№ 339
гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200385 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТСТ ТРАНС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, местност „Чукур
Савак”, комплекс „ТСТ Ойл”, представлявано от управителя А. С., чрез
адв.Ел.П. против Наказателно постановление 13-002498/17.02.2021г., на
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на
основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез пълномощника си,
поддържа жалбата и искането в нея.
1
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и е
на становище същата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
На 22.06.20г. в стопанисван от дружеството- жалбоподател обект в
землището на Пазарджик м. „Чукур Савак“ била извършена била извършена
проверка от инспектори в ДИТ св. А. и колегата му Г. Сиракова.
Проверката продължила на 24.06.20 и 16.07.20 г. в ДИТ и по представени
от дружеството документи. След като приключила, бил съставен протокол ФА
2016526/15.07.20г. ( л. 5 сл.), надлежно връчен на упълномощен представител –
св. Г. ( пълномощно на л. 14).
Впоследствие св. А. установил, че при изпсиване на отразените
обстоятелства в протокола е допуснал технически грешки, поради което
съставил писмо до дружеството - виж на л. 9 Протокол за поправка на
очевидни фактически грешки , в което отразил тази своя констатация, както и
че на основание чл. 62, ал.2 от АПК предписанията дадени в протокола от
15.07.20г. следва да се считат за невалидни , поради което издава нов протокол
от 29.07.20г.
На неустановена дата, но до връчването на протокола от 29.07.20г.
,протоколът за констатираните грешки (на л. 9) бил надлежно връчен на св. Г. (
показанията й на л. 52).
На 31.07.20г. на нея бил връчен ( виж на л. 25) съставения нов протокол
ФА 2016526/29.07.20 ( л. 20 и сл.) . Едно от тях по т. 17 от протокола било :
„Да се плати брутното трудово възнаграждение на Ц. В. К. - служител, за м.
май 2020г. за преустановяване на работа в предприятието, съгласно Заповед на
работодателя от 16.03.2020г. по чл. 120в от Кодекса на труда при обявено
извънредно положение в страната, съгласно чл. 128, т. 1 и чл. 267а от Кодекса
на труда"
2
След връчването на протокола от 29.07.20 г. Гацава изготвила
възражение ( л. 26) против дадените с него предписания, което било
разгледано от ИА ГИТ и с решение на осн. Чл. 97, ал.1 от АПК ( виж на л. 27 и
сл.) е отменено само предписанието по т. 24 от протокола от 29.07.20, а всички
други предписания по останалите точки са потвърдени.
Липсва последващо оспорване и на 16.10.20г. св. А. отново извършил
проверка в обекта, за да провери дали са спазени дадените от него
предписания с този протокол. В рамките на тази проверка установил, че
предписанието по т. 17 от протокола не било изпълнено, тъй като за
посочения в предписанието период - м. май 2020г. не била платена на св. К.
брутното трудово възнаграждение за преустановяване на работата съгласно
посочената заповед по чл. 120в от КТ при обявено извънредно положение в
страната и предвид чл. 128, т.1 и чл. 267а от КТ.
Поради това св. А. съставил процесния акт, приемайки,че нарушението е
извършено към първия ден след изтичане на срока , тоест на 22.08.20г.. (
съгласно дадения срок с протокола).
Актът за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ е съставен в отсъствие на
представител на дружеството след надлежна покана, надлежно предявен на
представител ( пълномощно за Г.) и връчен препис нему срещу подпис.
Въз основа на акта е издадено НП.
Последното се атакува с доводи за неговата процесуална и материално-
правна неизправност. Претенциите за процесуална несъответност с
нормативните изисквания са неоснователни. АУАН и НП са издадени при
спазване на предвидената за тях процедура и от компетентни органи ( л. 36).
Съдържанието им е изцяло съобразено с предписващите го норми на ЗАНН (
чл.42 и чл.57) , като описанието на нарушението е съвсем детайлно и ясно и
създава възможност както за организиране и провеждане правото на защита,
3
така и за осъществяване на съдебен контрол .
Неоснователно се критикува с жалбата процедурата по съставяне на акта
в отсъствие на законов или упълномощен представител на дружеството.
АУАН е съставен след като поканата за явяване на 06.11.20 е била надлежно
връчена на пълномощника и свидетел по делото Г. ( виж на л. 16 и показанията
й в с.з.). От показанията на св. А. и декларациите на л. 17 , става ясно, че след
като до края на работния ден 06.11.20 не се явил представител на дружеството,
те били съставени от посочените трима служители ни ДИТ в потвърждение на
възприетото обстоятелство. То се потвърждава и с показанията на св. А..
Поради това , напълно законосъобразно актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, но пък е надлежно предявен на негов пълномощник, комуто е
връчен и препис от него. Неоснователно се претендира липса на
представителна власт за това действие в рамките на административно-
наказателното производство. Представеното пред администрацията
пълномощно за Г. – виж на л. 10- е генерално: още в т.1 от него
упълномощителят Ан. С. в изрично посоченото качество – и като законов
представител на дружеството – жалбоподател е делегирал на свидетелката
права да „ извършва от негово име и от името на дружеството и за негова
сметка всякакви правни и фактически действия пред всички държавни и
общински органи и техните подразделения , като следва изброяване, което
обаче е примерно и категорично не е изчерпателно „ … и др.“ ). Този цитат от
пълномощното е достатъчен, за да се приеме надлежна представителна власт
на Г. във всяко действие, в което тя е участвала в рамките на проверката и в
развилото се административно-наказателно производство.
Неоснователно се претендира нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е било констатирано в проверка, извършена на 16.10.20г. и
от извършването му до издаване на акта на 09.11.20 г. не е изтекла една година
, а НП е издадено три месеца и половина след акта.
Въобще, в рамките на цялостната проверка за законосъобразност Съдът
не констатира наличия на съществени процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на НП.
То е законосъобразно и от материално-правна гледна точка. На първо
4
място следва уточнението, че възражения против даденото предписание по т.
17 с Протокола от 29,07,20г. , вкл. такива относно начина, по който то е
формулирано, са изцяло неотносими към настоящия спор и не подлежат на
разглеждане в настоящия процес. Това предписание е дадено с протокол,
предписанията в който са били обжалвани по съответния ред и в този смисъл
са налице изричните показания на св. Г. и приложеното решение ИА ГИТ на
осн. чл. 97, ал.1 от АПК ( виж на л. 27 и сл.), с което предписанията по
протокола за изцяло потвърдени с изключение на това по т. 24. Това решение
на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ не е било оспорено в 14-дневния срок
пред АС Пазарджик ( виж показанията на Г.) . Недопустимо е в рамките на
настоящия спор да се проверява законосъобразността на предписания, които са
легитимирани от компетентния за тяхната проверка орган. Тази проверка е
била инициирана от дружеството с възражението на л. 26 , в което относно
процесното предписание по т.17 ( както и относно аналогичните му по т. 1-10 ,
т.12 -19) не се твърди, че работникът е ползвал вид отпуск ( в случая –
неплатен), поради което да не му се дължи възнаграждението по чл. 267 а
от НК ( за времето, през което работата със заповед на работодателя е
преустановена поради обявено извънредно положение ) в случаите по чл. 120
в от КТ. Затова и такова се дължи, както е приел компетентния да прецени
законосъобразността орган – ИА „ГИТ“ с окончателния си акт - на л. 30 (
решението не е обжалвано – виж показанията на Г.) .
Липсата във възражението до ИА“ГИТ“ на твърдения, че работникът -св.
К.- е ползвал неплатен отпуск създаде сериозни съмнения относно факта на
ползването му, независимо, че той е заявен в показанията й ( виж на л. 69).
Всъщност, тя признава, че била в неплатен отпуск,но не може ясно да фиксира
периода на ползването му – първоначално твърди ,че било за „близо един
месец“ от 20 март, като не помни дали май е ползвала такъв вид отпуск. След
това обаче признава, че ползвала този отпуск по предварително подписана от
нея молба – тази на л. 57, която пък действително касае периода 01-29.05.20г.
От друга страна обаче, на 31.07.20 ( виж съобщение на ел. адрес на л. 67) от
дружеството са изпратили на ДИТ по повод изисканите във връзка с
проверката документи същата молба, но неподписана от св. К. . Става ясно, че
към датата на изпращане на ДИТ 31.07.20г. тази молба не е била подписана от
работника, а това е станало впоследствие. Тоест – към м. май, когато
5
работникът е ползвал такъв вид отпуск, това не е станало по надлежна негова
молба, въз основа на която работодателят може на посоченото основание чл.
160 о КТ да разреши ползването на този вид отпуск. В този смисъл се
възприеха за недостоверни твърденията на св. К., че е подала предварително
подписана молба за ползване на неплатен отпуск през май 2020г. Така, че през
този месец тя въобще не е ползвала такъв вид отпуск, а формално и след
проверката са създадени съответните документи ( молбата й а отпуск) с цел да
се установи за нуждите на проверката заявяването му, като молба дори не е
била подписана към момента на представянето й в ДИТ Пазарджик, а в един
по-късен момент.
Извън това обсъждане, ясно се посочи,че предписанието по процесната
т. 17 от протокола от 29.07.20, е влязло в сила и станало задължително за
изпълнение. Възражения против него в настоящото производство са
недопустими и не са от компетентността на този съд.
В този смисъл даденото предписание по т. 17- от протокола
№2016526/29.07.20г. са били задължителни, като проверката дали то е
изпълнено от работодателя е извършена месец и половина след изтичане на
срока. Той е изтекъл на 21.08.20г. и поради това правилно е прието, че
нарушението е извършено на 22.08.20г.
Фактът на извършването му не е спорен и е несъмнен установено с
подробните и убедителни показания на актосъставителя и приложените
писмени доказателства на л. 31 и следващите.
Предвид горното обсъждане, нарушението, изразено в бездействие от
страна на адреса на това предписанието, е факт. Правилно е възприет и автора
на нарушението, доколкото адресат по предписанието ( основателно ) е
работодателят в лицето на дружеството - жалбоподател. Напълно
ирелевантно е обстоятелството дали упълномощената от управителя на
дружеството Г. е уведомила последния за дадените предписания и
необходимостта от изпълнението им, доколкото тези обстоятелства касаят
отговорността за координацията в съответната комуникация ( ако въобще
такава е следвало да се осъществи, доколкото на Г. са делегирани генерални
пълномощия).
6
Ирелевантно за обективната съставомерност на нарушението е също
дали длъжностното лице по ЗБУТ е „било повече в движение и поради това не
успяла да подпише“ ( виж показанията на Г. на л.52) ;още повече като се има
предвид, че протоколът с предписнаията е получен на 31.07.20г.1 а проверката
за изпълнение на предписанията по него е извършена едва на 16.10.20г. (
повече от месец и половина след изтичане на срока за изпълнението им).
Основателно работодателят е санкциониран за извършеното нарушение с
имуществена санкция от 1600 лева , която незначително отстои от минимума (
1500 лева), предвид съществуващата възможност не само до изтичане на срока
по предписанието, но и до проверката за изпълнение. Освен това, за всяко едно
неизпълнено предписание по коментирания протокол е съставен АУАН и НП.
Несъстоятелни са твърденията, че за неизпълнение на това предписание
няма нормативно предвидена санкция, което възражение процесуалният
представител на дружеството неубедително мотивира с чл. 415, ал. 2 от КТ.
Действително, последната норма предвижда административно наказание за
неизпълнение на предписание по чл. 405а, ал.4 от КТ и се отнася до
предписание на работодателя да предложи на работника или служителя
сключване на трудов договор. Процесното предписание съставлява по
принудителна административна мярка и за нейното неизпълнение
отговорността е именно по посочената в санкционния акт норма на чл. 415,
ал.1 от КТ.
Горното предпостави решението за потвърждаване на НП, а то –
основателността на претенцията за юриконсулско възнаграждение, което
следва да се определи в размер на 100 лева (предвид конкретната степен на
фактическа и правна сложност на делото, броя на заседанията, в които е
проведено съдебно следствие и обема на доказателствения материал) .
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 13-002498/17.02.2021г., на
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което „ТСТ ТРАНС
ОЙЛ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, местност „Чукур Савак”, представлявано от управителя А. С., на
основание чл.416 ал.5 от КТ на основание чл.415 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА „ТСТ ТРАНС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя А. С., да заплати на ИА ГИТ сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8