Решение по дело №1912/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260278
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20205220101912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              ,09.12.2020 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на десети ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1912 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Предявен е иск с правно основание чл.127 от СК.

  Подадена е искова молба от Б.Д.Ц., с ЕГН **********,***, чрез адв.В.С.Ц.,***, офис 101, съдебен адресат: адв.В.С.Ц.,***, офис 101 против Н.М.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че с ответницата са живяли на семейни начала, без сключен граждански брак като от съвместното си съжителство имат родени три деца: дъщеря Й. Б. Д., която е вече пълнолетна, родена е през 1997г. и в момента е студентка по специалност „стоматология" в гр.Пловдив, син Б. Б.Д. , роден през 2001г., който тази учебна година завършил езиковата гимназия в гр.Пазарджик и му предстои кандидатстване и записване във висше учебно заведение и малолетно дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********.

Твърди, че с ответницата се разделили през месец юли 2019г. Оттогава ищецът изцяло се грижел за трите им деца сам с помощта на майката на ответницата. Ответницата напуснала семейното им жилище и заживяла на квартира с друг мъж. За целия период на раздялата, вече повече от 1 година, ответницата рядко се интересувала от малолетното им дете А.. Ответницата не давала и никаква издръжка за него, нито за по-големите им деца, които както посочил по-горе са все още учащи се. Дъщеря им Й. е студентка по специалност стоматология в гр.Пловдив, платена форма на обучение и само семестриалната й такса е в размер на 3400 лева. Синът им Б. тази година бил абитуриент, завършил езиковата гимназия в гр.Пазарджик. Ответницата не била давала никакви пари за децата от раздялата им през месец юли 2019г.

Ищецът твърди, че той полага постоянни грижи за децата им, издържа ги сам, няма никаква финансова помощ, разчита единствено на доходите си от търговска дейност, която осъществява с търговско дружество „УДЕКС 15" ЕООД. С ответницата имали общ бизнес, който осъществявали с регистрираното търговско дружество „ЙОНИС-Н" ООД, в което и двамата са съдружници с равни дялове, но след раздялата им той й оставил целия бизнес - ресторант и кафене и тя го осъществявала с помощта на новия мъж в живота й. Въпреки това тя не дава и не е давала никакви средства за децата от месец юли 2019г.

Сочи, че малолетният А. Б.Д.  през учебната 2019/2020г. бил ученик в 3б клас в Основно училище „Х. С.", гр.Пазарджик. Детето ходело на английски език в Езикова школа Л.“, гр.Пазарджик през учебната 2019/2020г. като месечната такса е в размер на 59 лева, за което представя служебна бележка, издадена от школата. През следващата учебна година 2020/2021г. детето ще продължи своето обучение по английски език в тази езикова школа.

Наред с това А. посещавал Представителен танцов състав Детство при Общински детски комплекс - Пазарджик от няколко години и ще продължи да го посещава и през следващата учебна година. Дължимата такса е в размер на 70 лева, за което представя служебна бележка.

Твърди, че детето се справя много добре в училище, то не ходи на занималия, а с него работи вкъщи учител, нает от бащата Б.Ц., за което последният заплаща месечна такса в размер на 200 лева. Наетият учител работи с детето дори през лятото, за да преговаря изучения материал през годината.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН ********** на бащата Б.Д.Ц., с ЕГН ********** като детето ще живее заедно с баща си на адреса, на който е регистриран; съответно да определи режим на лични контакти между детето и майката Н.М.В., с ЕГН ********** - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и да бъде осъдена ответницата Н.М.В., с ЕГН ********** да заплаща на малолетния си син А. Б.Д. , чрез неговия баща и законен представител Б.Д.Ц., издръжка в размер на 300.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, платима по банков път до 20-то число на месеца по банкова сметка *** Б.Д.Ц. в „УНИКРЕДИТБУЛБАНК" АД, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Моли съда да осъди Н.М.В., с ЕГН ********** на основание чл.149 от СК да заплати на малолетния си син А. Б.Д. , чрез неговия баща и законен представител Б.Д.Ц., издръжка за минало време за една година преди предявяване на иска, равняваща се на 12 месечни издръжки, всяка в размер на 300 лева или общо 3600 лева.

Моля да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който взема становище, че е истина, че с ищеца са живели на съпружески начала без граждански брак и имат от съвместното си съжителство три деца, две от които са пълнолетни.

Възразява, че има и друга истина, която ищецът удобно премълчава, а тя е, че до месец юли 2019г. същият като баща не знаел, че има деца и не полагал грижи за тях. Всичко била поела тя, за да му осигури комфорт и възможност да се занимава с бизнес делата си.

Вярно било, че двамата са във фактическа раздяла от месец юли 2019г.

Не било вярно, че за времето на раздялата им, той единствено е полагал грижи за децата им. По-скоро ги манипулирал, защото са финансово зависими и ги карал да избират между тях двамата. Дъщеря им Й. живеела заедно с нея, сега вече е при него. Малолетното им дете А. живеело с баща си, като не той, а нейната майка полагала ежедневни грижи за него.

Не било вярно, че рядко се интересувала от малолетния им син А.. Сочи, че търговският обект, в който работи и жилището на ищеца се намират на една и съща улица „******" един срещу друг, съответно №* и №*. Твърди, че въпреки раздялата й с бащата, продължила да общува с децата и да се грижи за тях. Всеки ден до Ковид-19 вземала А. от училище, осигурявала му топъл обяд, разговаряли, а след това го водела в жилището на баща му, където го очаквала баба му, нейната майка и помощната учителка. Не го взела при себе си, защото той е дете с особени потребности и трудно би понесъл промяната в обстановката, в която е свикнал да живее дотогава. Продължила да осигурява на А. и големите им деца всичко, необходимо за ежедневния им живот, джобни пари – ежедневно по 5,10,20 лв., дрехи, обувки, учебни принадлежности, тату, гориво за Й. и пр., плащала 1/2 от общата им сметка за телефони на Виваком, платила и 1/2 от семестриалната такса на Й. за 1 семестър на учебната 2019/2020г.

Твърди, че е изплатила по банкова сметка ***.00 лева, представляваща месечна издръжка за детето А. за осем месеца, считано от 01.01.2020г. до 31 август 2020г. по 160.00 лв. на месец.

Твърди, че грижите й за децата са постоянни и непрекъснати, а не само по повод рождените им дни и празници. С трите си деца имала силна емоционална връзка и ежедневно контактувала с тях, наясно била с техните проблеми и вълнения и им помагала според възможностите си. Тя също не разчитала на чужда финансова помощ, а единствените й доходи са от управляваното от нея кафене, тъй като ресторантът работи само 10 дни. Те не са големи, а особено след 13.03.2020г. едва свързвала двата края. Изплащала и ипотечен кредит - месечна вноска от 1000 лв. за търговското помещение, в което се помещава кафенето.

Не желаела да нарушава душевния покой на малолетния им син А. и затова не претендирала за упражняване на правата върху него, тъй като това би означавало той да промени заобикалящата го обстановка и да заживее на друго, непознато за него място, което няма да му се отрази добре.

Заявява, че на този етап не е в състояние да заплаща исканата месечна издръжка в размер на 300.00 лева за А..

Ако ищецът бил съгласен можело да се споразумеят за издръжка в размер на 160 лева, а правата да бъдат предоставени на него.

Има възражения относно поискания режим на лични контакти с малолетния А.. Възразява, че всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя е крайно недостатъчно време, то не отговаря на действителното фактическо положение, както и на потребностите на детето. На практика този режим би изградил ограда помежду ни, силно би ограничил контактите им. Същият не е в интерес на малолетното им дете, което има нужда от нейната близост и внимание.

Счита, че режимът трябва да бъде съобразен с особените потребности и емоционалната нагласа на А., тоест да се включи самостоятелна възможност на майката ежедневно да осъществява контакт с малолетното дете А..

Взема становище по доказателствените искания на ищеца.

Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

Моли съда с решението си да й присъди сторените от нея разноски по организиране на защитата й по делото - адвокатско възнаграждение, изплатено на упълномощения от нея адвокат.

В проведеното по делото съдебно заседание, страните постигнаха помежду си и подписаха споразумение по чл.127 ал.1 от СК по следните въпроси, предмет на спора: упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А., местоживеенето на детето и режима на лични отношения на детето с неговата майка и ответница по делото. Споразумението им е в следния смисъл: Упражняването на родителските права спрямо детето А. да бъде предоставено на неговия баща като детето ще живее заедно с баща си на адреса в гр.Пазарджик, ул.“******“ №*. Режимът на лични отношения на майката с детето да е всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя и по всяко друго време при съгласие на родителите и 20 дни през лятото.

Страните направиха искане така постигнатото споразумение да бъде утвърдено от съда.

С оглед на горното и като взе предвид разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК, съдът намира, че постигнатото между родителите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, както и че са защитени изцяло интересите на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете А. Б.Д. , поради което ще следва да бъде утвърдено от съда. В подкрепа на изводите на съда е и изготвения по делото социален доклад.

Спорен между страните остана въпросът относно издръжката на малолетното дете. Искането на ищцовата страна в подадената искова молба е за месечна издържка на детето в размер на 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Заявена е и претенция за издръжка за минало време, за една година преди предявяването на иска, равняваща се на 12 месечни издръжки, всяка в размер на 300 лева или общо сумата от 3600 лева. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила този размер на издръжката като завишен. Ответницата е заявила, че не е в състояние да плаща такава издръжка - в размер на 300 лева за детето А. и е предложила издръжка в размер на 160 лева месечно. Заявява, че е изплатила по банковата сметка на ищеца сумата в размер на 1280 лева, представляваща месечна издръжка за детето А. за периода м.януари 2020г. – месец август 2020г. В съдебно заседание, при обсъждане на спогодбата, ответницата изрази готовност да заплаща издръжка на детето А. в размер на 200 лева, което предложение не бе прието от ищцовата страна.

Ищцовата страна не оспори, а напротив призна плащането на сумата от 1280 лева.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответницата в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Не е спорно по делото, че страните – ищецът и ответницата нямат сключен граждански брак, както и че са живяли на семейни начала и че от съвместното си съжителство имат родени три деца, две от които - Й. Б. Д. и Б. Б.Д.  понастоящем пълнолетни и едно малолетно дете  - А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********.

Родителите не постигнаха споразумение по въпроса за издръжката на малолетното дете, което налага произнасянето на съда по този въпрос.

За да отговори на въпроса, съдът взема предвид следните установени по делото обстоятелства:

След фактическата раздяла на двамата родители, датираща от месец юли 2019г. и до настоящия момент детето А. Б.Д.  живее при своя баща-ищеца, който осъществява непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, подпомаган изцяло от бабата на детето по майчина линия /и майка на ответницата/ – свидетелката В.Х.В.. Бащата работи  - има собствен бизнес, според отразеното в социалния доклад, като с реализираните от него месечни доходи /2000 лева/ издържа не само малолетното си дете, но и другите две деца, които макар и пълнолетни все още учат – студенти са във висши учебни заведения и им осигурява необходимите средства за храна, дрехи, обувки, джобни, пътни разходи, семестриални такси и други. Освен това малолетният А. ходи на английски език, както и на народни танци. Разходите за английския език са 15 лева на час веднъж седмично. За народните танци таксата е 70 лева на година. Отделно от това А. има учителка, която му помага в подготовката за училище и която идва при него едната седмица два пъти, другата – три пъти като й се заплащат 20 лева за съответния ден. С малолетното дете два пъти седмично работи и логопед, със заплащане 15 лева на час.     

Майката-ответницата осъществява трудова дейност. Тя е собственик на кафене и ресторант, находящи се в гр.Пазарджик, има и студио за маникюр и педикюр като месечният й доход е 1000 лева, видно от отразеното в социалния доклад.

По претенциите за издръжка, съдът преценява данните по делото относно възрастта на детето А. и неговите нужди, както и възможностите на двамата родители. Съдът съобразява обстоятелството, че бащата-ищецът осъществява непосредствените грижи за малолетния А., както и за другите две по-големи деца, които макар и пълнолетни все още учат във висши учебни заведения и нямат навършени 25 години. Установи се по делото, че бащата има дърводелски цех и собствен бизнес като според заявеното от него пред социалния работник реализира месечен доход в размер на 2000 лв. Ответницата - майката на детето е млада жена в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние /данни и възражения в противоположен смисъл няма по делото/, която работи и има доход от 1000 лева месечно /според отразеното в социалния доклад/. Същата няма задължение за издръжка по отношение на други деца или лица. От показанията на разпитаната свидетелка В.Х.В. се установи, че бащата изцяло поема издръжката на пълнолетните деца на страните. За неотносимо и неоснователно съдът намира възражението на ответницата за налично задължение по ипотечен кредит. Задължението за издръжка към малолетното дете безспорно е на първо място.

Предвид горното, съдът намира, че за месечната издръжка на детето А. ще са необходими минимум 450 лева, от които майката следва да заплаща сумата в размер на 250 лева месечно. Разликата ще следва да се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените ежедневни грижи за детето.

Издръжката ще следва да се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2020г. и до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Издръжката ще следва да се заплаща по банков път до 20-то число на месеца по банковата сметка на бащата Б.Д.Ц. в „УНИКРЕДИТБУЛБАНК" АД, в каквато насока е искането на ищеца, неоспорено от ответницата.

Над размера от 250 лева и до претендирания с исковата молба размер от 300 лева, искът ще следва да се отхвърли.

Майката-ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на малолетния си син А. издръжка за минало време – за период една година назад от подаването на исковата молба в съда, а именно за периода от 07.08.2019г. до 07.08.2020г.

Установи се по делото, че след раздялата на родителите, настъпила през месец юли 2019г., майката не е заплащала месечна издръжка за детето А. през посочения период. На датата 23.09.2020г. ответницата е заплатила на ищеца сумата в размер на 1280 лева, с основание за плащането – издръжка на дете м.януари 2020г. до м.август 2020г. 

При тези данни, съдът приема, че за минало време ответницата е изплатила на малолетното си дете, чрез неговия баща и законен представител, посочената сума от 1280 лева. Плащането на сумата се признава от ищцовата страна.

Съдът счита, че за минало време на детето А. следва да се присъди издръжка в размер на 200 лева месечно за посочения едногодишен период. Така общо дължимата издръжка за минало време на детето А. е в размер на 2400 лева, от които следва да се приспадне платената от майката издръжка в размер на 1280 лева. След направените изчисления, дължимата от ответницата издръжка за сина й А. за минало време за процесния период е в общ размер на 1120 лева.

Над посочения размер и до претендирания от ищеца с исковата молба размер от общо 3600 лева за издръжка на детето за минало време за процесния период, претенцията ще следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.                                                                              

С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 47,21 лева, а ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 64,17 лева.

Ответницата ще следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд, държавна такса върху присъдените издръжки в размер общо на 410 лева.

По изложените съображения и на основание чл.127 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

 

Р       Е        Ш      И:

           

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Б.Д.Ц., с ЕГН **********,***, със съдебен адресат: адв.В.С.Ц.,***, офис 101 и Н.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** – родители на малолетното дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН ********** споразумение в следния смисъл:

Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********  се предоставя на бащата Б.Д.Ц., с ЕГН **********.

Местоживеенето на малолетното дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН ********** ще бъде на адреса на бащата Б.Д.Ц., с ЕГН **********,***.

Определя се следният режим на лични отношения на майката Н.М.В., с ЕГН ********** с малолетното дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя и по всяко друго време при съгласие на родителите и 20 дни през лятото.

ОСЪЖДА Н.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на малолетното си дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б.Д.Ц., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2020г., платима по банков път до 20-то число на месеца по банковата сметка на бащата Б.Д.Ц. в „УНИКРЕДИТБУЛБАНК" АД и до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка над посочения размер от 250 лева месечно и до претендирания с исковата молба размер от 300 лева месечно като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на малолетното си дете А. Б.Д. , роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б.Д.Ц., с ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от 07.08.2019г. до 07.08.2020г., в общ размер на 1120 лв., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка за минало време над посочения общ размер и до претендирания с исковата молба общ размер от 3600 лева като неоснователна.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.                                                                                    

ОСЪЖДА Н.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Д.Ц., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 47,21лева.

ОСЪЖДА Б.Д.Ц., с ЕГН **********,*** да заплати на Н.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 64,17 лева.

ОСЪЖДА Н.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 410 лева.

Решението не подлежи на обжалване в частта относно утвърждаването на постигнатото между страните споразумение. В останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     

                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: