РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Стара Загора, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500004 по описа за 2024 година
Производството е на осн. чл.267, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС
и чл.22, ал.2- чл.23, ал.1 от СК.
Въззивното производството по делото е образувано по подадена в
законония 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
262088/17.11.2023г. от ответника- съделител /пълнолетния български
гражданин/ П. С. П. от с.Б., *** против тази част от постановеното
първоинстанционно Решение № 260021/18.10.2023г. по висящото делбено
гр.д.№ 1117/2021г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с която са били допуснати до
делба в режим на СИО на 2 бр. движими вещи/камион FIAT и минибагер
TAUEUCHI/, със законните последици от това. Твърди, че в обжалваната му
част съдебното решение по допускане на делбата/първа фаза/ било
постановено в противоречие с материалния закон, при несъобразяване с
доказателствата по делото, при съществено нарушение на процесуалните
правила и било необосновано, като излага подробно своите фактически и
правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да
отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него да
постановите ново решение по същество на спора, с което да изключи от делба
на СИО горепосочените 2 бр. движими вещи, със законните последици.
Счита, че РС в противоречие със събраните доказателства в съдебното
производство и при нарушение на процесуалните правила за разпределение на
1
доказателствената тежест в процеса е приел за установено фактическа
обстановка, която противоречала на събраните пред РС доказателства.
Въззивникът няма свои нови доказателствени искания и няма претенции за
разноски по въззивното дело. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния
му представител- адвокат по делото. Не е представил писмена Защита в
дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на в.жалба вх.№ 262275/22.12.2023г. от другата страна ищцата -
съделителка/също пълнолетната българска гражданка/ К. Т. П. от гр.С.З.,
която оспорва изцяло подадената въззивна жалба и считат, че в атакуваната
му част първоинстанционното Решение е напълно законосъобразно и
обосновано, тъй като за да достигне до постановяване му, РС бил взел
предвид всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната
съвкупност, изводите му са мотивирани при обсъждане на направените
твърдения и възражения, съпоставени със събраните доказателства,
действащите законови разпоредби и съдебната практика. Счита, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност, приел е мотивирано кои от следва да
бъдат кредитирани и кои не, и е достигнал до своя фактически и правен извод
за СИО върху процесните 2 бр. недвижими вещи, като по никакъв начин не е
нарушен принципа на доказателствената тежест в процеса. Предвид
гореизложеното моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да остави изцяло без
уважение подадената въззивна жалба и да потвърдите напълно в атакуваната
му част първоинстанционното Решение за допускане на делба на имоти и
вещи в режим на СИО, като правилно, законосъобразно и обосновано. Няма
свои нови доказателствени искания. Претендира да й бъдат присъдени
направените от нея разноски за настоящата въззивна съдебна инстанция. Не
се е явила лично или чрез процесуален представител- адвокат, не е пледирала
пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представила писмена
Защита в дадения й от съда 1- седмичен срок.
Въззивният съд, след като се запозна с изложените във в.жалба
оплаквания, със становището на съответната въззиваема, с атакуваната част
от първоинстанционно Решение за допускане в първа фаза до делба на
имущество в режим на СИО, със събраните от РС доказателства и с
приложимите материалноправни и процесуални норми, счита, че въззивната
жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия
въззивен ОС- Ст.Загора, че никоя от страните не е имала свои нови
доказателствени искания, и че не се налагало въззивният съд служебно да
събира нови доказателства пред тази инстанция.
Следва да има предвид обстоятелството, че независимо от това на чие
име са придобити процесните 2 бр. движими вещи/камион и минибагер/,
може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите
имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага при условията
на оборима законова презумпция при възмездните придобивни основания,
2
какъвто е договорът за покупко- продажба. Фактическите и правните
критерии за преобразуване на лично имущество в закупените през време на
брака на страните- съделители/бивши съпрузи/ 2 бр. движими вещи се явяват
изцяло обективни, като се изследва характерът на вложените в придобиването
им парични средства. А по отношение разпоредбата на чл.22, ал.2, пр.2 и 3 от
СК, безспорно се установи от събраните по делото гласни
доказателства/свидетелските показания/, че въззивникът освен работата си
като багерист във „ВиК- ООД, гр.С.З., е осъществявал подобна дейност на
частно, извън официалното си работно време при работодателя, с процесните
личен камион и мини- багер.
Първата процесна движима вещ товарен автомобил „ФИАТ 616 Н 3“-
установи се, че същият е закупен с лични средства на въззивника П.,
получени от предхождаща продажба на негови наследствени земеделски
земи, за което ответникът/въззивник/ е представил пред РС Извлечение от
Имотния регистър, което доказва извършената от него продажба, с посочени
ниви, декари, цени и други, като продавачи са въззивникът П. и брат
му/свидетел по делото/, без участието на тогавашната му
съпруга/въззиваемата П./, като купувач е третото за спора С.Ж.И.. В този
смисъл е и още едно гласно доказателство, събрано пред РС- отговорите на
ищцата/въззиваема/ П. на поставените й въпроси по реда на чл.176 от ГПК в
о.с.з. на 16.06.2022г. „Бяхме още семейство, тогава съпруга ми получи
посочената сума от 13 854 лева.” Горното се потвърждава изцяло и от
наличието на приет от РС официален писмен документ, съгласно който
въззивникът е получил парични средства общо в размер на 13 854.00 лева,
които са му били заплатени и преведени по личната му банкова сметка на
14.12.2016г. от купувача на земята - С.Ж.И.. Което доказва твърдяната от него
законова хипотези по чл.23, ал.1 от СК.
Наред с това тази движима вещ, макар и придобита по време на брака
му с въззиваемата П., не се явява тяхна СИО, понеже му е служила
единствено на него за упражняване на професията му на багерист в
извънработно време по смисъла на чл.22, ал.2, пр.2 и 3 от СК. В тази връзка
показанията на свидетеля Т.С., който обяснява как е помогнал на съделителя
П. да транспортират закупения в „окаяно състояние”/според свидетеля/
товарен автомобил ФИАТ и е присъствал на самото закупуване заявява
категорично : „Знам с какви средства е закупен. П. ми каза, че с брат си
продали някакви ниви и от там са парите. Другият свидетел Д. П. също дава
аналогични показания „П. има едно камионче- „фиат”-че”. ”Парите за
закупуването били от продажба на някакви ниви на майка му и баща му”.
Горното се доказва и от събраните пред РС писмени доказателства относно
процесния камион „Фиат”/договора за покупко- продажба, свидетелство за
регистрация, удостоверение за застрахователна стойност/, от които, както и
от свидетелските показания е станало очевидно, че този товарен
автомобил/камион/ може да управлява и да ползва само въззивника П., но не
и въззиваемата П., понеже тя очевидно няма категорията за правоуправление
3
на това, нито работи като багерист по трудов договор във „ВиК- Стара
Загора” ЕООД, както ответника. Безспорно установено с гласни доказателства
пред РС/показанията на св.Т.С./ е, че именно въззивникът го е търсил,
намерил го е в гр.Т., ***, закупил го е и го е възстановил, включително и с
„поръчани части от чужбина”. Това се подкрепя и от писмения Отговор на
съделителката П. на ИУИ от съделителя П. : „Въпросният товарен автомобил
е управляван единствено и само от съделителя П., тъй като доверителката ми
не е шофьор”.
За втората процесна движима вещ мини- багер „TAKEUCHI ТВ 015“
въззивникът твърди, че такава обща вещ страните по делото-
съделители/бивши съпрузи/ никога не били придобивали. Безспорно пред РС
е било установено, че не съделителят П. П., а едно трето, неучастващо в спора
лице/брат му/ по реда на чл.192 от ГПК е представил това незаверено копие
от документ, като никоя от страните и от трето неучастващо в спора лице не
са представили по делото в РС оригинала на същия. Пред
първоинстанционния съд не са поискани, допускани и събрани никакви
доказателства/писмени и/или гласни/ в подкрепа на твърденията на
съделителката- ищца/въззиваемата/ П., че минибагерът бил закупен от лицето
П. П./неин бивш съпруг/ на околовръстен път на гр.П. и за осъществяването
на сделката, транспортирането и осигуряването на сумата тя била участвала
лично, като на датата 10.02.2018г. тогавашните съпрузи/съделители/ заедно
тръгнали с джип и платформа на негов колега А. за П., че заедно с тях
пътувал А. и синът му, всички заедно отишли в гр.П., сътпругата била броила
сумата от 16 600 лв., след което качили мини- багера на платформата и го
откарали в с.Б.. Въззивникът не отрича, че е ползвал този мини- багер,
предоставян от брат му- негов собственик, която движима вещ не подлежи на
някаква специална регистрация и за него няма извършвана никаква такава
налична официална регистрация. Въззивникът не отрича, че в извънработно
време, след работата си като щатен багерист във „ВиК- Стара Загора”- ЕООД,
е ползвал за свои цели минибагера на брат си, но не е негов собственик и
никога не е бил такъв. Макар, че подобно на първата движима вещ товарния
автомобил/камион/ ФИАТ, мини- багерът представлява вещ, която се
използва само от съделителя- въззивник П. П. за упражняване на професията
си на багерист в извънработно време. Следователно, очевидно и безспорно
това не е движима вещ, която някога да е ползвала съделителката -
въззиваема П., или да е вещ, която тя би могла да ползва, поради липса на
квалификация за това.
Ето защо атакуваното в тази му част първоинстанционно Решение, с
която са допусната до делба горецитираните 2 бр. движими вещи/камион
ФИАТ и мини- багер/, се явяват незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени противоречия на императивни
процесуални правила и в нарушение на материалния закон. Поради което
настоящия въззивен съд следва да постанови свое Решение, с което да отмени
частично в атакуваната му част това на РС, като изключи от обхвата на
4
семейната делба/СИО/ при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от двамата
съделители /бивши съпрузи/ процесните 2 бр. движими вещи- товарен
автомобил/камион/ марка и модел „ФИАТ 616 Н 3“ с peг. № СТ***РВ, рама
№ 616N3100030, двигател № 379694, цвят: СИН, брой места: 2+1/като лична
собственост на съделителя - въззивник П. С. П./ и мини- багер марка и модел
„TAKEUCHI ТВ 015“, рама № 1157601, двигател № D5202/лична собственост
на трето за спора лице/- брат на въззивника П. С. П..
Предвид гореизложеното ОС- Ст.Загора счита, че въззивната жалба е
изцяло мотивирана, основателна и доказана, а в атакуваната му част относно 2
бр. движим вещи/камион и багерче/ първоинстанционното Решение не е
съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
с приложимите по спора материалноправни и процесуални норми. Предвид на
гореизложените мотиви въззивният ОС счита, че процесната в.жалба следва
да бъде изцяло уважена, като основателна и доказана, а в атакуваната му част
Решението на РС, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
следва да бъде отменено в тази му част, ведно със законните последици от
това. Като се признае за установено спрямо К. Т. П.- ЕГН **********, с адрес
в гр.С.З., ***, че П. С. П.- ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С.З., *** и
настоящ адрес в с.Б., *** на осн. чл.23, ал.1 от СК е изключителен собственик
на товарен автомобил/камион/, марка и модел „ФИАТ 616 Н 3“ с peг.№
СТ***РВ, рама № W616N3100030, двигател № 379694, цвят: СИН, брой
места: 2+1, като закупен с лични средства.
Поради наличието на първа фаза до допускане на семейната делба,
страните не дължат помежду си разноски и на съда Държавни такси.
Решението може да се обжалва чрез въззивния ОС- гр.Ст.Загора пред
ВКС на Република България- гр.София в законния 1- месечен срок от датите
на връчването му на всяка от страните, при евентуалното наличие на
законовите предпоставки по чл.280, ал.3 от ГПК.
Ето защо водим от горното и на осн. чл.267, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34,
ал.1 от ЗС и чл.22, ал.2, пр.2 и 3 и чл.23, ал.1 от СК, въззивният Окръжният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260021/18.10.2023г., постановено по гр.д.№
1117/2021г. по описа на РС- гр.Ст.Загора в частта му, с която са били :
1.Допуснати до делба в режим на СИО на 2 бр. движими вещи при
квоти от по ½ ид.ч. за всеки съделител относно :
а/товарен автомобил/камион/ FIAT- 616 Н3 с рег.№ СТ *** РВ, рама №
616N3100030 и двигател № 379694, цвят СИН, брой места 2+1, и
б/минибагер TAUEUCHI- ТВ 015 с рама № 1157601 и двигател D5202,
2.Отхвърлен предявения от П. С. П. - ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.С.З., *** и настоящ адрес в с.Б., *** против К. Т. П.- ЕГН
5
**********, с адрес в гр.С.З., ***, инцидентен установителен иск с правно
основание по чл.23, ал.1 от СК, че е изключителен собственик на товарен
автомобил/камион/, марка и модел „ФИАТ 616 Н 3“ с peг.№ СТ***РВ, рама
№ W616N3100030, двигател № 379694, цвят: СИН, брой места: 2+1, като
закупен с лични средства, като неоснователен, и
3.Отхвърлен предявения, при условията на евентуалност, от П. С. П.-
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.С.З., *** и настоящ адрес в с.Б., ***
против К. Т. П.- ЕГН **********, с адрес в гр.С.З., *** инцидентен
установителен иск с правно основание по чл.22, ал.2 от СК, че е
изключителен собственик на товарен автомобил/камион/, марка и модел
„ФИАТ 616 Н 3“ с peг. № СТ***РВ, рама № 616N3100030, двигател №
379694, цвят: СИН, брой места: 2+1, служещ му за упражняване на професия
или на занаят, като неоснователен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Т. П. - ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр.С.З., *** срещу П. С. П. - ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С.З.,
*** и настоящ адрес в с.Б., *** за допускане до делба, като СИО на 2 бр.
движими вещи при квоти от по ½ ид.ч. за всеки съделител относно:
1.Товарен автомобил/камион/ FIAT- 616 Н3 с рег.№ СТ *** РВ, рама №
616N3100030 и двигател № 379694, цвят СИН, брой места 2+1, и
2.Минибагер TAUEUCHI- ТВ 015 с рама № 1157601 и двигател D5202,
и
ПРИЗНАВА за установено спрямо К. Т. П. - ЕГН **********, с адрес в
гр.С.З., ***, че П. С. П. - ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С.З., *** и
настоящ адрес в с.Б., *** на осн. чл.23, ал.1 от СК е изключителен собственик
на товарен автомобил/камион/, марка и модел „ФИАТ 616 Н 3“ с peг.№
СТ***РВ, рама № W616N3100030, двигател № 379694, цвят: СИН, брой
места: 2+1, като закупен с лични средства.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС на
Република България- София в 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6