№ 298
гр. Ботевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251810200427 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. М. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес АДРЕС, чрез адв. Вл.В.
от АК Плевен, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 25-
1204-000266/25.03.2025 г., издадено от ВПД Началник група към ОДМВР -
София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.202 г. на Министър на вътрешните работи, с което за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100,00/сто/ лева, и лишаване от право да управлява МПС за 2 /два/ месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, и не се
представлява.
Адмивнистративнонаказващият орган – Началника на сектор
Пътна полиция при ОДМВР София, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
1
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № 346850/221.02.2025 г.; НП № 25-1204-000266/25.03.2025 г., заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, докладна
записка от Началник група „ОП“ ст.инспектор П. И.ов, справка за
нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на
актосъставителя Ц. Х., на длъжност “ст.полицай” при РУ Правец и П. П., се
установява следната фактическа обстановка:
На 21.02.2025 г. в 14,39 часа, в общ. Правец, на АМ Хемус, км
56,000, с посока на движение към гр. Варна, свид. Ц. Х. подал стоп палка на
водача на т.а. „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № №, с прикачено към него
полуремарке „Кьогел СН24“ с рег. № № – И. М. И., който не изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, а
продължил движението си напред към гр. Варна. Впоследствие водачът бил
спрян от други служители и за установеното нарушение му бил съставен
АУАН № 346850/21.02.2025 г., който нарушителят подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № 25-1204-000266/25.03.2025 г., издадено от ВПД Началник
група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата
фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, а именно за това, че на 21.02.2025 г. в 14,39 часа, в общ. Правец, на АМ
Хемус, км 56,000, с посока на движение от гр. София към гр. Варна,
управлява на т.а. „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № №, с прикачено към
него полуремарке „Кьогел СН24“ с рег. № №, и двете собственост на
Притекс-М ЕООД, Булстат *********, като извършва следното нарушение:
при подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган със стоп палка по
образец на МВР, водачът И. М. И. не изпълнява задължението си да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение, а продължил движението
си напред към гр. Варна, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, му е наложена
глоба в размер на 100,00/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
2/два/ месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите, както и от съставения АУАН. Показанията на
2
свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и
съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да
противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и
съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер,
като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния казус, съдът констатира следното:
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
съдържа всички необходими реквизити и при съставянето му не са допуснати
нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и
неотстранимите, водещи до отмяна на крайния акт. Същият е съставен в
законоустановения в ЗАНН тримесечен срок от открИ.е на нарушителя.
Описаното нарушение в акта е, че при подаден от надлежен контролен орган
сигнал за спиране със стоп палка по образец, водачът на автомобила не е спрял
на посоченото място, а е продължил движението си напред, при което и
дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението е
правилна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и
тежестта на доказване е на административнонаказващия орган, чиито
ангажирани гласни и писмени доказателства установяват по един безспорен и
категоричен начин описаното нарушение, факта на осъществяването му,
времето и мястото на извършването му, както и неговото авторство, от което
се стига до единствения възможен извод за наличие на описаното в акта
3
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 103 от ЗДвП.
Издаденото въз основа на акта наказателно постановление от териториално и
материалноправно компетентния за това орган съдържа всички необходими
реквизити и при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените и неотстранимите, водещи до
неговата отмяна. Наложените на нарушителя-жалбоподател административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС по чл. 175, ал. 1, т. 4
/Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г, чийто текст гласи: Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:
4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението;.
Не е налице маловажност на случая. Неоснователни са и твърденията в
жалбата, които остават без никакви подкрепящи доказателства.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважена, а атакуваното
НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1204-
000266/25.03.2025 г., издадено от ВПД Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.202 г.
на Министър на вътрешните работи, с което на И. М. И. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес АДРЕС, чрез адв. Вл.В. от АК Плевен, със съдебен адрес
АДРЕС, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00/сто/ лева, и лишаване от право да
управлява МПС за 2 /два/ месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- София област, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за
неговото постановяване.
4
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5