентен да се произнесе по
дължимостта на разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В настоящия случай от изпратените чрез ССЕВ съобщения от
ответницата последователно е заявено, че претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е прекомерно (така изрично съобщение с вх. №
3218/28.10.2025 г) Изявленията на ответницата следва да се квалифицират
като възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
5
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде
обсъдено.
Съгласно посочената разпоредба ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв,
следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в
наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от
9.07.2004 г. Следователно законодателят е предвидил три отделни
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на
дължимия размер на адвокатско възнаграждение то трябва да е справедливо,
обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум.
По последния критерий обаче е налице произнасяне на Съда на Европейския
съюз, обективирано в Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г.
по Съединени дела С-427/16 и С428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, §
1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с
чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите
като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва
да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава
правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се
осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на
качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата
и интересите на страните в съдебното производство. В Наредбата обаче, както
е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали
действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради
което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се
постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по
смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не
само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в
цитирания акт на ВАдвС. Със свое последващо Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл
споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при
прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски
възнаграждения. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
6
цени на адвокатските услуги. Следователно, дължимият размер се преценява
от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и
правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че
адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо
овъзмезден (така и решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., Г.
К., ІІІ Г. О. на ВКС
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при
определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент
от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва
да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и
сложност на извършената дейност. Настоящото дело е с ниска фактическа и
правна сложност, събрани са единствено писмени доказателства в малък обем,
извършено е плащане от ответника на претендираните суми в хода на процеса,
с което на практика се признава дължимостта на исковата претенция чрез
извършване на конклудентни действия. Освен това материалният интерес по
делото е нисък и възлиза на 556,83 лева. Проведеното заповедно производство
също е с ниска фактическа и правна сложност, извършената процесуална
дейност се състои в попълване на бланково заявление, а самото производство
протича в закрито съдебно заседание без призоваване на страните.
Изложеното обуславя извод, че адвокатското възнаграждение в полза на
ищцовата страна следва да бъде редуцирано до 300 лева за исковото
производство и 200 лева за заповедното производство, които възнаграждения
съдът счита, че са пропорционални и справедливи и които суми следва да
бъдат възложени в тежест на ответницата. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД (с предишно
наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД) с ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1324, ж. к. Люлин 9, бл.
963, ет. 1, офис 11, представлявано от Д.В.Д. – управител против В. Д. А. /К./ с
ЕГН **********, с адрес: * да бъде признато за установено, че В. Д. А. дължи
на „ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД, следните суми: 399.99 лева /триста деветдесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница по Договор за
потребителски кредит SO № * от 30.11.2021 г.; 156.84 лева /сто петдесет и
шест лева и осемдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за периода от
26.02.2022 г. до 22.04.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 25.04.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение Рег.№ 63 / 25.04.2025 по ч.гр.д. № 183/2025 г.
по описа на РС Мадан като погасен чрез ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В
ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА В. Д. А. /К./ с ЕГН **********, с адрес: * да заплати на
„ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД (с предишно наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД) с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София. п.к. 1324, ж. к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11,
7
представлявано от Д.В.Д. – управител сумата от 300 лева (триста лева)
разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 473/2025 г. по описа на РС
Мадан и сумата от 200 лева (двеста лева) разноски за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 183/2025 г. по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8