РЕШЕНИЕ
№ ...117
гр. Самоков, 05.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 551 по описа на
съда за
В.Й.М. *** обжалва Наказателно постановление № 175, издадено на
21.06.2019 г. от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата
и в хода на съдебните прения излага допълнителни съображения в подкрепа на становището
си за нейната основателност.
Въззиваемата страна РДГ – София,
чрез пълномощника си юрк. И. Х., в хода на съдебните прения заявява становище
за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП). Доводите на административно-наказващия орган (АНО) в
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, че НП е влязло в сила на
основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН преди подаване на жалбата, са неоснователни.
Данните по административно-наказателната преписка, че жалбоподателят не е
намерен на посочения от него адрес, за да му бъде връчено обжалваното НП, не са
достатъчни за извод, че НП е влязло в сила в хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Това обстоятелство не е отбелязано в НП, както императивно изисква тази
разпоредба, за да се приеме, че то е влязло в сила на определена дата. Жалбата
е подадена чрез АНО в преклузивния 7-дневен срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от фактическото връчване на НП на жалбоподателя на 28.11.2019 г., като е
заведена в РДГ – София с вх. № РДГ 14-9893/05.12.2019 г.
По тези съображения жалбата е
допустима, а по същество е основателна.
В хода на образуваното срещу
жалбоподателя административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила.
Административно-наказателното
производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на
01.02.2019 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св.
Г.Т., на длъжност „главен специалист горски инспектор” в РДГ – София, за това,
че на 15.11.2018 г. жалбоподателят – лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите
(ЗГ), на което е издадено позволително за сеч № 0433360 от 18.05.2018 г. за
подотдел 287 „и” – общинска горска територия в землището на с. Бели Искър,
Община Самоков, не е изпълнил контролните си задължения, като е допуснал сеч на
два броя пънове на отсечени дървета от дървесен вид здгл (т. е. зелена дугласка)
с диаметър
С обжалваното НП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба” в размер 300 лв. за административно
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона
за горите (ЗГ), във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии, изразяващо се в това, че на
15.11.2018 г. същият, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което
е издадено позволително за сеч № 0433360/18.05.2018 г. за отдел 287, подотдел „и”,
представляващ общинска горска територия в землището на с. Бели Искър, Община
Самоков, не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, а именно да
следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в това число да се
извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за
сеч дървета, вследствие на което в този подотдел е извършена сеч на 2 броя дървета
от дървесен вид „зелена дугласка” със следните диаметри: 1 бр. с диаметър –
От анализа и съпоставката на АУАН
и НП се налагат следните изводи:
На първо място, съдържанието на АУАН
е неясно и двусмислено, непълно и вътрешно противоречиво за факти, които АНО е
приел в обжалваното НП за осъществени и съставомерни за административното
нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран.
Посочено е в акта, че на
15.11.2018 г. жалбоподателят е допуснал сеч на пънове на два броя отсечени
дървета от дървесния вид „зелена дугласка”. Сеч на пънове означава, че самите
дървета вече са били отсечени преди това, поради което освен че тя не е
равнозначна на сеч на дървета като елемент от обективна страна на забраната по
чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, от съдържанието на акта не става ясно кога се
твърди да е била осъществена сечта на самите дървета – преди или след
получаване от жалбоподателя на издаденото му позволително за сеч №
0433360/18.05.2018 г., а това обстоятелство е съществено за отговорността му за
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Освен това, никъде в АУАН не е
отразено обстоятелството дали отсечените дървета (или по използваната в акта
словоупотреба – „пъновете”) са били маркирани с контролна горска марка или не,
което е съществено обстоятелство за преценка дали жалбоподателят е
административно-наказателно отговорен по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за
неизпълнение на задължения съгласно посочените в АУАН и НП разпоредби на чл.
104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
Вместо това, в АУАН е посочено,
че за сечта на пъновете (или може би – за сечта на дърветата) няма издадено
позволително за сеч, при положение че също в акта (три реда по-горе) е
отразено, че на жалбоподателя е издадено позволително за сеч №
0433360/18.05.2018 г. за подотдел 287 „и” – общинска горска територия в
землището на с. Бели Искър, Община Самоков – приложено по преписката.
Изложеното дотук обосновава
извод, че това съдържание на АУАН не само нарушава правото на защита на
жалбоподателя – в частност да научи какво нарушение му е вменено и да
организира защитата си срещу фактическите констатации на актосъставителя, но и
създава предпоставки за различни изводи относно осъществяване на съставомерните
от обективна и субективна страна признаци на административното нарушение, за
което жалбоподателят е санкциониран.
На следващо място, съставомерни
за административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ факти са вменени в
тяхната пълнота на жалбоподателя за пръв път с обжалваното НП и това също е
нарушило правото му на защита – в частност правото му да подаде възражение
срещу АУАН по реда на чл. 44 от ЗАНН, защото в АУАН, който му е предявен, те не
са били посочени.
И на последно място, за пълнота
следва да се посочи, че в НП е налице противоречие между фактическото описание
на вмененото на жалбоподателя деяние и правната му квалификация. Неизпълнението
на установеното в чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването
на горските територии задължение на жалбоподателя да следи за спазването на
сроковете и правилата за сеч, в това число да се извършва сеч само в границите
на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, изведено в НП чрез
констатирания резултат от твърдяното неизпълнение на това задължение – сеч на 2
броя дървета от дървесен вид „зелена дугласка”, немаркирани с контролна горска
марка, е самостоятелно и достатъчно основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя съгласно бланкетната
разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Обвързването в НП на правната
квалификация на деянието и с нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5
от ЗГ води до противоречие с приетите за установени факти относно това деяние.
Това е така, защото в чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ е установена забрана за сеч на
немаркирани дървета освен в нормативно установени случаи и я нарушава онзи,
който сече такива дървета. Това, че факти за действия на жалбоподателя по нарушаване
на забраната по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ не са му вменени, не означава,
че правото му на защита не е нарушено.
Както вече се посочи, съставът на административно нарушение по чл. 257, ал. 1,
т. 1 от ЗГ е бланкетен, т. е. той се изпълва с конкретно съдържание при
неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни задължения или
контролни правомощия на лице, упражняващо лесовъдска практика, възложени му със
ЗГ, подзаконовите нормативни актове по прилагането му или основани на тях
решения или предписания. Казано иначе, източникът на тези задължения или
контролни правомощия (конкретна разпоредба на ЗГ или на подзаконов нормативен
акт по прилагането му, или решение или предписание, основани на тях) е
необходим елемент от правната квалификация на деяние, съставомерно като
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и правото на защита на
жалбоподателя в настоящото съдебно производство не се свежда само до защита
срещу фактите, а обхваща и защита срещу правните изводи на АНО, в това число и
срещу изводите му за правната квалификация на вмененото му деяние. Затова и при
положение, че нарушението на забраната по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ се
извършва с лични действия, изразяващи се в сеч на немаркирани дървета, а
неизпълнението на задължението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г.
за контрола и опазването на горските територии се свежда до неупражнен контрол
по извършване на сечта само в границите на насаждението на определените и
отбелязаните за сеч дървета, с оглед съдържанието на НП за жалбоподателя на
практика е невъзможно да прецени дали следва да се защитава срещу лично
извършена в нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ сеч на немаркирани дървета
или срещу неупражнен контрол в нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
В обобщение, неясното, непълно и
противоречиво съдържание на АУАН относно съставомерни за административното
нарушение факти, несъответствието между АУАН и НП за тези факти, както и
несъответствието в НП между тях и правната квалификация на деянието като
административно нарушение съставляват допуснати в хода на
административно-наказателното производство нарушения на процесуални правила. Те
са съществени – от една страна защото нарушават правото на защита на жалбоподателя
в изложените по-горе аспекти, а от друга – защото позволяват различни възможни
изводи относно естеството на вмененото на жалбоподателя деяние, вината при
извършването му и съставомерността му като административно нарушение. Поради
това обжалваното НП следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на 21.06.2019
г. от Директора на Регионална дирекция по горите – София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: