Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Бургас,
09.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС
- ХIX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Членове: Христо Христов
Марина Николова
при секретаря: Галина Драганова
с участието на прокурора : Андрей Червеняков
като разгледа КАНД №
106/2021г. по описа на Административен съд Бургас, ХIX състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на ОД на МВР – Бургас против Решение № 260575 от 14.12.2020
г., постановено по АНД № 4711/ 2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което
е отменено наказателно постановление № 251а-553/ 21.10.2020 г., издадено от
Директора на ОДМВР – Бургас с наложено на ответника по касация административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва се извода на въззивния съд за непълна правна квалификация на деянието.
Твърди се, че правилно описаното в НП деяние, изразяващо се в нарушаване на
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията на законовата
разпоредба, действала към датата на извършването му - 24.04.2020г, е било
квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Изложените
от първоинстанционния съд мотиви за липсата на самостоятелно приложение на
разпоредбата на чл. 209а ЗЗ и необходимостта от обвързването й с някоя от
хипотезите, регламентирани в чл. 63, ал. 4 или ал. 7 от ЗЗ, сочи за неправилни,
тъй като тези алинеи на чл. 63 от ЗЗ са в сила от 14.05.2020 г. и не са били
действащо право към датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че
процесното наказателно постановление е законосъобразно издадено, налице е
твърдяното нарушение, поради което съдебното решение следва да се отмени и да
се постанови друго по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – З.М.Т., редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. Вместо това по делото е постъпило
писмено становище от пълномощника му – адв.К., който
се явява в съдебна зала и излага подробни съображения за неоснователност на
подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и
предлага решението на районния съд да бъде отменено, като бъде потвърдено
оспореното НП.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на З.Т. против наказателно
постановление № 251а-553 от 21.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция на
МВР-Бургас, издадено въз основа АУАН № 434а-279/24.04.2020 г., с което на Т. е
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От фактическа страна
административното обвинение се основава на това, че на 24.04.2020 г. около 08.
45 часа З.Т. се намирал на открито обществено място - зелени площи между бл.40 и бл.41 в ж.к.
Славейков, като се придвижвал без поставена маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената противоепидемична мярка по
чл. 63, ал.1 от ЗЗ, установена по т. 9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, според която "Всички лица, които се намират на закрити
или на открити обществени места ( в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастируи, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
( в т.ч. кърпа, шал и др.)".
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Бургас е отменил обжалваното
наказателно постановление. За да постанови решението си въззивният съд е приел,
че е налице допуснато съществено процесуално нарушение че описаната фактическа
обстановка в обстоятелствената част на НП не съответства на посочената норма
като правна квалификация на деянието. Според въззивният съдебен състав, административно-наказващият
орган е посочил неточно правната квалификация на деянието, като такова по
чл.63, ал.1 ЗЗ, вместо коректните норми на чл. 63, ал.7, ал.7, като цитираната
от АНО норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е санкционна, а не материалноправна
такава. Отделно от това, според становището на въззивния съд разпоредбата
на чл.209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа няколко
отделни хипотези, респ. препращания към различни норми – чл. 63, ал. 4 или ал.
7, чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ, поради което няма самостоятелно приложение,
а следва да се привърже към някоя от посочените норми. Липсата на такава
конкретизация в издаденото наказателно постановление е квалифицирана като
неспазване на императивното изискване по чл. 42, т.5 (при съставяне на АУАН)
ичл. 57, т. 6 от ЗАНН (при издаване на оспореното НП), представляващо
неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо формата на
издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице.
Решението
на Районен съд Бургас касационната инстанция намира за правилно, но по мотиви,
различни от изложените
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който
в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. / предвижда административно наказание -
глоба от 300 до 1000 лв., за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на
министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
Въз
основа на тази нормативна регламентация не може да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
съдържащата се в наказателното постановление правна квалификация на нарушението
е непълна.
В
случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като
административно нарушение по чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.
/, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в
случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на
основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ с акт на министъра на здравеопазването
или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат правомощието да
въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване
под страх от административно или углавно наказание. Ето защо за попълване на
общо формулирания състав на административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г. / е необходимо не само да се посочи правната връзка
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ с нормите на чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ, които имат
други адресати, различни от субекта на нарушението, но следва да се
конкретизира и акта на компетентните държавни органи и неговото съдържание, в
противоречие с което се явява поведението на привлеченото към отговорност лице.
В
процесните АУАН и НП е посочена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., с които
са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т.
9 от последната заповед, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведено и
задължение за всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени
места /в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др. / да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др. /.
От
формална страна, фактическото обвинение за местонахождение на З.Т. на
посочените дата и час, на открито обществено място - в зелените площи между
бл.40 и бл.41 в ж.к. Славейков, гр. Бургас, без да е поставена маска или
защитно средство, покриващо носа и устата, сочи на неизпълнение на задължението
за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и основание за налагане
на предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание.
Въпреки
горното, съдът намира, че в случая неправилно е приложен материалния закон. По
същество посоченото като нарушено правило за поведение се съдържа в Заповед №
РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването. Същата заповед е била
оспорена по съдебен ред, като е било образувано адм. дело № 3626/2020г. по
описа на Върховния административен съд - VI отделение. В хода на горното
производство по обжалване, министъра на здравеопазването е издал Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020г., с която
е отменил Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. Това обстоятелство е станало
основание за прекратяване на административното дело, поради оттегляне на
оспорения административен акт с Определение на ВАС по същото дело №
8868/06.07.2020г., приемайки, че “Отмяната на акта от административния орган,
който го е издал, в хода на съдебното производство по неговото оспорване, по
същество е идентично с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156 АПК“.
Доколкото
и двете заповеди притежават характера на общи административни актове действието
им по силата на чл.180, ал.1 АПК е предварително, без да е необходимо (и
доколкото е нищожно според практиката на ВАС) постановяването на предварителното
изпълнение в самата заповед. В този смисъл, отменящата заповед № РД – 01 –
236/24.04.2020г. е породила действие незабавно от деня на постановяването й. При
сравнение на датата на констатираното нарушение и тази на постановяване на
отменителната заповед се установява, че те съвпадат. Доколкото заповедта
действа незабавно, тя е породила правното си действие от датата на
постановяването й, поради което според настоящата съдебна инстанция считано от
24.04.2021г. Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. не поражда действие поради
нейната изрична отмяна (оттегляне) и считано от същата дата не вменява
задължение за носене на предпазна маска или нейн еквивалент на публични места,
като установеното по делото. Ирелевантно е обстоятелството дали часът на проверката
предхожда този на постановяване на заповедта, доколкото часа на постановяване
на административните актове не представлява нормативноустановен елемент от
тяхната индивидуализация, поради което отменителната заповед се счита действаща
през целия съответен ден.
Последното
мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника
по касация пред административния съд за присъждане на разноски на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 300 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК,
Бургаският административен съд, ХIХ
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение 260575 от 14.12.2020 г., постановено по АНД № 4711/2020 г. по описа
на Районен Бургас.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Бургас да заплати на З.М.Т. сумата от 300 /триста/лв, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.